Живот и творчество на Оноре дьо Балзак

Биография
Оноре дьо Балзак е роден на 20 май 1799 в малкото провинциално градче Тур във Франция.
Бащата на Балзак бил държавен чиновник, затова фамилията непрекъснато пътува и слева
назначенията му из цяла Франция.

Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което
е било разпространена практика във Франция по онова време. Той е имал право да посещава
родителите си само 2 – 3 пъти месечно; въпреки това, майка му се е отнасяла към него с голяма
студенина. Цялото детство на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил
чувство на ненавист към майка си.

След осмата си година обаче той е пратен в престижният Вандомски интернат на

ораторианците, далеч от семейството си.

За Оноре пребиваването в интерната е било трудно, тъй като не е бил особено ученолюбив.
Пред 1814 (вече навършил 13 години) той не успява да премине в следващия клас на
интерната, поради ниския си успех, и се премества в лицея Шарлеман в Париж.

Родителите на Балзак искат сина им да има добро образование и някой ден да стане нотариус.
Затова, дори със студеното си отношение, именно майка му се заема с образованието му,
когато има проблеми в училище.

През 1816 г. Оноре завършва лицея и записва право в Сорбоната. След дипломирането си
Балзак започва работа в кантората на адвокат, близък приятел на семейството. Работата там
обаче не е по вкуса му. Той мечтае да стане писател и през 1819 г. Напуска и се посвещава
изцяло на писане.

Творчество
Първоначално пише няколко драми които нямат успех. Но той не се отчайва и продължава да
пише но този път в друг жанр, жанра на романа. Той пише няколко романа под различни
псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се
занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска
компания, която за съжаление също няма успех. Тези дейности му донасят големи дългове,
като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.

След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. Той
публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Сър Уолтър Скот и постепенно
започва да си създава репутация на значим писател.

Независимо от успеха си обаче, писателят тъне в постоянни дългове. Причината е, че

непрекъснато се впуска в авантюристични начинания. Инвестира в сребърни мини, чиито
залежи отдавна са изчерпани. Купува печатница, а после и вестници, които обаче носят само
загуби и е принуден да ги закрие. Отглежда ананаси в оранжерии с намерението да ги продава
на парижкия пазар, но и това претърпява неуспех. Кандатира се за депутат, но губи изборите.
След всичките тези неуспехи решава да се фокусира единствено над развиването на
писателската си кариера. Имало е период през които е писал по 3 романа по едно и също
време.

Сред най-известните му творби са „Дядо Горио“, „Йожени Гранде“, „Гобсек“, „Братовчедката

Бет“, „Възход и падение на куртизанките“ и „Изгубени илюзии“.

С времето у Балзак постепенно съзрява идеята да обедини произведенията си в общ цикъл.

Назовава го „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към заглавието на поемата на
Данте „Божествена комедия“. Намерението на писателя е да създаде една цялостна картина на
съвременното му общество с всичките му пороци и конфликти. В цикъла творбите му трябва да
се организират в три части: „Етюди за нравите“, „Философски етюди“ и „Аналитични етюди“.
Този грандиозен замисъл обаче остава незавършен, поради смъртта на писателя.

Балзак умира на 18 август 1850 г. В Париж едва няколко месеца след като се жени за голямата
си любов, полската графиня Евелина Ханска. Предполага се, че причината творецът да напусне
рано света е преумората, предизвикана от прекомерно писане. Твърди се че работел по 14-17
часа на денонощие и постоянно съставял планове за нови и нови творби.