“Дядо Горио”

Оноре дьо Балзак

1.СВЕДЕНИЯ ЗА АВТОРА
ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК
Френски
Роден
Бащата иска синът
писател а й 1 799г.
20 м му да е нотариус а
ББбххпБащ
р,
гр.Ту я Оноре иска да е
ци
Фран писател

с р е д а : бащата
а
С е м е йн лзак, ви
сш
р н а р Б а
Бе -
и н о в н и к, и Анн Учи в Колеж на
ч е,
а р л о т С а л а м б и но ораторианците, право
Ш о аз
ж а н к а от бурж в Сорбоната,
п а ри во.
с е ме й с т философско-
прсихологически
факултет

а б от ив
Р
и
Основава
п рав н
издателска
н то р и
къща Почи
на л ка
г ус т
18 ав
г., П ариж
1850
 „Йожени
Първо е
и з ве дени Гранде“,
про 1833
р о м уел”
“К

„Шагренов
а „Изгубени илюзии”
кожа“, 183
1 1837-43 в три тома

97 ром
анa и
разказ
и
„Човеш в
к
комеди а
я”
“Дядо Горио”
 2.История на романа „Дядо Горио “

● Първият роман от поредицата “Човешка комедия”

● Създаден през първата половина на 30-те години на XIX век

● Преведен у нас за първи път около 1926 г

● Заглавието "Дядо Горио" – насочва към нравствено-

историческия конфликт
3.Сюжет и композиция
Три водещи теми:

● бащината любов в нейното патологично

измерение чрез съдбата на Горио;

● амбицията за издигане в обществото и

средствата за нейната реализация - чрез образа на
Растиняк;

● бунтът срещу обществото - в образа на

каторжника Вотрен.
4.ГЕРОИТЕ В
РОМАНА
 Дядо Горио
Дядо Горио е човек на "новото време", но
разорен и съсипан не от
конкуренцията, а от собствените си
дъщери, които той неволно е
възпитал в духа на вълчия
морал на новото време. В името на
любимите дъщери той започва бавното си
възкачване от луксозния
апартамент на
първия етаж в пансиона през стаи на по-горните етажи чак до
мизерната мансардна стаичка под покрива, където го сварва
смъртта. В предсмъртните си мигове клетият старец разбира,
че жертвите му са били напразни и изрича страшните думи:
 Йожен дьо Растиняк
● Център на авторовия интерес

● Млад студент по право

● Променящ се образ на основата на идейните сблъсъци (В началото той

е в неведение за движещите механизми в обществения процес, а в края
на творбата - “вече достатъчно познаваше парижкото висше общество”)

● В неговата съдба се отразява разпадането на феодално-

патриархалните норми на живот и победата на ценностите на
буржоазната цивилизация.

● В края на творбата Растиняк изправен пред пробляскващия Париж

заявява: “А сега да видим: аз или ти”
 ЙОЖЕН ДЬО РАСТИНЯК

•Растиняк е лишен от определен характер, той е все още в началото на

своя живот, а в разбирането на Балзак характерът не е вроден –той се
гради от връзките на индивида с обкръжаващата го социална среда.По
тази причина Йожен е средище на различни житейски възгледи- с
дядо Горио го свързва схващането за семейство, с виконтеса дъо
Босеан –схващането за съсловна определеност,с Анастази и Делфин –
жаждата за наслаждения,с Вотрен –жаждата за могъщество и власт .
 Вотрен
Вотрен, избягалия каторжник, е проникнал
дълбоко под повърхността на обществените
отношения и доста точно ги характеризира.
Той оприличава младите и честолюбиви хора
като Йожен на хиляди паяци, затворени в
буркан, които взаимно безмилостно се изяждат.
Като характер
Вотрен представлява модерния изкусител.
За него не е трудно да проникне в мислите
на другите, да улови амбициите и желанията
им, но и да ги насочи натам, накъдето за него
самия е изгодно. Следвайки мечтата си да
набави парите, които са му необходими, за
да замине в Америка, Вотрен замисля плана,
в който главно действащо лице е младият
студент.
 Анастази дьо Ресто и
Делфин дьо Нюсенжан
Анастази и Делфин, се срамуват от баща си и го оставят
без подкрепа, дори когато умира. Единственото, което
правят за своя баща, благодарение на когото са си
купили аристократични титли, е да изпратят празните си
карети с техните гербове. Това е равностойно на цинизъм
спрямо бащината обич и грижа, с която той винаги ги е
обграждал. Едва в края на дните си, в предсмъртната си
агония Горио стига до горчивото прозрение за истинската
същност на нещата:
„Парите всичко дават на човека, дори
дъщерите му. Ако имах да им оставя
богатството, щяха да се въртят около
мен, да ме гледат."
Старецът осъзнава, че носи лична вина за своето нещастие:
„Дъщерите ми бяха моят порок; те бяха любимите ми, с една
дума - всичко за мене!"
Равносметката на бащата спрямо децата му е потресаващо
тъжна: „Аз напълно си изкупих греха, че прекалено много ги
обичам. Те напълно ми отмъстиха за любовта ми, мъчиха ме
като палачи."
В двете дъщери има място единствено
за парите, които могат да получат
от богатия си баща. Но те остават
затворени и студени за неговите
страдания в самотната му старост,
за душевните му терзания, както и за
предсмъртната му мъка и напразна
надежда да ги види още веднъж, преди
да напусне този свят.
 5.Място на действието:
а/Пансионът на госпожа Воке
В противоречие със съдържанието на рекламните
твърдения на мадам Воке, че това е един от най-
уважаваните пансиони в Латинския квартал. Балзак не само
създава реална представа за героите си, но и успява да
обрисува тяхната социална принадлежност, описвайки
мястото, което обитават. От него лъха „миризма на
пансион", за която уточнява, че е „смесица от спарен въздух,
мухъл, граниво, от нея те побиват студени тръпки, в нея
има нещо лепкаво, което дразни и прониква в дрехите...’’
...’’ Мотивът за вонята се приема в метафоричен смисъл,
който насочва към същността на обитателите на
пансиона, към онова, което се крие зад благопристойната
им външност и претенции за почтеност.
 б/Квартал „Сен Жермен"

● Богатство
● Лукс
● Аристократизъм
 ● СЪВЕТИТЕ НА ВИКОНТЕСА ДЬО
БОСЕАН
"Ако жените
решат, че сте
остроумен и
талантлив,
"Колкото сте
мъжете ще го
по-хладно
повярват.
пресметлив,
Тогава
толкова
можете да си
пожелаете
каквото ви
хрумне."
"Успехът е
ключът на по-далеч ще
могъществот стигнете."
о."

"Гледайте и
на мъжете, и
на жените
жертва."
като на
пощенски
коне."

"Ако
иначе сте
изпитвате
изгубен: няма
истинско
да бъдете
чувство,
палач, а
крийте го –
 БЛАГОДАРИЯ
ЗА
ВНИМАНИЕТО

ИЗГОТВИЛ: НИКОЛА ИЛИЕВ