Елементарна теория на музиката

Звук, тон, шум.

Свойства на тона.
Обертонов ред.
1.Получаване на звук:
- трябва да има трептящо тяло (струна, мембрана …)
- начини на въздействие върху това тяло:
- дърпане (китара, тамбура);
- триене (цигулка, гъдулка);
- удър (барабани, тъпан);
- въздушен стълб (тромпет, кавал);
Получават се звукови вълни, които достигат до човешкото ухо и чрез главния
мозък добиваме усещане за звук.
2.Шум - получава се от неравномерно и непериодично трептене на дадено тяло.
3.Тон - получава се от равномерно и периодично трептене на дадено тяло.
4.Свойства на тона:
а) височина - зависи от броя на трептенията за една секуна (фреквенция);
- записва се с петолиние, ключ и нотни знаци;
- измерва се в херци (Hz);
За ориентир е приет тонът Ла на първа октава - 440 Hz.
*Камертон - двузъба вилка, която при удър трепти с 440 Hz и определя тонът Ла
от първа октава.*
б) трайност - зависи от продължителноста на трептене;
- записва се с нотни стойности от БРЕВИС до СТОДВАДЕСЕТ и осмина;
- измерва се с часовник;
(най-дългите тонове се срещат при органа (до няколко минути), а най-кратките
са 0,015 секунди;
в) сила - зависи от големината на амплитудата на трептене;
- записва се с динамични знаци - форте(f) - силно, пиано(p) - тихо …;
- измерва се в децибели (dB).
г) тембър - зависи от броя на обертоновете (те се наричат още - допълнителни,
частични и т.н., защото се получават от трептенето на всички части на тялото);
- могат да бъдат шестнадесет на брой:
До, До, Сол, До, Ми, Сол, Сиb, До, Ре, Ми, Фа#, Сол, Лаb, Сиb, Си, До.
(обертонов ред)

*Човешкото ухо може да възприема от 16 Hz до 4096 Hz, като тонове*

1|Страница
Елементарна теория на музиката

Музикална система.
Звукоред.
Октавови групи.
1.Музикална система - съвкупност от всички употребявани в музиката тонове. Те
са осемдесет и осем на брой - от 16 Hz до 4096 Hz.
2. Звукоред - тоновете на музикалната система, подредени по височина, във
възходящ или низходящ ред.
3.Степен - наименованието на всеки тон от звукореда.
Има седем основни степени - I, II, III, IV, V, VI и VII;
Съответно До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла и Си (за До мажор) - това са сричковите
наименования, а има и буквени - C, D, E, F, G, A, H ( в България използваме H за
тонът Си, a в някои други страни се използва B);
- производни степени - получават се от основните, като прибавим хроматичен
знак към тях.
4. Хроматични знаци:
Диез - #; Бемол - b;
Двоен диез - x; Двоен бемол - bb;

Бекар -
- буквени наименования на производните степени:
# - is; b - es;
x - isis; bb - eses;
(пример cis = до#; deses = реbb);
Изключения:
Es = миb (вместо ees); eses = миbb (вместо eesees);
Аs = лаb (вместо aes); asas (аses) = лаbb (вместо aesaes);
B = сиb (hes); heses = сиbb;
5.Октавови групи – част от звукореда, която включва седемте основни степени и
техните производни. За начало на октавовата група е приета
I(до)степен (тоника), а за край VII(си), с техните производни - най-ниският тон е
Доbb, а най-високият Сиx;
В музиката има 9 октавови групи (октави):
Субконтра, Контра, Голяма, Малка, Първа, Втора, Трета, Четвърта и Пета.
Най-ниската и най-високата са непълни, Субконтра има три тона, a Пета - само
един.

2 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Музикален строй.
Диатонични и хроматични цели тонове и полутонове.
Енхармонизъм.
1.Музикален строй - съотношението между абсолютната височина на тоновете
(ла - 440 Hz):
а) нетемпериран (неизравнен) - нарича се още натурален или питагоров. При
него целият тон е разделен на 9 равни части наречени „коми”. В този строй
свирят всички струнни инструменти, цугтромбон и човешките гласове;
б) темпериран (изравнен) - въведен през XVIв. от Веркмайстер; Бах написва
„Добре темперирано пиано”;
- при този строй, целият тон е разделен на две равни части, наречени
полутонове;
- в него свирят всички клавишни и духови.
2.Видове цели тонове и полутонове:
а) диатонични - образуват се между две съседни степени;
Например: До - Ре; Фа# - Сол#;
б) хроматични - образуват се между две от петте разновидности на една и съща
степен;
Например: Доbb - До; Реb - Ре#;
в) ултрахроматични - образуват се между не съседни степени;
Например: До# - Миb.
3.Енхармонизъм - явление в музиката, при което тоновете звучат еднакво, но се
пишат и изговарят различно;
(Само при темпериран строй)
Например: До - Си# - Реbb;
Всеки клавиш на пианото има три имена. Изключение прави средният черен
клавиш, който има само две - Сол# - Лаb.

Записване на тоновата височина и трайност.

Начини на увеличаване продължителността на тона.
1.Записване височината на тона - зависи от броя на трептенията за една
секунда. Записва се с петолиние, допълнителни линии, ключ, нотни знаци и знак
за октавово пренасяне - 8va за пренасяне октава по-високо и 8va баса - за
пренасяне октава по-ниско.

3 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

2.Записване трайностите на тона:

- трайност - абсолютното времетраене, през което даден тон звучи реално, не е
свързан с темпото.
- записва се с нотни стойности.
Нотна стойност - особената форма на нотата, която показва колко време трае
тонът по отношение на друг, записан със същия или с друг нотен знак.
3.Начини за увеличаване продължителността на тона:
а) точкуване:
- ноти с една точка - първата точка увеличава с половината от стойноста на
нотата след която е записана.Тези ноти са триделни.
- ноти с две точки - втората точка увеличава с половината от стойноста на
първата. Тези ноти са седемделни.
- ноти с три точки - третата точка увеличава с половината от стойноста на
втората;
б) легатура - дъга, която свързва няколко еднакви по височина ноти.
Трайностите им се изпълняват сумирано (слято).
в) фермата ( ) - увеличава преблизително двойно стойноста на нотата над
която е написана.
4.Записване на нотни трайности и паузи:
- нотни трайности - (виж долу)
- паузи - прекъсване на музиката за определено време.На всяка нота съответства
пауза.
- 1 - цяла нота/пауза; 2 - половина нота/пауза; 3 - четвъртина нота/пауза; 4 -
осмина нота/пауза; 5 - шестнадесетина нота/пауза; 6 - тридесет и вторина
нота/пауза; 7 - шестдесет и четвъртина нота/пауза;

4 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Ключове.
1.Ключ - знак, който показва името, мястото и октавовата принадлежност.
2.Ключове СОЛ - показват нотата сол на първа октава.
а) виолинов (цигулков) - 1 - пише се на втората линия от петолинието;
- той е най-употребяваният от всички ключове;
- стар френски - 2 - пише се на първата линия от петолинието;
- излязъл от употреба;
3.Ключове ФА - показват нотата фа на малка октава.
а) баритонов - 3 - пише се на третата линия;
-излязъл от употреба;
б) басов - 4 - пише се на четвъртата линия;
- на него свирят - пиано, цугтромбон, контрабас, виолончело и др.
в) нисък басов (контра басов) - 5 - пише се на петата линия;
- излязъл от употреба.
4.Ключове ДО - показват нотата до на първа октава.
а) сопранов - 6 - пише се на първата линия;
- излязъл от употреба;
б) мецо-сопранов - 7 - пише се на втората линия;
- излязъл от употреба;
в) алтов - 8 - пише се на третата линия;
- на него свирят виолите;
г) теноров - 9 - пише се на четвъртата линия;
- на него свирят фагот, виолончело и цугтромбон;
д) баритонов - 10 - пише се на петата линия;
- излязъл от употреба;

*Най-нисък е нисък басов, а най-висок е стар френски ключ*

5 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Интервали.
1.Интервал - съотношението между височините на два тона.
2.Видове интервали:
а) мелодични - двата тона прозвучават последователно;
б) хармонични - двата тона прозвучават едновременно.
3.Количествена величина на интервалите
- определя се от броя на степените, които обхваща интервалът.
- прима - 1 степен;
- секунда - 2 степени;
- терца - 3 степени;
- кварта - 4 степени;
- квинта - 5 степени;
- секста - 6 степени;
- септима - 7 степени;
- октава - 8 степени;
- тези интервали се наричат прости интервали.
4. Качествена величина на интервалите
- определя се от броя на целите тонове и полутонове, които съдържа
интервалът.Според качеството интервалите биват - чисти, малки, големи,
умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени.
- чиста прима - ч.1 - 0 тона;
- малка секунда - м.2 - ½ тон;
- голяма секунда - г.2 - 1 тон;
- малка терца - м.3 - 1½ тона;
- голяма терца - г.3 - 2 тона;
- чиста кварта - ч.4 - 2½ тона;
- тритонус - ув.4/ум.5 - 3 тона;
- чиста квинта - ч.5 - 3½ тона;
- малка секста - м.6 - 4 тона;
- голяма секста - г.6 - 4½ тона;
- малка септима - м.7 - 5 тона;
- голяма септима - г.7 - 5½ тона;
- чиста октава - ч.8 - 6 тона;

Чисти биват - прима, кварта, квина и октава;

Малки и големи биват - секунда, терца, секста и септима;

6 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Видове интервали.
1.Видове интервали.
а) устойчиви интервали - тези, които съдържат устойчивите степени - I, III и V;
Първа тоническа прима - I - I;
Втора тоническа прима - III - III;
Трета тоническа прима - V - V

Първа тоническа октава - I - I;

Втора тоническа октава - III - III;
Трета тоническа октава - V - V

Първа тоническа терца - I - III

Втора тоническа терца - III - V

Първа тоническа квинта - I - V

Първа тоническа кварта - V - I

Първа тоническа секста - III - I

Втора тоническа секста - V - III

б) неустойчиви интервали - тези на които дори един тон е неустойчива степен;

2.Константни и дисонантни интервали.
a) константни интервали - тези, които звучат благозвучно, приятно, съгласувано;
- напълно съвършени - ч.1 и ч.8;
- съвършени - ч.4 и ч.5;
- несъвършени - м.3, г.3, м.6 и г.6;
б) дисонантни интервали - тези, които звучат остро, дразнещо, несъгласувано;
- м.2, г.2, м.7, г.7 и всички умалени и увеличени.

7 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Обръщения на интервалите.
1.Обръщение на интервалите - действие, при което долният тон се премества
ч.8 нагоре или долният тон се премества ч.8 надолу.
2.Закономерност.
а) по отношение на количеството;
- при обръщението, сборът от цифрите на двата интервала е равен на девет;

- прима се обръща в октава;

- секунда се обръща в септима;
- терца се обръща в секста
- кварта се обръща в квинта
- квинта се обръща в кварта
- секста се обръща в терца
- септима се обръща в секунда
- октава се обръща в прима

Например:
Секундата До - Ре се обръща в септимата Ре - До;
Квартата До - Фа се обръща в квинтата - Фа - До;

б) по отношение на качеството;
- чистите остават чисти;
- големите преминават в малки;
- малките преминават в големи;
- умалените преминават в увеличени;
- увеличените преминават в умалени.

8 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Получаване на умалени и увеличени интервали.

1.Получаване на умалени и двойно умалени интервали
- от чисти и малки интервали;
1-1.Умалени - по два начина;
а) като понижим горния тон с хроматичен полутон;
б) като повишим долния тон с хроматичен полутон;
1-2.Двойно умалени - по три начина;
а) като понижим горния тон с хроматичен цял тон;
б) като повишим долния тон с хроматичен цял тон;
в) като едновременно горния понижим, а долния повишим с хроматичен
полутон.
2.Получаване на увеличени и двойно увеличени интервали
- от чисти и големи интервали;
2-1.Увеличени - по два начина;
а) като повишим горния тон с хроматичен полутон;
б) като понижим долния тон с хроматичен полутон;
2-2.Двойно увеличени - по три начина;
а) като повишим горния тон с хроматичен цял тон;
б) като понижим долния тон с хроматичен цял тон;
в) като едновременно горния повишим, а долния понижим с хроматичен
полутон.
Примери:
Умалени и двойно умалени;

Увеличени и двойно увеличени;

9 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Ритъм, метрум, размер и видове размери.

1.Ритъм - организация на тоновете по отношение на тяхната трайност. Ритъмът е
логичното редуване на тоновите трайности;
*Полиритмия - съчетаване на няколко различни ритъма.*
2.Метрум - пулсацията в музиката. Периодичното редуване на
силни(акцентирани) и слаби(неакцентирани) метрични времена.
*Акцент - изпълнението на тона с по-голяма сила в сравнение с останалите
тонове.*
*Полиметрия - съчетаване на няколко различни метрума.*
3.Размер - метрум с определена стойност на метричното време. Записва се с две
цифри една под друга. Горната показва броя, а долната - стойноста на
метричното време.
4.Видове размери:
а) прости - тези, които имат едно силно и едно или две слаби времена.
2 2 2 3 3 3
2 4 8 2 4 8
б) сложни - получени са от съчетаването на няколко прости.
*Две четвърти + Две четвърти = Четири четвърти (C)*
- те биват два вида:
- равноделни и неравноделни
- равноделните се получават от съчетаването на еднакви прости;
*Три осми + Три осми = Шест осми*
*Три осми + Три осми + Три осми = Девет осми*
- неравноделните се получават от съчетаването на различни прости;
*Две четвърти + Три четвърти = Пет четвърти*
*Две осми + Две осми + Две осми + Три осми = Девет осми*
5.Такт - част от музикалното произведение, която започва на силно време и
завършва преди следващото силно време.
6.Ауф такт - непълен такт. Започва на слабо време. Не трябва да надвишава
половината от такта. Останалата част се допълва с последния такт на
произведението.

10 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Лад, тоналност, гама.

Видове тоналности.
1.Лад - организация на тоновете по височина, обединени около един тонален
център. При слушане на музика забелязваме, че едни тонове звучат стабилно и
завършено, а други обратното. Първите наричаме устойчиви, а другите
неустойчиви. Стремежът на неустойчивите към устойчиви се нарича тежнение, а
преминаването на неустойиви в устойчиви се нарича разрешение.
2.Мажорен лад (dur) - има полутонове между III и IV степен и VII и I степен.
Между I и III степен се образува г.3 и I,III и V степен образуват мажорно
тризвучие.
3.Минорен лад (moll) - има полутонове между II и III степен и V и VI степен.
Между I и III степен се образува м.3 и I,III и V степен образуват минорно
тризвучие.
4.Наименования на степените.
I,III и V - устойчиви;
II, IV, VI, и VII - неустойчиви;
Разрешение;
II -> I; IV -> III; VI -> V; VII -> I.
I - тоника - T;
II - горен водещ тон;
III - горна медианта - М;
IV - субдоминанта - S;
V - доминанта - D;
VI - долна медианта - W;
VII - долен водещ тон;
VII - когато се намира на полутон от тониката се нарича чувствителен тон.
TSD се наричат главни степени.
5.Тоналност - лад с определена височина на тониката (положението на лада по
височина).
6.Гама - тоновете на лада, подредени по височина във възходяща или
низходяща посока от тоника до тоника.
7.Видове тоналности:
а) паралелни тоналности - две тоналности, от които едната мажорна, а другата
минорна. Мажорната стои малка терца над минорната. Двете имат еднакви
арматурни знаци.

11 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

C dur - a moll - 0 знаци.

G dur - e moll - 1 знак - фа#
б) едноименни тоналности - имат еднакво име на тониката. Едната е мажорна, а
другата минорна. Разликата в броя на знаците е развна на числото три.
А dur - a moll - 3# - 0b = 3
F dur - f moll - 1# - 4b = 3
H dur - h moll - 5# - 2b = 3
в) енхармонични тоналности - звучат еднакво но се пишат различно. И двете
трябва да са или dur или moll. Сборът от знаците на двете тоналности е равен на
числото 12.
C dur - H# dur = 0# + 12# = 12
g moll + fx moll = 2b + 10# = 12
г) мажорни и минорни;
д) диезни и бемолни;
e) сродни - тези които имат повече общи тонове - паралелните са най-сродни.
8.Квинтов кръг на тоналностите - изходни тоналности - C dur и a moll, от тях
нагоре с всяка следваща ч.5 се намира тоналност с един # повече.
9.Квартов кръг на тоналностите - изходни тоналности - C dur и a moll, от тях
нагоре с всяка следваща ч.4 се намира тоналност с един b повече.

C dur - 0# a moll - 0# C dur - 0b a moll - 0b

G dur - 1# e moll - 1# F dur - 1b d moll - 1b
D dur - 2# h moll - 2# B dur - 2b g moll - 2b
A dur - 3# fis moll - 3# Es dur - 3b c moll - 3b
E dur - 4# cis moll - 4# As dur - 4b f moll - 4b
H dur - 5# gis moll - 5# Des dur - 5b b moll - 5b
Fis dur - 6# dis moll - 6# Ges dur - 6b es moll - 6b
Cis dur - 7# ais moll - 7# Ces dur - 7b as moll - 7b

12 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Сложни интервали.
1.Сложни интервали - тези които са по-големи от октава. Получават се като към
простите интервали добавим чиста октава.
8 + 2 = 9 - нона
8 + 3 = 10 децима
8 + 4 = 11 ундецима
8 + 5 = 12 дуодецима
8 + 6 = 13 терцдецима
8 + 7 = 14 квартдецима
8 + 8 = 15 квинтдецима
Съществуват и интервали по-големи от две октави
2.Качествена величина - биват малки, големи, чисти, увеличени, умалени и т.н.,
според големината на простия интервал.
8 + м.2 = м.9
8 + г.2 = г.9
8 + ч.4 = ч.11
8 + ум.5 = ум.12
3.Обръщения на сложните интервали.
а) като долният тон се премести две окстави нагоре;
б) като горният тон се премести две октави надолу;
в) като горният тон се премести една октава надолу, а долният октава нагоре.
*Сложните интервали при обръщението си стават прости*

13 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Разрешение на дисонансите.
Характерни интервали.
1.Разрешение на дисонансите - всички дисонанси са неустойчиви.
Разрешението им е преминаването им в консонанс. Във всеки дисонантен
интервал има дисониращ и свободен тон. Най-често в секундата дисониращ е
долният тон, в септимата - горният тон, в ноната горният или долният и т.н. При
разрешението, дисониращия тон слиза секунда надолу, а свободният преминава
в такъв тон, че да се получи консонанс или се задържа.
F - G (2) -> E - G (3);
G - F (7) -> G - E (6);
При увеличените интервали единият или и двата тона се преместват секунда
навън и разрешението става в по-голям интервал.
F - H (ув.4) -> E - C (6);
F - H (ув.4) - > F - C (5);
При умалените интервали единият или и двата тона се преместват секунда
навътре и разрешението става в по-малък интервал.
H - F (ум.5) - > C - E (3);
H - F (ум.5) - > C - F (4);
2.Характерни интервали.
В резултат от повишаването на VII степен в хармоничен минор и понижаването
на VI степен в хармоничен мажор се образуват хроматични интервали, различни
от тези в натуралния мажор или минор. Наричат се характерни интервали. Те са
ув.2 (хиатус), ум.7, ув.5 и ум.4;

(x) moll; (x) dur;

ув.2 VI - VII#; VIb - VII;
ум.7 VII# - VI; VII - VIb;
ув.5 III - VII#; VIb - III;
ум.4 VII# - III; III - VIb;

14 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Разновидности на мажора и минора.

1.Разновидности на мажорния лад.
а) натурален;
- има полутонове между III и IV, VII и I;
б) хармоничен - възникнал във връзка с хармонията;
- има VIb степен;
- има три полутона - между III и IV, V и VIb, VII и I;
- между VIb и VII степен се образува ув.2 (хиатус);
в) мелодичен - възникнал във връзка с мелодията;
- има VIb и VIIb степен;
- има два полутона - между III и IV, V и VIb;
- долният тетрахорд звучи мажорно, а горният - минорно;
*тетрахорд - четири последователни степени в рамките на ч.4*
г) бихармоничен (двойно хармоничен);
- има IIb и VIb степен;
- има четири полутона - между I и IIb, III и IV, V и VIb, VII и I;
- има два хиатуса между - IIb и III, VIb и VII;
- има един цял тон между IV и V;
2.Разновидности на минорния лад.
а) натурален;
- има полутонове между II и III, V и VI;
б) хармоничен - възникнал във връзка с хармонията;
- има VII# степен;
- има три полутона - между II и III, V и VI, VII# и I;
- между VI и VII# степен се образува ув.2 (хиатус);
в) мелодичен - възникнал във връзка с мелодията;
- има VI# и VII# степен;
- има два полутона - между II и III, VII# и I;
- долният тетрахорд звучи минорно, а горният - мажорно;
- обикновено в низходяща посока се изпълнява като натурален;
г) бихармоничен (двойно хармоничен);
- има IV# и VII# степен;
- има четири полутона - между II и III, IV# и V, V и VI, VII# и I;
- има два хиатуса между - III и IV#, VI и VII#;
- има един цял тон между I и II;

15 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Особено делене на двуделни и триделни нотни

стойности.
1.Основно делене на двуделните - на 2, 4, 8,16 и т.н.
2.Основно делене на двуделните - на 3, 6, 12, 24 и т.н.
3.Особено делене - когато нотните стойности се делят на такъв брой равни
части, които не съвпадат с броя на основното броене;
2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15,16;
Триделни;
3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12;
а) особено делене на двуделни;
3 - триола - дели се на три вместо на две;
5 - квинтола - дели се на пет вместо на четири;
6 - секстола - дели се на шест вместо на четири;
7 - септимола - дели се на седем вместо на четири;
9 - новемола - дели се на девет вместо на осем;
10 - децимола - дели се на десет вместо на осем;
11 - ундецимола - дели се на единадесет вместо на осем;
12 - дуодецимола - дели се на дванадесет вместо на осем;
13 - терцдецимола - дели се на тринадесет вместо на осем;
14 - квартдецимола - дели се на четиринадесет вместо на осем;
15 - квинтдецимола - дели се на петнадесет вместо на осем;
б) особено делене на триделни;
2 - дуола - дели се на две вместо на три;
4 - квартола - дели се на четири вместо на три;
5 - квинтола - дели се на пет вместо на три;
7 - септимола - дели се на седем вместо на шест;
8 - октола - дели се на осем вместо на шест;
9 - новемола - дели се на девет вместо на шест;
10 - децимола - дели се на десет вместо на шест;
11 - ундецимола - дели се на единадесет вместо на шест;
13 - терцдецимола - дели се на тринадесет вместо на дванадесет;
14 - квартдецимола - дели се на четиринадесет вместо на дванадесет;
15 - квинтдецимола - дели се на петнадесет вместо на дванадесет;

- на всяка получена ритмична група, задължително се разписва съответната

цифра;

16 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Синкоп.
Видове синкопи.
1.Синкоп - тон, който започва на слабо време и продължава да звучи и на
следващото силно време. Получава се от преместването на силно време върху
предишното слабо време.

2.Видове синкопи.
- според времетраенето биват - едновременни, двувременни, тривременни,
четиривременни и т.н.
а) симетричен - при който легатурата свързва еднакви по трайност ноти;
б) несиметричен - при който легатурата свързва различни по трайност ноти;
в) разширен - изпълва целия такт;
г) верижен - излиза извън рамките на такта;
д) прекъснат;
е) маджарски;

17 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Акорди.
1.Акорд - съзвучие от три или повече тона, които са или могат да бъдат
подредени по терци;
2.Tризвучия - акорд от три тона;
- основен тон - този върху който тризвучието се строи по терци;
- терцов тон - този който стои терца над основния;
- квинтов тон - този който стои квинта над основния;
! Където и да се намират тоновете запазват имената си !
а) хармоническо положение - определя се от тона в баса (най-ниският тон);
- основно - нарича се квинтакорд - бележи се с 5;
- терцово - нарича се секстакорд - бележи се с 6;
- квинтово - нарича се квартсекстакорд - бележи се с 64;
б) мелодическо положение - определя се от тона в най-горния глас;
- основно, терцово или квинтово;
3.Големина на тризвучията.
- определя се от големината на терцата между основен и терцов тон и
големината на квинтата между основен и квинтов тон.
а) мажорно тризвучие - г.3 и ч.5;

б) минорно тризвучие - м.3 и ч.5;

в) умалено тризвучие - м.3 и ум.5;

18 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

г) увеличено тризвучие - г.3 и ув.5;

4.Главни тризвучия - тези, които без помощта на други могат да определят лада;
а) тоническо - върху I степен;
б) субдоминантово - върху IV степен;
в) доминантово - върху V степен;
5.Второстепенни тризвучия - тези, които без помощта на други не могат да
определят лада;
- върху II степен;
- върху - III степен;
- върху VI степен;
- върху VII степен;

6.Разпределение на тризвучията по големина върху степените на натуралния

мажор и на хармоничния минор;
натурален мажор; хармоничен минор;
Мажорни тризвучия; I , IV и V; V и VI;
Минорни тризвучия; II, III и VI; I и IV;
Умалени тризвучия; VII; II и VII#
Увеличени тризвучия; - III;

19 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Четиризвучия.
1.Четиризвучие - акорд съставен от четири тона - основен, терцов, квинтов и
септимов тон;
2.Хармоническо положение.
а) основно - нарича се септакорд;
- бележи се с 7;
б) терцово - нарича се квинтсекстакорд;
- бележи се с 65;
в) квинтово - нарича се терцквартакорд;
- бележи се с 43;
г) септимово - нарича се секундакорд;
- бележи се с 2;

Обръщенията получават имената си от интервалите, които се образуват между

басов и основен тон и между басов и септимов тон
3. Мелодическо положение - основно, терцово, квинтово и септимово
положение.
4.Големина на четиризвучията.
а) мажорно малко - състои се от мажорно тризвучие и м.7;

б) мажорно голямо - състои се от мажорно тризвучие и г.7;

20 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

в) минорно малко - състои се от минорно тризвучие и м.7;

г) минорно голямо - състои се от минорно тризвучие и г.7;

д) полу умалено - състои се от умалено тризвучие и м.7;

е) умалено - състои се от умалено тризвучие и ум.7;

е) полу увеличено - състои се от увеличено тризвучие и г.7;

ж) увеличено - не съществува увеличено четиризвучие, защото ув.7 съвпада с ч.8

и не звучи като четиризвучие;
* Големината на четиризвучията се определя от големината на тризвучието и
големината на септимата. *
* Най-голяма употреба в музиката има мажорно малкото четиризвучие, което
наричаме доминантов септакорд (D7), който се строи върху V степен на всяка
мажорна или минорна в хармоничен вид тоналност. *

21 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Темпо.
Видове темпа.
1.Темпо - бързината с която се изпълнява музикалното произведение.
а) бавни;
- largo(широк); lento(провлечен); adagio(бавно); grave(тежко);
б) умерени;
- andante(ходом); moderato(умерено); sostenuto(сдържано);
- comodo(удобно);
в) бързи;
- allegro(бързо); vivo, vivace(живо, живичко); presto(много бързо);
- prestissimo(възможно най-бързо);
г) допълнителни;
- molto(много); assai(доста, твърде); sempre(постоянно);
- meno mosso(по-малко раздвижено); piu mosso(по-раздвижено);
2.За постепенно изменяне на темпото.
а) за забързване;
- accelerando; animando; stretto(сбито); stringendo;
б) за забавяне;
- ritenuto; alargand, ritardando;
в) за свободно темпо;
- tempo rubato(свободно); ad libitum(по желание);
г) завръщане в първоначалното темпо;
- a tempo (tempo I); listesso tempo;
3.Аготика - незначително отклонение от темпото, по желание на изпълнителя,
без да е обозначено от автора;

22 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Динамика.
Динамични знаци.
1.Динамика - силата с която се изпълнява музикалното произведение.
pppp (естинто) - възможно най-тихо;
ppp (пиано пианисимо) - много много тихо;
pp (пианисимо) - много тихо;
p (пиано) - тихо;
mp (мецо пиано) - средно тихо;
mf (мецо форте) - средно силно;
f (форте) - силно;
ff (фортисимо) - много силно;
fff (форте фортисимо) - много много силно;
ffff (con tutaforza) - с всичка сила;
2.За рязка промяна на силата.
meno p - по-малко тихо;
meno f - по малко силно;
subito p - изведнъж тихо;
subito f - изведнъж силно;
3.За постепенна промяна на силата.
- crescendo - усилване;
- decrescendo - затихване;
- poco a poco cresc. - малко по малко усилване;
- poco a poco decresc. - малко по малко затихване;
- diminuendo (dim.) - затихващо;
4.За подчертаване на даден тон.
- > - акцент;
- sforzato - ударено, със сила;
- markato - подчертано; маркирано;

23 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

Диатоника, пентатоника и стари ладове.

1.Диатоника - седемстепенен лад, чиито тонове могат да бъдат подредени по
чисти квинти;
F-C-G-D-A-E-H
- всички мажорни и минорни ладове в натурален вид са диатонични.
2.Пентатоника - петстепенен лад, чиито тонове могат да бъдат подредени по
чисти квинти;
C-G-D-A-E
- има пет пентатонични редици;
1) C, D, E, G, A - мажорна;
2) D, E, G, A, C - ладово-неопределена;
3) E, G, A, C, D - ладово-неопределена;
4) G, A, C, D, E - ладово-неопределена;
5) A, C, D, E, G - минорна;
3. Стари ладове - появяват се в ранното средновековие;
- носят имената на древногръцките тетрахорди, широко застъпени в българската
народна музика, систематизирани от Глареан в неговия тематичен труд -
Донекахордон. В последствие от дванадесет лада отпаднали шест и до днес
останали шест.

а) Йонийски - без знаци - от До. Съвпада с натуралния мажор, но няма тежнение

на неустойчиви към устойчиви;
б) Дорийски - без знаци - от Ре - минорен. Има VI# степен;
- характерен интервал - „дорийска” г.6 - между I и VI# степен;
в) Фригийски - без знаци - от Ми. Има IIb степен;
- характерен интервал - „фригийска” м.2 - между I и IIb степен;
г) Лидийски - без знаци - от Фа - мажорен. Има IV# степен;
- характерен интервал - „лидийска” ув.4 - между I и IV# степен;
д) Миксолидийски - без знаци - от Сол. Има VIIb степен;
- характерен интервал - „миксолидийска” м.7 - между I и VIIb степен.
е) Еолийски - без знаци - от Ла. Съвпада с натуралния минор, но няма тежнение
на неустойчиви към устойчиви.

24 |С т р а н и ц а
Елементарна теория на музиката

DOWNINGTN © 2012

Елементарна теория на музиката.

Здравко Перников

25 |С т р а н и ц а
qwertyuiopasdfghjklzxcv
Елементарна теория на музиката

bnmqwertyuiopasdfghjklz
xcvbnmqwertyuiopasdfgh
jklzxcvbnmqwertyuiopas
dfghjklzxcvbnmqwertyuio
Елементарна теория
на музиката.
pasdfghjklzxcvbnmqwert
yuiopasdfghjklzxcvbnmq
wertyuiopasdfghjklzxcvb
nmqwertyuiopasdfghjklzx
cvbnmqwertyuiopasdfghj
klzxcvbnmqwertyuiopasd
26 |С т р а н и ц а

fghjklzxcvbnmqwertyuiop