НЕИЗМЕНЯЕМИ

ЧАСТИ НА РЕЧТА.
НАРЕЧИЕ.
ПРЕДЛОГ.
НЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА
 Неизменяеми части на речта – това са тези части, които НЕ могат да
се менят по форма с помощта на формообразуващи морфеми
(окончание и определителен член). Неизменяеми думи в българския
език са наречията, предлозите, съюзите, частиците и междуметията
 От тях наречията са самостойни думи, които изпълняват
самостоятелно синтактична функция в изречението – Вчера ходихме
за риба (Кога ходихме за риба? – вчера – обстоятелствено пояснение за
време)
 Предлозите и съюзите имат свързваща функция – Иван и Георги
отидоха на разходка.
 Частиците изразяват различни оттенъци на субективното отношение
на говорещия към съдържанието на съобщението – Я да мълчите
всички!
 Междуметията изразяват емоционално отношение или
звукоподражание – Ех, каква красота!
 НАРЕЧИЕ
 Наречие – наречието е самостойна неизменяема дума, която може да
означава непроцесуален признак на действие, на друг признак или
на предмет – говоря тихо, заминаваме довечера, чувствам се зле и др.
Основен признак на наречието е неговата неизменяемост – то не може
да променя формата си чрез формообразуващи морфеми. Някои
наречия могат да се степенуват, но това се извършва с помощта на
частици – по-добре, най-добре; по-бързо, най-бързо.
 Видове наречия – класификацията на видовете наречия се основава на
техния състав и произход и по значение
 Наречия по състав и произход– те биват прости и сложни
 Прости наречия – те не могат да се разложат на две или повече думи –
вън, днес, лете, зиме и др.
 Сложни наречия – те най-често се образуват от свързването на предлог
с наречие (оттатък, наблизо, наляво) и предлог със съществително
име (привечер, вкъщи, довечера)
 НАРЕЧИЕ
 Наречия по произход – според произхода си наречията се
свързват със съществителни имена, с прилагателни имена, с
числителни имена, с глаголи и с местоимения
 Наречия от съществителни имена – това са стари падежни
форми на съществителни имена – от стар родителен падеж
( довечера, отстрани, отръки и др.), от стар винителен падеж
(днес, нощес, лятос, пролетес и др. ), от стар творителен падеж
(силом, денем, нощем, ребром и др.), от стар местен падеж (горе,
долу, зиме, лете и др. )
 Наречия от прилагателни имена – те са многобройна група. Те
се образуват по няколко начина: от формата за ср.р. на -о (бавно,
бързо, постепенно, силно и др.), от прилагателни имена с
наставка -(с)ки (братски, приятелски, мъжки и др.), от
членувани форми на прилагателни имена от ж.р. ед.ч.
(здравата, мъжката, лудешката и др. )
 НАРЕЧИЕ
 Наречия от числителни имена – те се образуват по няколко
начина – от редните числителни имена във форма ср.р. (първо,
второ, трето и др.), наречията веднъж, дваж, триж и др.,
наречията двойно, тройно, двояко и др. под. са получени от
прилагателни, образувани от числителни имена.
 Наречия от глаголи – те се образуват по няколко начина – с
наставка -ешком (тичешком, мълчешком, плачешком и др.), с
наствката -ешката (тичешката, мъчешката, плачешката и
др.), наречията кажи-речи, иди-дойди, току-речи и др.
 Наречия от местоимения – местоименните наречия са свързани
по своя произход с показателните, въпросителните,
относителните, неопределителните, отрицателните и
обобщителните местоимения – тук, там, къде, където, някъде,
никъде, всякъде, сега, тогава, кога, когато, някога, никога,
всякога, така, инак (иначе), как, както, някак, никак, всякак
 НАРЕЧИЕ
 Видове наречия по значение:
 За място – тук, там, горе, долу, къде, наляво и др.
 За време – сега, днес, утре, кога, някога, рано и др.
 За начин – добре, зле, весело, как, бързо, юнашки и др.
 За количество и степен – малко, много, доста,
веднъж, дваж, достатъчно и др.
 За причина и цел – защо, защото, затова и др.
 За логическо уточняване и модално отношение –
сигурно, очевидно, наистина, навярно, следователно,
вероятно и др.
 НАРЕЧИЕ
 Употреба – в изречението наречието функционира като обстоятелствено
пояснение – Вчера ходихме за риба (Кога ходихме за риба? – вчера –
обстоятелствено пояснение за време)
При правописа на наречията трябва да се спазват следните правила:
 Сложните наречия се пишат слято – дотук, навън, надясно, наляво и др.
 Частиците за степенуване по- и най- се свързват с наречието с помощта
на дефис (-) – по-добре, най-добре; по-зле, най-зле и др.
 Сложни наречия, образувани от две наречия в равностойни отношения,
се пишат с дефис (-) – бързо-бързо; веднъж-дваж и др.
 С малко тире (-) се пишат и сложни наречия от типа току-виж, току-
така, иди-дойди, кажи-речи и др.
 Отрицателната частица не се пише слято с наречието – невинаги,
неведнъж, негласно, неслучайно, недълго и др.
 ПРЕДЛОГ
 Предлог – предлогът е несамостойна неизменяема дума, която изразява
синтактичните отношения на зависимост между членовете на
изречението – стоя на улицата, животът на Мария, площадът на Русе и
др.
 Видове предлози – класификацията на видовете предлози се основава на
техния състав и произход и по значение:
 Предлози по състав и произход– те биват прости, сложни и съставни
 Прости предлози– те са съставени от една морфема – без, до, за, зад, из,
към, на, над, о, от, по, под, пред, при, с, у и др.
 Сложни предлози– сложните предлози са образувани от свързването на
предлог с друг предлог (всред, помежду, покрай и др.), предлог с име
(вместо,около, свръх и др. ), предлог и наречие (извън, отвъд, отсам и
др.)
 Съставни предлози – по повод на, по случай, с оглед на, по отношение на,
вследствие на и др.
 ПРЕДЛОГ
 Предлози по значение:
 За място – в, зад, пред, под, на и др.
 За време – в, до, на, от, по, преди, през, след и др.
 За начин – без, с, чрез и др.
 За причина – за, по, от, поради, заради и др.
 За цел – за, заради и др.
 За средство – с, чрез, посредством и др.
 За притежание – на и др.
 ПРЕДЛОГ
 Употреба – предлозите изразяват семантико-синтактични
отношения между пълнозначни думи, поради което тяхната
употреба прави речта логически точна и ясна – На тази хубава
поляна стояха момичета.
 В потока на речта предлозите НЕ получават ударение.
 Предлозите В и С имат фонетични варианти ВЪВ и СЪС, които се
пишат пред думи, започващи съответно с в или ф, със з или с –
отивам във Варна, кафе със захар.
 След предлог се употребява пълната форма за винителен падеж
на местоименията, най-често – личните – след нас, при нея, за
мене и др.
 Простите предлози освен функцията на служебни думи имат и
словообразуваща функция –те се използват като представки – на-
пиша, до-чета, за-върша и др.