Университет ,,Проф. д-р Асен Златаров‘‘ гр.

Бургас
Факултет: Обществени науки
Катедра: Синтаксис
Курсова работа на тема:
Притежателни местоимения като част на изречението

Изготвила: Жулиета Пенчева Проверил:

Българска филология IV курс
Факултетен номер: БФ420

Гр. Бургас
2022г.
Притежателни местоимения
Притежателните местоимения изразяват отношение на принадлежност.
Имат дълги и кратки форми:

Лични М.р. Ж.р. Ср.р. Мн.ч. Кратка

местоимени форма
я
Аз Мой Моя Мое Мои Ми
Ти Твой Твоя Твое Твои Ти
Той Негов Негова Негово Негови Му
Тя Неин Нейна Нейно Нейни й
То Негов Негова Негово Негови Му
Ние Наш Наша Наше Наши Ни
Вие Ваш Ваша Ваше Ваши Ви
Те Техен Тяхна Тяхно Техни Им

Пълните форми на притежателните местоимения се употребяват

обикновено като съгласувани определения и има поведение на
прилагателно име – пълната форма се съгласува по род и число със
съществителното име, което пояснява, стои пред него в обичайния
словоред и се членува. Например:
- Нейната майка. (притежателното местоимение е в ж.р. ед.ч. като
съществителното име, което пояснява, стои пред него и е членувано)
- То си е моя работа.

Когато са самостойно употребени могат да изпълняват и други служби,

каквито изпълнява съществителното име в изречението, например:
- Нашето не даваме – чуждото не щем. (пряко допълнение)
- Нашите напредват. (подлог)
- Вашите ще ходят на почивка. (подлог)
 - Вчера бяхме у вашите. (обстоятелствено пояснение)
- Тази книга е негова. (съгласувано определение)
- Наши ще да са свършили тази работа. (подлог)

Кратките форми на притежателното местоимение са енклитики.

Употребяват се като несъгласувани определения- те стоят след
съществителното име, не се съгласуват с него по род и число и не се
членуват. Например:
Пълна форма Кратка форма
Моя(т) баща Баща ми
Моята майка Майка ми
Моето дете Детето ми
Моите родители Родителите ми

Върху кратките форми не може да пада логическо ударение. Когато е

необходимо да се изтъкне притежанието се употребяват пълни форми,
например:
- Работата им е качествена.
Тяхната работа е качествена.
- Положението ми е тежко.
Моето положение е тежко.

Възвратно притежателно местоимение

Възвратните притежателни местоимения също показват отношение на
принадлежност, но за разлика от притежателните местоимения поясняват
съществително име, назоваващо обект, който е притежание единствено на
глаголното лице (подлога в изречението).
Имат пълни (дълги) и кратки форми:

М.р. ед.ч. Ж.р. ед.ч. Ср.р. ед.ч. Мн.ч. Кратка форма

свой своя свое свои си

Кратката форма си (обща за мъжки, женски и среден род единствено и

множествено число) е енклитична.
Възвратното притежателно местоимение изпълнява службата на
определение в изречението. Когато е самостойно употребено или
субстантивирано, може да изпълнява и други служби.
Кратката форма си изпълнява служба на несъгласувано определение и
употребата й е задължителна , когато определяемият обект принадлежи
на глаголното лице (подлога в изречението) например:
- Аз обичам родината си.
- Заехме веднага местата си.
- Те ще бранят правата си.

Когато с поясняваното съществително име се означава обект,

принадлежащ на глаголното лице (подлога), в 1во и 2ро лице може да се
употреби притежателно местоимение, но по – коректна в тези случаи е
употребата на възвратно притежателно местоимение.
1л. Некоректно: Правилно:
Аз взимам чантата ми. Аз взимам чантата си.
Ние взимаме чантата ни. Ние взимаме чантата си.
2л. Некоректно: Правилно:
Ти взимаш чантата ти. Ти взимаш чантата си.
 Вие взимате чантата ви. Вие взимате чантата си.

Тъй като това би довело до двусмислица, в 3то лице е напълно грешно да

се употреби притежателно местоимение вместо възвратно притежателно.
3л. Грешно: Правилно:
Тя взима чантата й. Тя взима чантата си.
Те взимат чантата им. Те взимат чантата си.

Използвана литература:
Граматика на българския книжовен език - Стоян Стоянов, София 1993