УПОТРЕБА НА ПЪЛЕН ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН

♦ С пълен член членуваме подлога в изречението и неговите

съгласувани определения.
Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да
го членуваме с пълен член:
УченикЪТ (той)обича трудностите.
ЛюбознателниЯТ човек (той) обича
предизвикателствата.(Съгласуваното определение любознателният према пълен член)
Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) е компютърът.
♦ Именната част в съставното именно сказуемо и нейните съгласувани
определения.
• Естествено ще попитаме защо и КОМПЮТЪРЪТ (в последното изречение)
е членуван с пълен член. Защото е част от съставното именно сказуемо. За
практиката обаче ни е достатъчно да знаем, че
ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо след спомагателния
глагол Е или миналата му форма беше, използваме пълен член (Това е
учебникът, който търся; Това беше учебникът, който търсех).
• Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват
съставно именно сказуемо:
Иван стана най-известният фотограф в училището. .(Съгласуваното
определение най-известният приема пълен член) В това изречение стана е
полуспомагателен глагол и затова може да се замести с форма на
спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният фотограф в
училището.
Нека да сравним: Иван стана от стола - тук глаголът стана е
употребен в прякото си значение и е пълнозначен глагол; не можем да го
заменим с форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.
Членуваме с пълен определителен член подлога, именната част в
съставното именно сказуемо и техните съгласувани определения.
Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.), тя
НИКОГА не се членува с пълен член.
Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя
част трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим
думата с той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем
кратък член:
Учителят хареса романа → Той го хареса;
Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.

ЧЛЕНУВАНЕ С Я/ЯТ
♦ Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и
означаващо професия, се членува с Я/ЯТ
строител → строителя → строителят;
зъболекар →зъболекаря → зъболекарят;
коняр → коняря → конярят.
♦ С Я/ЯТ се членуват още няколко думи – кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът,
лакът, огън, както и всички съществителни, завършващи на Й:
Път → пътя → пътят
Нокът → нокътя → нокътят
край → края → краят (Обърнете внимание, че в този случай й се заменя
с я)

ДВОЙНО Т (ТТ) и ЩТ
● Същ. имена от ж.р. се членуват с –ТА (маса – масата; любов –
любовта)
● Допускат се грешки при членуване на същ. имена от ж.р., завършващи на
Т и Щ , като се изпуска едно Т (вместо ТТ , се пише Т; вместо ЩТ, се
пише Щ )
пролет –пролетта;
свещ– свещта .

● Всички имена от ж. р., завършващи на -ОСТ, при членуване се пишат с

двойно Т:
Младост – младостта
Съвременност – съвременността
Неизбежност – неизбежността
Радост – радостта
Конкретност – конкретността

ДВОЙНО Н (НН)
Прилагателно име, което в м.р. ед.ч. завършва на –НЕН, във формите си
за женски, среден род и множествено число образува двойно Н:
● странен, странна, странно, странни;
● съвременен, съвременна, съвременно, съвременни.
Същ. имена, образувани от такива прилагателни, също се произнасят и
пишат с двойно Н – странност, съвременност.
 .
ЧАСТИЦАТА НЕ
♦ пише се разделно

♦ слято със следващата дума се пише:

– когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим, невръстен)

– пред съществително, прилагателно или наречие, когато с НЕ се образува нова дума с

противоположно значение ( истина → неистина; приятел → неприятел; вярно → невярно;
мирен →немирен; напразно → ненапразно; знаещ → незнаещ; узрял →неузрял; възпитан
→невъзпитан)

– когато думата е образувана с представка НЕДО (недоглеждам; недовиждам; недочувайки).

Лесно можем да открием дали трябва да напишем частицата не слято или

разделно, като членуваме следващата дума.

♦ Ако думата може да се членува в текста – пиши слято! Не е част от

следващата дума:

Той не можеше да разбере това недобро отношение → Той не разбираше

недоброто отношение;

Учителят се дразнеше от неслушащи ученици → Учителят се дразнеше от

неслушащите ученици;

Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха → Това беше

недобрият пример, който те веднага усвоиха.

♦ Ако думата не може да се членува, пиши разделно! Не е отделна дума:

Тя не каза нищо (думата каза не се членува);

Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не може да се

членува).

Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея, не

могат да се членуват, но пък и обикновено не съществуват без първата част на
представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки (няма дума довиждам).

ЧАСТИЦИТЕ ПО И НАЙ
Частиците ПО, НАЙ се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред::
● прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив,
най-горещ);
 ● наречия (по-нагоре, най-напред).
Частиците ПО, НАЙ се пишат отделно пред:
● съществителни имена (пó човек, най юнак);
● глаголи (пó харесвам, най обичам);
● някои изрази (пó към мене, пó на открито)
В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от
предлога по.

ПЕТ СТОЛА или ПЕТ СТОЛОВЕ?

ПЕТ УЧЕНИКА или ПЕТ УЧЕНИЦИ?
● Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат
ОСОБЕНА ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои
местоимения (колко, няколко):
един стол, много столове, но десет стола (Вземете тези столове, но
Вземете десет стола, Вземете няколко стола);
един водопад, много водопади, но няколко водопада (Пътят ни минава
покрай много водопади, но Ще минем покрай пет водопада).

!Тази особена форма не се използва за същ. имена, означаващи

лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител):
много ученици, няколко ученици, пет ученици (Стаята беше пълна с
ученици, В стаята бяха останали няколко ученици)
.
♦ УЧТИВА ФОРМА - за да изразим уважение, използваме специфични
езикови средства:
• Използваме формите на личното местоимение за 2 л., мн.ч. Вие, Вас,
Ви вместо ти, тебе, те.
• Използваме формите на показателното местоимение за 2 л., мн.ч. Ваш,
Ваша, Ваше, Ваши вместо твой, твоя, твое, твои
В този случай местоименията се пишат с главна буква.
• В множествено число се използват и глаголните форми на -л (мин. св.
деят. прич) присъствали, били, ходили и т.н.
• В единствено число са прилагателните имена и причастията на -т и -н
(мин- страд. прич.), като се съгласуват по род с лицето, към което се обръщаме
или за което говорим (отличен, отличена, отличено, отличени, очарована,
развълнуван).
Госпожо, разбрахме, че сте били очарована от пътуването.
 Господин Петров, вярно ли е, че Вие не само сте организирали
събитието, но сте били и отличен за добрата работа.
Колега, Вашето мнение е ще бъде обсъдено по-късно.
Вашето дете е наградено в конкурса за рисунка.
• С главна буква се пишат притежателните местоимения, когато са част
от титли или длъжности:
Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.
Молбата е до Негово Превъзходителство.

ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА (съставени от две съществителни)
• полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителти
имена, при които при членуване се променя само втората част:
министър-председател → минисътър-председателят
храм-паметник → храм-паметникът
кандидат-студент → кандидат-студентът →
кандидат-студентката

• разделно пишем сложни съществителни имена, при които при

членуване се променя първата част:
художник импресионист → художникът импресионист
къща музей → къщата музей
съчинение разсъждение → съчинението разсъждение

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от лично и фамилно име.

♦ Прилагателни притежателни имена на -ОВ и –ЕВ се пишат полуслято (с
малко тире) и главна буква за всяка част:
● Иван Вазов, Иван-Вазови разкази;
● Христо Ботев, Христо-Ботеви стихотворения.
♦ Прилагателни качествени имена на -СКИ се пишат слято и с малка буква:
● иванвазовско родолюбие;
● христоботевски плам.
ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от числително и съществително име,
се пишат:
♦ слято:
● едноминутен (от една минута);
● пететажен (от пет етажа);
● дванадесетгодишен (от дванадесет години).

!НО АКОчислителното име се състои от две думи (двадесет и пет),

то прилагателното се състои от три:
● двадесет и пет годишен;
● петдесет и пет етажен.
♦ с малко тире (когато числителното име е написано с цифри):
5-годишен (от пет години)
50-градусов (от петдесет градуса)
6-етажен (от шест етажа)
6-степенен (от шест степени)
2-часов (от два часа)

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА, с които се бележи приблизително количество се пишат

полуслято:
·пет-шест, сто-двеста, година-две.

НАРЕЧИЯ, означаващи обикновено неопределеност се пишат полуслято:

·лека-полека, насам-натам, тук-там.

МЕЖДУМЕТИЯ:
·тик-так, бим-бам-бум, шушу-мушу.

КОГА ПИШЕМ И , КОГА Й

● Съществителни имена иместоимения, завършващи на И, в единствено
число се пишат с Й, а в множествено с И:
Ед. ч. Мн. ч.
Тролей – тролеи
Случай – случаи
Мой – мои
Който – които
Някой – някои
 Кой – кои
Чийто – чиито

Относителното местоимение който не завършва на и, но то е

образувано от въпросителното местоимение кой и затова се променя по същия
начин. Това се отнася и за относителното местоимение чийто, образувано от
въпросителното чий.

ПРЕНАСЯНЕ НА ДУМИ
При пренасянето на части от думи трябва да се съобразяваме с няколко
изисквания:
•Трябва да разделяме думата така,че отделните части да се
произнасят с лекота (при скандиране без проблем разделяме думата на
срички);

• Една съгласна между две гласни се пренася с втората гласна (вра -

та, кни - га, слу - шам);

• Две и повече съгласни между две гласни се се разделят- поне една

съгласна трябва да остане с първата или втората гласна (вест - ник или вес -
тник, или вест-ник, издател - ство или издателс - тво или издателст - во);

•Две еднакви съгласни се разделят: пролет - та, стран - ник,

съвремен - ност, под - държам;

•Й - когато Й се намира между две гласни, винаги се пренася с втората

гласна ( ма - йонеза, ра -йон); във всички други случаи остава с първата гласна
(кой - то, случай - ност, достойн - ство);

•Една гласна никога не се оставя сама; думата ура (у - ра) не може да

се пренася, въпреки че има две срички;

• Ь стои винаги след съгласната, чиято мекост означава, и не се отделя

от нея, както и от гласната О, която стои след Ь (Ко - льо, шо - фьор, фо -
тьойл)
Правопис на сложните думи
ПРАВОПИС НА СЛОЖНИТЕ ДУМИ
♦ Сложни думи – Думи, образувани от две или повече основи (вж. основа на
думата), свързани със съединителна гласна -о-, -е-, -и- (понякога, ако първата
основа завършва на гласна, тя поема ролята на съединителна гласна).

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
1. Слято писане
♦ Слято се пишат сложни съществителни имена, в които двете съставни думи
са свързани със съединителна гласна:
• местоположение, сладолед, водопад, високоговорител, книгопис,
поркомясто, петолиние, картопритежател, верноподаник,
законосъобразност, самоуважение, любознателност;
• пътепоказател, венчелистче, жизнерадост, жизнеустойчивост,
земеустройство, козевъдство, своеволие, своенравие, себелюбие,
лъчетерапия;
• трагикомедия, петилетка,
2. Полуслято (отделяме с чертица) пишем сложни съществителни имена,
при които при членуване се променя само втората част:
• министър-председател → министър-председателят
• храм-паметник → храм-паметникът
• кандидат-студент → кандидат-студентът → кандидат-студентката
3. Разделно пишем съчетания от съществителни имена, при които при
членуване се променя първата част:
• художник импресионист → художникът импресионист
• къща музей → къщата музей
• съчинение разсъждение → съчинението разсъждение

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА , образувани от лично и фамилно име.

1. Слято писане
♦ Прилагателни качествени имена на -СКИ се пишат слято и с малка
буква:
• Иван Вазов → иванвазовско родолюбие;
• Христо Ботев →христоботевски плам.
2. Полуслято
♦ Прилагателни притежателни имена на -ОВ и –ЕВ се пишат полуслято и с
главна буква за всяка част:
 • Иван Вазов → Иван-Вазови разкази;
• Христо Ботев → Христо-Ботеви стихотворения.

ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА, образувани от числително и съществително име:

1. Слято писане
• едноминутен (от една минута);
• пететажен (от пет етажа);
• дванадесетгодишен (от дванадесет години).
!НО АКОчислителното име се състои от две или повече думи
(двадесет и пет, сто двадесет и пет), то прилагателното се състои от три
или повече думи:
• двадесет и пет годишен;
• сто двадесет и пет етажен.
2. Полуслято
♦ с малко тире (когато числителното име е написано с цифри):
• 5-годишен (от пет години)
• 50-градусов (от петдесет градуса)
• 6-етажен (от шест етажа)
• 6-степенен (от шест степени)
• 2-часов (от два часа)

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА, с които се бележи приблизително количество, се

пишат полуслято:
• пет-шест, сто-двеста, година-две.

НАРЕЧИЯ
Слято писане
♦ Сложни наречия, образувани от предлог и наречие:
• докъде, надясно, отляво, донякъде, нависоко, оттам, отвън, доскоро,
отсега, оттогава и др.
♦ Наречия, образувани от предлог и съществително име се пишат слято
при следните условия:
• съществителното име не може да се променя граматически или няма
собствено ударение: вследствие, всъщност, наистина, накуп, наред, насила,
отсреща, поначало, отстрани, предвид, следобед и др.
 Всъщност проблемът е нерешим, но В същността си проблемът е
нерешим; Отсреща се намира Софийският университет, но Идвам от
среща в Софийския университет.
• Съществителното име е в стара падежна форма: вкупом, вкъщи,
довечера, наизуст, напосоки, наяве и др.
Прибирам се вкъщи, но Цял час пътувам към къщи.
• Ударението в съчетанието е преместено върху предлога: нàдвечер,
прèзглава, прùсърце, òтръки, прùзори, дòземи и др.
Полуслято писане:
♦ Наречия, означаващи обикновено неопределеност: лека-полека,
насам-натам, тук-там.
Разделно си пишат изрази като: от горе до долу; от тогава до сега, от
време на време, от край до край.

МЕЖДУМЕТИЯ:
• тик-так, бим-бам-бум, шушу-мушу.
Частицата НЕ
ЧАСТИЦАТА НЕ
I. Частицата не се пише разделно пред глагол, деепричастие и пред минало
свършено деятелно причастие (на -л), когато то изпълнява службата на
сказуемо.

• Не мога да се нарадвам на идващата пролет.

• Не виждайки кръжащия орел, кокошката спокойно разхождаше

пиленцата си.

• Момчето не чуло съобщението.

II. Частицата не се пише слято със следващата дума в следните случаи:

1. когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим,

невръстен)

2. пред съществително, прилагателно или наречие, когато с не се образува

нова дума с противоположно значение ( истина → неистина; приятел →
неприятел; вярно → невярно; мирен → немирен; напразно → ненапразно;
знаещ → незнаещ; узрял → неузрял; възпитан → невъзпитан)

3. когато думата е образувана с представка недо (недоглеждам; недовиждам;

недочувайки).
 Лесно можем да разберем дали трябва да напишем частицата не слято
или разделно, като членуваме следващата дума.

♦ Ако думата след частицата не може да се членува в текста – пиши слято!

Не е част от следващата дума:

• Той не можеше да разбере това недобро отношение → Той не

разбираше недоброто отношение;

• Учителят се дразнеше от неслушащи ученици → Учителят се

дразнеше от неслушащите ученици;

•Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха → Това беше

недобрият пример, който те веднага усвоиха.

♦ Ако думата след частицата не не може да се членува в текста, пиши

разделно! Не е отделна дума:

• Тя не каза нищо (думата каза не се членува);

• Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не

може да се членува).

Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея, не

могат да се членуват, но пък и обикновено не съществуват без първата част на
представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки – няма дума довиждам.

Употреба на пълен член

I. Членуване на думите от м.р. – Думите от м.р., в зависимост от службата им в
изречението, се членуват по два начина: с пълен член (-ът или -ят) и с кратък
член (-а или -я).
Съществителните имена от м.р. ед.ч. се членуват с определителен член
-а/-ът. Случаите, в които се използва определителен член -я/-ят, са посочени
в т. III.

II. Употреба на пълен определителен член (-ът или -ят)

1. С пълен член членуваме подлога в изречението, неговите съгласувани
определения и приложения
Запомни: ако можем да заместим дума или словосъчетание с той, трябва да
членуваме с пълен член:
• Ученикът(той) обича трудностите.
 • Любознателният човек (той) обича предизвикателствата.
Съгласуваното определение на подлога любознателният приема пълен
член.
• Бай Иван, градинарят, често се отбиваше в къщата. Приложението
на подлога градинарят приема пълен определителен член.
2. С пълен член членуваме именната част на съставното именно сказуемо и
неговите съгласувани определения.
• Най-големият приятел на брат ми (той) е компютърът.
Съществителното компютър е членувано с пълен член, защото е част от
съставното именно сказуемо (е компютърът). За практиката обаче ни е
достатъчно да знаем, че ако трябва да членуваме същ. име от м.р., стоящо
след спомагателния глагол Е или миналата му форма беше, използваме
пълен член (Това е учебникът, който търся; Това беше учебникът, който
търсех).
♦ Някои глаголи, употребени като полуспомагателни, също образуват
съставно именно сказуемо и ако трябва да членуваме именната част,
използваме пълен член. Такива глаголи са: оказвам се, изглеждам, ставам (в
значение превръщам се), казвам се, наричам се, представлявам (в значение
съм).
• Иван стана най-известният фотограф в училището. (Съгласуваното
определение най-известният приема пълен член) В това изречение стана (в
значение превърна се в) е полуспомагателен глагол и затова може да се
замести с форма на спомагателния глагол съм → Иван беше най-известният
фотограф в училището.
Нека да сравним: Иван стана от стола – тук глаголът стана е употребен
в прякото си значение и е пълнозначен глагол; не можем да го заменим с
форма на спомагателния съм → Иван беше от стола.
Да обобщим: членуваме с пълен определителен член подлога, именната
част в съставното именно сказуемо, техните съгласувани определения и
приложенията на подлога.
Запомни: ако пред думата стои предлог (по, за ,на, без , около и др.), тя
НИКОГА не се членува с пълен член.
Да си припомним, че при членуване има лесен начин да разберем коя част
трябва да членуваме с пълен и коя с кратък член : ако можем да заменим думата с
той, пишем пълен член; ако можем да я заменим с него (го), пишем кратък
член:
• Учителят хареса романа → Той го хареса;
• Романът е харесан от учителя → Той е харесан от него.
• Към човека гледаше само мъжът със странната шапка → Към него
гледаше само той.
III. Членуване с определителен член -я, -ят
1. Съществетелно име от м.р., образувано с наставки -тел или -ар/-яр и
най-често означаващо професия, се членува с -я/-ят
• строител → строителя → строителят
• зъболекар →зъболекаря → зъболекарят
• леяр → леяря → леярят
• показател → показателя → показателят

Много думи завършват на -ар или -тел, но при тях завършеците не

са наставки и не означават професия Тези думи се членуват с -а/-ът.
• коментар → коментара → коментарът
• пазар → пазара → пазарът
• пастел →пастела →пастелът
• звяр → звяра → звярът
2. С -я/-ят се членуват и 10 съществителни имена: кон, ден, крал, цар, път,
зет, нокът, лакът, огън, сън.
• път → пътя → пътят
• нокът → нокътя → нокътят
• лакът → лакътя → лакътят
3. С -я/-ят се членуват всички съществителни нарицателни имена, които в
м.р. ед.ч. завършват на -й.
• тролей → тролея → тролеят (Обърнете внимание, че когато
думата завършва на Й, определителният член не се прибавя направо към
думата, а й се заменя с я)
• чай → чая → чаят
• случай → случая → случаят
4. С -я/-ят се членуват всички прилагателни имена
• сладък → сладкия → сладкият
• естествен → естествения → естественият
• съвременен → съвременния → съвременният
5. С -я/-ят се членуват пълните форми на местоименията
• мой → моя → моят
 • неин → нейния → нейният
• техен → техния → техният
6. С -я/-ят се членуват всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.
• първи → първия → първият
• двайсет и пети → двайсет и петия → двайсет и петият
• сто петдесет и първи → сто петдесет и първия → сто петдесет и
първият
7. С -я/-ят се членуват причастията в м.р. ед.ч.
• летящ → летящия → летящият
• дочут → дочутия → дочутият
• чакал → чакалия → чакалият
Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни само за
писмените текстове.
Запомни: Задължително се членуват сложни названия на институции и
единични обекти: Българската национална телевизия обявява конкурс за
сценаристи; Софийският университет обяви откриването на нова специалност.