Книжовна норма – граматични правила

1. Учтива форма

 Когато при използването на учтива форма, има дума, която завършва на „л” –
употребяваме формата за множествено число и не се съобразяване с пола/рода и с
това дали е ед.ч или мн.ч – тоест ако завършва на „л” при всички случаи
добавяме „и”

Господин Вълчев, изпратили сте документите за регистрация.

Госпожо Вълчева, изпратили сте документите за регистрация.

 Когато при използването на учтива форма, има дума, която не завършва на „л” – не
добавяме „и”, а се съобразяваме с пола/рода и с това дали е ед.ч или мн.ч.

Господине, Вие сте толкова отзивчив. (м.р.)

Госпожо, Вие сте толкова отзивчива. (ж.р.)

Дами и господа, Вие сте толкова отзивчиви. (мн.ч.)

 Ако една до друга стоят думи, едната от които завършва на „л” (и изисква поставяне
на „и”), а другата не завършва на „л” (и не изисква поставяне на „и”) – отново се
съобразяваме с пола/рода и числото и не добавяме „и”.

Господине, Вие сте бил поканен на събитието.//Но// Господине, Вие сте били на кино.

Госпожо, Вие сте била поканена на събитието. //Госпожо, Вие сте били на събитието.

2. Бройна форма „а/я” или форма за множествено число „и/ове/”?

 При съществителни имена (от м.р.), които означават лица/хора – винаги

употребяваме формата на множествено число – без значение след какви думи или
числителни имена стоят.

Ако е лице не може да образува множествено число с а/я. Или ще завършва на „и”
или на „ове”. НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ЗАВЪРШВА НА А/Я!!!!

трима ученици (а не трима ученика)

200 служители (а не 200 служителя)

няколко автори ( а не няколко автора)

много фенове (а не много фена)

  Ако съществителното име (от м.р.) не означава лице/човек, образува множествено
число чрез бройната форма – тоест ще завършва на а/я ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ:

А) стои след числително име, което дава точна бройка

три месеца (а не три месеци)

шест чина ( а не чинове)

сто молива ( а не моливи)

милион жирафа ( а не жирафи)

Б) стои след думите колко, няколко, толкова (когато изразяват количество)

няколко района (а не райони)  Само няколко района бяха премахнати от списъка.

колко процента (а не проценти)  Колко процента е покачването?

толкова часа (а не часове)  Ще ти изплатят толкова часа, колкото си стоял там.

!!! ако думите колко, няколко, толкова – не изразяват точно количество, а са

използвани с цел изразяване на емоция – използваме формата за множествено число
„и/ове”

Колко хубави месеци предстоят!

Изобщо не знаех, че ще получа толкова съвети!

!!! ако стои след думи като много/малко и числителни, които НЕ дават точна бройка,
например хиляди (не хиляда) или милиони (не милион) .. – пак се използва множествено
число с „и/ове”.

много часове (а не много часа)

хиляди моливи  но хиляда молива (1000 *точно количество*)

малко чинове ( а не малко чина)

Вижте следните примери:

Трябваше да чакам цели три часа.  – не е лице,отпред има числително име три,
значи ще завършва на а/я

Ще прекарваме заедно много часове.  стои след думата много, затова ще

завършва на и/ове

Колко часа работиш?  питаме за точно определено количество, за това

завършва на а/я

Колко часове прекарахме в чакане!  колко не изразява конкретно количество, за

това завършва на „ове”
 Внимавайте, когато имате думи, които могат да се употребяват и като лица, и като
предмети (гледайте контекста). Например:

На шахматната дъска бяха останали два офицера. (шахматна фигурна/нелице)

Капитанът даде знак за действие на двамата офицери от ротата. (офицерите са лица)

Бяха изпратени три професионални екипи от пожарникари. (група от хора)

Купих си четири спортни екипа. (дрехи)

3. Кои глаголи завършват на „ме”?

Така нареченото „ме-кане” е диалект на българския език.

 На „ме” в 1л., мн.ч (ние) може да завършва само глагол, който в 1л., ед.ч (аз)
ЗАВЪРШВА на „м”.

аз отиваМ  ние отиваМЕ

аз скачаМ  ние скачаМЕ

 Ако глаголът НЕ завършва на „м” в 1л., ед.ч, то значи в никоя му форма не може
да завършва на „ме”. (освен в разговорното, неофициално общуване.. или на места
като Кюстендил :D)

аз чета  ние четеМ (а не четеме)

аз мисля  ние мислиМ (а не мислиме)

4. Съгласуване

При изречения от типа:

 Ането беше добро момиче, за това го/я похвалиха.

!!! Винаги съгласуваме по РОД, а не по ПОЛ.

Ането – (то )среден род  значи трябва да изберем местоимение за среден род – „го”

Ането беше добро момиче, за това го похвалиха.

Момчето беше го огорчено и той/то не знаеше какво му предстои.

Момчето –(то)  среден род  Момчето беше огорчено и то не знаеше какво му предстои.

В изречения от типа:

 В Бургаската, Варненската и Видинската област/области се очакват снеговалежи.

!!! Винаги съгласуваме спрямо числото без значение колко неща са изброени.

 „Видинската” (ед.ч) – значи и „област” трябва да бъде в ед.ч.

Северната, югозападната и източната част (а не части) ще бъдат по-ветровити.

Северните, западните и източните части ще бъдат по – ветровити.  защото

(„източните” е в мн.ч.)

 В този тип изречения често се чудите кога се членува само едно

определение и кога всички:

 Ако определенията се отнасят до един и същи обект/лице, то няма нужда да се членуват

всички, а се членува само първото

КрасиваТА, бяла, лятна рокля на витрината много ми харесва. ( и трите определения

се отнасят за един обект – за роклята на витрината, за това членуваме само първото)

 Ако определенията се отнасят до различни обекти – членуваме ги всичките

БялаТА или чернаТА рокля да си купя? (една е бялата рокля, друга е черната рокля;
отнасят се за различни обекти членуваме ги всички)

Купих си го от новаТА, лятна колекция. // От зимнаТА или от лятнаТА колекция си го

купи?