Граматична норма /употреба на местоимения/

1. Кога употребяваме кой, който, някой, никой // кого, когото, някого, никого?

 Ако се отнася за лице, избираме формата спрямо това дали можем да заместим с
„той” или с „него”.

 ако заместваме с „той” – избираме формата кой/който/някой/никой (и

производните по род и число)

Човекът, който ме запозна с теб, беше много любезен. – „той” ме запозна с теб //
става въпрос за лице и можем да заместим с „той” – за това избираме местоимението „който”

 ако заместваме с „него” – избираме формата кого/когото/някого/никого (и

производните по род и число)

Човекът, когото срещнах, беше много любезен.  „него го” срещнах // става въпрос за
лице и можем да заместим с „него” – за това избираме местоимението „когото”

Още примери:

Кой ме търси?  „той” ме търси Някой май ме повика.  „той” ме повика

Кого търсите?  „него го” търсите Попитай някого.  попитай „него”

 Ако НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА ЛИЦА не можем да изберем кого/когото/някого/никого

и т.н. без значение дали се замества с „той” или с „него”.

!!! При нелицата се използват само формите кой/който и т.н.

Телефонът, който звъни, не е мой. („той” звъни)

Телефонът, който ми подари, не е за мен. („него” ми подари)

2. Кога използваме чийто/чиито?

 За да изберем дали да използваме ед.ч /чийто/, или мн.ч /чиито/ се съобразяваме с

числото на следващата дума, а не на предходната.

Художникът, чиито картини бяха изложени….  „картини” е мн.ч., за това

използваме формата за мн.ч „чиито” //а не: Художникът, чийто картини

Документите, чийто собственик не можах да открия…  „собственик” е ед.ч., за

това използваме формата за ед.ч. „чийто” //а не: Документите, чиито собственик
  При който/които се съобразяваме с предходната дума:

Човекът, който срещнах.. (човекът - ед.ч. който)

Картините, които нарисувах .. (картините – мн.ч.  които)

3. Кога използваме свой/свои (*кратката форма „си” ) и кога

мой/твой/негов/неин/наш/ваш/техен (*кратките ф-ми: ми/ти/му/й/ни/ви/им*)?

 свой/свои използваме, когато вършителят на действието притежава

предмета/обекта

Счупих си телефона./Счупих своя телефон (Аз счупих телефона, който

притежавам)

Жената наведе главата си от срам. (Главата е на жената) // а не: Жената наведе

главата й от срам

Учените бързо изпратиха своите проекти. (Учениците притежават проектите)

// а не: Учените изпратиха техните проекти.

 Ако вършителят на действието не е притежател на предмета/обекта използваме

формите мой/твой/негов/неин/техен

Служителите във фирмата винаги се съобразяват с клиентите и с техните

желания.

 желанията не са на служителите

Лекарката пъхна термометъра под мишницата на Ваня и сложи длан на челото й.

 челото не е на лекарката

Още примери:

Детето взе писмото си, без да провери неговото съдържание.

 писмото е на детето (си*) ; съдържанието е на писмото (неговото*)

Сашо ме удари и счупи ръката ми. //Сашо се удари и счупи ръката си.

 ръката не е на Сашо (ми*) // ръката е на Сашо (си*)

Аз обичам родителите си. // Ако не стигна на време, ти кажи на родителите ми, че ги

обичам.