СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

Род : Число: Род : Число: Род : Число:

- м.р. (един) - ед.ч. - м.р. (един) - ед.ч. - м.р. (един) - ед.ч.

-ж.р. (една) - мн.ч. -ж.р. (една) - мн.ч. -ж.р. (една) - мн.ч.

-ср.р. (едно) -ср.р. (едно) -ср.р. (едно)

Открива се с въпроса: Открива се с въпроса: Открива се с въпроса:

Какво е това? Какво е това? Какво е това?

Означава дума, която назовава Означава дума, която назовава Означава дума, която назовава
предмет. предмет. предмет.

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

Род : Число: Род : Число: Род : Число:

- м.р. (един) - ед.ч. - м.р. (един) - ед.ч. - м.р. (един) - ед.ч.

-ж.р. (една) - мн.ч. -ж.р. (една) - мн.ч. -ж.р. (една) - мн.ч.

-ср.р. (едно) -ср.р. (едно) -ср.р. (едно)

Открива се с въпроса: Открива се с въпроса: Открива се с въпроса:

Какво е това? Какво е това? Какво е това?

Означава дума, която назовава Означава дума, която назовава Означава дума, която назовава
предмет. предмет. предмет.

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

Род : Число: Род : Число: Род : Число:

- м.р. (един) - ед.ч. - м.р. (един) - ед.ч. - м.р. (един) - ед.ч.

-ж.р. (една) - мн.ч. -ж.р. (една) - мн.ч. -ж.р. (една) - мн.ч.

-ср.р. (едно) -ср.р. (едно) -ср.р. (едно)

Открива се с въпроса: Открива се с въпроса: Открива се с въпроса:

Какво е това? Какво е това? Какво е това?

Означава дума, която назовава Означава дума, която назовава Означава дума, която назовава
предмет. предмет. предмет.
 ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Означава признак на предмет. Означава признак на предмет. Означава признак на предмет.

Открива се с въпросите: Открива се с въпросите: Открива се с въпросите:

Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви?

Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и
числото на същ.име, което числото на същ.име, което числото на същ.име, което
пояснява. пояснява. пояснява.

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Означава признак на предмет. Означава признак на предмет. Означава признак на предмет.

Открива се с въпросите: Открива се с въпросите: Открива се с въпросите:

Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви?

Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и
числото на същ.име, което числото на същ.име, което числото на същ.име, което
пояснява. пояснява. пояснява.

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Означава признак на предмет. Означава признак на предмет. Означава признак на предмет.

Открива се с въпросите: Открива се с въпросите: Открива се с въпросите:

Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви?

Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и
числото на същ.име, което числото на същ.име, което числото на същ.име, което
пояснява. пояснява. пояснява.

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Означава признак на предмет. Означава признак на предмет. Означава признак на предмет.

Открива се с въпросите: Открива се с въпросите: Открива се с въпросите:

Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви? Какъв?Каква?Какво?Какви?

Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и Прилагателното име приема рода и
числото на същ.име, което числото на същ.име, което числото на същ.име, което
пояснява. пояснява. пояснява.
 ГЛАГОЛ ГЛАГОЛ ГЛАГОЛ

Глаголът е дума, с която наричаме Глаголът е дума, с която наричаме Глаголът е дума, с която наричаме
действие или състояние. действие или състояние. действие или състояние.

Открива се с въпросите: Открива се с въпросите: Открива се с въпросите:

Какво прави? Какво правят? Какво прави? Какво правят? Какво прави? Какво правят?

Лице и число на глагола: Лице и число на глагола: Лице и число на глагола:

1л. ед.ч. АЗ 1л. мн.ч. НИЕ 1л. ед.ч. АЗ 1л. мн.ч. НИЕ 1л. ед.ч. АЗ 1л. мн.ч. НИЕ

2л. ед.ч. ТИ 2л. мн.ч. ВИЕ 2л. ед.ч. ТИ 2л. мн.ч. ВИЕ 2л. ед.ч. ТИ 2л. мн.ч. ВИЕ

3л. ед.ч. ТОЙ 3л. мн.ч. ТЕ 3л. ед.ч. ТОЙ 3л. мн.ч. ТЕ 3л. ед.ч. ТОЙ 3л. мн.ч. ТЕ

ТЯ ТЯ ТЯ

ТО ТО ТО

ГЛАГОЛ ГЛАГОЛ ГЛАГОЛ

Глаголът е дума, с която наричаме Глаголът е дума, с която наричаме Глаголът е дума, с която наричаме
действие или състояние. действие или състояние. действие или състояние.

Открива се с въпросите: Открива се с въпросите: Открива се с въпросите:

Какво прави? Какво правят? Какво прави? Какво правят? Какво прави? Какво правят?

Лице и число на глагола: Лице и число на глагола: Лице и число на глагола:

1л. ед.ч. АЗ 1л. мн.ч. НИЕ 1л. ед.ч. АЗ 1л. мн.ч. НИЕ 1л. ед.ч. АЗ 1л. мн.ч. НИЕ

2л. ед.ч. ТИ 2л. мн.ч. ВИЕ 2л. ед.ч. ТИ 2л. мн.ч. ВИЕ 2л. ед.ч. ТИ 2л. мн.ч. ВИЕ

3л. ед.ч. ТОЙ 3л. мн.ч. ТЕ 3л. ед.ч. ТОЙ 3л. мн.ч. ТЕ 3л. ед.ч. ТОЙ 3л. мн.ч. ТЕ

ТЯ ТЯ ТЯ

ТО ТО ТО
 КОРЕН КОРЕН КОРЕН

Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги
свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен.

глад глад глад

гладен гладен гладен

гладувам гладувам гладувам

огладнявам огладнявам огладнявам

Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни.

КОРЕН КОРЕН КОРЕН

Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги
свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен.

глад глад глад

гладен гладен гладен

гладувам гладувам гладувам

огладнявам огладнявам огладнявам

Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни.

КОРЕН КОРЕН КОРЕН

Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги
свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен.

глад глад глад

гладен гладен гладен

гладувам гладувам гладувам

огладнявам огладнявам огладнявам

Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни.

КОРЕН КОРЕН КОРЕН

Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги Общата част на думите, която ги
свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен. свързва по смисъл се нарича корен.

глад глад глад

гладен гладен гладен

гладувам гладувам гладувам

огладнявам огладнявам огладнявам

Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни. Думи с общ корен се наричат сродни.
 ПРЕДСТАВКА ПРЕДСТАВКА ПРЕДСТАВКА

Тя стои пред корена и служи за Тя стои пред корена и служи за Тя стои пред корена и служи за
образувяане на нови думи. образувяане на нови думи. образувяане на нови думи.

Представки: раз-, из-, без-, от-, до-, Представки: раз-, из-, без-, от-, до-, Представки: раз-, из-, без-, от-, до-,
пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-, пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-, пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-,
от- и др. от- и др. от- и др.

Представката се пише слято с корена: Представката се пише слято с корена. Представката се пише слято с корена.

изговор изговор изговор

разговор разговор разговор

отговор отговор отговор

сговор сговор сговор

заговор заговор заговор

ПРЕДСТАВКА ПРЕДСТАВКА ПРЕДСТАВКА

Тя стои пред корена и служи за Тя стои пред корена и служи за Тя стои пред корена и служи за
образувяане на нови думи. образувяане на нови думи. образувяане на нови думи.

Представки: раз-, из-, без-, от-, до-, Представки: раз-, из-, без-, от-, до-, Представки: раз-, из-, без-, от-, до-,
пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-, пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-, пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-,
от- и др. от- и др. от- и др.

Представката се пише слято с корена: Представката се пише слято с корена: Представката се пише слято с корена:

изговор изговор изговор

разговор разговор разговор

отговор отговор отговор

сговор сговор сговор

заговор заговор заговор

ПРЕДСТАВКА ПРЕДСТАВКА ПРЕДСТАВКА

Тя стои пред корена и служи за Тя стои пред корена и служи за Тя стои пред корена и служи за
образувяане на нови думи. образувяане на нови думи. образувяане на нови думи.

Представки: раз-, из-, без-, от-, до-, Представки: раз-, из-, без-, от-, до-, Представки: раз-, из-, без-, от-, до-,
пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-, пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-, пред-, над-, зад-, пре-, с-, в-, у-, под-,
от- и др. от- и др. от- и др.

Представката се пише слято с корена: Представката се пише слято с корена: Представката се пише слято с корена:

изговор изговор изговор

разговор разговор разговор

отговор отговор отговор

сговор сговор сговор

заговор заговор заговор

 НАСТАВКА НАСТАВКА НАСТАВКА

Наставката стои след корена и с нея Наставката стои след корена и с нея Наставката стои след корена и с нея
се образуват нови думи. се образуват нови думи. се образуват нови думи.

Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, - Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, - Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, -
лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и
други. други. други.

рибар рибар рибар

ловец ловец ловец

учител учител учител

ученик ученик ученик

НАСТАВКА НАСТАВКА НАСТАВКА

Наставката стои след корена и с нея Наставката стои след корена и с нея Наставката стои след корена и с нея
се образуват нови думи. се образуват нови думи. се образуват нови думи.

Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, - Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, - Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, -
лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и
други. други. други.

рибар рибар рибар

ловец ловец ловец

учител учител учител

ученик ученик ученик

НАСТАВКА НАСТАВКА НАСТАВКА

Наставката стои след корена и с нея Наставката стои след корена и с нея Наставката стои след корена и с нея
се образуват нови думи. се образуват нови думи. се образуват нови думи.

Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, - Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, - Наставки: -ар, -ец, -ач, -ав, -ец, -ив, -
лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и лив, -ник, -ов, -тел, -ен, -ист, -ище и
други. други. други.

рибар рибар рибар

ловец ловец ловец

учител учител учител

ученик ученик ученик

 ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ

ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч.

мъжки род столът столовете мъжки род столът столовете мъжки род столът столове

а а а те

лекари

лекарят лекарите лекарят те лекарят лекарите

я я я

женски род масата масите женски масата масите женски род масата масите
род

среден род езерото езерата среден езерото езерата среден род езерото езерата
род

ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ

ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч.

мъжки род столът столовете мъжки род столът столовете мъжки род столът столове

а а а те

лекари

лекарят лекарите лекарят те лекарят лекарите

я я я

женски род масата масите женски масата масите женски род масата масите
род

среден род езерото езерата среден езерото езерата среден род езерото езерата
род

ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩ.ИМЕ

ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч. ед.ч. мн.ч.

мъжки род столът столовете мъжки род столът столовете мъжки род столът столове

а а а те

лекари

лекарят лекарите лекарят те лекарят лекарите

я я я

женски род масата масите женски масата масите женски род масата масите
род

среден род езерото езерата среден езерото езерата среден род езерото езерата
род