KONSTANTIN

PRESLAVSKY ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

UNIVERSITY
“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
SHUMEN

КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА: Невербална комуникация

Изготвил: Проверил:

Добрич
2023 г.
1
 1. Какво е невербалната комуникация

Още в първите мигове от срещата ни с някого, още преди да сме се запознали официално и
дори преди да сме заговорили, ние започваме да трупаме информация за него. Почти всеки
елемент от характера на хората и тяхната личност може да бъде разгадан от техния външен вид,
поза, начин на движение, жестове, мимики или казано с други думи елементите на невербалната
комуникация. Те съставляват цели 80 процента от първите впечатления за човека.
Невербалната комуникация е вид общуване, което използва потенциала на човешкото тяло за
изразяване на мисли и чувства и включва използването на сложна система от невербални знаци
(целенасочено предаване на невербална информация) и невербални сигнали (те излъчват
информация, независимо от желанието на човека да я сподели или не), които предават
информацията без използването на думи. В тях се комбинират съзнателни и несъзнателни
характеристики, които са отчасти вродени, а отчасти и придобити в резултат на възпитанието и
образованието, най-вече в ранното детство.
Елементите на невербалната комуникация можем да класифицираме и като визуални знаци
като езика на тялото (кинезика), разстоянието (проксемика) и физическата обстановка/външния
вид, глас и докосване (хаптика). Тя може да включва хроника (използване на време) и окулезика
(контакт с очите и действията на гледане, докато говорите и слушате, честота на погледите, модели
на фиксиране, разширение на зеницата и скорост на мигане).

2. Съществени характеристики в невербалното общуване:

Невербалното общуване е по-директно, по-общо и спонтанно от вербалното и няма точен

езиков еквивалент. Силно присъствие на невербалното общуване се забелязват при някои
социално-психически механизми като внушение, заразяване, подражание, убеждаване и др.
Невербалната комуникация невинаги изисква такава мисловна задълбочена мисловна
интерпретация. С невербалните средства може да се изразят прикрити чувства и състояния.

2
 Невербалните средства са много ефикасни при предаване на информация за емоции и
отношения, а в някои култури не е прието чрез речта да се предава директно информация за
личностните отношения и чувства към партньора в общуването.
Като недостатък на невербалното общуване се приема невъзможността за цялостно
изразяване на мисли, чувства, преживявания.

2.1. Роли на невербалната комуникация

Петте различни роли на невербалната комуникация.

Повторение: Невербалните сигнали могат да служат като повторение на вербалното
послание, което го прави по-силно.
Противоречия: Невербалните сигнали може да са в противоречие със съобщението, което се
опитваме да предадем.
Заместване: Несловесният сигнал може да замени вербален сигнал. Например, очите могат
понякога да изразяват много повече от думите.
Завършване: Невербалните сигнали могат да добавят допълнителна информация или да
завършат словесния сигнал.
Акцент: Невербалните сигнали могат да подчертаят или да поставят ударение върху
вербалното послание.

3. Елементи на невербалната комуникация

3.1. Език на тялото

Език на тялото наричаме начина, по който движим тялото си, стойката, позата, която
заемаме, походката, жестовете и изражението на лицето. Изследвания показват, че сигналите,
които изпращаме посредством езика на тялото, могат да бъдат класифицирани на:
Вродени /генетично заложени/ – например: различните усмихнати изражения се появяват и
по лицата на децата, които са родени слепи и глухи; аналогично и с кимането с глава за “да”.
Следователно тези мимики и жестове не са заучени или копирани, а по всяка вероятност са
вродени.
Заучени сигнали – по-голямата част от нашето несловесно поведение е заучено. Например:
врътването на главата от едната на другата страна за „Не”.

A. Мимики и изражение на лицето

Изражението на лицето е отговорно за голяма част от невербалната комуникация. Усмивката

или намръщената физиономия говорят много и в много случаи носят много повече информация от
вербалната комуникация.
Докато невербалната комуникация и поведението могат да се различават значително в
отделните култури, израженията на лицето, показващи щастие, тъга, гняв и страх, са еднакви в
целия свят.

B. Жестове

Голяма част от нашето несловесно поведение е заучено и смисълът на много от движенията

и жестовете ни е предопределен от културната традиция. Нека сега разгледаме тези аспекти от
езика на тялото.
Повечето от основните жестове при общуване са еднакви по целия свят. Когато хората са
щастливи, те се усмихват; когато са тъжни или ядосани, се мръщят или се цупят. От друга страна,
много от жестовете на ръцете предават различни послания в различните страни и култури. Често

3
срещани такива жестове са махане, насочване и използване на пръстите, за да се посочат цифри.
Почти навсякъде кимането с глава означава „да" и се възприема като знак за съгласие и за
потвърждение. Това е един вид прекланяне на главата и вероятно е вроден жест, тъй като се
използва и от слепите и глухите хора.
Врътването на главата от едната на другата страна означава „не", тоест несъгласие,
отричане, неодобрение. Това също е универсално разпространен жест, който по всяка вероятност
е заучен в ранната детска възраст. Когато бебето се е нахранило и не иска да суче повече, то
започва да върти главичка от едната на другата страна, за да се освободи от гърдата на майката.
Когато малкото дете, което хранят с лъжичка, не иска повече да яде, то започва да върти глава от
едната на другата страна, за да попречи на родителите си да му напъхат поредната лъжица храна в
устата. По този начин детето бързо свиква да използва въртенето на главата в двете посоки като
жест на отрицание, нежелание и недоволство.
Произходът и еволюционният път на някои жестове могат да бъдат проследени съвсем
отчетливо до далечното ни минало на примитивни животни. При животните оголването на зъбите
е първата крачка към атака. Съвременният човек все още използва този жест като форма на
заплаха и знак за омраза, въпреки че обикновено няма намерение да нападне и буквално да
разкъса противника си със зъби.
Първоначално усмивката е била мимика на заплаха, но днес се използва в съчетание с
други обезоръжаващи жестове, за да покаже радост, удоволствие и благоразположение.
Присвивансто на раменете също е прекрасен пример за универсално разпространени
жестове. С този жест навсякъде по света човекът, който го прави, ви дава знак, че не разбира за
какво му говорите или не знае как да ви отговори. Това е жест с три съставки: изложени на показ
отворени длани, присвити рамене и приповдигнати вежди.
Но както словесният език е различен за всяка културна традиция, така и използваният
несловесен език също може да бъде различен. В дадено общество някой жест може да е всеприет и
да има съвсем ясно и недвусмислено значение за всички, докато в друго общество същият жест
може да е напълно лишен от смисъл или дори да има точно обратното значение. Да видим
например какви са тълкуванията и смисълът в различните културни традиции на три от най-широко
разпространените жестове с ръка – жеста на пръстена („ОК"), жеста на вирнатия палец и знака „V".
Жестът на пръстена или „Всичко е наред" („ОК")
Този жест може да се проследи до първите години на XIX век в САЩ.
Използван е първо от вестниците, в които тогава се развихря модата да се използват
инициали и символи, за да се изписват съкратено някои широко разпространени и банални фрази.
Съществуват различни мнения относно произхода на този жест. Едни например смятат, че той
произлиза от английския израз „all correct" („всичко е правилно"). Други твърдят, че жестът
означава точно обратното -- „КО" (от „knock-out", в смисъл „ти се издъни ", „ти си пълна нула").
Посланието на този жест е съвършено ясно на всички хора в англоговорящите страни и
макар че напоследък именно това значение бързо се разпространява повсеместно в Европа и в
Азия, има все пак и някои страни, където този знак носи съвсем друго послание. Във Франция
например той означава „нула", „нищо"; в Япония - „пари"; в някои средиземноморски страни е
нецензурен жест, често използван, за да каже на някой мъж, че е хомосексуалист.
Най-безопасно за всички вас е правилото, закодирано в поговорката „В Рим - като
римляните". Това ще ви спести евентуалните недоразумения и моменти на неудобство.
Жестът на вирнатия палец
В Англия, Австралия и Нова Зеландия жестът на вирнатия палец има три значения: когато се
прави с по-отпуснати палец и длан, този знак се използва от стопаджиите, за да спрат попътна
кола; освен това се използва и като заместител на знака „ОК"; когато обаче останалите пръсти са
силно свити, а палецът стърчи агресивно нагоре, знакът става цинична обида. В някои страни,
например в Гърция, този знак си е направо несловесна псувня.

4
 Когато италианците броят от едно до пет, те използват този знак за „едно", а за „две"
изправят и показалеца, докато при броене австралийците, американците и англичаните вдигат
показалеца за „едно", средния пръст за „две" н т. н., като палецът се вдига нагоре при „пет".
Палецът се използва, в съчетание с други жестове, и за да покаже власт и превъзходство
или в ситуации, когато някой се опитва да ни наложи своето.
Знакът „V"
Този знак е много популярен в Австралия, Нова Зеландия и Великобритания и се превежда
като крайно цинична обида. По време на Втората световна война Уинстън Чърчил популяризира
знака „V" със значение на „победа" („victory").
В много части на Европа този знак означава и „две".
Културните различия в тълкуването па жестовете могат да доведат до доста неприятни
последици, а освен това винаги трябва да имате предвид от коя културна традиция произхожда
даден човек, преди да си вадите прибързани заключения съобразно неговите жестове и език на
тялото.
Други по известни жестове са:
 Скръстване на ръцете пред гърдите – отбранителен жест, щит;
 навеждане на брадичката надолу – жест на враждебност и критичност;
 удари с длан по маса, бюро – враждебност, агресивност;
 ръкостискане - може да бъде здраво ръкостискане или вяло, създаващо усещане за
“умряла риба”.
Редица изследвания в лингвистичната сферата показват, че съществува пряка
правопропорционална зависимост между общественото положение, властта или престижа, които
притежава даден човек, и неговия словесен багаж и уменията му да си служи със словото.
Изследвания в сферата на несловесното общуване пък разкриват тясна
обратнопропорционална зависимост между степента, в която човек владее устното слово, и
броя на жестовете, използвани от него при предаване на посланието му.
При общуване онзи, който е на върха на социалната или на управленческата стълбица,
използва словесния си запас, за да изразява мисълта си, докато неукият или неумелият в
боравенето със словото човек разчита по-скоро на жестовете, отколкото на думите.
За всички хора по света важи правилото, че колкото по-издигнат е даден човек в социално-
икономическо отношение, толкова по-малко жестове и движения на тялото използва.
Скоростта на някои жестове и тяхната очевидност зависи и от възрастта на съответния
човек. Например, ако едно петгодишно дете излъже майка си или баща си, веднага след това то
спонтанно прикрива устата си с едната или и с двете си ръце. Този жест на прикриване на
устата предупреждава родителя за лъжата и се запазва като доживотен навик, като обикновено се
променя само скоростта, с която се прави през различните възрастови периоди от живота на
индивида. Когато лъже подрастващо дете, ръката също се вдига към устата, както и при
петгодишното, но вместо съвсем очевидното плясване и/или притискане на ръката върху устата,
сега само пръстите (и най-вече показалецът) леко докосват ъгълчето й.
С напредването на възрастта този жест за прикриване на устата става още по-завоалиран.
Когато лъже възрастен човек, неговият мозък нарежда на ръката му да се вдигне и да прикрие
устата, като по този начин се опитва да възпре лъжливите думи - точно както постъпва и мозъкът на
петгодишното дете и този на подрастващия млад човек. Но в последния момент ръката се дръпва
от устата, в резултат на което се получава докосване до носа. В действителност обаче това не е
нищо друго, освен преработен и завоалиран вариант на същия онзи жест за прикриване на
лъжливата уста, който е бил трайно усвоен още в детството. Този пример е показателен за факта,
че колкото по-възрастен става индивидът, толкова използваните от него жестове са по-неискрени,
по-прикрити, не толкова очевидни. Ето защо често е много по-трудно да се разшифроват
жестовете на един петдесетгодишен човек, отколкото тези на някой много по-млад.

5
 Друг жест, който хората използват често когато лъжат е прибирането на ръцете си – в
джобовете или отзад на кръста. Съществуват и специфични жестове за двата пола, например
когато жените лъжат докато оправят червилото си, а мъжете лъжат докато приглаждат
мустаците си, дори да нямат такива. Вижда се, че жестовете често се въртят около устата, тъй
като хората осъзнават, че лъжат.

C. Позата

Позата е положението на тялото на говорещия. В комуникацията те бележат различни

емоционални състояния и отношение към предмета на разговора. Позата ви говори, преди да сте си
отворили устата. Позата първа съобщава на човека срещу вас дали проявявате интерес към него и
към неговите проблеми, което е твърде съществено за добрите маниери. Позите се делят на
следните групи:
 Включваща и невключваща – включването и невключването описва начина, по който
членовете на дадена група включват или не включват хората.
 Поза „Лице в лице” – това просто означава, че двама души могат да изграждат
взаимоотношения един с друг или като се гледат лице в лице, или като седнат един до друг,
паралелно, може би ориентирано към трети човек. Обикновено се осъществява във
взаимоотношенията „лекар-пациент”, „учител-ученик.
 Съгласуваност-несъгласуваност – тази категория покрива способността на
членовете на дадена група да се имитират един друг. Когато групата е в съгласуваност, техните
телесни позиции ще са точни копия едно на друго, а в някои случаи и огледални образи.
Например, когато един участник от групата се е навел леко напред и говори, ако другите участници
също са се навели напред означава, че членовете на групата са в съгласувана позиция.
Хората, които желаят да покажат, че се открояват „над” останалите от групата, могат
тенденциозно да заемат несъгласувана позиция. В отношенията „учител-ученик”, „лекар-пациент”,
„родител-дете” позите са несъгласувани, за да се покаже статус или значимост.

По-известни пози:
Кръстосване на крака в седнало положение– стандартна поза – при нея единият крак е
прехвърлен плътно над другия. Това е нормалната позиция при кръстосването на краката и
обикновено се тълкува като сигнал за нервност, резервираност или враждебност. Когато жестът
на кръстосаните крака е съчетан със скръстени ръце, означава, че съотвентият човек се е
оттеглил вътрешно от разговора.
Кръстосване на краката в изправено положение – например: кръстосани крака и скръстени
ръце – това е отбранителна позиция; заключена поза.
Яздене на стол – повечето ездачи на столове са властни натури, които не се колебаят да
наложат контрол над други хора или над цялата компания.
Обиране на въображаеми власинки – когато някой не одобрява и не е съгласен с нечие
мнение или поведение, но изпитва задръжки да изкаже собствената си гледна точка, то той
започва да дава несловесни сигнали, известни под наименованието „Жестове на отклоняването”,
тъй като отклоняват вниманието на съответния човек от собственото му премълчано мнение. Един
от тях е обирането на въображаеми власинки от дрехата.

3.2. Външен вид/облекло

Изборът на цветове, стил, материя, прически и други фактори, които влияят на външния
вид, също се счита за средство за невербална комуникация. Изследванията на психологията на
цветовете показват, че различните цветове могат да предизвикат различни настроения. Визията
може да промени и физиологичните реакции, преценките и тълкуванията. Просто помислете за
всички преценки, които правите за някой въз основа на външния му вид. Тези първи впечатления са

6
важни, поради което експертите винаги съветват търсещите работа да се обличат подходящо за
интервюта с потенциалните си работодатели.
В частност облеклото е една от най-често срещаните форми на невербална комуникация.
Дрехите, които човек носи, дават информация за неговата личност, история и финансово състояние.
Стилът на обличане може да демонстрира култура, настроение, ниво на доверие, интереси,
възраст, авторитет и ценности/вярвания. Културата оказва важно влияние върху начина, по
който външния вид оформя впечатленията ни. Докато в западната култура слабото тяло се цени
високо, в някои африкански страни по-високото тегло се свързва с по-добро здраве, богатство и
социален статус.
Облеклото може да се използва и като невербален знак за привличане на други хора. В
този случай дрехите се използват като форма на самоизразяване, в която хората могат да се
възползват от своята сила, богатство или творчество.

3.3. Зрителен контакт/окулезика

Погледът и зрителният контакт са обект на изследване още от древни времена. Преди

повече от 20 века Квинтилиан е написал: „В самото лице най-изразителни са очите. Чрез тях се
изразява най-добре душата”. Едно от универсалните правила е да гледаме събеседника си в очите,
но има култури, в които това не е прието. В Кения например зет и тъща трябва да разговарят
обърнати с гръб един към друг, докато в Латинска Америка добре възпитаните девойки никога не
гледат мъжете в очите, когато разговарят с тях.
Многообразието на изразността на зрителния контакт се получава при съчетанието на
зеницата и движението на мускулите около очите, скулите, клепачите и други фактори. Често
погледът е първото нещо, което приковава вниманието ни, дори още преди да чуем какво ни се
говори.
Различни изследвания показват, че от цялата информация, която получава човешкият мозък:
87 % постъпва през очите;
9 % – през ушите;
4 % – посредством другите усещания
Различават се следните погледи:
Делови поглед – при него очите са насочени към въображаем триъгълник, намиращ се на
челото на събеседника.
Социален поглед – погледът обхваща триъгълна част от лицето на събеседника, между
очите и устата.
Интимен поглед – погледът минава през очите и се насочва надолу под брадичката, към
други части от тялото на съответния човек.
Кос поглед „изпод вежди”:
– когато косият поглед е придружен от леко приповдигнати вежди и полуусмивка, издава
интерес.
– когато е придружен от свъсени вежди или ако ъгълчетата на устата са извити надолу, този
поглед издава подозрителност, враждебност или критичност.
С погледа си на практика можем да изразим всичко - похвала, порицание, упрек, заплаха,
предупреждение, подкана, одобрение, възхищение, изненада, учудване, радост, болка и много
други нюанси на емоции, настроения и чувства. Отказът на говорещия да установи зрителен
контакт със събеседника си може да се тълкува като неувереност, надменност, пренебрежение, а в
някои случаи, когато става дума за говорене пред голяма аудитория, и като страх от публичната
изява, липса на знания.
Ние често се опитваме да разберем дали човекът срещу нас е искрен именно по погледа.
Нормалният, постоянен контакт с очите обикновено се приема като знак, че човек казва истината,

7
докато неспособността да се поддържа контакт с очите се възприема като показател за лъжа
или измама.
Тук е мястото да споменем и намигването като невербален знак.
Намигване
Намигването е един от най-често използваните невербални елементи в комуникацията. То
може да има различни значения в зависимост от контекста, в който се използва. Например,
намигването може да се използва като знак на доверие, приятелство или съгласие. В други случаи,
то може да се тълкува като знак на подигравка, съмнение или дори на провокация.
Намигването може да се използва и като начин за установяване на контакт с непознати хора,
като се изпраща сигнал, че човекът е отворен за комуникация. Въпреки това, е важно да се има
предвид, че намигването може да бъде тълкувано по различни начини в различни култури и
контексти.

3.4. Проксемика/физическа дистанция

Проксемиката е наука за пространственото поведение. Основни компоненти на

пространственото поведение са близостта, ориентацията, придвижване в пространството,
териториално поведение. Проксемиката е сред направленията на невербалната комуникация.
Чували сте и със сигурност сте използвали така популярния израз: „Имам нужда от лично
пространство“. Всъщност то действително е важен тип невербална комуникация. Пространството,
от което имаме нужда и което възприемаме като свое, е повлияно от редица фактори, включително
социални норми, културни очаквания, ситуационни фактори, личностни характеристики и ниво на
познание.
Можем да разглеждаме проксемиката като физическа територия - разположението на
предметите спрямо нас в пространството, и като лична – това е дистанцията, до която допускаме
другите, и зависи от това с кого общуваме. Най-общо пространствените зони могат да бъдат четири
– социална, публична, интимна и лична.
Традиционно се приема, че личната зона е между 40-50 см до 100-120 см. Социалната зона
е между 120 и 300-360 см. Публичната зона е над 360 см. Интимната зона е между 15-45см.
Нарушаване на интимната зона без да е разрешено означава разкъсване на контакт.

3.5. Хаптика/докосване

Общуването чрез докосване е друго важно невербално поведение. Проведени са значителни

проучвания за значението на докосването в детска възраст и ранното детство. Класическото
изследване на маймуните на Хари Харлоу демонстрира как липсата на докосване и физически
контакт възпрепятства развитието. Бебетата маймуни, отгледани от заместващи майки (направени
от тел), имат трайни дефецити в поведението и социалните взаимодействия. От друга страна, по
време на противоречивите експерименти става ясно, че бебетата маймуни предпочитат физическия
контакт и топлината на козината пред млякото. Това наблюдение противоречи на психологическата
теза, според която връзката с майката произтича от задоволяването на потребността от храна.
Изследователи са установили, че лицата с висок статус са склонни да навлизат в личното
пространство на други хора с по-голяма честота и интензивност от лицата с по-нисък статус.
Полът също играе роля в начина, по който хората използват докосването, за да предадат
отношението си.
Жените са склонни да използват докосването като жест на загриженост и нежност, докато
мъжете, от друга страна, са по-склонни да използват докосване, за да упражняват сила или да
контролират другите.

3.6. Параезик (Паралингвистика)

Несловесните елементи, съпътстващи вербалната комуникация като силата и тембъра на

8
гласа, ритъм, интонация, ударение имат мощно влияние в общуването. По подобен начин и
писменият текст съдържа несловесни елементи, като почерк, пространствено разположение на
думите или емотикони.
Психологът Албърт Мерабиън установява, че общото въздействие на едно послание 7% е
словесно (само думи), 38% – вокално (височината на гласа, интонацията и други звукови
характеристики) и 55% несловесно.
Силата на паралингвистичните символи често е по-голяма от тази на самите думи, тъй като те
предават емоциите и отношението и играят роля във възприемането на личността.
Смисълът на изречение може да се промени значително в зависимост от интонацията, с
която се изрича. Ако приятел ви попита как сте, а вие отговорите със стандартното „Добре съм“,
начинът, по който отговаряте, може да разкрие действителното ви състояние. Студеният тон на
гласа ще подскаже, че всъщност не сте добре, но не желаете да го обсъждате. Щастливият тон на
гласа ще разкрие, че наистина се чувствате добре. Мрачният тон подсказва, че нещата при вас не
са съвсем наред и приканва приятеля ви да разпита по-подробно за проблемите ви.
Много учени са на мнение, че една от основните разлики между параезика и езика на тялото
е в степента на тяхната преднамереност. В потока на речта и двете форми на комуникация са
несъзнателни в по-голямата си част, и докато мимиките и жестовете са автоматични и до известна
степен вродени реакции, то промяната на интонацията обикновено е с определена цел и се
основава на модели на общуване, които са усвоени още в ранното детство. При уверения в
правата си човек тя е отмерена и паузите са добре обмислени за поставяне на акцент. При
съмняващия се интонацията е накъсана/спъваща се. Забелязва се отиване към високи тонове
или силно понижаване на тембъра.

4. Невербалната комуникация в предучилищното образование

Невербалната комуникация е важна за малките деца, тъй като те все още не могат да
изразят мислите си с думи. В детската градина, невербалната комуникация може да бъде
използвана за подобряване на междуличностните взаимоотношения между децата и учителите.
Например, учителите могат да използват невербални елементи като жестове, мимика и тон на
гласа, за да предадат информация на децата. Това може да помогне на децата да разберат по-
добре какво се очаква от тях и да се чувстват по-удобно в класната стая.
Невербалната комуникация може да бъде използвана и за подобряване на социалните
умения на децата. Например, децата могат да научат да разпознават невербалните елементи на
комуникацията, като жестове, мимики и тон на гласа, което може да им помогне да се разбират по-
добре с другите деца, както и да се чувстват по-удобно в социалните си взаимоотношения извън
детската градина и да се развиват като личности.

4.1. Език на тялото

Откритият и приветлив език на тялото от страна на учителите помага за създаването на

позитивна и привлекателна учебна среда. Учителите използват жестове и движения на тялото, за да
дават инструкции или да насочват децата по време на дейности. Децата могат да използват езика
на тялото, за да изразят своите чувства, като например прегръдка, за да покажат обич или
отдръпване, ако се чувстват неудобно и несигурно.

A. Мимики

Учителите използват мимиките, за да изразят емоции. Например усмивката изразява

топлота и поощрение, а използването на сериозно изражение на лицето посочва нуждата от
внимание и дисциплина. Тази комуникация се изразява двустранно, децата също споделят

9
чувствата си чрез мимики, за да помогнат на учителите да разберат тяхното емоционално
състояние.

B. Жестове

Простичките жестове могат да бъдат много ефективни при предаване на послания или
инструкции. Например, използване на палец нагоре, за да се покаже одобрение, или жест с
показалец за насочване на вниманието.
Децата също могат да използват жестове, за да изразят себе си, когато не са в състояние да
изразят мислите си вербално.

4.2. Зрителен контакт

Осъществяването на зрителен контакт е от съществено значение за пълноценното

общуване с малките деца. Помага за изграждане на доверие и показва, че учителят е внимателен и
ангажиран. Учителите могат да използват зрителен контакт, за да тушират лошото поведение или
да насърчат положителни действия.

4.3. Физическа близост

Физическата близост е изключително ефективен невербален сигнал. Учителите често се

приближават до детето, за да предложат помощ или да тушират лошото поведение. Физическото
присъствие на учителя може да окаже подкрепа и да осигури усещане за сигурност на малките деца.

4.4. Интонация

Въпреки, че не е чисто невербален елемент, интонацията на гласа е изключително важна

част от комуникацията. Топлия и нежен тон на гласа може да успокои децата, а строгият – може да
се използва за напътствия и овладяване на дисциплината.

4.5. Визуална подкрепа

Визуалните помощни средства (нагледните материали) като изображения, графики, могат да

подпомогнат комуникацията, особено когато се представят програми, графици или когато се
обясняват идеи.

4.6. Творчество и игра

Творческите дейности като рисуване, оцветяване и ролевите игри предоставят възможности

за изразяване, когато вербалната комуникация е ограничена. Учителите могат да наблюдават и
тълкуват емоциите и мислите на детето чрез техните творчески и игрови дейности.

4.7. Невербални елементи в помощ на учителя

10
 Невербални знаци и как учителите да ги използват
Невербалните знаци и общуването могат да осигурят отличен начин на общуване между
учители и деца, като се избегне прекъсването по време на работа от подвикване или говорене.
Няма много по-добри техники от тази, за бързо и ефективно изграждане на система от невербални
знаци.
Може да се чудите за какво могат да се използват тези невербални знаци. Ето някои примери:
 Привличане на вниманието на учителя или учителя да привлече вниманието на групата.
 Насърчаване на групата да пази тишина и да слуша внимателно.
 Изразяване на съгласие или несъгласие със твърдение.
 Питане за помощ и допълнителна подкрепа с проект или поставена задача.
За деца и учители, невербалното общуване дълго време е било част от традиционното
обучение. Например, вдигането на ръка, за да се зададе въпрос е един пример как тези знаци се
използват ежедневно в образованието по целия свят. Невербалните знаци са полезни, практични и
универсални, което ги прави подходящи за всяка образователна институция.
Може ли до тоалетна?
За диференциране на нуждата да се ползва тоалетна от други нужди и за да се избегне
засрамване пред другите деца, запознаването на децата със знаци, които да индикират тази нужда
може да улесни работата и да направи процеса много по-ефективен. Вариант на този невербален
знак може да е вдигането на ръка с кръстосани пръсти, което ясно да различи вдигането на ръка с
цел отговаряне на въпрос от вдигането на ръка с цел нужда от тоалетна. Тогава този тих сигнал
може да бъде одобрен от учителя, което ще направи процеса много по-бърз и по-ефективен, както
за детето, така и за учителя.
Разбирам го./Не го разбирам.
Палец нагоре и палец надолу е добре позната система за повечето деца, което го прави
лесно за интегриране в средностатискическата група. Когато са в процес на учене на нещо ново,
вместо да задавате въпроси за обратна връзка от всяко дете, учителите могат бързо и лесно да
оценят разбирането на конкретна тема от децата.
Учителите могат бързо и лесно да се разберат кой се нуждае от допълнителна помощ върху
конкретен проблем само чрез използването на този невербален знак. Този процес вдъхва увереност
на децата, тъй като те не са изолирани. Учителите може да накарат децата да си затворят очите,
когато дават сигнала за още по надеждни резултати, на които другите деца от групата няма да
повлияят.
Готов съм!
Друг практичен и лесно запомнящ се знак за децата: Учителите могат да измислят специален
символ, който децата да използват, когато са приключили с тяхната задача, което позволява
работата им да бъде взета с минимално прекъсване и притеснение на работата на другите деца.
Това може да е например вдигането на три пръста вместо на цяла ръка. Този невербален знак може
да се използва и по време на шумни и по време на тихи занимания, по време на тихи, за да се
поддържа тишината, по време на шумни занимания, за да покаже детето, че е готово, тогава когато
гласът му няма да се чуе заради шума.
Приковаване на внимание
Приковаването на вниманието върху себе си е най-важната първа крачка за всяко занимание
в образованието. Има хиляди стратегии за привличане на вниманието със същата цел: децата да
спрат това, което правят, да погледнат учителя, и да се приготвят да слушат.
Замръзнало тяло (Неподвижно тяло)

За този невербален знак учителят спира да се движи и стои мирно. Това изпраща ясен,
логичен сигнал, че учителят е готов да започне. Само помислете, когато учителят дава инструкции,
докато се движи, невербалното послание (движението) противоречи със словесното послание
(спри, погледни, слушай) и много деца се връщат обратно към това, което са правили. Ако просто

11
застанем мирно, когато и от децата се очаква да стоят мирно, това ще донесе голяма промяна в
готовността за учене.

Висок тон (пауза) шепот

Друга стратегия за привличане на внимание използва значителни паузи и регулиране на
силата на гласа. Когато иска да привлече вниманието на децата, когато иска да смени фокуса или
да започне следващите стъпки, учителят:
 Намества гласа си точно над силата на звука на групата;
 Прави пауза няколко секунди
 Сваля силата на гласа до шепот за следващите инструкции;
 Всичко това докато стои мирно на едно място.

Заключение
В заключение ще добавя, че умелото овладяване на невербалната комуникация дава
възможност на учителите да създадат приобщаваща и съпричастна среда. Чрез умело използване
на тези стратегии, учителите не само засилват педагогическото въздействие върху децата, но и
изграждат автентични и трайни връзки с тях.
В същността си невербалната комуникация превъзхожда думите, създавайки възможност за
свързване и доверие в образователната среда.

Използвана литература

1. https://bg.wikipedia.org/wiki/Несловесно_общуване
2. https://b-expert.eu/невербални-комуникации/
3. Пийз, А., А. Гарнър, Езикът на тялото, 1981
4. https://psychology.framar.bg/видове-невербална-комуникация-част-1
5. https://classful.com/nonverbal-cues-teachers-should-use/
6. https://raisingchildren.net.au/toddlers/connecting-communicating/communicating/nonverbal-
communication
7. https://steemit.com/steemiteducation/@dkmathstats/being-able-to-read-students-and-body-language

12