Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986

брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.032

ВЛИЯНИЕ НА СТИЛА НА РОДИТЕЛСТВО ВЪРХУ СТЕПЕНТА НА

РАЗВИТИЕ НА РЕЧЕВИТЕ УМЕНИЯ ПРИ ДЕЦА ОТ 3-4 ГОДИНИ

Христина Жорова Драгнева – Георгиева, Дончо Стоянов Донев

РЕЗЮМЕ

Практиката все по-често сблъсква специалистите с проблеми свързани със закъсняло

речево развитие при децата, които на тригодишна възраст все още не са формирали своите
езикови умения или ако има някакви езиково и говорни умения, то те са крайно
незадволителни. Факторите за поява на нарушения на езика и говора са разнообразни, а
относно някои нарушения и все още неустановени, но те остават извън предмета на
настоящото изследване. Безспорен факт е, че семейството е тази социална единица, в която
следва детето да усвои речевите и говорни умения. Тази статия разглежда въпроса дали
родителски отношения като дистанцираност или прекомерна взискателност дават
отражение върху степента на формиране на езиковите и говорни умения на децата в тези
семейства.
Ключови думи: степен на развитие на речеви умения, стил на родителство, три-
четири-годишни деца

Детството е периодът, в който предхождащото поколение предава своя опит на

следващото поколение, чрез предаване на своите знания, опит и умения. Този процес е
известен като социално учене (Донев, 2018). Това води до стремеж за непрекъснато
увеличаване на знанията, които да се предадат, наблюдавайки детската психика и
описвайки нейната промяна в зависимост от промяната на околната среда бива
отбелязано в редица изследвания и научни трудове. Децата натрупват своите знания
чрез повторение и подражание, повторенията в реалността са сходствата в нея, а
образът на сходствата са знанията. Адаптивните знания не се натрупват генетично, а
под формата на достъпни за усвояване и употреба информация и именно този период
на усвояване на тази информация е периодът на детството. „Анализирането на
динамиката на развитието във всеки възрастов етап изисква разбиране за
изменчивостта на отношението между личността на детето и заобикалящата го
социална среда” (Кирова, В. 2003). Влияние върху детското развитие оказват: „…
натрупаният адаптивен опит на дълга поредица предшестващи поколения, и затова е
закрепен в генетичната програма … Например появата на най-значимите качества на
психиката, различаваща човека от животните, става в една и съща конкретна
последователност от моменти и периоди: всички деца проговарят в края на първата
година; усвояват използването на речта и езика до края на третата година; стават
способни да учат в училище през седмата година от живота” (Маджаров, 2000). От
друга страна влиянието на социалната среда и по-точно семейството е в такава степен,
че разликата между големината и вида на грижите относно отглеждането и обучението
на отделните деца „… е в състояние да не допусне появата на главни качества на
човешката психика – съзнание, мислене с понятия, реч…” (пак там).
В основата на психичното развитие лежи говорът като отражение и същевременно
инструмент за неговото проявление. Именно чрез речта детето се включва в така
необходимата му комуникация със заобикалящия го свят, а в частност и с неговото
семейство.

69
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.032

ОСОБЕНОСТИ НА ЕЗИКОВО – ГОВОРНОТО РАЗВИТИЕ ПРИ ДЕТЕТО

За разлика от животните, хората не могат да предусещат мислите и чувствата на

своите събеседници, нямат такова сетиво, с което да улавят нивата на феромони, страх
или друго излъчено вещество и от там да тълкуват значението на отсрещното
поведение. Именно чрез речта хората приемат и предават мисли от разстояние, с
помощта на езика, които се развиват паралелно. „Езикът е сложна система от символни
знаци за комуникация, предаване на информация, съхраняване на информация и
инструмент за мислене” (Боянова, 2012). Овладяването на езика започва още след
раждането и търпи интензивна динамика. В онтогенетичен план езиково-горното
развитие започва с раждането на детето като преминава през различни проявления: от
употребата на невербални сигнали като плач, усмивка, които първоначално използва
несъзнателно, а скоро след това и умишлено; преминава към издаване на звукове и
викове, често неопределени като реакции на външни и вътрешни дразнители;
последвани от появата на гукане, което е вид подготовка на говорните органи за
предстоящото проговаряне. Към шестия месец бебето навлиза в стадия на лепет, който
има силно показателна стойност по отношение на езиково-говорното развитие и към
първата година и половина от живота си детето – автоматизирайки ходенето и
получавайки възможност за досег с много нови неща – открива, че всичко си има име.
В този период присъстват предимно отделни съществителни имена или така наречените
първи думи, които представляват лошо артикулирани съобщения. Към втората година
доминираща роля има овладяването на семантичният компонент и първите стъпки към
овладяване на граматиката. През третата година се усвоява диалогът и се появява
личното местоимение „Аз” или това е периодът на оформяне на Аз-концепцията.
Между три и четири години децата съставят сложни изречения и чрез тях отразяват
причинно-следствените връзки в заобикалящият ги свят.
Съсредоточаването върху речевото развитие на децата е предопределено от факта,
че речта е висша психична функция, която има изключително важно значение за
пълноценното онтогенетично развитие на детето. Важен момент е и този, че в етапа на
предучилищното обучение попада и т.нар. сензитивен период на речта (Шошев,
Илиева, 2017).
Към шестата и седмата година приключва овладяването на граматиката.
Всеки етап от развитието на детето има съществена роля в езиково-говорното
развитие. Въпреки това, периодът три-четиригодишна възраст може да се разбира като
ключов. Между третата и четвъртата година детската емоционалност се променя
значително и основен фокус от изучаване на предметите се прехвърля към създаване на
отношения с други хора. През третата година в детския език се появяват почти всички
граматични връзки на синтактично и морфологично равнище. Отделните прости
изречения стават елемент в състава на сложното изречение, след появата на които
децата започват поетапно да разбират и употребяват множества от сложни изречения.
Разширяват се обобщаващите понятия, употребата на прилагателни, съществителни и
местоимения се появяват в езика през третата година. Появата на прилагателни имена е
признак за появяващо се съзнание, защото чрез тях детето отразява своите възприятия,
емоции и понятия. Появяват се и глаголните форми за минало и бъдещо време, които са
показател, че в детската психика се е появил образ за себе си в миналото и проекцията
й в бъдещето, т.е във времето. Значително нараства обемът на използваните думи,
което способства ежедневната им комуникация с възрастните. Задаването на въпроси
бързо нараства, като към четвърта година е в своя пик до 300-400 въпроса дневно, като
по този начин запълват понятийният си апарат (Маджаров, 2000). Речникът се
обогатява. Разбира се звукопроизношението им все още е некачествено и се отчитат

70
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.032

замени на определени „трудни” звукове, но децата в тази възраст се стремят все повече
и повече чрез подражание да усвоят и тях.
Децата започват да се интересуват не само от нови обекти, но и се стремят към по-
задълбочено разбиране на вече познатите им. Характерното е, че децата не учат
граматичните правила, а ги „поемат” от общуването си с възрастните и поради това се
стремят на всяка цена да започнат и поддържат диалог с възрастния. Често задават едни
и същи въпроси, като целта е не толкова детето да научи нещо ново, а просто за да
избегне прекъсване на разговора между него и възрастния. Както описва Г. Маджаров:
Детският стремеж за усвояването на езиковите правила е толкова силен, че разговорите
се извършват не само с реални, но и с въображаеми събеседници (пак там). Тази
особеност в речевото развитие на три-четири годишните деца Ж. Пиаже е нарекъл
„егоцентрична реч” и е пресметнал, че относителният дял на „ егоцентрична реч” заема
около 40% от детските изказвания. Стремежът на детето да комуникира чрез думи е
толкова силен, че ако не знае дадена дума или граматично правило, то ги създава (пак
там).
В тази възраст, обикновено родителите осъзнават, че може би тяхното дете
изостава в своето речево развитие, сравнявайки го с говорните умения на неговите
връстници и тогава решават да потърсят логопед за първи път.

МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Целта на настоящото изследване е да проучи оказва ли влияние стила на

родителство върху степента на развитие на речевите умения при деца на 3-4-годишна
възраст.
Задачи:
Проучване на основните теории за стила на родителство и етапите на формиране
на речевите умения при деца от три-четири годишна възраст;
Планиране на изследване относно влиянието на стила на родителство върху
речевите умения при деца от три-четири годишна възраст;
Избор на подходящ инструментариум за изследване стила на родителство и
степента на формиране на речевите умения при деца от три-четири годишна възраст;
Анализ на резултатите относно влиянието на стила на родителство върху степента
на развитие на речевите умения при деца от три-четири годишна възраст.
Целевата група обхваща осемнадесет деца на възраст 3; 0-4; 0, години, от които
четири момичета и четиринадесет момчета в различни детски градини. Изследването се
провежда в периода май-октомври 2018 година.
За установяване влиянието на стила на родителстване върху степента на развитие
на речевите умения при деца на възраст три-четири години са използвани следните
методи:
„Тест за диагностика на родителско отношение” на А. Я. Варга, В. В. Столин
Тест „ Д.П.Е. 3-4”, чрез който се установява степента на формиране на речевите
умения при деца на три- четири години.

АНАЛИЗ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТИТЕ

Във връзка с изследването е снет логопедичния статус на осемнадест деца на

възраст от 3; 0-4; 0 години. Езиковото равнище обхваща четири сфери на изследване:
Социализация/Комуникация; Графизъм; Разбиране; Изразяване.
Като всяка една от тях представлява самостоятелна скала. От изследваните
осемнадесет деца при две е регистрирано много добро ниво на езиково развитие; осем

71
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.032

деца са с нормално ниво на езиково развитие, а при други осем е установено изоставане
по една или няколко от оценяваните сфери.
От получените резултати при децата с изоставане в езиковорото развитие е видно,
че се регистрира нисък бал по сферите активен речник, пасивен речник и артикулация.
Основните затруднения са при използването на речта като способност на детето
да инициира само и без допълнителна подкана общуване с възрастен, което от своя
страна води до някаква степен на изолация. Безспорен е фактът, че успешното
общуване с възрастни е пряк резултат от комуникацията на детето с членовете на
семейството.
Другата проблемна област е разбиране на възприетата реч. Тук се включва
способността на децата да разбират чутите съобщения.
Най-ниски резултати са регистрирани по скалата за изразяване или разбираемост
на говора, синтактичните умения на децата и богатството на речниковия им запас.
Анализът на попълнените от страна на родителите осемнадесет въпросника,
показва едни доста интересни резултати.
По скала „Приемане/отхвърляне” среден бал между 9-14 т. са получили 17, като
при един от родителите се отчита нисък бал.
По скала „Кооперация” 18 са получили средни стойности между 3- 5 т.
По скала „Симбиоза” 9 са получили нисък бал със стойности между 1-2 т.
Останалите 9 са получили среден бал точки.
По скала „ Контрол” 4 са получили високи стойности между 6-7 т., 5 са получили
ниски стойности между 1-2 т. ,а останалите 9 са със средни резлтати.
„Малък неудачник” 17 са получили между 1-2 т. нисък бал, а 1 е получил среден
брой точки.
Интерпретацията на резултатите дава следната картина. При скала „Приемане-
отхвърляне”, един родител (нисък бал) има отрицателно отношение към детето като
раздразнение, досада, гняв. Този възрастен оценява ниско или въобще игнорира
всякакви успехи на своето дете, не поощрява успехите му и се отнася към детето като
инфантилен индивид. При висок бал е налице положително отношение към детето.
Възрастният приема детето си такова, каквото е, уважава го, признава
индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и плановете
му, отделя достатъчно време да бъде заедно с детето си. Останалите родители, които са
със среден бал приемат детето си, такова каквото е и признават индивидуалността му,
но в някаква степен не поощряват напълно интересите и идеите на детето, а може би и
не отделят винаги достатъчно време.
По скала „Кооперация”, родителите участвали в проучването, показват един
положителен интерес към своите деца и в някаква степен поощряват тяхната
независимост и инициативност. Получените резултати са със средните стойности,
които са между поощряване на самостоятелността и обратното. Тези резултати могат да
се обвържат с факта, че в тази възраст все още родителят няма пълно доверие на своето
дете и означава, че в дадени ситуации родителят подкрепя самостоятелността на детето
си, а в други не му позволява да разгърне своя потенциал.
9 от родителите са показали ники стойности по скала „Симбиоза”, което е
доказателство за това, че възрастният се намира на значителна дистанция от детето си,
недостатъчно се грижи за него и не е склонен към прояви на емпатия. Останалите 9 са
със средни стойности. Това са родители, които дават възможност на своето дете да бъде
самостоятелно и го оставят да се „сблъска” с трудностите на живота.
При скала „Контрол” четирима родители са получили високи стойности, това
разкрива авторитарно и деспотично отношение към детето, поставени са изисквания за
безпрекословно подчинение, изпълнение, дисциплина, послушание, строг режим от

72
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.032

правила и норми. При висок контрол се отнема инициативността и правото на детето на

свободен избор. Този стил на родителско отношение е изключително вреден за
адаптацията на детето във външния свят. Петима от изследваните родители имат ниски
стойности по същата скала, което свидетелства за това, че практически отсъства
всякакъв контрол над детето и възрастният не приема за сериозни и отговорни
интересите, желанията, плановете, амбициите на детето си, не оказва подкрепа и
насърчаване. Останалите девет са със средни стойности, което се счита за най-
оптималният вариант на отношение към детето.
„Малък неудачник” седемнадесет от родителите показват, че вярват в силите на
децата си, а неуспехите им се приемат за случайни; родителят подкрепя и стимулира
детето си към успехи, осигурявайки му оптимални условия за изява, при един от тях се
е получил малко по-висок бал, но в границите на средните стойности, което може би
означава, че понякога макар и рядко, възрастният не приема, че детето е способно да се
оправи само в живота.

20
18
16
14
12
10 високи стойности
ниски стойности
8
средни стойности
6
4
2
0
Приемане- Кооперация Симбиоза Контрол Малък
отхвърляне неудачник

Фигура 1: Разпределение на стиловете на родителство на всички изследвани лица.

При осем от изследваните деца е установен дефицит в езиковото развитие. За да

бъде установено наличието или отсъствието на връзка между езиковото развитие стила
на росителство следва да се разгледат резултатите именно на родителите на тези деца.
Впечатление прави, че при всички от тях има отклонение в скалата „ Контрол”
(получен е или по-висок или по-нисък бал). А по скала „Симбиоза” родителите
демоснтрират нисък бал. На Фигура 2 е направен опит за графично представяне на
профила на родителство на децата, при които е регистрирано забавяне в речевото
развитие.
Видно е, че осемте родители демонстрират екстремални резултати по две от
скалите, а именно „Контрол“ и „Симбиоза“. Със забавяне в речевото развитието на
децата на 3 – 4-годишна възраст може да се свърже родителско отношение, доминирано
от два фактора липса или свръх контрол от страна на родителите, комбинирани с
емоционална дистанцираност между родител и дете.

73
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.032

120

100

80

60 среден бал
нисък бал
40 висок бял

20

0
Приемане- Кооперация Контрол Симбиоза Малък
отхвърляне неудачник

Фигура 2: Резултати по тест за стил на родителство на родителите, при чиито деца

е регистрирано забавяне в развитието на речевите умения.

ИЗВОДИ

На база на проведеното изследване и получените резултати могат да бъдат

направени няколко основни извода:
Развитието на вербалните комуникативни умения в ранното детство зависи от
отношението на родителите към детето и стила на родителство;
Способността за разбиране и продукция на реч е резултат от активното общуване
между детето и неговите родители;
Недостигът на активно и реципрочно общуване води до определени дефицити в
езиково-говорното развитие на децата в една или друга степен.
Всичко това ясно доказва за пореден път колко значима и важна е ролята на
родителя за развитието на детето. Неправилното дозиране на контрол от страна на
родителя води след себе си до неадекватно развитие в поведението, емоциите, а от там
и в езиково-говорното развитие, но данните показват, че реално по-съществен е
проблемът с дистанцираността от страна на родителя, липсата на емпатия и време,
реално оказват значително влияние върху речевите умения на детето. Липсата на
съпричастност към естествения стремеж за общуване на детето реално поставят
граници пред неговото пълноценно развитие.

ЛИТЕРАТУРА

Боянова, В. (2012). От симптома към диагнозата в логопедичната практика. . София.

Ганева, З. (2011). Теоретичен анализ на видовете родителски психологически контрол.
Годишна конференция на ДКНП. Рибарица (2013).
Донев, Д. (2018). Социална психология на училищното образование. УИ Тракийски
университет. Ст. Загора
Зийк, К. (1982). Детето и обкръжаващия го свят. Медицина и физкултура. София.

74
Е-списание „Педагогически форум“ ISSN: 1314-7986
брой 4, година 2018 DOI: 10.15547/PF.2018.032

Кирова, В. (2003). Педагогически аспекти на социалната ситуация в средна училищна

възраст, Годишник на Тракийски университет 2003, т.4
Маджаров, Г. (2000). Развитие на психиката в детско-юношеската възраст. Велико
Търново.
Стаматов, Р. (2008). Детска психология. Хермес.
Стоянова, Ю. Й. (2010). Д.П.Е. 3-4. София.
Шошев, М., Илиева, М. (2017) Динамика на развитието на устната реч при 5-6
годишните деца, участващи в проект „Вълшебна класна стая“, е-списание
„Педагогически форум“, ДИПКУ, бр.3

Христина Драгнева-Георгиева,
Логопед към РЦПППО – област Ямбол
hristinadragneva@gmail.com

ас. д-р Дончо Донев

Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите
при Тракийски университет – Стара Загора
d.donev@yahoo.com

THE INFLUENCE OF PARENTING STYLE ON THE LEVEL OF

SPEECH DEVELOPMENT ON CHILDREN AGE 3-4 YEARS

Hristina Dragneva-Georgieva, Doncho Donev

ABSTRACT

In my practice I’ve been more often encountering a problem connected with children’s delayed
speech development. There’s been an increase in the number of 3-year-old toddlers who haven’t
formed their speech abilities or their speech abilities are evident delays and unsatisfactory. There are
variable factors forming this tendency and for some cases even unknown factors, but it’s indisputable
that the family is the main social cell in which the child is supposed to form its speech abilities. This
study is to find an answer to the question whether and to what degree the emotional distance or the
overwhelming attention and expectations are crucial to the forming and developing of the child’s
speech.
Key words: the level of speech development, parenting style, children age 3-4

Hristina Dragneva-Georgieva
Speech therapist RCPPPO – Yambol
hristinadragneva@gmail.com

Doncho S. Donev, PhD

Department for information and in-service Teacher Training,
Trakia University – Stara Zagora
d.donev@yahoo.com

75