Социални нагласи

гл. ас. д-р Методи Коралов, гл. ас. д-р Мартин Янков
НБУ
Смисъл на понятието

• Какво е „нагласа“?

• Как можем да го определим?

Трудност на дефиниране
• Терминът присъства във всекидневния ни живот и всички имаме
някаква идея за значението му.
• В същото време обаче няма общоприето научно определение на
нагласа, с което да са съгласни всички.
• На английски и други западни езици се използва термин, който
понякога директно приемаме на български като пълен синоним
на нагласа и това е терминът атитюд. Атитюд обаче, в ненаучните
текстове, често се превежда като...
Трудност на дефиниране
• Терминът присъства във всекидневния ни живот и всички имаме
някаква идея за значението му.
• В същото време обаче няма общоприето научно определение на
нагласа, с което да са съгласни всички.
• На английски и други западни езици се използва термин, който
понякога директно приемаме на български като пълен синоним на
нагласа и това е терминът атитюд. Атитюд обаче, в ненаучните
текстове, често се превежда като отношение.
• Отношението ни към нещо е централна част от нагласата. Как
приемаме нещо и как го оценяваме – положително или
отрицателно.
Обектна насоченост на нагласата
• Нагласата винаги е обектно насочена.
• Няма нагласа изобщо, има нагласа към нещо – предмет, човек,
институция, явление. Имаме нагласа към религията, към брака,
към рекламата, към универ­ситета, към дъжда, към колега, към
братовчедите си и т.н.
• Личността може да има нагласа:
• към обекти, които познава добре: приятели, роднини, градския
транспорт, администрацията;
• към такива, които познава малко: образователната система в
скандинавските държави, космическите сателити и тн.
Трудност на дефиниране
Фишбайн и Ажзен определят нагласата като
„Заучена предразположеност да се реагира консистентно по
благоприятен или неблагоприятен начин по отношение на
даден обект.“

Тоест нагласите са най-вече оценка, която даваме на някакъв

предмет или обект.
Трудност на дефиниране
Фишбайн и Ажзен определят нагласата като
„Заучена предразположеност да се реагира консистентно по
благоприятен или неблагоприятен начин по отношение на
даден обект.“

Тоест нагласите са най-вече оценка, която даваме на някакъв

предмет или обект.
Трудност на дефиниране

Нагласа  мнение ?
Мнението свързваме повече със съзнанието, с мисловен процес.
Нагласата е нещо „по-голямо“, по-общо. Не осъзнаваме много от нагласите си,
нерядко те действат като несъзнавани процеси. Нагласата обхваща по-голяма
част от психиката ни, отколкото само мисленето.
Компоненти на нагласите
• Други теоретици смятат, че нагласите трябва да се разглеждат от
гледна точка на техните компоненти.
• По-конкретно приема се, че нагласите имат три основни
компонента:
• афективен (емоция, чувство);
• когнитивен (мисъл);
• поведенчески (действие).

• Това е така нареченият ABC модел на нагласите:

Affective, Behavioral, Cognitive.
Компоненти на нагласите
• Афективният компонент обхваща посоката и интензивността на
оценката на човека или типа преживявана емоция към обекта на
нагласата.
• Когнитивният компонент се отнася до системата от убеждения на
човека по отношение на обекта на нагласата. Когнитивният
компонент включва и цялата информация с която разполагаме за
обекта на нагласата и която има отношение към даваната от нас
оценка.
• Поведенческият компонент е предразположение за действие по
определен начин към обекта на нагласата (атитюдния обект).
Единство на компонентите
• Този модел води до една важна идея - нагласите са организирани -
вътрешно (между трите компонента) и по отношение на други нагласи.
• За трите компонента на нагласата (афективен, когнитивен и
поведенчески) по принцип се приема, че са взаимосвързани и взаимно
непротиво­речиви.
• Тоест би трябвало да има единство или хармония между това, което
знаем или на което придаваме по-голяма тежест, това, което изпитваме
към обекта, и поведението ни, свързано с този обект.
• ОБАЧЕ! Тази идея е отхвърлена известно време, след като е издигната.
Причината за това са нагласите на една голяма група хора и това са…
Единство на компонентите
• Този модел води до една важна идея - нагласите са организирани -
вътрешно (между трите компонента) и по отношение на други нагласи.
• За трите компонента на нагласата (афективен, когнитивен и
поведенчески) по принцип се приема, че са взаимосвързани и взаимно
непротиво­речиви.
• Тоест би трябвало да има единство или хармония между това, което
знаем или на което придаваме по-голяма тежест, това, което изпитваме
към обекта, и поведението ни, свързано с този обект.
• ОБАЧЕ! Тази идея е отхвърлена известно време, след като е издигната.
Причината за това са нагласите на една голяма група хора и това са
пушачите!
Организация на нагласите
• Приема се, че нагласите формират взаимовръзки с други нагласи,
за да създадат организирани модели, а не стоят изолирано една
от друга (телевизия и отделни предавания; нагласа към войната и
конкретни военни действия; изчерпване на ресурсите и пестене
на ресурси.
Формиране и поддържане на нагласите
• Как се формират нагласите ни към различни обекти?
• Чрез какви механизми ги поддържаме?
• От момента на раждането през целия си живот сме изложени както на
директни, така и на индиректни стимули, които ни учат да имаме определени
нагласи към атитюдните обекти.
• Родителите, другите членове на семейството, медиите, връстниците и
учителите осигуряват социално поле за приемане на нагласите, в рамките на
което хората научават подходящите нагласи и поведение.
• Децата се научават да развиват положителни нагласи към определени хора,
храни и играчки и да имат отрицателни нагласи към други хора и обекти.
• Докато навлезем в зряла възраст, тези нагласи може да са били
модифицирани, но процесът на придобиване и развитие на нагласите
продължава.
• Теориите за ученето и подкреплението подхождат към нагласите като към
заучени реакции на определени стимули и фокусът им е върху
идентифицирането на природата на стимулите, които ни карат да развиваме
и да поддържаме определени нагласи.
Обуславяне на нагласите (формиране по пътя на
класическите условни рефлекси)
• Изследвания в психологията (Артър Стаатс) доказват, че нагласите могат да
се научат по пътя на процесите на класическото обуславяне, описани от
Павлов. Стаатс провежда експеримент, в който се опитва да формира
положителни и отрицателни нагласи спрямо имена на страни (Швеция и
Холандия) и на хора (Том и Бил), които преди са били разглеждани по-
скоро позитивно, а не негативно (и обратно).
• На изследваните лица се казва, че целта на изследването е да се проучат
слуховото и зрителното учене. Процедурата се състои от прожектирането за
кратко на имената на една от шест националности на екрана в случаен ред,
като всеки път думата се казва на глас. В едно от условията две от думите за
националностите се следват от думи с положителни конотации (например
щастлив, подарък), а другите се следват от неутрални думи. В друго условие
двете целеви националности винаги се следват от дума с отрицателна
конотация, а останалите националности пак се следват от неутрални думи.
Обуславяне на нагласите (формиране по пътя на
класическите условни рефлекси)
• След 108 повторения, в които всички националности се появяват по 18
пъти, екс­пе­ри­ментаторът оценява нагласите на всяко изследвано лице
към всяка от националностите. С някои изключения резултатите
показват по същество, че изследваните лица имат по-по­ло­жителни
нагласи към националностите, асоциирани с положителни думи и по-
от­ри­ца­тел­ни нагласи към тези, които са били асоциирани с
отрицателни думи. Нещо повече: аналогичната процедура,
използваща имената на хора вместо националности, води до подобни
резултати.
• Работата на Стаатс и на други теоретици с подходите на класическото
обуславяне е подложена на сериозни критики, тъй като е възможно
изследваните лица да са се опитвали да отговорят на очакванията на
експериментаторите. От друга страна експериментите, които
специално адресират този ефект, отхвърлят такава възможност.
Нагласа по асоциация
• В продължение на изследванията на Стаатс, някои изследвания дори
показват, че хора, асоциирани със заплашителни обстоятелства, често
получават отрицателни оценки просто по пътя на асоциацията.
• Значението на класическото обуславяне като механизъм за формиране
на нагласите, се изразява в това, че по този начин хората могат да
придобият нагласи към обекти дори в отсъствието на личен опит.
• Например деца, които многократно чуват в разговорите на родителите
си определени двойки думи (чернокож – мързелив, чернокож – прост,
чернокож – престъпник), могат да развият нагласа към обекта без
никога да са се срещали с чернокож човек. Такова учене чрез
асоциации между думи се нарича и семантично обуславяне.
Подкреплението

• Подкреплението може да има силна роля във формирането и поддържането на

нагласи. Когато получим позитивно подкрепление след изказване на определена
нагласа, това би довело до повишаване на силата на нагласата.
• Този подход към ученето на нагласи приема, че критичният фактор, влияещ върху
придобиването и поддържането на нагласите, е свързан със степента, в която те са
вербално и невербално подкрепяни от другите хора.
• В една ранна демонстрация на подходите на подкреплението Верпланк установява, че
може да накара изследваните лица да увеличат скоростта на изказване на мнения,
като вербално се съгласява с тях, и да намали честотата на такива изказвания, като
изразява несъгласие.
• По същия начин е показано, че думата „добре" има силни подкрепящи свойства:
смислени „добре", разхвърляни в разговора, карат хората да поддържат подкрепяната
нагласа по-силно и всъщност да модифицират нагласите си в подкрепяната посока.
Учене чрез съпреживяване (теория за
социалното учене)
• Както в класическото обуславяне, така и в подхода на подкреплението към
нагласите човек по принцип има директен контакт с обекта на нагласата
или най-малкото с вербалния му етикет (както е в експеримента на Стаатс).
В много случаи обаче не само нямаме реален контакт с обектите на
нагласите, но не получаваме и пряко подкрепление.
• В много случаи изследваните лица придобиват нагласите просто като
наблюдават наградите и наказанията, получавани от другите за
приемането им.
• Явлението, чрез което човек научава нещо чрез наблюдаването на другите,
е известно като учене чрез съпреживяване (социално учене). То обяснява
как човек, който няма директен опит с обекта на нагласата, може да
поддържа здраво установени нагласи към даден обект.
Примери за социално учене
• Например обосновката зад рекламите на бира, които показват как рекламното
лице си поръчва бира, е, че зрителите ще си формират положителна нагласа по
пътя на съпреживяването и ще имитират това поведение в бъдеще.
• Идеята, че хората придобиват нагласи чрез наблюдение на другите е добре
документирана. В действителност има дори физиологични доказателства, че
понякога реагираме афективно на емоционалните преживявания на другите.
• Например Бъргър кара изследваните лица да наблюдават човек, който е
изложен на сигнал, че може да получи електрошок. Наблюдателите (които не
са изложени на опасността от електрошок) демонстрират физиологични
реакции, които са показателни за афекта (емоцията), преживяван от модела.
• Заключава се, че те са възприели емоционалната реакция на модела на
сигнала по пътя на съпреживяването.
Функции на нагласите
• Теория за функциите на нагласите е публикувана от Даниел Катц. Той в нея отразява
как функциите на нагласите служат на индивида. Според теорията нагласите се
изграждат да обслужват определени функции, потребности или цели, което
означава че те отразяват основните мотиви на човек.
• Инструментална (утилитарна) функция: свързана е с принципа на
награждаването и наказанието. Изграждаме и изразяваме нагласи към обекти на
основата на това дали обектите осигуряват наслада или болка.
• Експресивна функция: насочена към изразяване на основните рамки на
ценностната система на личността. Човек оформя нагласите по отношение на
обектите, не поради техните действителни ползи, а заради това какво изразява
потребителят чрез използването на продукта.
• Предпазваща егото: тази функция изпълняват нагласи, които предпазват „Аз” от
разнообразни заплахи за самочувствието.
• Познавателна: тази функция показва как нагласата определя усвояването на
знания от човека. Нагласите насочват интерпретацията на видяното и чутото за
даден обект или събитие.
Въпрос за размисъл...
• Как измерваме нагласите?
• Как измерваме каквото и да било в психологията :D
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!