ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ДОКЛАД

На тема: „Възпитанието и превенцията на агресията при децата“

Изготвил: Ренета Христова

Специалност: АЕПК
Фак. №: 22300821012

Проверил: х.ас. Весела Божкова

Възпитанието е сложна и динамична дейност, с която се занимават най-напред
родителите, а впоследствие педагозите. Техни субекти са децата, а целта им е да ги
научат на практически знания и умения, да опознават себе си, да разсъждават критично
и да взимат правилни решения. Докато протича възпитателният процес, неизбежно се
стига и до сблъсъка с агресията – нейното зараждане, прояви и методи за
предотвратяване.
1. Какво представлява агресията?
Този термин се употребява ежедневно – по новините, в социалните мрежи, в интернет
пространството и най-вече помежду ни. Произходът му идва от латинската дума
agressio, която означава нападам, пристъпвам.
Съществуват различни теории по отношение на същността на агресията.
Според Л. Десев "тя е нападателност, социално обусловено качество на личността и
поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат
повреди на хора или предмети."
З. Фройд разглежда агресивността като устойчива характеристика на индивида. Тя има
еволюционни корени в развитието на човешката общност и възниква вследствие на
неудовлетвореността на определена физиологическа потребност.
Руската психологическа школа приема идеята, че агресивността се проявява
приоритетно в ситуации, които могат да се нарекат кризисни за човека. Леонард
Берковиц, един от представителите, смята, че такива ситуации пораждат гняв, който се
явява подбудителен компонент за агресивно действие. Гневът възниква тогава, когато
достигането на целите, към които е насочено действието на човека, се блокира. Всичко
това поражда серия от негативни преживявания.
Професор Румен Стаматов смята, че агресията е социално обусловено качество на
личността, поведение, насочено към съзнателно причиняване на вреда или болка с
различни средства.
Общото между всички теории е, че представят агресията като инстинкт, част от
човешката природа, и недвусмислено наблягат на деструктивното и действие, както
върху индивида, така и на околните.
2. Видове агресивно поведение
Агресивното поведение по своята същност представлява неспособност за контрол над
поведението или неразбиране на това кои поведения са подходящи в дадени ситуации.
Всички целенасочени агресивни действия от страна на отделния човек или от другите
към него постепенно изграждат негативно отношение, както към субекта, реализиращ
агресивното действие, така и към начина, по който то се реализира.
Голяма част от изследванията в областта на агресивното поведение са основани на
наблюдения на конфликтни ситуации при деца, в които се регистрира кой е агресорът,
кой жертва, по какъв начин се появява конфликтът, има ли обиди, има ли възрастният
роля в ситуацията. Така се разграничават няколко вида агресия:
 пряка или косвена
  вербална или невербална
 инструментална или враждебна
 индивидуална или групова
Нека разгледаме първата двойка – пряка и косвена агресия. При пряката действието се
реализира единствено спрямо обекта, който я е породил. Тя е демонстрация на
негативното отношение на човека. Непряката агресия се проявява чрез индиректност,
която не включва силови взаимодействия, а заплахи по телефона, чрез други хора или
постоянна демонстрация на негативно отношение. Много често този тип агресори са
несигурни в себе си, имат ниско самоуважение и ниска самооценка.
При втората двойка вербалната агресия се изразява чрез открито използване на думи, а
невербалната се разглежда още и като непряка. Тя е свързана с когнитивната сфера на
личността и много често е плод на вътрешноличностни конфликти.
Инструменталната агресия най-често се среща при лицата с отклоняващо се поведение,
притежаващи комплекс на малоценност. Тук агресорът предварително знае какво иска
да постигне и използва различни личностни похвати. Тя възниква, когато децата се
бият за предмети, територия или права и в процеса някой бива наранен. Когато и двете
деца смятат, че първи са се добрали до общата играчка, тяхната цел е да придобият
контрол над нея. Борбата за постигане на този контрол може да доведе до нараняване.
Враждебната агресия е една от най-екстремните форми, при която агресивното
поведение е насочено към някого с намерение за нараняване. Целта може да бъде да се
навреди психологически или психически. Децата използват враждебна агресия, за да се
почувстват по-силни или когато смятат, че някой нарочно се опитва да саботира това,
което правят. Това също е известно като тормоз.
В зависимост от това дали се проявява само индивидуално или при цяла група, се дели
на индивидуална или групова. При груповата агресия най-често се наблюдава един или
няколко агресора, които подстрекават останалите с цел отмъщение или получаване на
желаното. И индивидуалната и груповата агресия могат да бъдат с вербален и
невербален подход в зависимост от случая.

3. Причини за проява на агресия при децата

Причини за агресивното поведение при децата могат да бъдат множество. Някои деца
са неизявено агресивни и потискат своето поведение. Други показват високо агресивно
поведение, враждебни са или подлагат останалите на тормоз. Затова е важно да се
анализира откъде произлиза подобно поведение.
 Импулсивност
Децата, които са импулсивни, първо действат, а после мислят. При много голям
процент от тях се среща проблемът с импулсивността. Те добре знаят, че не бива да
постъпват по определен начин, но въпреки това действат, без да се замислят кое е
правилно и кое не.
 Липса на самоконтрол върху емоциите
 Детето може да има затруднения с разрешаването на конфликти, ако не умее да
спира автоматичните си реакции. Неспособността за решаване на проблеми също
може да бъде фактор за агресията.
 Изоставане в развитието
Детето често не знае как да разреши определен конфликт и проявява агресия
поради затруднения в общуването с другите.
 Фактори на околната среда
Малките деца често моделират поведението, което виждат в останалите или това,
което им се представя по филми, сериали, видеоигри и социални мрежи.
Други причини за агресивно поведение може да са:
- Агресивни или авторитарни родители;
- Асоциално поведение;
- Трудности при вписването в дадени социални групи.
Агресията при децата в детската градина често включва неподчинение, гневни изблици
и проблеми с вниманието. Тя може да има отрицателни последици върху
взаимоотношенията и академичното им представяне, както и върху социално-
емоционалното им развитие.
В училищна възраст агресивността се проявява поради ниска толерантност към
разочарования, лоши социални умения, тревожност, а също и настъпващите
хормонални промени, лоши взаимоотношения и злоупотреба с вещества.
4. Как да разрешим проблема?

 Физическата активност
Спортът и игрите са ефикасен начин за противодействие срещу болести, агресия и
зависимости. Те дават възможност отрицателната енергия на децата да бъде
трансформирана в градивна. Спортът учи на дисциплина и трансформира
деструктивната агресия в градивна. Спортната площадка често е мястото на проява на
детска агресия, а по този начин тя намира своето подходящо изразяване, насочено към
постигане на победа.
 Ограничаване на времето, прекарано с технологиите
93% от съвременните деца между 3 и 5 години прекарват пред екрана 28 часа седмично,
т.е. около 4 часа дневно. Технологиите са проводник на знания, комуникация и
информираност, но могат да имат и отрицателно влияние върху развитието на детето.
Агресивните видеоигри например увеличават многократно риска от развитие на
агресивно поведение. Затова е желателно да се сведе до минимум консумирането на
съдържание, изпълнено с насилие и убийства.
 Семейната комуникация
Родителите, в процеса на възпитание и общуване с детето, проявяват различни стилове.
Независимо от това, тяхната най-важна задача е да изградят здравословни емоционални
взаимоотношения с него, за да се чувства то сигурно и спокойно.
Честа грешка, която родителите допускат е да не обръщат достатъчно внимание,
поради забързаното си всекидневие. Разговорите са от изключително важно значение.
Детето има нужда да сподели, да бъде чуто, да се почувства значимо. Психолозите
съветват и да се поощряват постиженията на малчуганите. Непохваленото дете често се
чувства самотно, неуверено в себе си и склонно към депресия. Ето защо правилното
общуване е основно, за да растат децата щастливи, безгрижни и спокойни.
 Използвана литература
 Попов, Ат. & Попова, С. (2000), Теория на възпитанието.
Благоевград: УИ "Неофит Рилски"
 Стаматов, Р. (2000), Детска психология. Пловдив: Хермес
 M. (2023), Психология на агресивното поведение. Извлечено на
19.12.2023 от https://www.kaminata.net/forum/viewtopic.php?
f=141&t=144809
 (2012), Агресивност и агресивно поведение. Извлечено на 19.12.2023
от http://www.zapsihologa.com/2012/11/blog-post_6672.html
 Агресията в детска възраст. Извлечено на 19.12.2023 от
https://cognitiva.bg/agresia-v-detska-vuzrast/
 Коцева, П. (2022), Доказан метод за справяне с детската агресия.
Извлечено на 19.12.2023 от
https://www.obrazovanieto.bg/novini/dokazan-metod-za-spravyane-s-
detskata-agresiya/