ПРЕВЕНЦИЯ НА ТОРМОЗА И АГРЕСИЯТА

Ролята на семейството в превенцията на тормоза включва и осигуряване

на условия за повишена физическа активност и здравословно хранене и за
правилния избор на подходящи за него храни. Отговорността на обществото за
осигуряване на подкрепа за превенцията на тормоза и на негативните последици
от него следва да бъде ориентирана към: окуражаване и подпомагане на
семействата за реализиране на ролята им на протективен фактор; осигуряване на
възможности за всички деца да получат подходящо образование и стимулиране
на семействата и децата им да се възползват от тази възможност; ограничаване
на тютюнопушенето, злоупотребите с алкохол и наркотици, както и на
предлагането иконсумацията на “ храните боклуци ”; упражняване на натиск
върху медиите с цел ограничаване показването на рекламни послания на
горните продукти, както и на агресия и насилие; създаване на условия за
практикуване на повишена физическа активност; обезпечаване на устойчива
хранителна сигурност и популяризиране придържането към достоверен модел
на здравословно хранене. Ролята на храненето в превенцията на агресивното
поведение и тормоза и на последиците от него е ориентирана в две посоки.
Първата от тях е свързана с ограничаването или елиминирането на
консумацията на по - горе посочените храни, повлияващи негативно
поведението свързано с тормоза, докато втората посока е ориентирана към
стимулиране на консумацията на храни и хранителни добавки, които
способстват за намаляването на импулсивността, агресията и стреса – напр .
омега -3 ПНМК (DHA) и редица витамини и минерали. Придържането към
Средиземноморския модел на хранене доказано осигурява пълноценното
задоволяване на организма с необходимите му хранителни вещества. Профилът
на хранителната адекватност на Средиземноморската диета дава възможност тя
да бъде утвърждавана като обществен хранителен план с аргументирана от
традицията и съвременната наука състоятелност и ползотворност за
превенцията на физическото и менталното здраве, включително и на
поведенческите проблеми , свързани с проявите на тормоза. Постигането на
устойчиво намаляване на предпоставките за изпадане в бедност и социално
изключване на немалък брой семейства може да бъде първата успешна крачка за
даване на шанс на децата им за правилното им развитие и за решително
ограничаване на рисковете от влошено хранене, от ниска образованост и от
агресивно поведение и участие в тормоз, които иначе са крадци на здравето,
нормалния живот и щастието на хората.
Пълното отсъствие на агресия е по-скоро голям недостатък, отколкото
достойнство. Агресията е нужда за нормалното развитие на детето, иначе то не
може да опознае света около себе си, да се защити, да се конкурира с другите.
Дългата проява на агресия обаче може да доведе до невроза. Опитвайки се да
възпитават детето си добро и отзивчиво, някои родители се стремят максимално
да ограничат проявите му на агресия. И често може да чуете: "Защо дръпна
котката за опашката? Защо удари Мартин?" Но дете на 2-4 г. не владее до
съвършенство речта и не е в състояние да води аргументиран спор с вас. Така че
за него решението на проблема има само два варианта: да удари Мартин или да
се признае за победен. Може да се безпокоите за правилното емоционално
състояние на детето само тогава, когато агресията не е напълно мотивирана или
няма никакви причини за нея. А повярвайте – причините могат да бъдат много,
просто вие не ги виждате. Агресията се подклажда от семейните отношения.
Много често се случва агресивното поведение да е отражение на семейните
отношения. Ако родителите често си служат с физически наказания, не се
учудвайте че детето не може да общува по друг начин. Детето знае че го бият,
за да слуша. И естествено се научава и то да удря и бие, за да го слуша другото
дете. Безсмислено е да убеждавате детето че трябва вежливо да помоли за
играчката другото дете, ако сте му се развикали и взели от ръцете му играчката.
С течение на времето децата стават практически неуправляеми, не реагират на
никакви молби или уговорки, а само на повишен тон или физическо
въздействие. Агресията като средство за привличане на внимание Детето може
да се държи агресивно, за да привлече вниманието на околните. Например – не
може да пее добре. Тогава защо да не развали снежния човек, който правиха
няколко часа цялата група в градината? Тогава госпожата ще го забележи и така
ще му се скара, че ще говорят само за него до края на деня. Научете една от най-
важните рецепти: вашите думи и постъпки трябва да убедят детето, че вие го
обичате заради самата му личност, а не само заради неговите успехи. 4. Агресия
от ревност Още една разпространена причина за агресия е ревността. Агресията
на детето може да бъде насочена както към човека, който се опитва за завоюва,
така и към конкурента за сърцето му. Често може да се случи при семейства с
повече деца, но проявите са мимолетни. 5. Агресия от завист Понякога може да
възникне агресия към дете, на което вашето завижда. Целта на вашето дете е да
го принизи, да го "накаже" за превъзходството му. Ако предмета на завист е
играчка, детето може да я отнеме, но не за да си играе с нея, а за да я счупи или
скрие, т.е. на унищожи по всякакъв начин различията между него и гордия
собственик на играчката. Това поведение говори за ниска самооценка на детето.
Необходимо е да му помогнете да осъзнае своята индивидуалност и да покажете
предимствата му пред другите деца. Агресията като защита Някои деца
използват агресията в качеството на защита от неясното или враждебното,
изхождайки от принципа че най-добрия начин на отбраната е нападението.
Такова поведение е свойствено за деца, чиито родители нямат ясна стратегия за
възпитание и оценяват постъпките на детето си според настроението, събитията,
участниците. Детето знае, че може да очаква всичко от хората, затова по-лесно е
да се държи агресивно "за всеки случай". Автоагресия Често се наблюдават
случаи на автоагресия, когато детето само си причинява болка. Една от
причините е строгата забрана за проява на агресия към хората. На детето е
много трудно "да избие" всички негативни и силни емоции, които бушуват в
него, а се притеснява ужасно много да не загуби любовта на родителите си. Не
чакайте детето само да се успокои, а му помогнете. Ако трябва – с помощта на
шега. Нека детето се научи от вас да излиза позитивно от конфликтна ситуация.
В противен случай използването на собственото тяло за автоагресия рано или
късно ще доведе до занижена самооценка. Как да реагирате при агресивно
поведение? Преди всичко детето трябва да знае, че го обичате безусловно, т.е.
без значение как се държи. Затова не е нужно да задълбавате съвсем и да
защитавате активно детето, което сина ви е обидил, като подчертавате разликата
в поведението и изкарвате едното дете лошо, а другото добро, с думите: "Виж се
колко си лош, погледни и се научи от другите – какви добри деца са!
„Единственото, което може да си помисли детето е че вие сте против него.
Затова по-добре акцентирайте върху лошата постъпка, която е обидила друг
човек. Обяснете на детето си какво поведение очаквате от него. Безсмислено е
да се опитвате да задушите всякаква наченка на агресия у детето. Я вижте себе
си? Важното е да го научите да се сдържа или да я направлява на друго място
(бокс или друг спорт). Малкото дете не може да анализира своите преживявания
и натрупващите негативни емоции му оформят огромен психологичен
дискомфорт. Вашата задача е да му помогнете да изрази това, което чувства.
Наскоро беше оповестен списък с храни, чиято консумация може да
доведе до развитие на туморни заболявания. Особеното за всички тях е, че
съдържат веществото акриламид. Официално е внесен списък с токсичните
вещества, който се явява приложение към закона за защита на околна среда в
САЩ. Изготвена е специална наредба за производителите на храни да намалят
съдържанието на акриламид в продуктите. От ЕС предлагат акриламидът да се
въведе в групата на веществата, които предизвикват силно безпокойство. С това
акриламидът влиза в две групи вредни за човека вещества: като канцероген –
вещество предизвикващо рак и като мутаген – предизвиква не само рак, но и
други заболявания, като засяга генетичната информация на клетките. Дори за
учените беше изненадващо, че списъкът с продукти, съдържащи акриламид, не
е съставен само от храни подобни на чипса. Опасното вещество се съдържа
дори в хляба, бисквитите и други тестени изделия, в печените картофи, сухите
закуски, солети и други зърнени, дори в кафето. Шокът идва от там, че дори
учените не разбираха как се образува това вещество. Трябваше им половин
година, за да решат тази задача. До 2002 г. никой не предполага за наличието на
акриламид в хранителните продукти. Веществото до тогава е известно
дотолкова, доколкото че има генотоксични свойства, уврежда гените. Знаеше се,
че се съдържа в някои пластмасови опаковки, в цигарения дим и в малки
количества се намира във водата. Във водата количеството му се контролира
строго. Учените от Университета в Стокхолм установиха, че много продукти
съдържат акриламид в стотици дори хиляди пъти повече от допустимата доза в
питейната вода. Първата версия за това как се образува веществото е, че
акриламидът се образува от нишестето, тъй като то се съдържа в много от
тестените продукти. Но се оказва, че акриламидът се получава при висока
температура от взаимодействието между аминокиселината аспарагин и захари.
Световната здравна организация публикува списък на продукти, съдържащи
акриламид: (мкг/кг) чипс – 1343, печени или пържени картофи – 330, кафе –
200, сухи зърнени закуски (мюсли) – 150, бисквити, сладки, сухари – 142,
пилешко - 52, риба и морски продукти – 35.
Учените са раздвоени по отношение на вредите на акриламида. Според
едните след като акриламидът не е толкова вреден, след като поглъщаме много
повече от него, отколкото сме предполагали. Другите твърдят обратното,
аргументирайки се с резултатите от скорошни изследвания върху мишки, които
развиват туморни заболявания вследствие на консумацията на храни,
съдържащи опасното вещество. Изследването е шведско. Изказва се
подозрение, че този канцероген провокира развитието на рак на гърдата.
Миналата година датско изследване показа, че жените, които предпочитат
продукти с акриламид, заболяват два пъти по-често от рак на гърдата.
Изследването е убедително сред научната общност, тъй като получава
резултатите не само от въпросна анкета, но след кръвни анализи на
съдържанието на акриламид в организма на жените, включени в теста. Има
данни, че акриламидът повишава риска от рак на яйчниците със 79 %, от рак на
матката – с 28 % и от рак на бъбреците – с 59 %. През последните години са
открити начини за приготвяне на продуктите, така че да се редуцира
съдържанието на акриламид в тях. Например, открити са ензими, с помощта на
които аспарагинът се променя, а след като тази аминокиселина я няма, няма как
да се образува и вредното вещество акриламид. Специална мая, витамин В3,
полифеноли, екстракт от розмарин, лимонена и други хранителни киселини
могат да намалят синтеза на акриламид. Въздържане от консумация на плодове
също е от полза – оказва се, че фруктозата активно образува опасното вещество.
Изследвания на Европейската агенция по хранителни стандарти, която
провежда мониторинг на над 2000 продукти, сочи, че има тенденция на спад на
количеството акриламид в храните, но тя е неравнозначна. Например, в хляба,
чипса и кафето вредното вещество вече е по-ниско, а в бисквитите, сухите
закуски и пържените картофи – повече. За съжаление, методите да се редуцира
количеството на акриламид са промишлени, те няма как да се въведат в
домашната кухня. Високата температура, типична за скарата, барбекюто,
печене, грила спомага синтеза на акриламид. Така че да се избягва този вид
приготвяне на храната е един от начини да се избегне вредното вещество, както
и да се намали консумацията на продукти, които съдържат повече акриламид.

Ако знаете, че нещо е отровно, вие никога няма да го сложите в устата

си, но що се отнася до афлатоксините в храната, онова което не знаете, е именно
онова, което ви разболява. Афлатоксинът е опасен вторичен продукт на
плесените по растенията така широко разпространен, че Агенцията за храните и
лекарствата (FDA) го класифицира като „неконтролируем замърсител ” . Но тъй
като афлатоксинът е свързан с множество основни рискове за здравето, и дори
със смърт, вие рядко чувате за него в новините. Реколтата през 2012 година
може да промени това завинаги. Анализаторите на селското стопанство
съобщават, че условията на суша и странните метеорологични условия в
страната (САЩ) са повишили нивата на афлатоксините в царевицата и ядките
до рекордни висини. Тъй като почти 70% от храната на американците днес се
основава на царевицата и като вземем предвид любовта на американците към
фъстъченото масло, заразената реколта е сериозен проблем. Точно колко
сериозен е проблемът? През 2004 година, афлатоксин в зърното уби 125 души в
Кения. Не е трудно да се сетим, че царевицата от реколтата за 2012 година може
да доведе до същото положение в Щатите – но защо да чакаме разразяването на
смъртоносна епидемия? Предпазете здравето си и научете всичко за рисковете
за здравето от афлатоксините в храната, както и от кои храни трябва да се
пазите най-много. 5 основни риска за здравето, причинени от афлатоксини
Афлатоксините атакува основните системи на тялото. Той уврежда растежа на
клетките, храносмилането и имунната система. За съжаление, лекарите
обикновено обвиняват заболяванията, причинени от афлатоксина за
мистериозните ви болки и заболявания, вместо директно да определят този
токсин като замърсяващ тялото ви първо на първо. Не лекувайте само
симптомите – открийте причината и намерете истинска помощ за рисковете за
здравето, причинявани от афлатоксина и описани по-долу. Афлатоксинът в
храната може да ви зарази с рак, особено с рак на черния дроб. Според д-р
Хулда Кларк, афлатоксина има способността да причинява и насърчава растежа
на всички видове рак. Всеки пациент с рак, който тя някога е лекувала бил
заразен с афлатоксини, казва тя. Афлатоксините променят тялото ви на
клетъчно ниво и насърчават растежа на раковите клетки. Ако можете да
избягвате афлатоксините или да прочистите тялото си от тях, вие намалявате
риска си да се разболеете от рак. Афлатоксинът подтиска имунната ви система.
Наред с токсините в околната среда и лекарствата, които отслабват имунната
система, афлатоксинът отваря вратата за всяко второ сериозно заболяване и го
улеснява да навлезе в тялото ви. Най-лошите виновници? Афлатоксин е в
синергична връзка с хепатита и доказано влошава симптомите на ХИВ / СПИН.
Когато сте болни от дълго време, трябва да разплетете нещата, защото не друг, а
вие сте болният и никой друг не знае защо не се чувствате добре. Хроничната
афлатоксикоза – името, което лекарите използват, когато не искат направо да ви
кажат, че вината е в развалена храна – се счита за субклинично разстройство.
Това означава, че лекарите не са обучени да я търсят като виновник на болестта
на пациентите или обвиняват афлатоксина в храната за хроничната им болка и
за здравните им проблеми. Заплаха за здравето, причинена от афлатоксина #3:
Намалява клетъчната ефективност Клетъчната ефективност направлява тялото
добре да обработва протеините, липидите и кислорода. Ключова част от това е
митохондриалното дишане, незабележима функция, която въпреки това, когато
тялото ви не функционира добре, ви кара да се чувствате сякаш всичкия
кислород е изтискан от него. Афлатоксинът снижава митохондриалното дишане
, което кара клетките ви да престанат да действат както трябва, поставяйки
основата за какво ли не от сърдечносъдови заболявания до недостатъчност на
органите. Друг голям проблем на клетъчно ниво е намаленото преработване на
липидите. Това води до затлъстяване на черния дроб, а затлъстелият черен дроб
не може да преработва храните, нито да прочиства кръвта ефективно. В
резултат на това хората в лапите на остро отравяне с афлатоксин имат
жълтеница, цироза и други признаци на чернодробна недостатъчност. Заплаха
за здравето, причинена от афлатоксина #4: Разстройва храносмилането ви
Афлатоксинът разстройва храносмилателната ви система като блокира
способността на тялото да усвоява мазнините и мастно разтворимите витамини.
Тук попадат витамините A, D, E, и K. Ако не приемате достатъчно от тези
хранителни вещества, след време ще усетите влошено здраве на костите,
слабост в мускулите, влошено зрение, развалени зъби и суха кожа. В момента
излагането на афлатоксини ще ви накара да ви се гади, коремни болки и
повръщане. Ако изядете огромна порция развалена храна като нищо ще имате
припадъци и вътрешен кръвоизлив. Спъва растежа и развитието на мозъка на
децата. Децата са особено уязвими по отношение на афлатоксините в храната,
тъй като те още растат. Или биха растяли, ако афлатоксините не им пречеха.
Дългосрочни изследвания в Африка показват, че децата, изложени на
афлатоксини изпитват спиране на растежа и неврологични увреждания. Това се
свързва директно с начина, по който афлатоксинът в храната блокира стомаха
ви да не усвоява хранителните вещества и намалява клетъчната ефективност.
При децата гладното тяло, останало без енергия, не расте и не изгражда мозъчна
тъкан и неврални мрежи. В резултат на това, не само че децата ви ще останат
дребни за възрастта си, но също така умът и нервната им система ще е по-малко
пъргави. 7 храни с високо съдържание на афлатоксини Афлатоксинът в храната
идва от спорите на плесени, които растат по растенията – но има определени
растения, които са много по-податливи на афлатоксин от другите растения. За
жалост, тези растения са основни стълбове на американската храна: Царевицата
вероятно е най-често срещания носител на афлатоксини, защото човек не трябва
да се притеснява само за царевицата върху кочана – всичко, направено от
царевица предизвиква проблем. Тук трябва да включим тестените храни за
закуска, чипса, всичко подсладено с царевичен сироп или пържено в царевично
олио. 1. Пшеницата е друг водещ носител на афлатоксини, а непоносимостта
към глутен се свързва с алергии към афлатоксина. 2. Фъстъците и афлатоксинът
са синоними за инспекторите по храните, които контролират афлатоксина във
фъстъците от 1972 година насам. Суровите ядки са по-опасни от обработените,
но трябва да внимавате с всички фъстъчени масла и олия. 3. Млечните продукти
и яйцата често биват пропускани като основни източници на афлатоксин в
храната, но животните, хранени със заразена царевица или пшеница предават
афлатоксините и на хората, които ги консумират. 4. Сушените плодове –
особено смокините – могат да са пълни със спори на плесени. Проверявайте
всеки плод внимателно и намалете риска като махате онези, които са загубили
цвета си или са явно поразени от плесен. Ядките , включително американските
орехи, шам-фъстъците и орехите са податливи на заразяване с афлатоксини.
Някои подправки – като черният пипер и лютите чушки – са източници на
афлатоксин. Те могат да се инфектират с плесен докато се сушат, пренасят и
скалдират. От този списък афлатоксините в царевицата ще представляват голям
проблем през 2013 година. Тъй като такава голяма част от реколтата за 2012
година е заразена с плесени, незаразено зърно се смесва с заразена царевица, за
да се снижи общия процент на афлатоксини в зърнените храни, които се
продават и да се спази стандарта на FDA, изискващ 20 части на милиард. Това
смесване е законно, но повишава вероятността силно заразени зърна да се
използват в потребителските стоки и зърнените. И разбира се зърнените храни,
които са непригодни за човешка консумация често се продават за хранене на
животни, при които могат да се използват фуражи със съдържание 10 или дори
20 пъти над допустимото за хората. Именно така ви е в кърпа вързано да се
заразите с афлатоксини дори и когато не мислите, че ядете царевица. Странното
е, че вносните храни (в САЩ) е по-малко вероятно да съдържат афлатоксини
през следващата година от местните. Европейските стандарти за безопасност на
храните ги одобряват при наполовина от съдържанието, разрешено в
американските храни, но пък, европейските законодатели не се поддават на
лобисти в хранителната индустрия ежедневно като нашите служители. Вместо
това, те поставят човешкото здраве на първо място и стриктно контролират
колко афлатоксин се промъква в хранителната им верига.
Афлатоксините са генотоксични и канцерогенни. Още повече, данните
показаха, че намаляването на общата хранителна експозиция на афлатоксини
може да бъде постигната чрез намаляване на броя на силно замърсените храни,
достигащи до пазара и чрез намаляване на експозицията от замърсени
източници, различни от бадеми, лешници и пистачо. През юни 2009 г.
Европейската комисия поиска от EFSA да оцени ефекта върху общественото
здраве от повишаване на максималното ниво за общи афлатоксини от 4 µg/kg до
10 µg/kg, разрешени за ядки от дървесен произход, различни от бадеми,
лешници и пистачо (например бразилски орехи и кашу). Това би подпомогнало
внедряването на максималните нива, по-специално по отношение на смеси от
ядки. Панелът заключи, че общественото здраве няма да бъде засегнато
неблагоприятно от повишаване на нивата за общи афлатоксини от 4 µg/kg до 8
или 10 µg/kg за всички ядки от дървесен произход. Панелът, обаче, повтори
предишните си заключения по отношение на намаляване на броя на силно
замърсените храни, достигащи до пазара. За да се оцени човешката експозиция
в тези две оценки, EFSA взе пред вид данните за наличие, подадени от 20
страни членки и трети страни през 2006, както и данните за консумация на
храни, получени от GEMS/Клъстерни диети за консумация на храни на СЗО,
основани на данни от ФАО. През юни 2009 г. EFSA пусна покана за изследване
на потенциалното повишение на афлатоксин В1 в зърнени храни в ЕС в
резултат на промяната в климата. Проектът ще събира и анализира данни за
афлатоксин В1, за да се изградят прогностични модели, да се дефинират
сценарии и да се създадат карти, очераващи потенциално бъдещо замърсяване
на зърнените култури. Резултатите ще дадат информация в помощ на бъдещата
работа на EFSA в тази области ще дадат индикация за потенциално възникващо
замърсяване на храните в ЕС с микотоксини в резултат на промените в климата.
Храни за животни През 2004, Панелът CONTAM на EFSA прие и становище,
свързано с афлатоксин B1 като нежелано вещество в храни за животни.
Комисията поиска от EFSA да определи нива на експозиция на афлатоксин B1
за млекодайни животни, по-специално едър рогат добитък, над които преносът
от храната към млякото ще достигне неприемливи нива на афлатоксин M1.
Панелът CONTAM заключи, че настоящите максимални нива на афлатоксин B1
в храни за животни не само осигуряват адекватна защита от неблагоприятни
зздравни ефекти в таргетните животински видове, но и предотвратяват
нежелана концентрация на метаболита афлатоксин M1 в млякото. Между
препоръките си, Панелът насърчи мониторинга на афлатоксин B1 във вносни
храни за животни и на афлатоксин M1 в мляко от мандрите.