1.

Насилие в семейството и неговите

особености:
Семейството е един от тези социални заведения, в които е
най-трудно да се признае насилието. Не е лесна задача да
говорим за насилие срещу деца и юноши, особено след като този
въпрос изразява само страдания и мъка. Насилието в
собствените си четири стени е разностранен проблем и засяга
десетки хиляди души, предимно в тиха и прикрита форма.. Това е
проблем, който не познава разлика в пола и не е социален,
икономически или културно ограничен на едно ниво, както може
би някой може да мисли, той е всеобхватен. Има отношение към
неговото значение в два аспекта- първо, защото от неописуемо
често безшумно страдание жертвата не издържа и второ, защото
ако се открие домашно насилие в това число се включва и липса
на грижи в ранна възраст,наличие на сексуална злоупотреба и не
здраво физическо и умствено развитие. За този вид насилие
трябва да се разбере, че трябва да се съсредоточи върху
динамиката и различните аспекти на националната пряка
конфронтация, като например:
Физическо насилие: Дали използването на физическа
сила с цел да нарани оставя видими следи, или не. Най-честата
форма на агресия, която стига толкова далеч е побоят над деца с
различни предмети като колани и дръжки от метли.В насилието
се включва физическо или други видове- садизъм, така че за
пример се дава изгаряне с цигара, поливане с топла вода,
лишаване от храна и напитки и др .Има фатални случаи, при
които децата са блъскани в стената. Физическите рани,

1
причинени също от домашното насилие, водят включително до
тежки емоционални щети. В детството, емоционалните
характеристики на личността става форма на това, което детето
носи в зрялата възраст. Пренебрегването на правата на децата
води до агресия в по-зряла възраст.Това се случва и при лоши
грижи- някои от тези характеристики се проявяват чрез
храненето- проблеми, безсъние, концентрация проблеми. Тези
деца показват наличието на екстравагантност, срамежливост,
ниско самоуважение, трудности в отношенията, докато други
показват, че са агресивни, бунтовници или много пасивни. Деца,
участващи в домашно насилие, са изложени на спорове, които
водят до проблеми в училище и в социалната група, към която те
принадлежат. Това може да се отхвърли, ако говорим за
проблеми, независимо дали с агресорът или с близки и учители.
Психическо насилие: Или емоционална атака. Често една
и съща или по-лошо от физическо насилие, това се
характеризира с отхвърляне на агресия, увреждане,
дискриминация, унижение, липса на уважение и прекомерни
наказания. Това е атака, която е без видими физически белези ,
но е причина за дълбоки емоционални белези за цял живот.
Някои от многото видове емоционално насилие предизвикат
чувство за малоценност, зависимост и провокиране на вина.
Често тази форма на насилие, възникнали при бащите си на
синовете им не са idealized начин, така че да се отрича искаше.
Вербално домашно насилие: обикновено върви ръка за
ръка с психологическо насилие. Някои вербални агресии,
насочени срещу другите членове на семейството са моменти
дори и в присъствието на непознати. Устното насилие също така
съществува и при отсъствието на думата, което означава, че се

2
наблюдава дори и при хората, които съществуват привидно в
мир. В такъв случай, нападателят не казва нищо, когато се
очаква коментар или аргумент от тях.Очевидно, че това
мълчание е по-оопасен акт, отколкотовербалните нападки.В този
случай, "Арт" на нападателя е да се покаже, че има мнение, но не
е склонен да го каже.Изглежда болен, но не се оплаква и така
нататък. В допълнение, той придава атрибут на "тихо седнал в
ъгъла", който не иска нищо и това предизвиква чувство за вина
за другите.
Сексуално насилие: Сред трите основни форми на
семейното насилие, сексуално насилие е най-сложно.Има
тенденция да бъде скрита от срам и страх.Само дете,
изнасилено от баща,не иска другите хора да знаят за това
особено майката. Тя обикновено се движи със стандартни и
динамиката на семейството и носи наказания и разделяния с тях.
Не е рядко и сексуалното нападение над деца-то има тежки
последствия, след като се случи това други членове на
семейството често не вярват и го считат за лъжец. Някои гледат
на жертвата като човек, който спори и го обвиняват за
агресор.Половите престъпления носят вина, срам и страх не
само към жертвите, но често също и към жертва на солидарност,
знаеща за това.. Има безброй случаи, когато са известни майки,
над които е извършено сексуално насилие от съпрузи, да отричат
от страх от последствия и социални последици и да предпочитат
да продължат да живеят със своите партнъори.В крайна сметка,
това е небрежност, която може да бъде отчетена само като
прекриване на агресия. Липсата на подкрепа по същество
характеризира не небрежност, а необходимост, тъй като тези
средства ще бъдат предоставени, те трябва да присъстват.

3
Пренебрегването е съдбоносна настройка, независимо дали е от
физически или емоционален характер (физически
пренебрежение, емоционално пренебрегване). Безброй
изследвания са потвърдили, че емоционалната подкрепа,
привързаност и любов за развитие на човешко същество саот
съществено значение.Трябва да се помага на хора, които сами
не могат да осъзнаят, че са жертви и че сами трябва да си
помогнат.

Икономическо насилие: се използва от силния пол с цел

да се докаже на жените,че те стоят на по ниско ниво. Всички пари
и ресурси стават собственост на единия член от семейството.
Единствено мъжа казва колко пари да бъдат похарчени, жената е
ограничавана дори за покупки на дрехи и бижута. Тя трябва да
поиска пари от мъжа си, защото той задаржа и нейната заплата
при себе си. Работните жени могат да имат свои собствени
приходино не могат да вземат никакво решение за покупки без
съгласието на мъжа си.

Дори и в психологията, няма ясна дефиниция на

агресията.Трудно е да се постави граница между агресивното и
неагресивното поведение.
Примерни дафиниции за понятието „ агресия”:
 Агресията обхваща всеки начин на отношение, с който

се нанася директна или недиректна вреда на друг

индивид.(Мерц, 1965)

4
  Агресията е действие, с което една личност се опитва

да навреди на друга личност, независимо от това е

крайната цел на това действие.(Фелсън, 1984)
 За агресия се смята всичко онова, което не отговаря

на пасивност или доброжелателност.(Бах и

Голдберг,1974)
 За агресивност се счита всичко онова, което отговаря

на активно използване на физическо насилие или

психологичен натиск.(Митшерлих,1969)

2. Държание или емоции?

Не всяко агресивно чувство се изразява в агресивно

поведение, и не всяко агресивно поведение съобщава за
агресивни чувства.Например агресивни действия се пораждат от
послушност или с цел за забогатяване, не заради агресивни
емоции.Между агресивните взаимоотношения и агресивните
емоцииина няколко здрави връзки.
Типични форми на агресивно поведение са:
Телесни форми на агресия: удари, драскания, ритници,
задушавания, осакатявания,отравяния и други.
Вербални агресивни форми:това са думи с агресивно
съдържание като например клевети, псувни,осмивания и други,а
също така се използват и цели изрази като ругатните.В по
различен смисъл принадлежат към тази група и използването на
различен тон,например крещенето.
Мимическата агресия:сърдити погледи,скърцане на зъби,плезене
на език,посочване с праст и други.

5
Въпреки че има толкова типични форми на агресивно
поведение,има възможност да се прекрие агресивната
нагласа.Например:
Да не забелязваш някого, да не го изслушваш, да не
отговаряш,да го изолираш чрез неразбирателство и други.
Например подараците от своя страна могат да бъдат също
агресивна проява,когата те имат за цел да осмеят някого да го
накарат да почувства неудобство.
Класическите теории за агресивността в науката психология се
опитват по всякакви начини да обяснят човешката агресия.
Наи-разпространената теория:В организма има един вроден
център,който продуцира спонтанно агресивни импулси.Те трябва
да излезнат под някаква форма.в противен случай водят до
психични нарушения.

3. Семейството и възпитанието:
Най-важните модели за развитието на дадена личност са
родителите.Но също така и други възпитатели като учителите, а
също така и връсниците са потенциални примери за
подръжание.Едно навлизане на агресивем модел на държание
при възпитанието моге да се осъществи по разлчни
пътища,напримерпри общуването с агресивни деца.
Бандура и Валтес са открили,че децата,които имат агресивни
бащи,нямат лошо отношение към баща си, а към своите
съученици.Родителското възпитателно държание има своите
последствия и в идното поколение.Във всеки случаи,когато една
личност е имала проблеми в детството си,то това несъмнено е
предпоставка за извършване на насилие върху детето си пт
същата тази личност,когато е заел вече позицията на баща.Също

6
така насилието между двамата родители може да придобие
статуса на модел за подръжание не само като се влезне в ролята
на извършителя на насилие, но и в тази на жертвата(в повечето
случаи това е жената).Да се опражнява насилие и то да баде
оправдано може да се възприеме от детето за „нормално
общуване” и е много вероятно по-касно това да доведе до
същите деиствия,извършвани вече от порасналото дете.
Родителите и учителите са особено преки модели,които
децата не само че виждат често, но и тези личности имат статуса
на хора със сила и голямо въздействие.

4. Генетични фактори на агресията:

Децата,които са с вродени дефекти на мозъка,са много

трудни за изучаване,защото не се водят по наи-простите
правила.С помоща на проучваня се определят социопатите,които
имат по-добре развита предна част на мозъка.Но от друга страна
при тях липсва така наречената сливица.Предполага се, че един
социопат не моге да отчете правилно последиците от дадено
действие.
Склонността към агресията се предава от поколение на
поколение,във всички случаи остава неотговорен въпросът, дали
това става чрез представи или казано по друг начин- чрез
Възпитанието или чрез предаване по наследство/.Мартин Тайхер
от америка е направил изследване и е остановил, че стресът
повреме на детството променя молекулярната
организация,свързана със структурата на рецепторите.
Както при повечето характерни черти при човека, така и
агресивността до известна степен е

7
наследствена(приблизително 50%),сочи пресата, която
споменава за „ген на агресивността”. Първата предполагаема
работа описва осем мъже на едно нидерландско голямо
семейство, които имат извънредна склонност към агресивност,а
също така са ексхибиционисти. При всички мъйе един и съш ген
е напълно неактивизиран, които кодира ензима-МАОА. От други
проучвания се знае, че серотонинконцентрацията в мозъка
предизвиква агресивността и импулсивността. При мишките са
идентифицирани 15 гена, които са свъчзани пряко с
агресивността.Ключът към отговарящите гени при човека е във
всички случаи проблемен, тъи като структурата на мозъка при
мишките и другите цивотни се различава значително, а съшо
така нашата култура и общество са много сложни.
Неактивното използване на гените не беше доказано, но се
зачита за правилно,че има жариянти на по-голяма и по-малка
активност. Децата,при които детството е протекло без много
примери с личности, при които се наблюдава МАОА-ензимът се
наблюдават по- малко отклонения от нормалното държание.

5. Кратко встъпление към понятието “насилие”:

Днес насилието се счита за един вариянт на агресията, като по-

често това се изразява в психическа агресия, но понякога и в
използване на сила. Затова трябва да се отчита и психичната
агресия като вид насилие, а също така и вербалните нападки.
В психологичните изследвания се поставят както нови, така
и стари въпроси свързани с разглеждането на особеностите на
агресията като сексуалното насили на деца, насилието, което се
показва в медиите,насилието върху гените и порнографията.По

8
темите се работи непрекаснато от изследователи по тези
въпроси.
Типове родители
Агресивното отношение към децата моге да бъде избегнато, ако
родителите поставят граници и дадат ясно изяснени правила за
поведение. За да се постигне това трябва да се помисли за
следните точки.
1. Поставете изисквания, само ако сте готови и вие самите да ги
изпълнявате.
2. Обмислете добре какви напътствия да предадете на детето си.
3. Внимателно наблюдавайте дали вашето дете е разбрало
правилно съветът ви.
4. Изразявайте изискванията си едносмислено и ясно. Но не и
като молба
5. Давайте изпълними изисквания. Често се налага да се набляга
само на едно изискванеБезкрайните задачи често водят до
объркване и натоварване на психиката на детето.
6. Контролирайте дали детето ви се придържа към изискванията
ви.
7. Концентрирайте се върху една конкретна област на
отношенията, например в потдържането на един нормален тон
или в оспокояване на нервите на дететоВие не могете да решите
всички проблеми свързани с агресията наведнаж.Пробвайте да
го постигнете постепенно с търпение.

6. Пoмислете и за следните основни правила в

общуването с агресивни деца:
1. Обърнете внимание на вашето поведение -то служи за пример
на детето

9
2. Покажете на детето пътища за решаване на конфликтите, но
те не трябва да са свързани по никакъв начин с проявата на
агресияГоворете с тях за това, как конфлифтите се пораждат и
как могат да бъдат решени.

3. Вижте добре с кого детето ви има контакт. Ако забележите,че

то често се събира с деца з проблемно държание,трябва да се
намесите и да го отдалечите от тях.

4. Опражнявайте с детето методи за успокояване, които в случаи

на конфликт може да помогнат. "Преди да действаш,помисли!" "С
гняв до никъде не се стига! Изчаквай 20 сек, преди да действаш."

5. Не пазете детето си от последствията от негово нарушение на

някое пражило. Детето трябва да разбере за последиците от
едно зло действие. Важно е детето ви от самото начало да
разбере, че трябва само да носи отговорност за себе си и
постапките си. Значи: Когато то се справя зле в училище, трябва
да има последствия – от разговор с учителя до маваксване на
часовете.

6. Упражнявайте с вашето дете, да си представяте какво би се

случило , ако си от другата страна: "Какво би си помислил и
изпитал, ако беше на негово място? Изяснете на детето си, че
жертвите страдат от агресията.

10