Professional Documents
Culture Documents
Agresiyata Pri Decata
Agresiyata Pri Decata
Педагогически факултет
Катедра “Психология”
Курсова работа
Тема:
“Агресията при децата ”
ПЛОВДИВ
2012г.
2
Съдържание
II. Изложение...............................................................................................
III. Заключение..............................................................................................стр.10
V. Използвана Литература...........................................................................стр.11
3
I. Увод
Що е агресия? Кои са факторите, които влияят върху нея? Колко вида агресия
познаваме? Има ли разлика между агресия и насилие?
II. Изложение
Определение
4
изградените нагласи (очаквания) у човека и реалности от обективната
действителност, което води до невъзможността да се постигне силно желаната
цел. Фрустрацията води до дезорганизиране на мисленето. Долър и Милър
твърдят, че когато се появи състояние на отчуждение, детето реагира
агресивно. Третият тип е теорията за научаване на агресивност. Според тази
теория агресивността може да бъде усвоена по пътя на подражанието и да се
превърне в модел на поведение. Според Бандура децата, които са имали
възможност да наблюдават агресивен възрастен като модел на поведение,
проявяват агресивност, стараейки се несъзнателно да повторят неговия вид
агресия. Всички ние сме били свидетели на даден вид агресия. Например
обидено от своите връстници дете може да реагира като набие по-малкото си
братче /непряка агресия/, възникване на самообвинения, които довеждат до
изграждането на комплекс за малоценност и опити за самоубийство /агресия
насочена към самия себе си/ или пък агресия свързана с оскърбления или
обиди /вербална агресия/. Кои са факторите, които влияят върху агресивното
поведение? Не е минавал ден, в които да не чуем или да не прочетем в
медиите за извършен акт на насилие. През последните години чувствително се
увеличават агресивните прояви сред децата. Източници на проява на
агресивност в поведението на децата са: семейната среда, взаимодействието
със съучениците и реалните примери, предлагани от медиите.
7
преобладава, и то с висок процент, агресията насочена срещу личността –
грабежи, изнасилвания, блудства". Хората прилагат насилие по много причини.
Някои младежи искат да изглеждат големи и да правят впечатление на другите.
Често сме били свидетели на случката: разплакано дете, което е било ограбено
от по-голям батко. Някои тийнейджъри използват насилие срещу околните с
цел, да всеят страх, за да може по-слабите да им се подчиняват. Те често
избират за своя жертва „лесна мишена", за да има по-голяма вероятност
действията им да останат безнаказани.
8
би... Нека си припомним думите на Роден, които нарича юношите „поклонници
на красотата”. Всеки тийнейджър има силно развито чувство за чест и
достойнство. И не дай си Боже с някоя постъпка до го нараниш! Тогава бягай
надалеч! Самоуважението у подрастващите до голяма степен се подхранва от
общуването с връстниците им. Поради тази причина те възприемат болезнено
изолацията и търсят „приемане” у тези свои връстници, които излизат извън
нормата на условната група. Те са агресивни към тези, които са по един или
друг начин различни от тях. Именно така показват своята агресия и двете
момичета от Пловдив, които презират своята съученичка. Влошените
взаимоотношения с връстниците също могат да породят агресия. Те
развиват у подрастващите враждебна позиция и ги карат погрешно да
възприемат и тълкуват поведението на околните. „Основният фактор за
формиране на агресията е гледането на филми със сцени на насилие”. –
това сочи изследването на Института по Психология към МВР направено сред
педагози, ученици и полицейски служители. Никой не знае защо това е така.
Навярно тъй като почти всеки от нас има телевизор или радио, от които
ежедневно се осведомява за актовете на насилие. Някои обвиняват самата
телевизия за зачистилите случаи на агресия. Според тях се излъчват
прекалено много програми с насилие. Други не са съгласни. Това всъщност е и
третият източник на агресията.
9
Кирилка Тагарева: - Телевизионните епизоди, демонстриращи насилие,
предизвикват и засилват у детето възбудата, повишават агресивността,
враждебността. У него се изграждат ценности, които оправдават насилието,
когато то се използва за защита, за отмъщение, за решаване на
междуличностни конфликти. Детето свиква с него, приема го едва ли не като
неизменна част от социалния живот. И не на последно място, екранът
осигурява агресивни сценарии, дори и когато условията, при които е извършено
насилието, се различават от условията, в които живее детето.”
10
е цел и упосредствена, когато е средство за постигане на някаква цел.
Изключително е тежка ситуацията в българското училище. Ставаме свидетели
на това, как учителите са подложени на унижение с ниските си заплати,
преживявайки в постоянен стрес. А именно те носят тежката мисия да намерят
сили в себе си и като педагози да възпитават и да се грижат за децата в
училище. Нестабилната политиката в последните години разклати из основи
българското общество, това разединява хората, озлобява ги. Всеки се спасява
поединично. Изчезва вярата, изчезва надеждата за по-добър живот. Властва
беззаконието, шири се наркоманията, проституцията. С агресия, терор и
убийства се решават човешки проблеми. Страшната истина е, че много са
децата на ръба на оцеляването – духовно и физически. Оттук тръгва
озлобяването, престъпните деяния, агресивното поведение. Изнервени са и
учителите, те не успяват да разговарят по въпросите, свързани с възпитанието
на учениците, с опознаване на околния свят, с умението да се справят при
определени ситуации. В българското училище се забелязват множество случаи
на емоционално малтретиране, когато учителите чувствайки се безсилни да се
справят с дисциплината,с вербална агресия увреждат детското самочувствие,
понижават усещането за постижения, намаляват чувството му за
принадлежност, възпрепятстват неговото развитие. По този начин те ги
изхвърлят на улицата – другият мощен фактор при възпитанието, за
съжаление с негативни обрати. Всякакви усилия на училището да се справи с
тези негативи на “уличното възпитание” са обречени на провал. Затова в
училище са необходими специалисти като възпитатели, психолози,
педагогически съветници, които да работят за справянето с този тежък
проблем. От друга страна се говори за агресия в медиите. Компютърните игри и
телевизията не раждат агресия у децата, но я стимулират, ако те имат такива
наклонности. Факторите, влияещи на възпитателния процес, определящи
поведението и взаимоотношенията на младите хора са комплексни. Не може да
обвиняваме само училището, учителите и семейството че са безучастни, а
обществото да е пасивно. Нужно е с общи усилия да се решава проблемът, а
не да се прехвърля вината. Този проблем за намаляване на детската
агресивност, никак не е от най-лесните. В медиите днес се тиражира новината
за преподаване на вероучение в училище, с цел децата да станат по-добри. А
истината е, че децата имат нужда от много внимание, топли думи, поощрения,
за да са мотивирани да бъдат добри и да се учат според възможностите си.
Извод: За да се намали агресивността е необходимо: да се преосмисли
същността на агресивността, да се ограничат моделите представящи
агресивността в положителна светлина да се намалят условията насърчаващи
агресивността; да се ограничат сблъсаците; да се въведат неагресивни модели
в потенциално изпълнени с насилие ситуации; Наистина е трудно е да се каже
дали склонността към агресивност е наследствено обусловена от една или
друга среда, или придобита. Със сигурност обаче може да се каже, че много от
агресивните форми на поведение се овладяват още от детството и именно
11
семейството е главен фактор за решаването им . Точно това е правилната
насока, която трябва да бъде преследвана при справянето с проблема за
детскатa агресивност…
III. Заключение
12
за "нереалната" агресивност, която е начин за себеутвърждаване, стремеж към
изправяне пред трудностите, а не - към избягването им.
Използвана литература:
8. http://www.monitor.bg/article?id=192291 – 27.12.2009г.
13