Софийски университет „Св.

Климент Охридси “
ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА
КОМУНИКАЦИЯ

КУРСОВА РАБОТА по
Социална теория на масовата
комуникация

ТЕМА:
Традиции и граници
дълбочинно интервю

Изготвил: Преподавател:
Михаил Петров гл.ас.д-р С.Паунова
Фак. Номер 18220
Журналистика – р – 2 курс

1
Обект на изследване
Обектът на изследване е 20-годишен студент от Йордания.

Цел на изследването
Целта на изследването е да се даде информация за различни аспекти от
живота в Йордания – социален живот, образование, култура и обществени
нагласи. Изследването е качествено и на анализ е подложен само един
респондент.

Метод
Методът за събиране на информацията е дълбочинно интервю.
Информацията е получена чрез дълбочинно междуличностно интервю с
времетрание 30 минути, осъществено в дигитална комуникационна среда.
Отговорите на респондента не са били подлагани на редакция и са
представени в естетическия им вид.

Значимост на изследването
Изследването има предимно информационна значимост – да представи
част от живота на един чужденец в страна от Арабаския свят. В интервюто
се разгръщат и социални теми, които не са били предварително уговерени
с респондента, а са резултат от извършената комуникация с него.

Местоположение на изследването
Интервюто е осъществено в дигитална комуникационна среда поради
невъзможността за пряк контакт между респондента и интервюиращия.

Респонденти
Един на брой.
Hytham Wraikat – мъж на 20 години от Аман, Йордания

2
 ДЪЛБОЧИННО ИНТЕРВЮ

И: Интервюиращ
Р: Респондент

И: Нека да започнем с представяне. Аз съм Михаил Петров – студент по

журналистика. С теб се познаваме от времето, когато и двамата бяхме на
студентска бригада и искам да ти благодаря, че се съгласи да направим
това интервю. Кажи нещо за себе си...
Р: Казвам се Хайтъм Врайкат и съм от Амен, Йордания. Уча физика в
Йорданския университет, където преди няколко месеца започнах втората
си учебна година.
И: Защо учиш именно физика? Това нещо, което те влече ли е?
Р: Още от малък съм любопител на физиката. Имах учител в гимназията,
който обичаше да ми дава допълнителни задачи, които да решавам вкъщи.
Аз толкова много харесвах да стоя до късните часове в опитите си да
открия решението на тези негови задачи. Понякога успявах, понякога не и
това го правеше вълнуващо. Майка ми се ми се караше, че трябва да си
лягам рано.
И: Какво мисли семейството ти за избора ти да учиш физика и имаше ли
влияние тяхното мнение?
Р: Идвам от семейство на доктори – баща ми е хирург, един от двамата ми
братя също е лекар, така че природните науки са на почит в семейството
ми. Първоначално смятах, че ще последвам примера на баща ми и брат ми
и бях убеден, че ще следвам медицина, но това така и не се получи. Бях
воден от мисълта да изкарвам пари като доктор, но разбрах, че медицината
не е чак толкова доходосна, а и лесна, професия в Йордания.
И: А коя професия е лесна и доходоносна в Йордания?
Р: Не съм сигурен, че мога да отговоря.
И: Нима нямаш наблюдения върху това?

3
Р: Нямам. Имам други наблюдения за живота, но не и професионални.
И: Какъв е животът в Йордания?
Р: Като всеки друг живот в арабския свят. Ние, йорданците сме хора на
традициите и религията.
И: Религията водещ фактор ли е за живота на йорданците?
Р: Определено. Тя задава норми, поставя граници за хората, казва кое е
позволено, кое не е. Почти всички уважават и изпълняват тези норми, те са
това, което ги движи.
И: Казваш почти всички, ти към тези всички ли си или си от другата страна
на процента?
Р: При мен нещата са по-сложни. Възпитан съм в свят на норми и
традиции. Ние имаме много строги правила относно яденето на месо,
пиенето, задължителните молитви и още куп други неща. По принцип
спазвам всички тези неща, които са вписани и в Корана.
И: По принцип?
Р: В периода, в който бях в Америка нямаше как да спазвам всичко това.
Всички около мен пиеха, пиех и аз. А и в Америка е много по-трудно да се
избягва свинското месо. Американците го обожават.
И: Тоест в Америка за първи път си прекрачил нормите на религията и си
консумирал алкохол?
Р: Да. За първи път опитах алкохол на 19 години в САЩ, но в Йордания не
мисля, че се държи чак толкова много на забраната за алкохол. Поне не
толкова колкото го изкарват навън.
И: А забраната за консумацията на свинското месо?
Р: Там нещата вече са по-сложни.
И: С какво са по-сложни?
Р: Според предписанията за халал мюсюлманите не можем да ядем
животинска храна от умрели животни. Те трябва да са заколени по един
специален ритуал, извършен от мюсюлмански касапин. Но в Щатите беше
почти невъзможно да се съобразявам с това, особено и с моето ежедневие.
И: И така си прекрачил едно от писанията на Корана, нали?
Р: Да.

4
И: Това за първи път ли се случва?
Р: Да.
И: Споделил ли си нещо на това със семейството си?
Р: В никакъв случай няма да го направя. Както казах, отгледан съм в
семейство на традиции и ако им споделя подобно нещо, ще стане много
лошо.
И: Какво си представяш да стане много лошо?
Р: Не искам да мисля за това, всъщност.
И: А споделил ли си за тези неща със своите приятели?
Р: Не мисля, че и те биха разбрали. Те гледат с недоверие на Америка.
Някои от приятелите ми даже вярваха, че докато съм бил там съм станал
част от илюминатите.
И: Какво им е дало такова впечатление?
Р: Гривна, която си купих от там.
И: Досега не са ли виждали гривна?
Р: Изглежда нещо в тази гривна ги притесни. Мъжката суета не е на почит
в Йордания и това определено е изиграло роля.
И: Толкова ли може да бъде скандална една гривна?
Р: О, повярвай ми – да. Например тук ако някои реши да си направи
татуировка, той непременно ще бъде отлъчен от семейството си и от
обществото.
И: Само заради една татуировка?
Р: Счита се, че татуировки носят само най-презираните слоеве на
обществото – бедняците, престъпниците. Хората не биха те гледали с
добро око, ако имаш татуировка.
И: Разбирам от всичко казано в това интервю, че хората не биха гледали с
добро око по редица фактори в Йордания. Как сега можем да погледнем на
Йордания с добро око?
Р: Всяка страна има собствена история, традиции и правила. Това е
уникалното в нашия свят, че всички ние живеем в едно и също време, но го
правим по различни начини. Аз дълбоко уважавам родината си, защото там
съм се родил и съм отгледан. Не е нужно да гледате с добро око на нея.

5
Всъщност няма нужда и изобщо да я гледате. Няма да те убеждавам да
вярваш в нещо, което не си преживявал.
И: Ти преживяваш ли Йордания?
Р: Аз живея в Йордания и черпя каквото мога от нея – знания, култура,
дисциплина. Нещата, които ни правят хора.
И: Благодаря ти за това интервю.

Резултати
Интервюто започва с предварително подготвени първоначални въпроси,
които да дадат идея за социалния статут на респондента и на базата на
дадените от него отговори да се направи по-широк и дълбочинен поглед
към неговото битие, мисли и чувства.
Респондентът не представлява събирателен образ на младежите в
Йордания, а е по-скоро уникален в качеството си на източник на
получената информацията. Той може да бъде подложен на по-задълбочен
психологичен анализ от гледна точка на съдържанието на отговорите,
които дава по време на интервюто. Например наблюдава се реципрочен
модел на притчата за птицата в разговорите за нарушаване на родовите
традиции.
От протеклия разговор не се поставя под анализ поведението на
респондента, нито неговите езикови и житейски възможности, а се взима
под внимание неговата история.
Интервюто поставя акцент върху националната идентичност и
независимостта на личността. Показва се историята на 20-годишен
студент, който прекрачва нормите на родината, поради неизживяната си
свобода. Читателят сам може да направи съпоставка на националните
различия между страна от Арабския свят и друга държава – откриват се
разлики в различни аспекти от живота на младежите. „Националните
различия са исторически, политически и модернизационни различия“
(Паунова, Стилиа-Фелиси, 2003) и те могат да бъдат отнесени както към
личностния индивид, така и към неговата социална група. В респондента
се наблюдава тенденция на самоизолация от родовите ценности и
престъпването на семейните норми, като причините за тази тенденция са
неясни, но спекулираме, че е възможно да са породени от влиянието на
други социокултури.

6
 В заключение, интервюиращият не прави разкрития и не интерпретира, а
се опитва да извлече достатъчно информация за житейската ситуация на
респондента чрез журналистически подходи като прекъсване на
събеседника, риторични и непряки въпроси. Интервюто поставя акцент
върху социокултурата на индивида, неговите традиции и битие и оставя
отворен въпроса за това колко достъпна е личностната свобода в наши дни.

Библиография
Паунова, Стилиа-Фелиси – „Междуперсонални интернет комуникации“
(2003), УИ „Св. Климент Охридски“