Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ПСИХОЛОГИЯ”

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА
“Психология и психопатология на развитието”
КУРСОВА РАБОТА ПО
Психодиагностика на развитието

Изготвил: Проверил:
Елена Петрова ас.Кр.Иванов
Ф № 180331007

Варна
2023
 Първото интервю на пациента е от огромно значение за формирането на връзката
психолог-клиент1. В психологическата практика се предпочитат следните два метода за
интервю на пациенти с цел идентификация на компоненти от диагнози познати от ДСМ: (1)
този с неконкретно структуриран въпросник и (2) методът на отворените въпроси. Този тип
интервюта е познат още като клинично интервю или диагностично интервю. В миналото такъв
тип интервюта са провеждани само от психиатри, но в последствие диагностицирането започва
да се прилага още в ранните етапи на психологическите сеанси 2. По тази причина главно
психиатрите са имали обучения за успешно провеждане на диагностично интервю, а
психолозите по-скоро са прилагали традиционния метод, който се отнася главно до събирането
на информация за миналото на пациента (не толкова до симптоматиката, която може да се
свърже с дефинициите на заболяванията в ДСМ). Едно ефективно клинично интервю изисква
интервюиращия да е добре запознат с науката психопатология и актуалната диагностична
система, която ще позволи адекватното оценяване на информацията, получена от пациента 3.
Умението да се направи ефективно интервю е от ключово значение за поставянето на диагноза
и намиране на ефективно лечение за пациента.

Четенето на списък със симптоми за вероятната диагноза не е ефективен метод на

интервюиране и често пъти не води до добра комуникация с клиента 4. Нужно е въпросите да
бъдат индиректни и по възможност покриващи различни аспекти на личността и нейното
поведение, които биха подсказали за наличието на дадена симптоматика. За това, се
препоръчва психолозите да следват определена генерална структура, особена за въпросите, но
не и конкретни въпроси, които да се използват като бланка 5. Изключително важно е да се
покрият следните теми по време за интервюто:
* Представяне на клиента (име, пол, възраст, раса, етнос, семейно положение и др.);
* Представяне на проблема/причината, поради която клиента търси психологическа
помощ;
* История на проблема – кога е започнал и как се е развивал, дали пречи за нормалното
протичане на живота на клиент, дали е предизвикан от нещо или някого и др.;
* Семейна обремененост и семейни връзки;
* История на интимните връзки;
* История на развитието от биологична и социална гледна точка;
* Образование и професионален опит;
* Медицинска история и предишен опит при посещения на психолог или психиатър
* Пристрастявания – към храна, алкохол и др;
* Криминално досие, ако има такова.
В представената информация за казус Б се разясняват фактите по повечето от темите,
споменати по-горе. За това целта на следващите въпроси ще бъде да се поясни контекста, както
и детайлите относно дадени събития, емоционални състояния и здравословни проблеми.

Въпрос 1:

1Jones, K. D. (2010). The unstructured clinical interview. Journal of Counseling & Development, 88(2), 220–
226. https://doi.org/10.1002/j.1556-6678.2010.tb00013.x
2Mead, M. A., Hohenshil, T. H., & Singh, K. (1997). How the DSM system is used by clinical counselors: A national
study. Journal of Mental Health Counseling, 19(4), 383–401
3Виж 1, стр. 220
4Sommers-Flanagan, J., & Sommers-Flanagan, R. (2003). Clinical interviewing. New York: Wiley
5Carlat, Daniel J. (2005). The psychiatric interview : a practical guide. Philadelphia, PA :Lippincott Williams & Wilkins
Споменахте, че преди 3 години за първи път сте изпитала за първи път физическо
неразположение при излизане навън. Има ли някакво конкретно събитие в този период, което
си спомняте?
Въпрос 2:
Споменахте, че майка Ви не работи в момента, а завършила ли е някакво висше образование?
Ако да, в друг град ли е живяла по време на образованието?

Въпрос 3:
С какво се занимава баща Ви, за да се позволи да издържа цялото семейство?

Въпрос 4:
Тъй като споменахте, че майка Ви често си мисли, че е болна от рак, но изследванията й
показват, че е здрава, исках да попитам дали има някаква медицинска история и реални
заболявания, с които е трябвало да се сбори?

Въпрос 5:
Понеже споделихте, че сте живели с родители на баща Ви, може ли да споделите повече
информация относно тяхното образование и професия?

Въпрос 6:
Вашите баба и дядо имали ли са някакви заболявания, за които да са споделяли с Вас?

Въпрос 7:
Понеже не споменахте нищо за родителите на майка си, исках да попитам дали те са били част
от Вашето детство?

Въпрос 8:
В какви отношения е била майка Ви с тях?

Въпрос 9:
Спомняте ли си дали някой от фамилията Ви е страдал от рак или други терминални
заболявания?

Въпрос 10:
Тъй като споделихте, че повече спомени от детството и юношеството Ви са свързани със
семейството и интимните Ви партньори, исках да попитам дали сте имали приятели, от тези
периоди, за които си спомняте?

Въпрос 11:
В този ред на мисли бих искала да попитам и за интимната връзка, която сте прекратили през
януари тази година, колко време продължи тя? Как протече тази връзка?
Въпрос 12:
Как разбрахте, че приятелят Ви ви изневерява?

Въпрос 13:
Споменахте, че преди 3-4 месеца се е върнало чувството за страх, че ще припаднете. Това беше
ли в периода, когато разбрахте за изневярата?
Въпрос 14:
Понеже споменахте няколко ситуации, в които страхът изчезва, по-конкретно бих искала да
разгледаме ситуациите, в които употребявате алкохол. Какъв алкохол предпочитате? Какво
количество обикновено консумирате от него?

Въпрос 15:
Разкажете ми относно други неща, които харесвате, например кафе, цигари, сладко? Всеки ден
ли ги консумирате? Някога прекалявала ли сте с някое от тях?

Анализ на резултати от тестове за депресия

Изследваното лице прие с желание идеята да отговори на въпросите от Скалата на Арон Бек за
депресия и Самооценъчната скала за депресия на Вон Зерсен. Лицето беше в добро настроение,
след спорт, съответно резултатът не би трябвало да е негативно афектиран от външни
обстоятелства.

По Скалата на Бек лицето получи 16т., което е в третата категория – лека към умерено тежка
депресия, а по Самооценъчната скала Зерсен резултатът беше 32 точки, което е в четвъртата
категория – „невротична депресия”. Съответно можем да кажем, че има леко разминаване в
резултатите, въпреки че и по двете скали е ясно, че изследваното лице има някаква степен на
депресия. Забелязва се, че по самооценъчната скала за Зерсен резултатът е по-негативен и ако
съдим по този резултат е силно препоръчително да посъветваме лицето да започне посещения
при психолог. От друга страна, ако съдим по скалата на Бек, състоянието на лицето не
задължително изисква предприемане на мерки на този етап.

По мое лично мнение скалата на Бек е по-достоверен източник на информация за състоянието

на пациенти, тъй като възможните отговори са много по-детайлни и лично за мен би било по-
лесно да намеря аналог на състоянието си. Самооценъчната скала Зерсен представя доста
конкретни състояния, описани само с една дума, което понякога може да бъде подвеждащо и
лицето може да обгради даден отговор без да е напълно сигурно, че това е текущото му
състояние, поради липса на пояснение или друг по-акуратен отговор. Въпреки това, в
конкретния случай, смятам да посъветвам лицето да обърне внимание на своето състояние, тъй
като е на лице депресия в някаква степен.

БИБЛИОГРАФИЯ

Carlat, Daniel J. (2005) The psychiatric interview: a practical guide. Philadelphia, PA: Lippincott
Williams & Wilkins

Jones, K. D. (2010) The unstructured clinical interview. Journal of Counseling & Development, 88(2),
220–226. https://doi.org/10.1002/j.1556-6678.2010.tb00013.x

Mead, M. A., Hohenshil, T. H., & Singh, K. (1997) How the DSM system is used by clinical
counselors: A national study. Journal of Mental Health Counseling, 19(4), 383–401
Sommers-Flanagan, J., & Sommers-Flanagan, R. (2003) Clinical interviewing. New York: Wiley