1.

Основни методи в социологията- предимства и недостатъци на интервюто(различни

видове) и анкетен метод( различни видове анкети):

Има 4 метода в социологичта: анкета, интервю, документален метод и социологически

метод( изследва се поведението)
Анкетата е социологически метод, при който се използва въпросник(анкетна карта). Той
трябва да бъде писмено попълен от респондента, без намеса от изследователите.
Попълването на въпросника трябва да се провежда индувидуално или в група, а
анкетната карта може да бъде на хартия или на електронен носител. Съществуват
разновидности на анкетния метод:
-пряка индивидуална анкета: Анкетьорите доставят анкетната хора на респондентите,
дават им указания, но не присъстват по време на попълването. Анкетьорите събират
формулярите или искат от респондентите да ги депозират на определено място( напр.
пощенска кутия). Предимства на пряката индивидуална анкета са, че могат да се
обхванат повече лица, респондентите могат да попълнят анкетата в удобно за тях
време без изследователят да трябва да бъде там, не изискват специфични технически
изисквания. Недостатъци на пряката индивидуална анкета са че: поражда съмнения е
достоверността, може респондентите да се влият от трети лица, не може да се
контролира качеството на информацията, не е подходяща за проучване на знания,
трябват много анкетьори, методът е бавен и скъп, труден за изработване и обработка.
-пряка групова анкета: Респондентите са събрани в група и попълват своите
въпросници едновременно. Изследователите присъстват по време на попълването.
След попълване анкетите се постаят в непрозрачна кутия. Предимствата на пряката
групова анкета са че: тя позволява бързото събиране на информация от повече хора,
има добра анонимност, най-икономична е от страна на време и ресурси. Недостатъците
на пряката групова анкета са че: тя изисква голяма организация и не е подходяща за
неорганизирани колективи, може да се изследва само една популация, труден за
избработване и обработка на данните.
-пряка пощенска анкета: Въпросникът пристига по пощата и се връща по същия начини.
В писмото до респондента се съдържа информация за връщането(адрес) и указания за
попълването на анкетата. Предимствата на пряката пощеска анкета са че: не са
необходими анкетцори, материално и технически е обезпечена, респондентите
попълват анкетата в удобно за тях време и място. Недостатъците са пряката пощенска
анкета са че: има слаба възращаемост, не е подходяща за проучване на знания, трябва
да се имат адресите на лицата.
-онлайн анкета: Попълването се извършват чрез имейл или през определен сайт.
Предимствата на този метод са че е бърз и удобен и има лесна обработка на данни.
Недостатъците са че: е необходим достъп до интернет и устройства, може да има
ограничения в броя думи и има съмнения за нарушена анонимност, не могат да се
контролират знания.

Интерюто е социологически метод, при който интервюиращите лица задават въпросите

си писмето на интервщираните лица. Интерюиращият си записва отговорите.
Индивидуалното интервю има много предимства. Няма опасност за влияние от чуждо
мнение, също може да се следи поведението на отговарящия. Но резултатът зависи от
компетентността на интерюиращите- те трябва да са добре подготвени и да изградят
доведие у изследваното лице. Има 3 вида интервю:
 -структурирано интервю: само затворени въпроси, една и съща последователност при
всички лица, малка детайлност, малка трудност, използва се за повторни проучвания
-неструктурирано интервю: отворени върпоси, следва естествения ход на разгвора,
трдуно събиране на информация, по -трудно се анализира получената информация,
подходящо за нови проучвания
-полуструктурирано интервю: въпроси с различен формат, средно между стуктураното
и неструктурираното, за нови изследвания

2. Видове въпроси при съставяне на въпросник

Според мястото на върпосите те биват:
-въвеждащи( начални въпроси)
-филтриращи(отсяваме към коя група принадлежат)
-основни (въпроси към определена група)
-идентифициращи (определят се от социално-демографски фактори)
Според начина на формулиране въпросите биват:
-затворени ( бързо се отговарят, лесно се обработват; имат формален характер и са
недостоверни, не дават достатъчно информация, за повторни проучвания)
-отворени (изчерпателен отговор, трудни за обработка, нови проучвания)
-полузатворени (не се получава достъчно задълбочена инфромация)

3. Основни характеристики на аналитични проучвания- екологични, срезови, кохортни и

случай-контрола.

В епидемиологията същестуват два вида проучвания- описателни и аналитични. Аналитични

проучвания са кохорните и случай-контрола. Описателните проучвания са екологични, срезови
и описание на случай. Чрез аналитичните проучвания се доказва връзка между експозиция и
заболяване. При описателните проучвания НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДОКАЖЕ ПРИЧИННОСТ, те дават
информация за разпределението и тенденциите на едно заболяване.

Кохортните проучвания тестват епидемиологична хипотеза като се сравнява честотата на

възникналите заболявания при проследяване в продължителен период на здрави лица
експонирани на рисков фактор с честотата на възникалите заболявания в групата на
неекспонираните. Посоката на кохортните проучвания е от причина към здравен резултат.
Кохорта е група от лица със сходни демографски характеристики към определен период.Има 3
групи кохорни проучвания:

-проспективни кохорни проучвания: посоката на проучването е напред, изследват се здрави

сега лица, трябва да се изключат вече заболелите, изследва се дълъг период от време, събират
се данни за експозиция, членовете на проучването мога да напуснат държава или просто да се
откажат

-ретроспективни кохортни проучвания: заболяването вече е възникнало, посоката на

проучването е назад във времето, информация се търси в документи, по-бързо и по-ефективно
е от проспективните проучвания, индивидите вече са били изложени на риск в миналото,
ретроспркетивните проучвания са по-редки от проспективните, наблюдава се вече наличен
здравен резултат

-амбиспективни кохортни проучвания: използват се данни за една и съща кохорта като те са и

проспективни и ретроспективни данни
Проучванията случай-котрола тестват една хипотеза в посока здравен резултат-
причина( обратно на кохорните). Посоката на проучванията случай- контрола във времето е
назад( вече има налично заболяване). С такъв тип проучвания се изучават редки заболявания.
Подходящи се за заболявания с дълъг латентен период. Може да се изучава повече от 1 рисков
фактор. При проучвания случай-контрола трябва много внимателно да се избират контроли, за
да не възникнат систематични грешки. Замъгляващ фактор е променлива, която влияе
едновременно и на зависимата променлива и на независимата променлива, води до фалшива
асоциация.

Срезовите проучвания се провеждат върху репрезентативни извадки. За установяване на

здравния статус се прилага писмено разпитване под формата на пряка индивидуална анкета.
Срезови проучвания се използват за оценяване на здравето на цялото население.

Екологичните проучвания( популационни или още корелационни)- изследва се популация на

дадено място през даден период. Данните от тях могат само да повдигнат хипотеза.
Проверяват се чрез аналитични проучвания.

Описание на случай проувания се използват при необичайни характеристики на дадено

заболяване у пациент. Водят до възникване на нова нозологична едицина.

Измерители за оценка на силата на връзката между експозиция и здравен резултат- рискова

разлика и относителен дял:

RR( relative risk) e отношението на заболеваемостта на експонираните и заболяемостта на

неекспонираните. RR оценява колко е силна връзката между експозиция и заболяване. RR се
използва при кохортни проучвания. RR се изчислява като от експонираните извадил
неекспонираните ( Ie- Io)

Ако RR<1 заболяемостта при експонираните е по-малката от тази при неекспонираните,

експозицията има протективен ефект

Ако RR=1 няма връзка между експозиция и заболяване

Ако RR >1 има връзка между експозиция и заболяване, колкото е по-голяма стойността на РР,
толкова е по-силна връзката

OR(odds ratio) e еквивалент на RR, но при проучвания случай- контрола. Извислява се като

(a . d) /(b . c)

Ако ОR<1 заболяемостта при експонираните е по-малката от тази при неекспонираните,

експозицията има протективен ефект

Ако ОR=1 няма връзка между експозиция и заболяване

Ако ОR >1 има връзка между експозиция и заболяване, колкото е по-голяма стойността на РР,
толкова е по-силна връзката

4.Демографски индикатори

Индикатори за раждаемост:

-моменти измерители ( брутен коефициент за раждаемост, обща плодовитост, сумарна

плодовитост)
-периодни измерители (интергрална плодовитост, бруто и нето коефициент за
възпроизводство)

Интегрална плодовитост- взимаме всеки интервал, умножаваме повъзрастовата пловодиост по

5- така получваме ППВИ, събираме всички ППВИ и получената стойност делим на 1000

Индикатори за смъртност: брутен коефициент за смъртност, повъзрастова смъртност,

смъртност по пол, смъртност по причина, леталитет, майчина смъртност, пропорционална
смъртност

Пропорционална смъртност= (честота на умрели от неуточнени причини/ общ брой умрели) х

100 000 ; пропорционалната смъртност е структурен показател, тоест е ектензивен показател

Индикатори за детска смъртност: детска смъртност, неонатална смъртност- ранна и късна,

постнеонатална, перинатална, смъртност под 5-год.

СППЖ също е демографски индикатор

5. Подходи за определяне на възрастовата структура на населението, видове възрастови

пирамиди( характеристики и процеси в тях)

Определянето на възрастовата структура се осъщестява чрез статистически преброявания на

населението. Има три вида възрастова пирамида:

-прогресивен тип: броят на 0-15г. е по-голям отколкото на възрастните ( основа>връх), има

висока раждаемост, има ниско СППЖ, висок естествен прираст, ниско иконимическо развитие,
ранен индустриален етап, млада възрастова структура, висока детска смъртност, преобладават
инфекциозни заболявания в такива страни; най-слабо развитите страни

-стационарен тип: основата и върхът на пирамидата горе-долу са еднакви, има висока

раждаемост и висока смъртност, естественият прираст ЗАПОЧВА да намалява, иконимическо
развитие ЗАПОЧВА да се повишава, зрял индустриален етап; слабо развити страни( без най-
слабо развитите)

-регресивен тип: върхът е по-голям от основата( делът на възрастното население е най-голям),

ниска раждаемост, висока смъртност, СППЖ е високо, иконимическо развитие е високо,
постиндустриален или етап на инволюция, естественият прираст е нисък, застряващо
население, стагнация, повишаване на заболеваемостта от ХНЗ, развити страни, България,
демографско заместване- всеки 100 човека в трудоспособна възраст се заместват с по-малко от
100 човека нови в трудоспособна възраст

6. Водещи причини за обща смъртност, детска смъртност, смъртност под 5-годишна възраст,
в различните държави и България, фактори, които предопределят тези различия

Смъртност в развити държави: много катастрофи, стрес, висок стандарт на обществото

-ИБС

-Алцхаймер

-МСБ

-Рак на белия дроб

-ХОББ
Смъртност в развиващите се държави: инфекциите имат все още голямо значение, заради
социални и поведенчески фактори, майчината смъртност е висока защото раждат у дома, не
ходят на лекар по време на бременността, раждат млад и не отглеждат правилното децата си,
не използват кондоми

-Неонатални състояния

-инфекции на долните дихателни пътища

-ИБС

-МСБ

-диарийни заболявания

Смъртност в България: непрофилактика, високи птп, в българия е много висока

предотвратимата смърт

-болести на органите на кръвообращението

-неоплазми

-заболявания на дихателната система

-заболявания на храносмилателната система

-симптоми, признаци и отклонения, открити при изследвания и никъде другаде

-външни причини

-болести на пикочо-половата система

-психични и поведенчески разстройства

-болести на нервната система

Детска смъртност в развитите страни: по-висок дял на вродени аномалии, високи доходи,
висока образованост

-състояния в перинаталния период

-вродени аномалии

-болести на ДС

-болести на органите на кръвообрасщението

-външни причини

Детска смъртност в развиващите се страни: неваксиниране, условия на околната среда,

образование на майката, недохранване, раждане у дома, непосещение на лекари, нисък
доход, непрофилактика на бременността

-ваксинопредотвратими

-остри респираторни заболявания

-диарийни
7. Основни измерители за заболяемостта- каква информация предоставят, формула,
МКБ(същност, принципи, кодиране)

Измерители на заболеваемост:

-заболеваемост(свежа заболеваемост)- (брой нови случаи/сума от индивидуално време в риск)

х 10n бързо се влияе от взетите мерки

-кумулативна заболеваемост=(брой нови случаи/брой на фиксирана популация)х10 n

-периодна болестност – (стари + нови заболявания/ средногодишен брой население) х 10 n по-

бавно се променя

-моментна болестност( патологична поразеност) – (брой съществуващи/ популация в риск) х 10

n

Скрита заболеваемост= моментна болестност – периодна болестност (айсберг на

заболеваемостта)

МКБ(международна класификация на болестите): диагностична к

одиращата система, която осигурява унифициран начин за класифициране и кодиране на

болестите. МКБ-10( десето издание) има 21 класа болести. Например остър нонзилит е J03.

8. Източници и методи за изучаване на заболеваемостта- влияние върху тях

2 метода за събиране на информация за заболеваемост- пасивен и активен. При пасивният

метод се събира по данни за обръщаемост към медицинска помощ, смъртни регистри. При
активният метод се събира информация чрез профилактични прегледи, социологични методи,
информация за рискови фактори).

Има 3 главни източника на заболеваемост: документация, индивидът и семейството и регистър

за умирания.

Източници на данни за заболяемост са 7( от протокола):

-медицинска документация на ОПЛ( всички документи за дадено заболяване на пациент)

-данни от хоспитализации (при изписването се регистрират хоспитализираните; болниците

пишат други диагнози за по-скъпи пътеки)

-популационно-базирани регистри (за психически, венерически, вродени, инфекциозни)

-болнично-базирани регистри (за лица, които са преминали през дадено заведение)

-задължително административно съобщаване на заболявания ( на задължително съобщаване

подлежат: остри заразни болести, психични заболявания, онкологични заболявания,
венерически заболявания и други; към МЗ се съобщават случаи за холера, чума, жълта треска,
една шарка, тиф, денга, ебола, хеморагична треска)

-информация, съобщавана от пациенти и техни близки (за рискови фактори, повлява се от

личното възприятие на човека)

-регистри на умиранията (брой умрели лица по причина)

ПЪЛНОТА И ВАЛИДНОСТ НА ДАННИТЕ ЗА ЗАБОЛЕВАЕМОСТТА!!!!!!

Какво влияе на пълнотата и валидността на данните:

-на пълнотата: традиции, индивидуални възприятия за здраве и болест, технологии, практика

на регистрация на заболяване, наличие и достъпност до мед заведения

-на валидност: диагностични практики, ниво на мед образование, система на заплащане,

регистрация на данни

9. Социално-значими заболявания, рискови фактори- в развити, развиващи се страни,

България(научете първите 5 социално значими заболявания, първите 5 рискови фактори,
критерии за определяне за социално-значимо заболяване

Социално-значими заболявания:

-Болести на органите на кръвообращението

-Неоплазми

-хронични белодробни заболявания

-диабет

-психични разстройства

Рискови фактори:

-хипертония

-тютюнопушене

-висока серумна глюкоза

-висок БМИ

-недохранване у децата

-прахово замърсяване на въздуха

-холестерол

-алкохол

-замърсяване на въздуха в помещенията

-сол

Критерии за социално-значими заболявания:

-високи нива на заболеваемост и болестност

-високи нива на смъртност

-високи нива на заболеваемост сред активното население

-висок дял в структурата с временна нетрудоспособност

-висок дял в хоспитализациите

-високи разходи за лечение и рехабилитация

-висок дял в първичната инвалидност

-нужда от комплексно лечение, високоспециализирани грижи

-значителни психически, социални и физически последици за болния и неговото семейство

-значителни разходи от фондовете за обществено осигуряване(НЗОК)

10. DALYs- същност, начин на изчисляване, компоненти и тенденции

Години изгубен живот поради преждевременна смърт или инвалидност

DALY=DLY + YLL измерване на тежестта на заболяванията

DLY= брой на инвалидизации х тежест на инвалидност

YLL= брой на смъртни случаи х сппж за дадената възраст

1 DALY = 1 изгубена година

Тенденции:

-увеличаване на ИБС, инсулт, ПТП, болки в кръста, ХОББ

-намаляване на инфекции, вродени аномалии, диарийни болести, туберкулоза

Основни рискови фактори за ДАЛИ:

-високо систолно налягане

-замърсяване на въздуха

-тютюнопушене

-висока серумна глюкоза

-недоносеност

-висок БМИ

-висок ЛДЛ

-алкохол

-нарушения в растежа

-висок серумен холестерол

Водещи причини за DALY в света:

-неонатални увреждания

-ИБС

-инсулт

-инфекции на долните дихателни пътища

-диарийни болести
-ХОББ

-ПТП

-диабет

-болки в кръста

-вродени аномалии

11. Здравна система-определение, цели, функции, основни модели здравни системи и

техните характеристики

Здравна система е система от дейности, чиято основна цел е възстановяването, предпазването

и поддържането на здравето. Здравната система е интегрален компонент от общата социална
система. Здравната система е система от медицински и немедицински дейности, насочени към
опазване, укрепване и възстановяване на здравето.

Медицински дейности в здравната система: здравни грижи, промоция и профилактика на

здравето, диагностика, лечение, рехабилитация, медицинско образование

Немедицински дейности в здравната система: политически, организационни, демографски,

икономически, религиозни, културни, административни, научно-технически, материални

Фундаментални цели на здравните системи:

-подобряване на здравното състояние

-обезпечаване на финансите

-задоволяване на очакванията

-количествено и качествено възпроизводство на здравните потребности( от Видин, няма го в

презентацията)

Функции на здравните системи:

-адекватност към потребностите

-ниво на справедливост, равенство,

-отзивчивост

-социална и финансова защита

Типове здравни системи:

-система на държавния монополизъм: държавата е собственик на всички здравни институции,

финансира се чрез общо данъчно облагане, поликлини, няма адекватно покриване на
здравните нужди, здравните услуги са ориентирани към предлагане, а не към търсене ( бивши
социалистически страни)

- система на либералния плурализъм: доминира частният сектор, доста пазарни механизми,но

с елементи на държавна регулация, организирана към търсене на здравни услуги ( САЩ)
-здравноосигурителна система: държавна регулация чрез законодателство, ориентирана към
предлагане на здравни услуги, децентрализация на управлението; здравноосигурителни
фондове- здравна каса плаща за здравните грижи (Германия, Италия, Франция, България,
Япония)

Здравни системи според финансирането им:

-здравно осигуряване тип Бисмарк (работодател и работник внасят пари) – Германия, Япония

-национална здравна служба тип Бевъридж (чрез данъци за правителството)- Италия,

Великобритания

-национална здравна система тип Семашко (държавата плаща ) – бившите социалистически

-национално здравно осигуряване тип Дъглас ( данъци ) – Канада и Австралия

-смесени частни/обществени системи (частно осигуряване чрез работодател или обществено

осигуряване чрез социална сигурност) – САЩ, Нигерия, Колумбия

12. Първична здравна помощ- същност, принципи, компоненти, роля на ОПЛ

ПЗП е основна помощ, общодостъпна за индивидите, осъществява се с тяхно участие и е на

цена, която общността и страната могат да си позволят.

Принципи на ПЗП:

-достъпност

-справедливост

-извънболнична помощ

-всеобхватна помощ

-продължителна помощ

-интегрална помощ

-ориентираност към семейството

-участие на общността

-междусекторни сътрудничество

-гейт кийпър

-основни дейности

-подходящи технологии

Компоненти на ПЗП:

-здравно образование

-промоция на снабдяване с храна

-майчино и детско здравеопазване

-имунизация

-превенция на контрол на епидемиологични заболявания

-снабдяване с лекарства

-подходящо лечение

Роля на ОПЛ:

-основен пакет медицинска помощ( лечебно-диагностична дейност, профилактика, промоция,

контрол на инфекции, диспансеризация)

-по програма „Майчино и детско здравеопазване“

-задължителни имунизации, реимунизации

-препоръчителни ваксинации ( рак на шийката на матката)

-профилактични прегледи след 18г.

-домашни посещения

-експертизи за временна нетрудоспособност

13. Болнична помощ- определение за болница, основни характеристики, структура и

функция на болниците, основни видове болници

Болницата е институция предоставяща специализирани медицински грижи, лечение,

подкрепа.

Всяка болница има 4 основни блока:

-диагностично-консултативен блок

-стационарен блок

-болнична аптека

-административно-стопански блок

Видове болници:

-според функцията си

-според специализацията си

-според ориентираността си

14. Спешна медицинска помощ- същност, обект на СМП, организация на СМП в България

СМП представлява широкообхватна система, която организира персонал, сграден фонд,

оборудване и координирано навременно оказване на спешни медицински услуги при
животозастрашаващи ситуации. СМП има 2 типа на организация: извънболнична спешна
помощ и болнична спешна помощ. Извънболничната спешна помощ се отнася до оказване на
медицинска помощ на мястото на застрашаващото събитие. Болничната спешна помощ се
отнася до спешните отделения в болниците.
Спешно състояние: според СЗО „остро/ внезапно възникнала промяна в здравето на човека,
която изисква незабавна медицинска помощ “Пример: остър белодробен оток, започващо
раждане, инфаркт, анафилактичен шок

Неотложно състояние възникнало болестно състояние или обостряне на хронично заболяване,

което е довело до дискомфорт на лицето и носи риск за нарушаване на морфологичните
структури или спиране на функционална дейност( неотложната помощ се оказва от ОПЛ).
Примери: луксация на глезен, болезнено уриниране, жлъчна криза

Обект на спешната медицинска помощ:

-болни и пострадили, чието състояние е живозастраващо

-болни и пострадили, потърсили помощ в спешно отделение или ЦСМП

-психично болни, които представляват заплаха за себе си и околните

-започващо раждане/ аборт

-деца до 1 година, за които е потърсена помощ

-болни и пострадали, при които не може да се определи характера и тежестта на заболяването

Организация на СПМ в България: основно звено в спешната помощ е ЦСМП(център за спешна

медицинска помощ)

ЦСМП: лечебно заведение, в което медицински специалисти и друг персонал оказват помощ за
заболели и пострадали лица у дома, на мястото на застрашаващото събитие и по време на
транспортирането им

Има няколко вида екипа в ЦСПМ:

-лекарски екип= лекар + медицински специалист

-долекарски екип= медицински специалист + шофьор

-транспортен екип= шофьор + санитар

-екип в РКЦ= лекар + 1/повече от 1 медицински специалисти

-стационарен екип= медицински специалист + стационар

-реанимационен екип=лекар+ санитар + медицински специалист

РКЦ: приемат обаждания на спешен телефон 112 и не по-късно от 1 минута след повикване
трябва да възложат изпълнението му

15. Основни медико-социални проблеми на трите приоритетни групи(деца, майка, стари

хора) и организация на здравната помощ за тези групи

Здравна помощ на женското население:

-заболеваемостта при жените в репродуктивна възраст е по-висока отколкото при мъжете

-защита на здравето на трудещите се майки

-достъп до семейно планиране

-висока честота на абортите

-висока ранна плодовитост

-нарастване на инфертилитета

-висока честота на самотното майчинство

-жената има незаменима роля за оцеляването на детето( фетусът е част от майчиния

организъм през антенаталния период, грижите за бебето и родилката са неделими, майката
храни и възпитава детето)

-жените имат неравен здравен статус( жените не решават сами кога да отидат на лекар; след
като се оженят спират да се използват кондоми- полово-предавани заболявания)

-облекчени условия на труд на бременни и с деца до 6-год. Възраст

-135 дни платен отпуск при бременност

Организация на здравната помощ за жените:

-първична здравна помощ от ОПЛ – по програма „Майчино здравеопазване“ , кръвна картина,

наблюдение при нормално протичаща бременност(първите 8 лунарни месеца по 1 път в
месеца; 9 и 10 лунарен месец по 2 пъти месечно), рутинни прегледи до 42-ден след раждане

-извънболнична специализирана помощ(медицински центрове)- при нормални бременности

-болнична помощ( АГ отделения): диагностика и лечение на патологични бременности и

гинекологично болни жени, раждане

Здравна помощ на детското население: детството се разделя на периоди и всеки период си

има специфични здравни проблеми

период Влияещи фактори Специфични здравни

Вътреутробен
период(зачеване-раждане)
Период на раждане
Период на новородено(до
28 ден)
Кърмачески период (28ден-
1г.)
Период на ранно детство(1-
3г.)
Предучилищна възраст (3-
6г.)
Възраст на майката
Начин на живот на майката
Социални фактори
Медицинска компетентност
Родители, хранене, доходи
Майката
Взаимотношения в
семейството, доходи,
физическо развитие на
детето
Физическо и интелектуално
развитие на детето
проблеми
Вродени аномалии,
тератогени
Мъртвораждане, състояние
на майката
Вродени аномалии,
недоносеност, липса на
ковиози
Липса на кърма и
недохранване в бедните
държави
Висока детска смъртност в
неразвитите държави;
вродени аномалии
Болести на дихателната
система и
храносмилателната систмеа
 Ранна училищна възраст(6-
11г.
Средна училищна
възраст(11-14г.)
Юношество(14-18г.)
Семейна среда, училищна
среда, интелектуало
развитие, социални умения
Подрастващ организъм-
влияние на заобикалящата
среда; увеличава се броя на
неформалните групи
Ориентация към бъдеща
професия, запознаване със
сексуалност
Гръбначни изкривявания,
очни проблеми,
затлъствяване, грипни
заболявание
Грип, очни проблеми,
хиподинамия, метаболитен
синдром, затлъствяване,
алергии, стрес
Полово-предавани болести,
злоупотреба с алкохол и
наркотици, цигари,
депресивни състояния

Организация на здравната помощ за детското население:

-първична здравна помощ (профилактични прегледи: веднъж първите 24 часа след изписване,
първите 20 дни още 2 пъти, първата една година всеки месец; 1-2година 4 пъти годишно; 2-
7години два пъти годишно; 7-18г. 1 път годишно); антропометриране, оценяване на зрение и
слух, оценка на психическо развитие, съвети за правилно развитие;

-специализирана педиатрична извънболнична помощ :педиатри в амбулатории

-болнична педиатрична помощ: педиатрични отделения, лечение и диагностика ю

Здравна помощ за старите хора: има 3 типа стареене: успешно стареене(стареенето не е

придружено от заболявания), типично стареене(прогресивни дефиците разделени във
времето), патологично стареене(бързо развиващите се увреждания)

60-74г.= възрастни хора

75-90г.=стари хора

Над 90г.=дълголетници

Медико-социално проблеми:

-натрупан житейски опит

-носители на семейни ценности

-нови хобита и интереси

-трудности в адаптирането към новите условия

-затруднения в паметта

-намалено внимание

-чести депресивни състояния

-промяна в духовността, вярата и надеждата

-загуба на социални контакти

-загуба на съпрус/родители
-насилие и злоупотреби със старите хора

Организация на здравната помощ за старите хора:

-първична здравна помощ: ОПЛ

-извънболнична специализирана помощ

-болнична помощ

16. Причини и ефекти от популационно стареене

Причини за популационно стареене:

-намаляваща раждаемост

-намаляваща смъртност

-увеличаване на СППЖ

-подобреното хранене

-прогрес в медицината

Ефекти от популационно стареене:

-9% от населението е над 65г., очаква се да нарасне до 16% през 2050г.

-по-голяма заболеваемост от хронични заболявания