You are on page 1of 5

Лекция ПБЕ (12.11.

2020)
Ще разгледаме:
1. Бройна форма
2. Съгласуване при формите за учтивост
3. Членуването в българския език

1. БРОЙНА ФОРМА - да я обвързваме с лица и не лица


- при лица - множество число
15 студенти
20 депутати
- не лица (божества, животни, предмети) - бройна форма при 4 случая:
1) след числ. име
2) след "колко"
- когато колко означава конкретен въпрос
- когато колко е равен на много се използва множествено число
3) след "няколко"
4) след "толкова"

"Десетки" и "стотици" трябва да са последвани от множествено число - десетки тонове


/стотици литри.
НО: десет тона / сто лита
Банкова сметка в левове Лева- когато е определен брой
Левове - когато е неопределен брой
Евро:
Милиони евро. Един ден. Два дена.
Пет дена. Няколко дена. Толкова дена.
Двама синове. Трима синове.
Двойствено число в старобългарския език - назовавали са се двойки (врата) :
Траянова врата;
Железна врата;
Закрита врата;
- с времето избледнява съвсем естествено тази двойственост
5-ма фотографи / 5-ма журналисти - дублетни

2. ФОРМИ ЗА УЧТИВОСТ
Мин. неопред. вр. (съм ходил, съм писал, съм донесъл) - мн. ч.
Вие сте ходили... Вие сте били... Вие сте казали...
Не съобразяваме с пола на лицето и числото. Вие сте били болен.
Вие сте били болна. Вие сте били болни. Вие сте били подходящ за кмет.
Вие сте били подходящи за народни представители.

3. ЧЛЕНУВАНЕТО В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК


Членуването в българския език се оказва големият препъникамък на езиковата ни
култура. Особено що се касае до членуването в мъжки род на имената. Едно от най-
важните правила, които улесняват правилното поставяне на членната морфема, е, когато
заместим с „той“ за пълен член (-ът/-ят) и с „него/го“ за кратък член (-а/-я).
Пример:
Човекът излезе на улицата. = Той излезе на улицата.
Потърсих човека за извинение. = Потърсих него/Потърсих го за извинение.
Тъй като за мъжки род членната морфема е в две разновидности – твърд (-а/-ът) и
мек (-я/-ят) вариант, съществуват езикови правила, с които трябва да се съобразим при
правилно членуване. Ето и най-важните морфологични закономерности при членуване.
Когато името е лице и окончава на наставките -ар, -яр, -тел, членуването е с -я/ят.
Пример:
Повиках градинарЯ да окоси ливадата. ЮбилярЯТ празнуваше днес.
Когато имeто е лице и окончава на наставките -ор, -ер, -ър, членуването е с -а/ът.
Пример:
МинистърЪТ влезе в заседателната зала. РепортерЪТ се усмихна пред камерата.

Има десет думи (кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън), които пазят
мекостта си още от старобългарския език, и затова се членуват само с мекия вариант -я/-
ят.
Пример:
На пътЯ беше израснал бурен. ЗетЯТ поздрави гостите си.

Имена, които завършват на -й, при членуване то отпада и винаги се пише мекият
вариант на членната морфема (-я/-ят).
Пример:
Герой – Той беше героЯТ на вечерта. Чай – Остави чаЯ да изстине.

Винаги след глагола „съм“ или след глаголи, които са с преносна употреба и може
да бъдат синоними на глагола „съм“ (оказа се, изглежда, казвам се), се пише пълен член (-
ът/-ят).
Пример:
Той се оказа най-подготвениЯТ. Аз съм пилотЪТ на самолета.

При прякори, прозвища на известни исторически личности членуването е винаги с


кратък член (-а/-я) независимо от позицията в изречението.
Пример:
АпостолА беше заловен при Къкринското ханче.
Иван Вазов е наричан ПатриархА на българската литература.

Членуването в българския език преминава през тежък изпитателен път. Още през
1835 г. Неофит Рилски в „Болгарска граматика“ изследва българските говори и въвежда
членуването според синтактичната функция на думата в изречението. В края на XIX век
министърът на просветата Тодор Иванчов заедно с филолога Марин Дринов въвеждат
езиковедското правило за пълен и кратък член. При правителството на Стамболийски
членуването е подчинено на т.нар. правило за еуфонията, т.е. с пълен член се членувало,
когато следващата дума започва с гласен звук. Една от най-големите реформи в
правописната система на имената се осъществява през 1945 г. при управлението на
Отечествения фронт. Тогава се взима единодушното решение вариантите на членуването
да се използват като дублети. Известно време след това благодарение на будния и
високоакадемичен дух на академик Балан се установява употребата на пълния и краткия
член, каквато я познаваме и днес. До днес…

Поддръжници на тезата, че членуването затормозява правописа ни и води до


грешки, искат да то бъде премахнато. Езиковеди и обществени личности защитиха с
аргументи тезата си, че българският определителен член трябва да присъства в езиковата
ни култура, защото е мерило за това, колко грамотен е човекът. Националният книжовен
език е наследство, светиня и трябва да го съхраняваме със съзнателен инатлък, защото
определя облика на нацията ни.

Обобщено :
Щом може да заменим с "той" - пълен член.
Щом може да заменим с "него" - кратък член.
Когато имаме предлог никога не се членува с пълен член.
Подлогът винаги е с пълен член (заменя се с той).
- Добрият и съвестният адвокат...
И двете се членуват, защото са определения към подлога.
Безлични предикати :
Боли ме зъбът. (Той ме боли. ) - имаме подлог, който прилича на допълнение
Ще си облека костюма - новия/ сивия. - след тирето е кратък член, защото е допълнение.
Чрез "Съм" се образува сказуемно опред. в бълг. ез. ; след всички форми на глагола "съм"
е с пълен член :
Студентът е първият....
Аз съм първенецът.
Той ще бъде отличеният...

You might also like