Курсова работа

Диалектът в моя роден край

с. Зимница (обл. Ямбол)

Изготвил: Ваня Вълева

Фак.№: 1903012028

Специалност: Българска филология (задочно)

Като част от подбалканската група нашият говор пази типичните белези за

тази група, но и с малки изключения, съдейки по посочените лексеми в
научните трудове на Стойко Стойков.

Изговорът на стария Ѣ като (‘а) в краесловие в думите дв‘а, къд‘а1 вече не

са част от активната лексика, употребяват се твърде рядко, и то от
представители на по-възрастните групи. А употребата им е в моменти,
когато искаш да се пошегуваш с някого. Вместо тях са се наложили дв‘е,
къд‘е. В думи като - цъфт‘али (МНДП), зас‘ати (МСП)2, зр‘алостта
ятовата гласна се запазва. Имаме т.нар. якав изговор.

Напълно запазена е и неударената гласна И, която се редуцира в ‘Ъ

(ист‘ънъ, сутр‘ънъ), а също и редукцията на всички гласни звукове, като
надделява редукцията на Е в И.

Широко застъпена е елизията на съгласни (баа – баба, д‘аа – дядо, орта –

хората, л‘аб – хляб).

Удвоено Л, което е следствие от изпадане на гласен (кул‘ло – колело). Друг

случай за изпадане на гласен е думата „чич – чичо“, бръчет – братовчет
(в този случай имаме изпадане на средисловието, или т.нар. синкопа).

От групите ър/ръ преобладаваща е –ръ, но имаме и дума с двояко

изразяване на ър на ръ. Това е думата мърша, когато се употребява със
значението на умряло животно, леш. Но за употребата със значение
„безжизнен човек“ – казваме мръша.

1
Вж. Стойков, С. Българска диалектология. С., 1993. 117с.
2
Тази дума е извадена от официален документ и доказва колко силно е застъпена употребата на ятовата
гласна.
Вместо голямата носовка в глаголните форми за 1л.ед.ч. сег.вр. се явява
гласна А: мита, плита, чита. Но в мн.ч. употребяваме –ъ (митът, плитът,
читът).

Пазят се и окончанията –оолу в антропонимната система – Иваноолу,

Стойкоолу. Като е важно да се отбележи, че това не са обикновени имена,
а по скоро служат за родов определител (родови имена). Ако има няколко
души с името Петър, тогава Иваноолу (родовото име) служи за
идентификация.

Лексика:

1.Маня, мане (звателна ф-ма) – употребяваме я със значение „майка“ (от

гр. μάννα)3, най-употребявана е в звателната си ф-ма „мане“;

2. Скомен – стол. Произходът на тази дума е от лат. scamnum (пейка),

която през старогръцкия навлиза и в нашия език.4

3.Джам – от турски произход и означава „прозорец“.

4.Софра – маса за хранене.5 (рядка употреба)

5.Френкел – брава (на врата). От името на Н. А. Фре́ нкель, който е бил

съветски служител по сигурността и тайните служби.

3
Вж. Георгиев, Владимир, Бернар, Роже, Илчев, Стефан и др. Български етимологичен речник. Т3. С.,
2012. 658 – 659.
https://ibl.bas.bg/lib/ber_3_000-808/#page/660/mode/2up// , ползвано на 15.12.2021.

4
Пак там. Т6, 774 – 775. // https://ibl.bas.bg/lib/ber_6/#page/389/mode/1up, ползвано на 15.12.2021.
5
Пак там. Т7, 367 - 368. // https://ibl.bas.bg/lib/ber_7_000-976/#page/366/mode/2up, ползвано на 15.12.2021.