Велешки говоръ

Особености:
1. Праславянските *tj и *dj застѫпени като к’ и г’ – плèки (плещи), сѝнок’а (снощи), прèг’а
(прѣжда)
2. Застѫпници на старобългарския ѫ сѫ
прѣдимно a: йàглен (вѫгленъ), гасèница (гѫсѣница).
но и у: сут (сѫдъ), гỳска (гѫска)
3. Застѫпникъ на старобългарския ѧ въ началото на думата е йа: йàзик (езикъ), йàдер (едъръ),
йàтр̥ва (етърва). Въ останалитѣ случаи е е.
4. Застѫпници на старобългарския ъ:
прѣдимно о: бòчва (бъчва), рèкол (рекълъ)
у, когато е въ краесловие прѣдъ м: òсум (осемь)
5. Групата ъл/лъ се замѣства понѣкога съ ъ, понѣкога съ ъл – бъ̀лва (бълха), съ̀нце (слънце),
но вълк, въ̀лна, мъ̀лчи
6. Употрѣба на въ вмѣсто ф: вес (фесъ), вỳрна (фурна).
7. Спрѣмо съгласната х съвмѣстно се наблюдаватъ:
замѣстване съ ф или в: страф (страхъ), граф (грахъ), но бъ̀лва (бълха)
пълно испадане на беззвучната съгласна: стра (страхъ), гра (грахъ), бъ̀а (бълха), òра (хора),
лàдно (хладно)
8. Троенъ член -ов, -ен, -от: дèтето, дèтево, дèтено
9. Частица ке за бѫдеще врѣме (сравни книжовното ще)
10. Съвмѣстна употрѣба на окончанията -м и -а за глаголи отъ I и II спрежения: прàвам—
права, пийам—пийа.