Шуменски говоръ

Особености:
1. Полупрѣгласенъ ятовъ изговоръ – подъ ударение прѣдъ твърда сричка ’а (б’ал, гул’àм, л’ап,
л’àтọ, с’àнкạ, ср’àдạ), прѣдъ мека сричка широко е (бềли, голềми, бềше, врềме, недềл’а, сềме,
лềбен, срềден), а безъ ударение ’ạ (вр’ạменà, д’ạцà, л’ạбар, cp’ạдъ̀).
2. Особена по-веларна ерова гласна ъ вмѣсто саротблгарскитѣ ъ и ѫ.: бчва, тй, зби, ков, уд,
йадт.
3. Липса на съгласна х. Тази съгласна е замѣнена съ в и ф въ всички положения – въ началото,
въ срѣдата и въ края на думата: фулèрạ (холера), фуртỳва; мувъ̀ (муха), б’àва (бѣха), крạд’àва,
уфò (ухо), утѝдуфме, чàкạфме; см’аф (смѣхъ), т’аф, с’урмàф, чуф (чухъ), зеф, хòд’уф.
4. Членъ за мѫжки родъ -о подъ ударение и -у безъ ударение: крạкò, медò, нọсò, кòлу, стòлу,
чел’àку.
5. Гласна и вмѣсто ѫ и а подъ ударение слѣдъ мека съгласна: àс седѝ (седѭ), спѝ, държѝ,
мълчѝ, вървѝт (вървѭтъ), лежѝт, мълчѝт, сушѝт, главнѝ (главня), дъштерѝ (дъщеря), душѝ
(душа), земѝ, чушмѝ.
6. Запазени слѣди отъ гласна ы: ты, былѝ, еды̀н, гуды̀на, ры̀бы, жы̀ф, жы̀тọ, шы̀бạ.
7.Прѣгласъ на ударена гласна a слѣдъ мека съгласна и прѣдъ мека сричка въ е: полèни,
прийèтел, шèпки, печèли, уфчèр и др.