Солунски диалектъ

1. Многобройни слѣди отъ стариятъ назализъмъ на носовитѣ гласни: гъ̀мба, дъмп, ръмп,
скъмп, съ̀мбута; въ̀нзил, въ̀нжи, кàнду, кънт, мънч (мѫжъ), мъ̀ндру, мъ̀нка, съ мъ̀нчиш, прънт,
пръ̀нчка, ръ̀нка; грèнда, клèнтфа, пент’, пèнтук, èндру, жèнтфа, чèнду.

2. Гласна ê на мѣстото на старобългарското ѣ, вмѣсто гласна a послѣ шушкава съгласна и въ

нѣкои случаи на мѣстото на старобългарското ѧ, което е несъмнена архаична черта на
говорътъ, сравни бр’êк, в,êк, д’ềду, д’ềта, зв’ềзда, л’êп, л’ềту, с’ềнка, чув’ềк; чềша, чềйут
(чаятъ), шềрка, шềйка; куч’ềнта (кучета), м’ềсу, съ ус’ềкнувам.

3. Застѫпник ъ < ы: бъл (билъ), въм’а (виме), къ̀тка, мъ̀шка (мишка), пъ̀тъм, плъ̀тку, сън
(синъ).

4. Меки съгласни въ краесловие: сол’, ден’, кàмен’, зент’, пент’, пънт’, дèсит’ .

5. Съчетания шт, жд < *tj, *dj: къ̀шта, плàштъм, нуштà, в’èжди, миждỳ, сàжди.

6. Двойно ударение: цàрицàта, кòшницàта, лòбудàта, нèгувъ̀йут, глàсувèту, бàран’èту,

брѝчин’èту, кàжувàха.

7. Членно окончание -о (-у) въ говорътъ на Сухо и -от (-ут) въ говорътъ на Висока: м’ềсницу,
кръ̀сту, чардàку, кòн’у, канàп’у, казàн’у, капàйк’у, т’ут’ун’у, дин’ò, курин’ò; врахòт, вит’арòт,
казан’ут, òгнут, самàp’ут, л’ềбут, каѝшут.

8. Членно окончание -ту за мѫжки родъ мн. ч.: бр’ềгувèту, бỳтувèт̂у, глàсувèту, д’èвир’èту,
кòжувèту, кòкалèту, òблац’èту, пòйасèту, сфàтувèту.

9. Лично мѣстоимение за трето лице, именителенъ падежъ: той, т’а, тузѝ, тус, т’е.

10. Въпросително мѣстоимение кутрѝ, кутрà, кутрò, кутрè (Сухо); кутръ̀й (Висока).

11. Съ частица за се образуватъ форми за бѫдеще врѣме: за кàжа, за стàни, за ти дам òште
парѝ; за йàм и йàс л’ềп.

12. Окончание -м за първо леце ед. ч. сегегашно врѣме при глаголи отъ I и II спрежение:
бàйам, кфàс’ам, п’èрам, п’èчам и п’èкам, хòд’ам, хрàн’ам, ц’ềп’ам и други. Срѣща се обаче и
употрѣба на окончание -а: гòст’а, дèр’а, къ̀лн’а, кòс’а, крòйа, м’èт’а, пр’èнд’а, с’èча, хòд’а.