Новото гробище надъ Сливница

…„Юнаци, лека нощь!“

Покойници, вий в други полкъ минахте,
дѣ нѣма отпускъ, ни зовъ за борба,
вий братски се прѣгърнахте, лѣгнахте
и „Лека нощь“ навѣки си казахте –
до втората трѫба.

Но що паднахте тукъ, деца бурливи?

За тронъ ли златъ, за някой ли кумиръ?
Да бѣше то – остали бихте живи,
не бихте срещали тъй гордѣливи
куршума… Спете в миръ.

Българио, за тебе тѣ умрѣха,

една бѣ ти достойна зарадъ тѣх,
и тѣ за теб достойни, майко, бѣха
И твойто име само катъ мълвѣха,
умирахѫ безъ страхъ.

Но кой ви знай, че спите в тезъ полета?

Надъ ваший гробъ забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Надъ сѣнката ви клета
не мисли никой днесъ освен поета
и майкитѣ свѣти.

Борци, вѣнец ви свихъ отъ пѣсень жива,

отъ звукове, що никой не сбира:
от дивий ревъ на битката гръмлива,
отъ екота на Витоша бурлива,
отъ вашето ура.

И тозъ вѣнец – той нѣма да завене,

и тая пѣсень вѣчно ще гърми
изъ българскитѣ планини зелени,
и славата ще вѣчно пѣй и стене
надъ гробни ви хълми.

Почивайте подъ тезъ могили ледни:

не ще да чуйте вечъ трѫба, ни вождъ,
ни славний гръмъ на биткитѣ побѣдни,
къмъ вечностьта е маршътъ ви послѣдни.
Юнаци, лека нощь!