Праеопис и пунктуация
Езикова култура
2.2. ПРАВОПИС И ПРАВQГ4В4Р НА ГЛАСНИ
2.2.1. Редукция
Редукцията е характерно за българския език фонетично явле-
ние. Тя представлява промяна в изговора на гласните, когато не са
под ударение: широките гласни (А, О, Е) в зависимост от степента
на редухцията се изговарят така, че по своите акустични характе-
ристики се доближават или се изравняват с тесните (Ъ, У И). Съ-
щото става и с тесните гласни – когато не са под ударение, техният
изговор се доближава до изговора на съответните широки.
Редукцията има отношение и хъм правоговора, и хъм право-
пиеа. В западните български говори тя е по-слаба, а в източните –
по-силна. Това означава, че в западните диалекти изговорът на А
само се доближава до изгоаора на Ъ(съответно О се доближава до
У), а при гласната Е не се осъществяват забележими лромени. Ако
представим думите гардероб и зелено в трансхрибиран вид, прои-
зношението им в западните говори би изглеждало така: [гардероп],
[зелёно]. (С точка под гласната се отбелязва ло-слаба редукция.)
В източните говори, за разлика от западните, редукцията е мно-
го по-силна и обхваща и трите двойки гласни — А/Ъ, OjY, ЕJИ.
4еъществява се всъщност лълна редукция, което означава, че ко-
гато едка широка гласна не е под ударение, тя преминава в съот-
ветната тясна: [rьрдироп], [зилёну].
Правоговорните правила на съвременния български език до-
пускат слаба редукция, което означава, че изговорът [гърдироп],
[зилёну] се възприема като подчертано диалехтен.
Редукцията е сериозен правописен проблем. При това са въз-
можни три типа грешки:
а) същински rрешки поради редукция, например: „бърабан"
вместо барабан;
6) грешки по аналогия, например: „казал" вместо хазал, по
аналогия на рехъл; „халпъз" вместо халпаs, като мъртъв;
в) грешки поради свръхстарателност. Пишещият смята, че бук-
вата Ъ, У или И е поrрешна и„за всеки случай" пише А, 4 или Е,
например: „белет" вместо билет; „акомолатор" вместо акуму-
латор; „садия" вместо съдия.
За избягване на грешки, свързани с редухцията, много може
да помогне познаването на морфемния строеж и словообразува-
нето на думите, тъй като нзй-често се греши с представките и
наставките.
А:ъ
С буквата А се пишат следните представки: за-, зад -, на -, над- и
раз-. Примери: заоблачава се, задминавам, нареждам, надбяг-
вам, разходка.
Буквата Ъ се пише в лредставките въ-, въз- и съ-, например:
въведение, възглед, сътрудник. Тук трябва да се внимава с думи
от чужд произход, в които няма представки: вампир, sазелин, са-
дист, сарач.
Положението с наставките е по-сложно, тъй като има случаи,
при които две наставки се различават една от друга само по това,
че в едната има гласна Ъ , а в другата – А, Угапример наставките
-ък и-ак (близък, гладък; дивак, буках). Между тях обаче има
една мпого важна разлика: -ък никога не е под ударение и с нея се
образуват прилагателни, дохато -ак е ударена и с нея се образуват
съществителни.
Наставки е гласна А: -ав, -кав, -ат, -ак, -ан, -ар, -ач (гърбав,
блудкав, брадат, глупак, дебелан, пъдар, гледач).
Наставки с гласна Ъ: -ъл, -ък, -ър, -лък, -изъм (светъл, бли-
зък, бистър, бабаитлък, драматизъм).
Ако се колебаете далл в наставката на едно прилагателно има
гласна Ъ или А, можете да направите следната проверха – зал:ене-
те формата за мъжки род на прилагателното с форма за женски
род, среден род или за множествено число. Ахо в тези форми лип-
сва гласна, това означава, че формата за мъжки род се пише с Ъ
(еветъл – сеетла, саетло, светли). Ако гласната присъетва във
всички форми, трябва да се пише А (гърбаs – гърбава, гърбаво,
гърбави).
При миналите деятелни причастия пред наставката -л може
да има различни гласни, в това число А или Ъ. Ако се холебаете
между тези две гласни, може да направите проверка по същия на-
чин, както и лри прилагателните (писал – писала, писало, писа-
ли; рекъл — рекла, рекло, рекли). В останалите видове причастия
Ъ непосредствепо пред наставхата не може да има (гледащ, пи-
сан, започнат, викайки).