Professional Documents
Culture Documents
Теджвид накратко
Теджвид накратко
Местопроизношения на буквите
Същински местопроизношения: наричат се така, защото се базират на точно определена част от органите на говорния апарат.
Първо местопроизношение: От най-долната част на гърлото, при гласните струни се изговарят първо (хамза) после
Второ местопроизношение: От средата на гърлото, близо до адамовата ябълка се изговарят първо عслед нея
Трето местопроизношение: От най-горната част на гърлото, близо до устната кухина се изговарят първо غслед нея
Четвърто местопроизношение: От най-задната част на езика със срещуположната й част от мекото небце се изговаря ق
Пето местопроизношение: От най-задната част на езика със срещуположната й част от мекото и твърдо небце се изговаря
Шесто местопроизношение: От средата на езика със срещуположната й част от твърдото небце се изговарят ش جи
Седмо местопроизношение: От лявата или дясна страна на езика, или двете заедно, със срещуположните й горни кътници се
изговаря ض
Осмо местопроизношение: От лявата и дясна страна, чак до върха на езика със срещуположните му венци се изговаря ل
Девето местопроизношение: С върха на езика и венците на предните горни резци се изговаря ن
Десето местопроизношение: С връха на езика и малко от вътрешната му част със срещуположните му венци на предните горни
резци се изговаря
Единадесето местопроизношение: В посочения ред: С повдигане на върха на езика при края на венците се изговаря ط. Малко
по-напред د. И близо до средата на венците се изговаря .
Забележка: Венците се простират от основите на зъбите (тяхното начало) до грапавините на небцето (техния край).
Дванадесето местопроизношение: В посочения ред: С ръба на върха на езика при средата на предните долни зъби, като върха на
езика застава близо до областта от средата на предните долни зъби до средата на предните горни зъби, без да ги докосва, се изговаря
ص. По същия начин, малко по-близо до върховете на предните долни и горни зъби се изговаря س. При самите върхове на предните
долни и горни зъби се изговаря ز.
Тринадесето местопроизношение: С върха на езика и върховете на предните горни зъби се изговаря . Малко по-назад е ذ. И
малко по-назад от нея е . Всички те се изговарят с изкарване на езика навън между зъбите.
Четиринадесето местопроизношение: С върховете на предните горни зъби и вътрешната част на долната устна се изговаря
Петнадесето местопроизношение: Между двете устни с техните вътрешни части с по-силно притискане се изговаря Малко
по-навън след нея, близо до върховете на устните с по-слабо притискане се изговаря مИ още по-близо до върховете на устните,
като се доближат една до друга без да се затварят се изговаря وПодреждат се в този ред: مو
Условни местопроизношения: наричат се така, защото не се базират на конкретна част от органите на говорния апарат, а
обхващат цялата му кухина.
Шестнадесетото местопроизношение е кухината на гърлото и устата. От там излизат буквите за удължаване و
א
Седемнадесетото местопроизношение е носната кухина. От нея излиза г̳унна, при изговаряне на буквите نи م
Качества на буквите
Качество на буквата означава начинът по който буквата се изговаря, дали тя е дебела или
тънка, дали задържа въздуха при нейното изговаряне или го пропуска и т.н. Качествата на буквите са
два вида – Първо: качества, които имат противоположни. Това означава, че всяко качество от този вид
има своето противоположно, и всяка една буква от азбуката задължително попада в точно едно от тези
две качества. Например качество исти‘ля̅’ (дебели букви) и качество истифа̅л (тънки букви).
Разбираме, че всяка една буква задължително попада в само една от двете групи. Второ: качества,
които нямат противоположни. Това означава, че някои от буквите притежават такива качества, а други
не ги притежават. Например буквите на к̳алк̳але са пет, а при останалите букви няма к̳алк̳але и
освен това няма противоположно качество на мястото на к̳алк̳але. Както местопроизношенията, така
и качествата на всяка буква проличават и се усещат най-силно и най-ясно, когато буквата се изговори
в положение на суку̅н.
Качества на буквите,
буквите, които имат противоположни
1. ﻤﺲ ْ َ ا ْﳍхемс – означава пропускане на много въздух при изговаряне на буквата. Буквите на
хемс са "беззвучни", тъй като те се изговарят без трептене на гласните струни. Буквите на хемс са:
ٌ ﻓَ َﺤﺜّ َُﻪ َﺷ ْﺨ
ﺺ َ ﺳ َﻜ ْﺖ
2. ا ْﳉَﻬْﺮ
джехр – означава задържане на въздуха или пропускане на малко въздух при
изговаряне на буквата. Това е противоположното качество на хемс. Буквите на джехр са "звучни",
тъй като те се изговарят посредством трептене на гласните струни. Буквите на джехр са всички
останали букви от азбуката, като изключим буквите на хемс.
ّ اﻟ ِّﺸшидде – означава задържане на гласа при изговаряне на буквата. Буквите на шидде
3. ﺪَة
са "преградни", тъй като те се изговарят посредством образуването на преграда в
местопроизношението на буквата, която спира излизащия въздух, при разрушаването на която, се чува
гласа на буквата. Буквите на шидде са: ﺖ ْ أ َ ِﺟ ْﺪ ﻗَ ٍﻂ ﺑَ َﻜ
َ اﻟ َّﺮ َﺧрах̳а̅у̲е – означава пропускане на гласа при изговаряне на буквата. Това е
4. ﺎوة
противоположното качество на шидде. Буквите на рах̳а̅у̲е са "проходни", тъй като те се изговарят
посредством образуването на проход или стеснение в местопроизношението на буквата, който
пропуска излизащия въздух, при което се чува гласа на буквата. Буквите на рах̳а̅у̲е са всички
останали букви от азбуката, като изключим буквите на шидде и буквите на теу̲ессут̳.
5. اﻟﺘَّﻮ ُّﺳﻂтеу̲ессут̳ – означава средно положение между пропускането на гласа и задържането
َ
на гласа. Буквите на теу̲ессут̳ са "преградно-проходни", защото при тях се получават, както преграда,
ِ
така и проход. Буквите на теу̲ессут̳ са: ﻤ ْﺮ َ ﻟ ْﻦ ُﻋ. При буквите مи نсе получава преграда в устата и
проход в носната кухина. При буквата لсе получава преграда при върха на езика и проход покрай
неговите краища, при буквата رима редуване на преграда с проход, а естеството на буквата عе такова,
че нейния глас спира скоро, при нейното изговаряне.
6. اْﻹ ِْﺳﺘِﻌْﻼَءисти‘ля̅’ – означава повдигане на най-задната част на езика към небцето при
изговаряне на буквата. Поради това гласът се насочва нагоре към купола на небцето и буквата се чува
"дебело". Буквите на исти‘ля̅’ са: ﺺ َ ﺿﻐ ْ ٍﻂ ﻗِ ْﻆ
َ ُﺧ
ّ
7. اْﻹ ِْﺳﺘِ َﻔﺎل
истифа̅л – при изговаряне на буквата най-задната част на езика запазва своето
естествено разположение и не се повдига към небцето. Поради това гласът не се насочва към купола
на небцето и буквата се чува "тънко". Това е противоположното качество на исти‘ля̅’. Буквите на
истифа̅л са всички останали букви от азбуката, като изключим буквите на исти‘ля̅’.
8. اْﻹ ِْﻃﺒﺎقит̳ба̅к̳ – означава силно приближаване на целия език към небцето при изговаряне на
َ
буквата, което води до допълнително задържане и пресиране на въздуха минаващ между езика и
небцето. Поради това буквите на ит̳ба̅к̳ са най-дебелите букви. Буквите на ит̳ба̅к̳ са ص ض ط ظ. При
буквите طи ضезикът се долепя до небцето, а при صи ظезикът се приближава към небцето без да се
долепя до него.
9. ا ْ ِﻹﻧ ْ ِﻔﺘَﺎحинфита̅х̲ – означава разтваряне на пространството между езика и небцето при
изговаряне на буквата, като въздухът преминава през това пространство без допълнително задържане.
Това е противоположното качество на ит̳ба̅к.̳ Буквите на инфита̅х̲ са всички останали букви от
азбуката, като изключим буквите на ит̳ба̅к.̳
Качества на буквите,
буквите, които нямат противоположни
1. ﺪ
ّ َ ا ْﳌмедд – означава удължаване на гласа при буквите на медд, а също изговаряне на
буквите му с мекота и лекота, без напрежение или затруднение. Буквите на медд са ا و ي, когато са без
огласовки и اе предхождана от фетх̲а, يпредхождана от кесра и وпредхождана от д̳амма.
2. اﻟ ِ ّﲔли̅н – означава изговаряне на буквата с мекота и лекота, без напрежение или
затруднение. Буквите на ли̅н са وи ي, когато са със суку̅н, а буквата преди тях е огласована с фетх̲а.
Забележка: Буквите на медд също са букви на ли̅н, защото и те се изговарят с мекота и
леснота. Разликата е, че буквите на медд винаги се изговарят с удължаване, а буквите на ли̅н се
удължават единствено, ако ги следва причина за удължаване.
3. اﻟْﻐُﻨَّﺔг̳унна – означава глас, излизащ от носната кухина. Буквите на г̳унна са две – نи م.
Когато те са в положение на идг̳а̅м или их̳фа̅’ г̳унната при тях е пълна, а когато са в положение на
из̳ха̅р или са с огласовка г̳унната при тях е непълна.
4. اﻟْﻘَﻠْﻘَﻠَﺔк̳алк̳але – означава отскачане на езика или устните от местопроизношението на
буквата, при което се чува силен звук, ударение. Буквите на к̳алк̳але са пет: ﺟ ٍﺪ
َ ُﻗ ْﻄﺐ.
ُ
5. اﻟﻨَّ ْﻔﺦнефх̳ – означава отзвук, който се получава при изговаряне на буквите ظ ض ذ ز ر, заради
притискането им към местопроизношенията им, но той няма силата на к̳алк̳але, защото гласа излизащ
от гърдите намира пролука в последствие и отслабва и утихва. И се чува нещо като вдухване.
Забележка: Качествата к̳алк̳але и нефх̳ винаги съпътстват техните букви, но са най-ясно
изразени при спиране или в положение на суку̅н.
6. اﻟﺼ ِﻔﲑ
َّ с̳афи̅р – означава остър звук, свирене, свистене, което се чува при изговаряне на
буквите س، ز،ص. Образува от триенето на въздуха, което се получава между езика и небцето и в
тесния отвор между резците.
7. ﺸﻲِّ اﻟﺘَّ َﻔтефешши̅ – означава обилно разпръскване на въздух в устата, между езика и
небцето, при изговаряне на буквата ش, което е съпроводено с леко удължаване в гласа на буквата.
8. اْﻹ ِْﺳﺘ ِ َﻄﺎﻟَﺔистит̳а̅ле – означава протягане на езика покрай неговите краища, отзад напред, в
местопроизношението на буквата ض, което също причинява леко удължаване на гласа при нейното
изговаряне.
9. ا ْ ِﻹ ْﳓ ِ َﺮافинх̲ира̅ф – означава отклоняване на гласа и въздушния поток от преградата при
върха на езика и небцето, към неговите краища, при изговаряне на буквата ل.
10. ﻜﺮِﻳﺮْ َّ اﻟﺘтекри̅р – означава треперене на върха на езика при изговаряне на буквата ر, което
предизвиква нейното повтаряне. Това качество трябва да се прикрива, без да се набляга върху него.
11. ا ْﳉ َ ْﺮسджерс (или още ا ْﳍَﺘْﻒхетф) – означава силен, висок и звучен глас, който се чува при
изговарянето на хамза, поради което тя е една от най-силните и в същото време най-тежките за
изговаряне букви.
12. اﳋِْ َﻔﺎءх̳ифа̅’ – означава прикриване или отслабване на гласа при изговаряне на буквата ﻫـ,
заради отдалеченото й от устата местопроизношение и поради това, че е събрала в себе си всички
слаби качества. Заради това ﻫـе най-слабата буква и винаги трябва да се внимава да се изговаря ясно и
отчетливо, защото в противен случай гласът й ще се загуби в гласовете на съседните й букви.
Основни правила при четене
̅ ся̅
Правила на ну̅
нун ̅кине и тену̲
сякине ̲ н
тенуи ̅
Име на правилото и начин на
четене: Примери: Букви:
Из̳ха̅р х̲алк̳и̅ – буквата ну̅н се
изговаря ясно от нейното ،|Môϑyè÷Ρr& ،tβöθyγ÷Ζtƒ ،‰ymr&#·θàà2 أ ﻫـ ع ح غ خ
ﺎك ِﻠ ْ ًﻤﺎ َﺣﺎزَ ُ َ ْﲑُ َﺧﺎ ِﺳ ٍﺮ ِ
،9öyz ôÏΒ ،9e≅Ïî ôÏiΒ ،tβθçGÅs÷Ζtƒ َ
أ َﺧﻲ َﻫ
местопроизношение, без да се
удължава.
Идг̳ам ̅ – буквата ну̅н се слива с ،ãΑθà)tƒ tΒ ،«!$# ÉΑ$¨Β ÏiΒ ،7πyϑ÷èÏoΡ ÏΒ ر ل م ن و ي
буквата на идг̳ам ̅ с г̳унна при
( )ومنили без г̳унна при ()ل. ،öΝÎγÎn/§‘ ÏiΒ ،$oλ°; ZπoΨƒÎ— ،×−öt/uρ Ó‰ôãu‘uρ ﻮن َ ُ
ﻳ َ ْﺮ َﻣﻠ ن
Ик̳ля̅б – буквата ну̅н се превръща ،!$uΖÏΨ÷/t .ÏiΒ ،×ÅÁt/ 7ì‹Ïϑy™ ،x8Í‘θç/ .βr&،Νßγ÷∞Î;/Ρr&
в ми̅м и се чете с г̳унна. ب
،¸ξŠÎ=ß
s yξÏß ،A‘$|ÁΡr& ،7ŠθàÒΖ¨Β ،ΟçFΖä. ،…çνy‰ΖÏã ،9,t7Û
s tã ت ث ج د ذ ز س ش ص ض ط ظ ف ق ك
Их̳фа̅ʼ х̲ак̳и̅ки
̳ ̅ – буквата ну̅н се
доближава към буквата на их̳фа̅ʼ и y Wξã_u‘ ،$¸)s9—y #Y‰‹Ïè|¹ ،¸ξ‹É)rO Zωöθs% ،ö‘‹
،$Vϑn=™ É Ρr&uρ ٌ
ِﺻ ْﻒ ذَا ﺛَﻨَﺎ ﻛَ ِْﻢ َﺟﺎدَ َﺷ ْﺨ
ﺺ ﻗَ ْﺪ َ ﺳـ َﻤﺎ
се чете с г̳унна. ِ
َ َﺿ ْﻊ َﻇﺎﳌًﺎKِّﺒًﺎ ِزدْ ﻓـﻲ ُﺗHُد ْم َﻃ
،îΛqÌx. Ò=≈tGÏ. ،9‘#ts% ÏΒ ،$pκÏù #V$Î#≈yz ،$tΡ÷³
| Ρr'sù ،$uΖøŠpgΥr&uρ
̅ ся̅
Правила на ми̅
мим ̅кине
сякине
Име на правилото и начин на Примери:
четене: Букви:
Идг̳а̅м шефеу̲и̅ – двете букви
ми̅м се сливат в една и се четат с ،¤∃öθyz ôΒÏi ΝßγoΨtΒ#uuρ 8íθã_ ÏΒi ΟßγyϑyèôÛr& ü”Ï%©!$# ، 9÷ö∆r& Èe≅ä. ÏΒi ΝÍκÍh5u‘ ÈβøŒÎ*Î/
م
г̳унна.
Их̳фаʼ шефеу̲и̅ – буквата ми̅м
се чете с г̳унна. ،ϵ/Î ΛäΨä. ، ϵÎ/ tÍh‘!$ŸÒÎ/ Νèδ $tΒuρ ، öΝÍκ5Í Νåκ®5u‘ ¨βÎ) ، tÅ_Ì≈y‚Î/ Νèδ $tΒuρ ب م
Из̳ха̅р шефеу̲и̅ – буквата ми̅м
،šχρà$Î#≈yz $yγŠÏù öΝèδuρ ،Ÿωuρ óΟÎγø‹n=tæ ،|Môϑyè÷Ρr& ،߉ôϑysø9$# ،šχθÝ¡ôϑè?
се изговаря ясно от нейното всички останали
местопроизношение, без да се букви
удължава.
̅ и ну̅
Правило на ми̅
мим ̅ с шедде
нун
Име на правилото и начин на Примери: Букви:
четене:
Х̲арф г̳унна мушеддед – буквите ну̅н
и ми̅м с шедде се четат с г̳унна, при
всичките им положения.
šχθãè≈£ϑy™ ، ϵøŠs9Î) §ΝèO ،$¨Βr&uρ ،$¨Βr'sù ،¥ßϑtƒ ،(#θ–Ψßϑs? ،!$¯ΡÎ) ،ª!$# £Βt ô‰s)s9 ،tβθ–Ψßϑtƒ ن
ّ и ّم
Правила за удължаване
Име на удължаването и Причина за
неговото времетраене: Примери:
удължаване:
не следва причина за
медд т̳аби̅ʻи̅ 2 <<
>> ،µÛ ،íƒÏ‰s% ،Ⓝ͕yèø9$# ،tÏ%©!$# ،ãΠ$yèsÛuρ ،x8t≈t6s? удължаване
следва хамза в
،&þθÝ¡Î0 ،!$uΚ¡¡9$#uρ ،Öü“Ìt/ ،tβθä↔ÿƒÌt/ ،ôMt↔ÿ‹Å™ ،u!$y_ ،u!$t±o„ ،tβρâ!$t±n@ същата дума
медд у̲а̅джиб
муттес̳ил
4;5 следва хамза в друга
،öΝçλm;≡uθøΒr& (#þθè=ä.ù's? Ÿωuρ ،öΝà6s9 ãΑθè%r& !$tΒ ،«!$# ’n<Î) ü”ÌøΒr& ÞÚÈhθsùé&uρ дума
медд джа̅ʼиз
мунфес̳ил
медд ля̅зим 6 <<
>> ،ý,û¡ÿã ،$Οm ،$Ο!9# ،z≈t↔ø9!#u ،èπ¨Β!$©Ü9$# ،šÏoΡ!$©à9$# ،èπ©%!$ptø:$# следва
суку̅н ля̅зим
(постоянен суку̅н)
Знаците за спиране
Пратеникът на Аллах казва: “Най-добрият от вас е онзи, който учи Курана и го преподава!”
Предава се, че когато запитали Aли̅ какво е значението на а̅йета “И чети Курана отмерено!” той отговорил:
“Отмерено (терти̅л) означава четене на буквите с теджу̲ид ̅ и познаване на местата за спиране.”
Ето и знаците за спиране с кратко разяснение относно значението им:
– Знак за задължително спиране.
– Знак за забранено спиране.
– Знак за допустимо спиране.
– Знак за допустимо спиране, като преминаването е за предпочитане.
– Знак за допустимо спиране, като спирането е за предпочитане.
– Знак за спиране, при който ако се спре при първия знак, трябва да се премине при втория и ако се премине при
първия, трябва да се спре при втория.
– Знак за наличието на секте.