Съвременна българска пунктуация

План-конспект

1. Произход на термина пунктуация

Произлиза от латинската дума punctum – бод, бодено – мин. страдателно
причастие от гл. pungo – бода. Терминът днес се използва с две значения: с
него се означава, както съвкупността от препинателни знаци, така и
системата от правила и тяхната употреба
2. Поява на препинателните знаци
Като особен вид графични знаци, те се появяват в историята на писмеността
значително по-късно от буквите. В началото писмените текстове
представлявали непрекъснати редове от буквени знаци (scripto continua).
Писането и четенето на такъв тип текстове било много бавно и трудно. В
някои случаи текстът бил разделян (разкъсван) по-различен начин от
различните преписвачи, а в други случаи не е разбиран правилно, особено по-
старите текстове. Затова постепенно се създават средства за разделяне на
редовете в текста на изречения, словосъчетания и думи.
Основно средство за разделяне на текста са шпациите (празните места между
думите) и новите редове, наречени нулеви знаци. Наред с тях се появяват и
други със специално значение – препинателните знаци.
За техен създател се смята Аристофан Византийски (III-II в. пр. Хр.). В
старогръцките съчинения се срещат точка, запетая, точка и запетая с функция
на въпросителен знак, горна точка с функция на двоеточие. Но не може да се
говори за пунктуация по начина, по който я познаваме днес, тъй като липсва
строга система от правила за употреба.
3. Първа употреба в старобългарския език
В първия писмен славянски език срещаме препинателни знаци като точка или
група от точки, които разделят на места непрекъснатия буквен ред. Но
употребата им е свързана по-скоро с литургическото произношение и пение и
по функция се различават от съвременните препинателни знаци
4. Препинателните знаци в класическите езици и новите европейски
езици
До ХV век в нито един език няма строга система от пунктуационни правила,
като не е уточнен и съставът на препинателните знаци. Употребата им е
наистина хаотична
 Едно от най-значимите технически открития – книгопечатането, дава
силен тласък на развитието на пунктуацията. Чрез него се уточнява и се
обогатява съставът на препинателните знаци, като се систематизират и
правилата за употребата им
 Алдо Мануцио – италиански печатар от Венеция от XV век има важна
роля в определянето правилата за употреба на препинателните знаци,
като са запазени в голяма степен и до днес в културните езици.
 Негова е и заслугата за въвеждането на въпросителния знак, който води
началото си от първата и последната буква на лат. дума Quaestio
(въпрос) – Q > o > ? и удивителния знак, представляващ обърнато
изписване на латинското междуметие Jo (да) – Jo > J > !
5. Основни типове пунктуация
Днес в европейските езици съществуват два основни типа пунктуация,
наречени от Лев Владимирович Шчерба
А) френски тип (във френски, италиански, английски, сърбохърватски,
и други езици)
Б) немски тип (немски, полски, руски, чешки, български и други
писмени системи)
Немската система се различава от френската с по-висока честота и
задължителност на употребата на тирето и запетаята. Тя е по-тясно
обвързана със синтактичната структура на изречението.
 В пунктуацията на отделните езици, продукт на дълъг исторически
развой, има различни модификации на основния тип
6. Видове членения (разделения) писмената реч
А) фонетично членение – то се извършва с помощта на различни по
дължина паузи между изреченията и вътре в изреченията, с помощта на
логическото ударение и чрез промяна на интонацията в различните речеви
части. Такова членение на речта става и при смяна на отделните
говорители, тъй като се променя специфичния основен тон на говорещия
Б) синтактично членение – с различни формални средства, най-често
фонетични, речта се дели на изречения, части на изречението
 В) смислово членение – то често съвпада със синтактичното (и с
фонетичното), но в някои случаи се различава от него
Пример: Мъжът, който сега влезе, е нейният приятел.
Иван, който сега влезе, е нейният приятел.
И в двата случая имаме една и съща синтактична структура – сложно
съставно изречение, с подчинено определително изречение.
Разликата: В изречение 1 който сега влезе е рестриктивно
(ограничително), отделя един индивид от множеството на мъжете чрез
признака сега влезе. Докато в изречение 2 същото подчинено изречение е
нерестриктивно (неограничително) – не служи да се отделя един индивид
от множеството на мъжете, тъй като този индивид, назован със
собственото име Иван, в тази ситуация е определен. Подчиненото
изречение съобщава нещо ново за този вече известен индивид, както
съобщава нещо ново и главното изречение.
Смисловото разделение в двете изречения е различно. Изречение 1 се
дели на две части: Мъжът, който сега влече + е нейният приятел. А
изречение 2 се дели на: Иван сега влезе + Иван е нейният приятел.
 Разлики при пунктуацията от немски и френски тип
При пунктуацията от немски тип основен принцип при формулиране на
пунктуационните правила е синтактичният, т.е. пунктуацията трябва да
отрази преди всичко синтактичното членение на текста
При пунктуацията от френски тип – се обръща внимание на смисловото и
фонетичното членение на текста. Така например със запетая се отделят само
тези подчинени изречения, които са абсолютно необходима съставка на
сложното изречение и без тях се нарушава смисълът (подчинени
определителни рестриктивни изречения). А в езиците с пунктуация от немски
тип всички подчинени изречения се отделят със запетая или с друг
препинателен знак.
- Двата типа пунктуация се различават и по честотата в употребата на
някои препинателни знаци. В текстове с пунктуация от френски тип
запетаята и тирето се използват два пъти по-рядко, отколкото при текстове с
пунктуация от немски тип
 7. Оформяне на съвременната българска пунктуация
А) Съвременната българска пунктуация се оформя през Възраждането. В
началото тя копира черковнославянската, като в някои случаи има и гръцко
влияние – пример за това е „Буквар с различни поучения“ (Рибния буквар) на
П. Берон, като там се среща точка и запетая със значение на въпросителен
знак.
Б) По-късно се възприемат главните особености на руската пунктуация (от
немски тип). Трябва да се подчертае обаче че това не става изведнъж и дълго
време в практиката се преплита и пунктуация, в която се обръща голямо
внимание и на паузите между отделните синтагми в изречението и се
отразяват с помощта на препинателните знаци.
Пример: На 1885 година през ноември, няколко деня подир обявяването на
сръбско-българската война, аз и още няколко гимназисти от сливенската
гимназия, под омаята на патриотическото въодушевление, записахме се
доброволци, с намерение да тръгнем за сръбската граница…; Няколко дена
след пристигането ми в Хасково, постигна ме втора неприятност; При
всяка негова дума, предаността на това момиче се изпаряваше във въздуха.
(т. 13, 22).
Обяснение: Погледнато от днешния вариант на българската пунктуация
някои от запетаите в горните примери са излишни, тъй като не отразяват
определен вид синтактично членение на изречението, докато други –
последната запетая в първия пример и запетаята в третия биха могли да се
използват в художествено произведение.
В) Някои особености на българската пунктуация
- българската пунктуация е от немски тип, като основният принцип е
синтактичният, но има някои отстъпки в полза на фонетичния
- освен това има стремеж да се избягва натрупване на препинателни знаци в
съседство или близко един до друг
8. Съвременен вариант на българската пунктуация – предложен е от
Правописната комисия през 1945 г. и приет от НС със закон. Отразен е в
„Правописен речник на съвременния български книжовен език“ (1983 г.).
Спазването на указанията в този речник е задължение на всеки български
гражданин.
9. Препинателните знаци – 10 на брой: точка (.), въпросителна (?),
удивителна (!), многоточие (…), точка и запетая (;), двоеточие (:), запетая
(,), тире (–), скоби ( ) и кавички („“).
А) два от препинателните знаци имат повече от един начин на изписване –
кавичките („“), (“”), (‘’) и скобите (), [], //, < >. Повечето от графичните
варианти на кавичките и скобите се използват само в рамките на определен
стил. Този вариант на многоточието (– – –), днес почти не се употребява
Б) съединителната чертица – дефис (-) не се смята за препинателен знак –
употребата ѝ най-често се противопоставя на слятото писане на думите,
докато препинателните знаци най-често се противопоставят на празните
места (шпациите) между думите
В) Препинателните знаци като част от небуквените знаци, т.е. тези, които не
означават отделен звук, например (-),§ (параграф), № (номер), % (процент), +
(плюс), -(минус), ° (градус), > (по-голямо), < (по-малко), @ (ет), = (равно) и
др., заедно с буквите съставят графичната система на нашата писмена реч
10. Оформяне на пунктуацията
10.1 Пунктуацията е интернационално графично средство, което обаче във
всеки език има своя специфика
10.2 Традиция - всяка пунктуация се оформя през един по-къс или по-дълъг
исторически период. При пунктуацията, както и при правописа са
невъзможни радикални промени и пълно скъсване с традицията. Това би
довело до сериозни затруднения при писменото общуване и би предизвикало
след време сериозни трудности при използването на по-старото писмено
богатство. Затова някои пунктуационни правила имат традиционен
компромисен характер. На традицията се дължи и фактът, че препинателните
знаци са натоварени с много и твърде разнородни функции, като един
препинателен знак обикновено изпълнява повече от една функция.
Употребата на препинателните знаци
1. Пунктуационна употреба на запетаята
Запетаята служи за отделяне на синтактични и смислови цялости в простото
и в сложното изречение. В простото изречение запетаята служи за отделяне
на еднородни и на обособени части на изречението, на вметнати думи и
изрази, обръщения, междуметия, частици, както и на присъединителни
конструкции. След запетаята се поставя и шпация.
Еднородни части – безсъюзно свързаните еднородни части винаги се
отделят със запетая.
Примери: Структурата, организацията, условията, програмите за
обучение и финансирането се определят с наредба на Висшия адвокатски
съвет.
Носът, очите, мозъкът го боляха непоносимо.
Утре ще получите столове, бюра, компютри.
 Съюзно свързаните еднородни части се отделят със запетая
Пример: Той не изглеждаше сърдит, а обезпокоен.
Той беше стар, но силен човек.
За тази работа се изисква колкото сила, толкова и смелост.
С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и
целесъобразността на административния акт.
 За еднородни части, свързани с еднократно употребени съюзи и
и или, важат правилата:
А) Не се отделят със запетая две еднородни части, непосредствено свързани
със съюзите и и или
Примери: Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска
отговорност за нарушаването на права по този закон.
Понякога Борис оставаше у дома за обяд или вечеря.
Членовете на междуведомствения съвет участват в работата на съвета
лично или чрез упълномощено лице.
Б) Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна
част следва обособена част.
Пример: Към уведомлението се прилагат документи, удостоверяващи
промяната, и документ за платена такса за вписване на настъпили
промени.
При липса на свидетели, присъствали при извършването на нарушението,
или при невъзможност за съставяне на акт в тяхно присъствие актът се
съставя в присъствието на двама други свидетели.
В) Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна
част следва вметнат израз, изискващ отделяне със запетаи.
Пример: Синът ми, от една страна, и майка ми, от друга страна,
постоянно ме настройваха срещу Младен.
Г) Пише се запетая пред съюзите и и или, когато след първата еднородна
част следва обръщение.
Пример: Донеси ми якето, мамо, или някакъв пуловер за довечера.
Д) Пише се запетая пред съюза или, когато е втора съставка от двойните
съюзи ли - или, дали – или.
Пример: Имот ли искахме, или къщи?
Луд ли е, или пиян нещастният?
Обособени части
Обособените части на изречението, въведени безсъюзно, се отделят със
запетаи от останалите части на изречението.
Примери: Изморена от пристъпите на въображението си, тя заспа
призори.
Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
Иван, новият ни колега, се справяше добре с работата.
Тогава полковникът избяга с жена си тук, в старата колиба.
  Обособените части на изречението, въведени с макар и, сиреч,
т.е., или (в значение на т.е., сиреч), като и др., се отделят със
запетаи от останалите части на изречението
Примери: Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше
великолепен.
Александър II бил женен за лелята на принц Александър – Мария фон Хесен,
сиреч за сестрата на баща си.
Съдът се произнася единствено върху конкретно дело, т.е. върху
конкретно обвинение.
Някои страни, като България и Русия, отхвърлиха предложението.
 Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и
разположена непосредствено след него обособена част.
Пример: И уверен в късмета си, Христо отказал да се застрахова.
Но тръгвайки на такъв тежък преход през зимата, рискуваш живота си.
Вметнати думи и изрази
Делят се на две групи според своето пунктуационно оформяне:
А) Със запетаи се отделят вметнатите думи и изрази, които в други случаи
могат да функционират като части на изречението. Такива са: от една
страна, от друга страна, първо, второ, трето, обратно, напротив,
изглежда, да речем, да кажем, значи, разбира се, между другото,
естествено, за съжаление, честно казано, казано по друг начин и др.
Примери: Ти, изглежда, си прав. (Срв.: Тя изглежда чудесно в новата си
рокля.)
Той, разбира се, не постъпи правилно. (Срв.: Разбира се добре с колегите си.)
Ти, значи, приемаш предложението ми. (Срв.: Твоето предложение значи
много за мен.)
Мария, естествено, е червенокоса. (Срв.: Мария е естествено червенокоса.)
 Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и
разположен непосредствено след него вметнат израз, който
изисква отделяне със запетаи.
Пример: Тази книга е, първо, доста информативна, второ, увлекателно
написана и трето много добре преведена.
Б) Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като
вметнати в изречението. Такива са: всъщност, впрочем, може би,
наистина, според мене, обаче, например, действително, по всяка
вероятност, навярно, следователно, като че ли, сякаш, в края на
краищата и др.
Примери: Какво правеше наистина в горичката всеки ден?
Както впрочем е било винаги през мрачните и убийствени за теб двайсет
години от нашия съвместен живот.
Учениците от трети клас например доста добре се справиха със задачите.
Нищо подобно обаче не заплашва творбата на писателката.
Обръщения
Обръщенията се отделят със запетаи от останалата част на изречението.
Примери: Господа управници, защо компрометирахте тази чудесна линия?
Идете си, момчета.
Кажи, брате, имената.
Уважаеми господин Иванов, моля да ми разрешите да взема думата.
Защо си толкова лош бе, Иване?
НО ! Когато след обръщението има частица, запетаята се пише след
частицата
Пример: Иване бе, престани!
Междуметия
Със запетая се отделят междуметията, някои частици с емоционален
характер и частиците да и не, когато се отнасят към цялото изречение,
както и частиците а и нали, когато с тях завършва изречението.
Примери: Ах, сладка е смъртта за отечеството!
Иии, вярно!; Да, съгласен съм с вас.; Не, не е така.; На колко си години, а?
 Присъединителните конструкции се отделят със запетая.
Примери: Тя се разсърди, и с право.
Постигнахте успех, и то какъв.
Отговорих на въпросите, при това бързо.
Ще се справим със задачата, плюс това в срок.
Запетая в сложното изречение
В сложното изречение запетаята служи за отделяне на простите изречения в
състава му
 Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложното
винаги се отделят със запетая
Пример: Нещо се повдигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се
премрежиха.
Вземи трамвай № 65, слез на площада на катедралата, завий надясно, ще
видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата,
вземи паричката, купи си дъвка.
 Простите изречения в състава на сложното, свързани със съюзи
и съюзни думи, се отделят със запетая.
Примери: Селяните от хармана казаха, че при големи бури реката изпълва
моста чак до сводовете.
Ръцете на непознатия бяха загрубели, но погледът му издаваше
достойнството на образован човек.
Министърът нито отрече, нито потвърди информацията.
Преди да бъде изобретена печатарската машина, книгите били преписвани
на ръка.
Очите на много животни съдържат слой кристално вещество, което
отразява светлината.
 Когато просто изречение е разположено между частите на друго
просто изречение, със запетая се отделят и началото, и краят му
Пример: Българите, които подлежат на здравно осигуряване в друга
страна от ЕС, не дължат вноски у нас.
Мисълта, че е сама с непознат мъж, отново я прониза.
Винаги, когато е спокоен, човек мисли по-трезво.
 За прости изречения, свързани със съюз да в рамките на
сложното изречение, важат следните правила:
А) Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е
въведено със съюза да.
Пример: Не е лесно да признаеш вината си.
Милен не им позволи да влязат.
Инструкторите подкрепят идеята да се разреши на 16-годишните
карането на кола с родител.
Б) Когато да-изречение е разположено между частите на друго просто
изречение, краят на да-изречението се отделя със запетая.
Пример: Необходимостта да се осигурят надеждни средства за обмен на
информация, изисква разработване на нови продукти.
В) Не се отделят със запетая непосредствено следващи едно след друго да-
изречения, когато всяко следващо пояснява предходното.
Пример: Мария дойде да моли началника да назначи мъжа ѝ да пази склада.
Г) При поредица от да-изречения, поясняващи едно и също просто изречение
и разположени след него, няма запетая пред първото да-изречение
Пример: После се наложи дни наред да ходя, да моля, да настоявам.
Сега Моника мечтае един ден отново да стъпи на крака, да бяга, да
танцува.
Д) Когато между две прости изречения, свързани със съюза да, е
разположено друго просто изречение, пред да-изречението се поставя
запетая.
Пример: Казах на всички, които срещнах, да дойдат на събранието.
Ирина предложи на експерта, ако иска, да я придружи на острова.
Е) Когато първото от две прости изречения, свързани със съюза да, завърша с
обособена част, пред да-изречението се поставя запетая
Пример: Чух един познат, присъствал на срещата вчера, да разказва
странни неща.
Ж) Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завършва с
вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред да-изречението се поставя
запетая.
Пример: Ангел не приел, естествено, да върши черната работа.
З) Когато първото от две проста изречения, свързана с да, завършва с
обръщение, пред да-изречението се пише запетая.
Пример: Елена те моли, Яворе, да и помогнеш.
И) Когато да-изречение се намира пред пояснявано от него изречение, двете
изречения се отделят със запетая.
Примери: Да те обичам, аз копнея.
Да сте много щастливи, ви желаем!
 За прости изречения, свързани с въпросителна дума в рамките
на сложното изречение, са в сита следните правила:
А) Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е
въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното
изречение.
Примери: Никой не казва колко още ще продължи кризата.
Не знаем дали вървим в правилната посока.
Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата
селскостопанска политика на ЕС.
Б) Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено
между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му.
Примери: Любопитството кой е в стаята с Ирина, не ми даваше покой.
Въпросът кога ще започне пенсионната реформа, е от съществено значение
за действията на синдикатите.
В) При поредица от прости изречения, въведени с въпросителни думи и
разположени след пояснявано от тях просто изречение, няма запетая само
пред първото въведено с въпросителна дума изречение
Примери: Много късно осъзнахме къде са грешките ни, как да ги коригираме,
колко висока е цената им.
Г) Когато между две прости изречения, свързани с въпросителни дума, е
разположено друго просто изречение, пред въведеното с въпросителна дума
изречение се поставя запетая
Пример: Чудех се, докато вървях, кой ли е бил този странен непознат.
Антония се питаше, ако Мишо ѝ звънне, дали да го покани на среща.
Д) Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума,
завършва с обособена част, пред въведеното с въпросителна дума изречение
се поставя запетая
Примери: Попитах мъжа, седящ до мене, кога е започнала презентация.
Е) Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума.
завършва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред въведеното с
въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Примери: Не съм разбрал, значи, къде са се приютили влюбените гълъбчета.
Ж) Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна думай
завършва с обръщение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се
поставя запетая.
Пример: Разбра ли сега, Янче, как се става депутат?
И) Пише се запетая между две прости изречения, ако второто изречение
съдържа въпросителна дума и смисълът му се пояснява от предходното
изречение.
Пример: Ако не съм аз, кой ще ти помогне?
Когато Марин се върне, Нина ще бъде ли вкъщи?
Които винаги роптаят, защо сега мълчат?
Й) Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред
поясняваното от него изречение, двете изречения се отделят със запетая.
Пример: Кой ще е следващият, аз не мога да гадая.
Кога ще настъпи очакваното оживление в икономиката, експертите не
казват.
 Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза
или съюзната дума, въвеждащи второто изречение, стои
отрицателната частица не или уточняваща дума или израз
(даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко,
особено, поне, само, тъкмо, чак, твърде дълго, твърде скоро и
под.).
Примери: Визите за членове на семействата на граждани на ЕС се издават
безплатно единствено когато въпросните членове на семейство пътуват в
държавата членка домакин като придружители на гражданина на Съюза в
тази страна.
Младите шофьори катастрофират по-често не защото нямат опит зад
волана, а заради самонадеяност.
Георгиева отказала на предложението на Борисов малко преди да бъде
оповестен съставът на новото правителство.
 За прости изречения, свързани с еднократно употребени съюзи
и и или в рамките на сложното изречение, важат следните
правила:
А) Не се отделят със запетая две прости изречения, ако са непосредствено
свързани със съюзите и и или и ако всяко от простите изречения е
независимо и може да се употребява самостоятелно.
Пример: Лазурът на небето потъмня и в сухата обилна светлина се
промъкна нещо болезнено и неспокойно.
Очевидно не разбираше смисъла на разговора или искаше да го промени.
Б) Пише се запетая между две прости изречения, ако началото на второто
изречение започва с и и първото просто изречение пояснява второто.
Пример: Докато се усетя, и ме обраха.
Ако бъдеш обвинен незаслужено, и ти ще негодуваш.
В) Когато между две прости изречения, свързани със съюзите и или или, е
разположено друго просто изречение, което пояснява първото изречение,
пред и, или се поставя запетая.
Примери: Но тя знаеше, че той пак щеше да дойде, и това я изпълваше с
радостна тревога.
Ася се изправила до момчето, което стояло до нея, и погледнала
притеснено.
Г) Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или,
завършва с обособена част, пред и, или се пише запетая.
Примери: Жената не слушаше, унесена в мислите си, и затова пропусна
важното съобщение.
Цяла вечер Ангел говореше, отметнал артистично глава назад, или се
смееше на вицовете на приятелите си.
Д) Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или,
завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая, пред и, или се пише
запетая.
Пример: Ние закъсняхме, разбира се, и изпуснахме началото на пиесата.
Е) Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или,
завършва с обръщение, пред и, или се пише запетая.
Примери: Отивай, Мария, и не се бой!
Обадете ми се, колеги, или ми пуснете имейл.

 Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е

въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото от
първото просто изречение.
Примери: И стана каквото стана! ; Посочете който искате човек тук! ;
Ще се срещам с когото си искам. ; Учи колкото можеш.
 Не се пише запетая между два съюза, които следват
непосредствено един след друг и въвеждат различни прости
изречения, при условие че първият съюз е неударен и
едносричен.
Примери: Снощи дълго звънях, но като не ми отворихте, си тръгнах.
Предложете им, а ако не се съгласят, ги изпратете при мен.
В този миг си мислех, че ако всички разберат, с мен е свършено.
А) Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят със
запетая.
Примери: Не съм съгласен, понеже, ако поставим нещата на друга
плоскост, губещите ще станат печеливши.
Депресията е състояние, което не засяга тялото, въпреки че, ако не ѝ се
противопостави, човек може да се разболее сериозно.
 Не се пише запетая между неударен едносричен съюз и
разположена непосредствено след него обособена част.
Примери: Не го виним, че мислейки за себе си, е сторил това.
Енчо понечи да се възпротиви, но осъзнал безсмислието на своя протест,
отпусна ръце.
А) Многосричен съюз и разположена непосредствено след него обособена
част се отделят със запетая.
Пример: Врабчето весело подскачало, докато, скрита в шубраците,
котката го дебнела.
 Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и
разположен непосредствено след него вметнат израз, който
изисква отделяне със запетая.
Пример: От една страна, хората обичат водачите си, но от друга страна,
ги ненавиждат.
А) Със запетая се отделят многосричен съюз и разположен непосредствено
след него вметнат израз, който изисква отделяне със запетая.
Пример: Плувайте, когато, разбира се, Ви остане време.
Непунктуационна употреба на запетаята
 За отделяне на изрази за място и време в безглаголни изречения.
Примери: Един часа след полунощ, сряда, 13 септември 1922 година.
София, 2010 г.; 27 септември, Плевен
 За отделяне на часовете от минутите и на минутите от
секундите.
Пример: 10,15 ч. и 16,20,35 ч.
 За отделяне на цяло число от дробната част в десетични дроби.
Примери: 25,06; 1,5%; 20,50 лв.; 36,6°С
Точка и запетая [;]
Знакът точка и запетая се използва за отделяне на относително по-големи и
по-самостоятелни синтактично-смислови цялости в простото и сложното
изречение. Той изразява по-силно отделяне от запетаята и по-слабо от
точката.
Точка и запетая се пише в следните случаи:
 За отделяне на разширени еднородни части, в рамките на които
вече са употребени запетаи.
Пример: Там от върха ще видиш надалеко и нашироко други долини и
планини; и Струма, и Вардар, и красните картини на Македония; върховете
светогорски, зад тях – Бяло море.
Той има ръст повече висок, отколкото среден; очи тъмносиви,
проницателни, в постоянно движение и често с поглед ироничен; лицето му
е широко и почти четвъртито, по причина че двете бузи малко по-горе от
линията на брадата увисват
 В сложното изречение:
А) За отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения или на група
от изречения в състава на сложното, в които вече е използвана запетая,
независимо дали тези изречения са свързани помежду си безсъюзно,
Пример: Едва по-късно, уморена и разнежена, тя се отпусна върху меките
вълни; те я люлееха плавно, повдигаха я или я спускаха надолу, но толкова
леко и приятно, не ако затвореше очи, можеше да почне да сънува.
Мнозинството знае, че законите са полезни; но малко от хората съзнават
последствията от неспазването им.
Б) За отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките на сложното
изречение.
Пример: Той машинално поемаше всяка ръка, която му се подаваше; всяка
наздравица, която му се правеше; всяка чаша, която му се поднасяше.
Когато вятърът подухне от юг; когато коритата на реките преливат от
пълноводие; когато птиците долитат от топлите южни страни - тогава
пролетта е дошла.
 При изреждане:
А) При изреждане на изрази или на цели изречения, които следват след
изречение с обобщаващо значение.
Пример: Главният учител има специфични задължения: планира и
координира методическата работа с учителите; участва в организирането
и провеждането на външното оценяване в училището; обобщава и
анализира резултатите от изпитите за входно и изходно равнище;
консултира учителите и старшите учители; организира и координира
обмяната на добри практики в училище и др.
Двоеточие [:|
Двоеточието е знак за въвеждане на текст, който допълва или конкретизира
казаното в предходната част от изречението.
Като знак с пунктуационна функция двоеточието се употребява в случаите:
 За въвеждане на уточнения, допълнителни сведения или
указания
Примери: Срок за изпълнение: 1.01.2008-31.12.2010 г.; Националност:
българин; Въздържали се: 7; Годно до: 01.2012 г.; Сума: 2,80 лв.; Получател:
П. Петров; Редактор: Б. Василева; Изготвил: М. Антонова
А) Двоеточие не се употребява, когато уточнението или допълнителното
сведение е разграничено графично или е разположено на отделен ред (в
заглавни страници, библиографски карета, афиши, обяви, надписи на филми,
телевизионни предавания и под.).
Примери: Преводач Д. ДИМИТРОВ; Диригент ЕМИЛ ТАБАКОВ
Художник
Хр. Златанов
 Двоеточие се пише при изброяване в следните случаи:
А) При изброяване след обобщаващи думи или изрази.
Пример: Банката предлага следните допълнителни услуги: издаване на
банкови чекове, продажба и осребряване на всички видове пътнически
чекове, инкасиране на поименни чекове.
 Допуска се да се пише двоеточие и когато изброяването не е
въведено с обобщаваща дума или израз.
Пример: Магазинът е специализиран в продажбата на масла, смазки,
антифриз, добавки за двигатели и др. (И: Магазинът е специализиран в
продажбата на: масла, смазки, антифриз, добавки за двигатели и др.)
Б) Двоеточие се пише при изброяване в рубрики (със или без обобщаваща
дума или израз).
Пример: Всяка филмирана таблетка съдържа: а) лактоза, б)
микрокристална целулоза, в) царевично нишесте, г) талк, д) титаниев
диоксид.
 Двоеточие се пише между две прости изречения в състава на
сложното, когато първото от тях има обобщаващ характер, а
второто го конкретизира.
Пример: Накрая оставаше да реши само едно нещо: как да се прибере
възможно най-бързо.
Нещата тръгнаха съвсем наопаки: вместо мир започна война.
 Двоеточие се пише между две прости изречения в сложното в
причинно-следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между
тях.
Пример: Познавам го добре: той е мой стар приятел. (Срв.: Познавам го
добре, тъй като той е мой стар приятел.)
Децата трябва да спортуват: спортът създава навици и дисциплинира.
(Срв.: Децата трябва да спортуват, защото спортът създава навици и
дисциплинира.)
  Двоеточие се пише при въвеждане на пряка реч, когато е
разположена след авторовата реч.
Пример: Накрая тя се усмихна и промълви:
- Вече разбрах всичко
 Двоеточие се пише при въвеждане на полупряка реч, когато е
включена в авторовото изречение.
Пример: Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка: хем ще
предразположи трегера към себе си, хем ще му покаже, че не е някой гол ли
и богат човек, та да не мисли онзи да го оскубе.
 Двоеточие се пише при въвеждане на цитат, когато авторовото
изречение съдържа дума или израз, който препраща към цитата.
Пример: При основаването на Българското книжовно дружество Васил
Друмев казва: „Без помощта на науката един народ никога не би достигнал
да има значение за цялото човечество“.
А) Двоеточие не се пише, ако в авторовото изречение няма дума или израз,
който да въвежда цитата.
Пример: Творческата фантазия на Боян Пенев с неумолима, естествена
сила се превръща в „игра на духа“.
Б) Двоеточие не се пише, когато се цитира отделна дума или словосъчетание.
Пример: Ученият нарича това състояние на аза „неопсихика“.
В своята трилогия Иван Хаджийски нарича селянина „емигрант в града“.
Непунктуационна употреба на двоеточието
Като знак с непунктуационна функция двоеточието се използва в случаите:
 При означаване на числов резултат от състезание.
Пример: Срещата завърши наравно – 3:3.
Националите ни отстъпиха с 65:87
 За означаване на съотношение между величини.
Пример: мащаб 1:2 500 000
  За означаване на време.
Пример: 10:25 ч., 15:07:00
 Като знак за деление в математиката.
Пример: 20:5 = 4
 За въвеждане на сведения за цитирани страници в
библиографски препратки при някои видове цитиране (в
зависимост от прилагания стандарт).
Пример: (Димитров 2009: 19 - 20)
Скоби [()]
Скобите (кръгли скоби) са двоен знак, който се използва за отделяне на
обособени части или вметнати думи, изрази и присъединителни конструкции
в рамките на изречението и текста, както и за графично оформяне на текст.
Те са по-силен знак за отделяне от запетаята и тирето.
Най-често употребявани са кръглите скоби ( ). Останалите видове скоби –
квадратни скоби [ ], ъглести скоби < > и наклонени скоби //, имат употреба
предимно в специализирани текстове.
Като знак с пунктуационна функция скобите се използват в случаите:
 За отделяне на обособени части, вметнати думи, изрази и
присъединителни конструкции, както и на цели изречения или
група изречения, които съдържат допълнителна информация по
отношение на основното съдържание на текста.
Пример: Някои страни (като Холандия и Швейцария) останаха слабо
засегнати от кризата.
При това е обхванат един дълъг период – от 1849 г., когато се създава
Катедрата по славянска филология (макар че първият студент от България
се записва в нея едва през 1872 г.), до 1918 г.
Към своите читатели той (Ив. Богоров) се обръща с познатото свое
„Здравейте, милички!“.
Катедралата „Св. Петър“ (Рим) е най-голямата в света.
Иван Вазов (9.07.1850 - 22.09.1921) е роден в Сопот.
„Една българка“ (Преразказ)
 За отделяне на вметнати думи и изрази или обособени части,
които имат характер на дублираща информация по отношение
на основната.
Пример: Димитър Чорбаджийски (Чудомир) близо две десетилетия стои
настрана от литературата, изявявайки се през това време като художник.
Не всеки глагол допуска свързване с подчинено да-изречение (т.е.
съдържащо съюз „да“).
Наемът за апартамента е 300 лв. (150 евро).
Тесалоники (Солун) е най-близкият голям гръцки град до границата с
България.
 За отделяне на част от дума или дума, което позволява различни
прочити на думата, израза или изречението.
Пример: Излезе книгата „Жаргонът, без който (не) можем“.
Начинът на свързване ще (пред)определя посоката на подчинението.
 За отделяне на ремарки в драматични произведения.
Пример: МАКЕДОНСКИ (силно развълнуван): Не, аз ще ида! (Сърдито.)
Бръчков не може, Бръчков не познава добре Русчук, Бръчков прави песни,
Бръчков ще го усетят и обесят.
 За отделяне на библиографски данни след цитиране в текста.
Пример: Балан с ирония отбелязва, че въпреки огромния по обем граматичен
материал, залегнал в програмата, обучението по български език има като
резултат голям брой завършили средно образование млади хора, които
говорят на „един примитивен, такъв-онакъв български език, а в своите
прошения за съответствена служба допускат по три погрешки в една
дума“ (Балан 1887: 501).
 С квадратни или кръгли скоби се отделят думи и изрази на
автора, вмъкнати в цитиран текст с цел пояснение.
Пример: „Даже и източното [разредка в оригинала - курсив мой] наречие,
което се счита за главна основа на писмения български език, е
пожертвувало най-главната своя особеност - тъмното произношение на без
акцентните гласни.“
Като знак с непунктуационна функция скобите се използват в случаите:
 За ограждане на препинателните знаци въпросителен,
удивителен, въпросителен и удивителен, употребени вътре в
изречението за изразяване на отношение към изказаното.
Пример: Всички, представяш ли си (?!), се бяха обединили около тази теза.
Рождената му година е 1900 (?).
 За ограждане на многоточие, с което се означава пропуснат
текст (дума, израз, изречение или по-голяма цялост) при
цитиране.
Пример: Според Лейкъф и Джонсън „Размяната на реплики в диалога и
поддържането на разговор по дадената тема (...) изискват определено
сътрудничество“ (Lakoff, Johnson 1980: 108).
Ю. М. Лотман пише: „На пръв поглед може да изглежда, че материален,
веществен е само материалът на т.нар. изобразителни изкуства. Това не е
така: звукът, материалът на музиката, езикът, материалът на
литературата [...] също имат своята веществена определеност “ (Лотман
1994: 42 - 43).
А) За ограждане на арабски цифри, с които се означават алинеи към членове
на закони.
Пример: Чл. 2.(1) БАН участва в развиването на науката в съответствие с
общочовешките ценности и националните интереси и съдейства за
умножаване на духовното и материално богатство на българския народ.
 След букви или арабски цифри при рубрики и при номериране
се пише дясна скоба без точка след нея.
Пример: Кандидатите трябва да подадат следните документи:
1) заявление
2) диплом за завършено образование и научна степен (ако има такава)
3) професионална автобиография
Посочете правилната форма: Недалеч стояха трима .............
А) войника
Б) войници
Тире [-]
Тирето е знак, който се използва за означаване на пропуснати части на
изречението, за по-силно отделяне в сравнение със запетаята на обособени
части и на вметнати думи и изрази, за отделяне на прости изречения в
състава на сложното, при присъединяване, при цитиране и при оформяне на
пряка реч. Тирето се отделя от двете страни с шпация.
Пунктуационна употреба на тирето
Като пунктуационен знак тирето се употребява в следните случаи:
 За означаване на пропуснати части на изречението:
А) На мястото на пропусната, но подразбираща се от контекста част.
Пример: Той рисува портрети. Тя – пейзажи.
Полезното трябва да се свързва с приятното, поучението – с радостта.
Техниката – в помощ на човека.
Б) За отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения.
Пример: Висше образование – магистърска степен
Декларация за материално и имотно състояние – образец
Технически университет – София
В) За отделяне на обособени части.
Примери: Продават се камъни – имитация на перли.
Тогава влезе войводата – сърдит и намръщен.
Първото впечатление – макар и краткотрайно – винаги остава.
Владимир Димитров – Майстора
  Когато обособените части са разположени между останалите части
на изречението и началото им е отделено с тире, краят им може да
се отдели с тире или със запетая.
Примери: С тези въпроси се обръщаме към г-н Димитър Иванов –
председател на Сдружението – който беше любезен да ни отдели малко
време.
Всяко съвпадение с имена на действителни личности – живи или починали, и
с техните биографии е случайно.
Страните – членки на Европейския съюз, подписаха споразумението.
 Не се отделят с тире едносричен съюз и разположена
непосредствено след него обособена част
Пример: И поглеждайки назад, той я видя да завива зад ъгъла.
 Когато обособената част е разположена на отделен ред, тя не се
отделя с тире
Пример: Стефан Куманов
експерт в отдел „Реклама и продажби“
Боян Борисов
адвокат
Г) Тире се пише вместо запетая за по-силно отделяне на вметнати думи и
изрази
Пример: Първо – ти не го познаваш.
Напротив – даже се опита да ме спре.
 Когато вметнатите думи и изрази са разположени между останалите
части на изречението и началото им е отделено с тире, краят им
може да се отдели с тире или със запетая.
Пример: Това искане – разбира се – ще бъде отхвърлено.
В близост до самото пристанище – от друга страна, се намират
останките на стария град.
Д) Тире се пише за отделяне на изброяване след обобщаващи думи или
изрази.
Пример: Фондацията поддържа интернет страница за лично творчество –
поезия, есета, разкази, картини, музика, фотография, преводи, колажи.
 Когато изброяването е разположено между останалите части на
изречението и началото му е отделено с тире, краят му може да се
отдели с тире или със запетая.
Пример: Допреди няколко десетилетия се разискваше въпросът кой от
трите вида – орангутанът, горилата или шимпанзето – е предшественик
на човека.
При неврози се препоръчват и останалите пчелни продукти с хранително-
лечебни свойства – пчелното млечице и пчелният прашец, заради тяхното
общоукрепващо действие и влиянието им върху нервната система.
Е) Тире се пише за отделяне на обобщения и заключения от предхождащи,
конкретизиращи ги еднородни части или изречения.
Пример: Пътуване, хотели, репетиции, представления – това е животът
на артиста.
Ж) Тире се пише за отделяне на част от изречение или на просто изречение в
състава на сложното, обобщени с показателно местоимение или с
частицата ето.
Пример: Любовта – това е всичко, от което се нуждаем.
Какво е бъдещето на планетата – ето въпроса, за който трябва да се
мисли.
З) С тире се отделя словосъчетание с показателно местоимение, което е
конкретизирано с да-изречение
Пример: Тази мисъл – да се примири със сегашното си положение, я
измъчваше постоянно.
Онази стара идея – да напише какво мисли за красотата на природата, все
повече го завладяваше.
И) С тире се отделя словосъчетание с показателно местоимение, което е
конкретизирано с изречение, въведено с въпросителна дума.
Пример: Този въпрос – кой всъщност трябва да свидетелства срещу
извършителя, не беше решен.
Онова мъчително колебание – как да изрази по недвусмислен начин
чувствата си, отново се прокрадваше в съзнанието му.
Й) Тире се пише между две прости изречения в състава на сложното, когато
едното от тях има обобщаващ характер, а другото го конкретизира.
Пример: Тя мислеше само за едно нещо – да се измъкне по-скоро от стаята.
Много се чудих за следното – имат ли, нямат ли място такива
разсъждения.
К) Тире се пише между две прости изречения в сложното в причинно-
следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между тях.
Пример: Прочетох само две страници от романа – за повече нямах сили.
(Срв.: Прочетох само две страници от романа, тъй като за повече нямах
сили.)
Щях да отида сама, но той пожела да ме придружи – в последно време
непрекъснато иска да сме заедно. (Срв.: Щях да отида сама, но той пожела
да ме придружи, понеже в последно време непрекъснато иска да сме заедно.)
Текстът се публикува без редакция – само така може да изпъкне
същинският му смисъл. (Срв.: Текстът се публикува без редакция, защото
само така може да изпъкне същинският му смисъл.)
Л) В сложното изречение употреба на тире се допуска между два съюза,
които следват непосредствено един след друг и въвеждат различни прости
изречения, ако първият съюз е неударен и едносричен.
Пример: Смятах да мълча, но – понеже стана дума за това, ще ви
отговоря.
М) Тире се пише за отделяне на присъединителни конструкции.
Пример: Трябва да отговориш – и то веднага.
Свиреше и рок – при това доста добре.
Необходимо беше да се действа – това беше безспорно.
Н) Тире се пише при цитиране в следните случаи:
- за отделяне на пояснителен авторов текст, разположен след цитата
Пример: „На изучаването на естествените науки е основана силата и
прогресът на сегашните европейски народи“ – заявява Бончев в статията
си за програмната на пловдивските училища.
 За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между части на
цитираното изречение.
Пример: „Проблемът за свободата – отбелязва авторът – може да се
разглежда в различни аспекти“
 За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между две
отделни изречения от цитата, като второто тире се пише след
точката, с която завършва авторовият текст.
Пример: „През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания –
споделя Вазов. – Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-
големи…“
О) Тире се пише при пряка реч в следните случаи:
- За отделяне на пояснителен авторов текст, разположен след пряката реч.
Пример: - Каква дълга нощ! – прозина се Игнатий и се прекръсти.

 За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между частите

на изречение от пряката реч.
Пример: - Всяко лято – засмя се той – на море. Нека ми е зле!
 За отделяне на пояснителен авторов текст, който е вмъкнат между
две изречения от пряката реч, като второто тире се пише след
точката, с която завършва авторовият текст.
Пример: - Ти плачеш, а? – кресна той. – Знам защо плачеш... Вън!
Непунктуационна употреба на тирето
Като знак с непунктуационна функция тирето се използва в следните случаи:
 За графично отделяне на репликите на различните участници в
диалог
Пример: - В Америка ходили ли сте?
- Не, не съм ходил.
 За означаване на рубрики, когато са разположени на нов ред и не са
номерирани
Пример: Анотации се поместват:
- в каталозите на издателствата;
- в рубрики за нови книги на вестници и списания;
- към отпечатана книга.
 За означаване на отношения между понятия, обекти и др. (когато е
пропуснат съюзът между тях).
Пример: взаимодействие личност – култура
опозиция родно – чуждо
футболната среща България – Италия
 За означаване на период от време, интервал или отношение между
обекти в пространството, когато е налице пропускане на съюз или
предлог
Пример: VI - V в. пр.н.е.
70 – 80-те години на XXв.
Иван Вазов (1850 - 1921)
жп линия Русе – Варна
 За означаване на приблизителност.
Пример: Останаха само 15-20 минути.
Прочетох 10-12 страници.
Ще ти се обадя в сряда – четвъртък.
Кавички [„ “]
Кавичките са двоен знак, с който се ограждат думи, изрази, изречения или
цели текстове. Стандартният графичен вариант на кавичките е [„ “].
Кавички се употребяват в следните случаи:
 При цитиране.
Пример: Още в началото на изследването си авторът подчертава:
„Човечеството е създало и поддържа това богато разнообразие не заради
самото него, а защото всеки тип, всеки жанр може да каже нещо, което
другите не могат“.
 При предаване на пряка реч.
Пример: И ако някой по същото време го запита: „Е, Сократе, какво пишеш
сега?“, той ще отвърне, без да вдига глава: „Когато пиша, аз вече не съм
Сократ, а Платон“.
 При собствени имена в следните случаи:
- При приложения в рамките на съставни собствени имена.
Примери: Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св.
Кирил и Методий“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, СУ
„Любен Каравелов“, Държавен фонд „Земеделие“
- При собствени имена, приложения в рамките на словосъчетания.
Пример: храм-паметник „Александър Невски“, църква „Свети
Седмочисленици“, мина „Челопеч“, район „Средец“, жилищен комплекс
„Люлин“, квартал „Княжево“, улица „Бистрица“, хотел „Перун“, хижа
„Белите брези“, къмпинг „Силистар“, язовир „Голям Беглик“, телевизор
„Сони“, спортни обувки „Адидас“, шоколад „Своге“, картофи сорт
„Пикасо“, куче порода „Лабрадор“, орден „Стара планина“, специалност
„История“, отдел „Човешки ресурси“, вестник „Труд“, повест „Чичовци“,
филм „Вчера“, телевизия „Диема“, радио „Романтика“.
- Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се
запазват
Пример: Живея на „Бистрица “ повече от двайсет години.
Наскоро препрочетох „Балада за ГеоргХених“.
„Оркестър без име“ е един от любимите ми филми.
 - Когато собствено име, което изисква ограждане в кавички, е
представено чрез своя част или е променено граматически,
кавичките се запазват.
Пример: В „Речника по нова българска литература“ са представени малко
познати на широката публика автори.
Паисий Хилендарски завършва „Историята “ си през 1762 г.
 При собствени имена, които са групови съкращения.
Пример: фирма „Булмес“, верига магазини „Технополис“, издателство
„Софтпрес“, „Булгаргаз“ ЕАД
 При необичайна за контекста употреба на думи и изрази.
Пример: Обаждания и есемеси с „шеги“ получават абонати на мобилни
оператори.
Кавички не се употребяват в следните случаи:
 При собствени имена на географски обекти.
Пример: град Варна, село Ковачевица, махала Палилула, планина Родопи,
връх Мусала, река Велека, езеро Сребърна, остров Света Анастасия
 При заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации,
конкурси, концерти, филми, оперни и театрални представления,
шоу спектакли и др. поради специфично графично оформяне.
Пример: ХЪШОВЕ
по Иван Вазов
Спектакъл на Александър Морфов
 При цитиране на стихове, оформени като отделен абзац.
Пример: В друго стихотворение обаче се казва, че нощите са не само време
за неусетно гаснене:
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...
  В случаите, гореописаните случаи, когато думата, изразът или
текстът в кавички се изписва в курсив или друг шрифтов стил
 При инициалните кирилски и некирилски съкращения.
Пример: Главна дирекция ГРАО, телевизия БТВ, холдинг БДЖ,
бензиностанция ОМV
 При собствени имена, изписани с некирилска графика или съдържащи
цифри
Пример: шоколад Milka, масло President, камион Volvo, бира Budweiser,
застрахователна компания Allianz, фирма Canon Group, международен път
Е79
 При библиографско описание на заглавия на книги, сборници,
дисертации, автореферати, статии и рецензии.
По традиция без кавички се пишат:
 Имената на общини и области.
Пример: община Ябланица, област Благоевград
 Имената на предимно небългарски културни обекти, употребени без
категоризираща дума (предшестващо съществително нарицателно).
Пример: Мулен Руж, Ермитажът, Ковънт Гардън, Сорбоната, Лувърът
 Лексикализираните названия на търговски марки.
Пример: Продадох изгодно стария си форд.
Заедно с обяда той си поръча и чаша мерло.
Точка [.]
Пунктуационна употреба на точката
Знакът точка се употребява в следните случаи:
 В края на съобщително изречение с изключение на заглавие
Пример: След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба
светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора.
  В края на подбудително, желателно или възклицателно изречение,
което изразява слаба степен на подбуда, желание или емоция.
Пример: Помислете върху предложението на нашата фирма.
Да можех да намеря тази книга.
 В края на въпросително изречение, което е загубило характера си на
въпрос
Пример: Ех, и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда.
Не се пише точка в края на заглавие.
Пример: Преди да се родя
Как да отслабнем завинаги
Непунктуационна употреба на точката
Като знак с непунктуационна функция точката се използва в случаите:
 При съкращаване на думи и изрази (с изключение на и графични
съкращения на мерните единици).
Пример: Посетихме о. Света Елена.
Претича бързо през бул. „Мадрид“.
На обсъждането присъства и проф. Иванов.
 При отделяне на цяло число от дробна част в десетични дроби или за
означаване на време (в часове, минути, секунди).
Пример: 5.3, 27.9, 101.2
Регистрация – от 8.30 до 9.30; начало – 9.40
37.5°С
 След арабска цифра за означаване на числително редно име
Пример: Завърши успешно 7. клас.
 При означаване на дати, изписани с цифри.
Пример: Сдружението представя своята прокламация на 20.04.1876 г. или
Сдружението представя своята прокламация на 20.IV.1876 г.
Конференцията се открива на 24.05. т.г. или Конференцията се открива на
24.V. т.г.
Всички отчети отразяват периода 15.09. - 15.10.1985 г. или Всички отчети
отразяват периода 15.IX. - 15.Х.1985 г.
 При графично оформяне на рубрики след римски и арабски цифри,
както и след главни и малки букви
Примери: I. 1. 2.1 3.3.1 A. б.
Не се пише точка в следните случаи:
 При графични съкращения на мерните единици.
Примери: мм и mm (милиметър), м и m (метър), км и km (километър), кг и kg
(килограм), г и g (грам), mg и мг (милиграм), ч и h (час), мин и min (минута)
А) Точка се пише при графичните съкращения на мерните единици час,
минута, секунда, когато се означава определен момент от денонощието.
Пример: Точно 7 ч. и 25 мин. сочеше часовникът.
 Не се пише точка след арабски цифри в следните случаи:
А) При отбелязване на дати, когато името на месеца е изписано с букви, и
при означаване на години.
Пример: 22 септември, 24 май, 3 юни т.г., 681 г., 1968 г., 2009 г.
Б) Когато арабските цифри са разположени след знаците за номер [№],
параграф [§] и след съкращения от типа на с. (страница), т. (точка), фиг.
(фигура) и др.
Пример: Жилището се намира на ул. „Лилия“ № 9 в кв. „Лозенец“.
Коментарът се намира в § 5 от 111 част.
На с. 3 е обяснена схемата.
Материята се разисква в т. 6 от I глава.
Фиг. 18 представя чертеж на обекта.
  Не се пише точка след римска цифра с изключение на случаите в т.
109.4. и 109.5.
Пример: V в., VII конгрес на кинолозите, XXIV Народно събрание
Въпросителен знак [?]
Въпросителният знак се употребява в следните случаи:
 В края на въпросително изречение.
Пример: Кой иска да гледаме този филм?
Знаеш ли къде ще се състои лекцията?
 В края на заглавие, ако изречението пази характера си на въпрос.
Пример: А сега накъде?
Народе???
 Вътре в изречението за изразяване на отношение към част от
изказването
Пример: Смяташ, че всеки (?) ще реши този въпрос като тебе.
Удивителен знак [!]
Удивителният знак се употребява в следните случаи:
 В края на подбудително изречение, изразяващо силна степен на
подбуда
Пример: Веднага се заеми с работата си! Ще отидеш и ти!
 В края желателно изречение, което изразява силно желание.
Пример: Бог да ти даде здраве!
Де да бях и аз като теб!
 В края на възклицателно изречение, което изразява силна емоция.
Пример: О! Не знаех, че си тук.
О, скрити вопли на печален странник, /напразно спомнил майка и родина!
Ей! Ти, младежът!
  В края на заглавия удивителният знак се запазва.
Пример: Да бъде ден!
Елате ни вижте!
 Вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо.
Пример: И те бух! във водата.
 Вътре в изречението за изразяване на отношение към част от
изказването
Пример: Близнаците навършиха 102 (!) години.
Многоточие [...]
Знакът многоточие се употребява в следните случаи:
 За означаване на пауза при прекъсната или недоизказана мисъл
вътре или в края на изречението.
Пример: Значи, ще се превърнем в отшелници, в аскети... в лицемери, които
не виждат красотата на новия свят!
Каква си... бяла, бяла... каква си хубава...
На мене да остане, не вярвали, ама жени нали са...
 За означаване на пропусната част от цитат.
Пример: Авторът казва очевидното: „... програмата не притежава
собствен ум [...], ако оставиш всичко на нея, със същия успех можеш да
хвърляш зарчета “.
Непунктуационни знаци
Най-често използваните непунктуационни знаци в българската графична
система са дефис (малко тире), знак за ударение, апостроф, наклонена черта,
индекс, звездичка. Употребяват се и други графични знаци: § (параграф), №
(номер), % (процент), + (плюс), -(минус), ° (градус), > (по-голямо), < (по-
малко), @ (ет) и др.
Дефис (малко тире) [-]
Дефис се използва в следните случаи:
  След частиците по и най при степенувани прилагателни имена и
наречия: добър – по-добър, най-добър; далече – по-далече, най-далече
 При полуслято писане на част от сложните думи: заместник-министър
и зам.-директор, черно-бял, гръцко-български
 При думи и изрази, за чието изписване се използват букви и цифри или
букви от различни азбуки.
Пример: Аполо-13, Боинг-737, МИГ-2000; 1-ви (първи), 5-ия (петия), 5-ото
(петото), 90-те (деветдесетте); 5-дневен, 100-годишнина; У-образен, а-
лъчи; DVD-то, GSM-a, Oscar-и.
 При полуслято писане на задпоставени приложения в състава на някои
собствени имена.
Пример: Александър Дюма-баща, Пенев-младши; София-север, Марица-
изток
 При пренасяне на части от думи на нов ред: мо-да, разу-мен
 При писмено предаване на скандирани думи: Ро-ди-на!, По-бе-да!
 При графични съкращения: г-н (господин), д-р (доктор), у-ще
(училище)
 При обособяване на отделни смислови части от думи:
Пример: не-българин; Гръцката етимология на „антропос“ (човек) означава
„онзи, който е обърнат и гледа нагоре, а в „чело-век“ се поставя
определителят „чело“ – най-високата част на лицето.
 При оформяне на рубрики.
Пример: За обзавеждането на офисите са необходими:
- 5 бюра,
- 7 стола,
- 1 работна маса
 Допуска се употреба на дефис при обединяване на думи от свободно
словосъчетание в смислова и графична цялост.
Пример: Самият индивидуален живот е едно такова пребиваване в
социалността, в живеенето-с-другите.
  Допуска се употреба на дефис при разделяне на комбинации от цифри,
когато с тях се означават телефонни номера, размери, формати и др.
Пример: 02-8 93-56-11 (телефонен номер), 60-90-50 (размери), 84-108-32
(формати)
Знак за ударение [']
Знак за ударение се използва в следните случаи:
 Върху букви за гласни в отделни думи в свързан текст, за да се избегне
двусмислие: се́дмица и седми́ ца, хо́ ра и хора́, па́ра и пара́
 При кратките форми на личното и на притежателното местоимение за 3
л. ж.р. ед.ч
Пример: Трябва да й изпратиш поздравления.
Книгата й лежеше на масата.
 Върху буквата за гласната в частицата по при степенуване на
съществителни, глаголи и съчетания с предлог: по́ юнак, по́ обичам, по́
към тебе, още по́ на запад
 При транскрибирани собствени имена от чужди езици, ако е
необходимо да се посочи мястото на ударението: Ма́ ртин и Марти́ н,
Ага́ та и А́ гата, Ива́ нов и Ивано́ в
 В специализирани издания като речници, справочници, енциклопедии.
Пример: ка́ жа, ка́ жеш, ка́ жем; ка́ зах, ка́ за; ка́ жех, ка́ жеше; ка́ зал; ка́ жел;
ка́ зан; кажи́ !, каже́ те!
водопрово́ д – част от водопроводна мрежа или инсталация, по която се
подава чиста вода към потребителя.
Апостроф [’]
Апострофът се използва в следните случаи:
 При предаване на изговор за означаване на изпусната буква или сричка:
т’ва (това), наш’те (нашите), го’син (господин)
 При мерена реч предвид метриката: нек' (вм. нека)
 При съкратено изписване на години.
Пример: България заслужи втора квота за Лондон ’12. БНТ ’99, Мондиал
’06
 При думи и собствени имена от чужди езици, които съдържат апостроф
в съответния език: шарже д’афер, Д’Аламбер, О’Конър, Кот д’Ивоар
Наклонена черта [/]
Наклонена черта без шпации се използва в следните случаи:
 За изразяване на съотношение между величини, когато е пропуснат
предлогът:
Пример: 60 км/час (60 километра в час), 10 имп./мин (10 импулса в минута),
7.50 лв./кв. м (7.50 лева за квадратен метър); 19/24 (формат), 13/15/19
(размер)
 За изразяване на отношения между понятия, когато са пропуснати
съюзите и, или.
Пример: преводи от/на английски, тел./факс 900-90-90, категорията
определеност/неопределеност, купува/наема, отговорете с да/не
 При някои графични съкращения, установени по традиция: в/ху (върху),
с/ка (сметка), м/у (между)
 Допуска се употреба на наклонена черта при записване на обикновени
дроби: ½, ¾, 4/5, 9/10
 Наклонена черта с шпации се използва за отделяне на стиховете в
цитат от лирически текст, когато цитатът е разположен на един ред с
авторовия текст
Индекс и звездичка [*]
Индексът се означава с повдигната арабска цифра или със звездичка. Пред
индекса не се оставя шпация.
 Индексът се използва за препратки към бележки или библиографски
сведения под линия, в края на текста или на негова структурна част.
Пример: В заглавието в снет „вид“1 са темите, идеите, жанровите
конструкции на цялото.
1 Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел
Или: В заглавието в снет „вид“* са темите, идеите, жанровите
конструкции на цялото.
* Терминът се въвежда във философски план от Г. Хегел
Когато не е индекс, звездичката се използва в следните случаи:
 Като знак за обособяване на отделни структурни части в текста.
Пример: И, в свойта кратка красота,
цветята се топят безследно...
*
И пак край смълчаните хижи
вървя в бледосиня мъгла
 За означаване на пропуснати букви, думи или цифри: 5**6