ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

гр. Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24, тел.: 032/261-261

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
Деканат (Ректорат, етаж 3, стая 325), тел.: 032/261-332
КАТЕДРА ПО ОБЩО ЕЗИКОЗНАНИЕ И ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Увод в общото езикознание

ТЕМА 20. Типологична класификация на езиците

История на въпроса

Всички езици по света могат да бъдат класифицирани по два начина:

1) Въз основа на тяхната родственост (генеалогична класификация), където ги разделяме на езикови
семейства с групи и подгрупи.
2) Въз основа на начините за граматично изразяване и сходните морфологични принципи
(типологична/морфологична класификация). Типологичната класификация на езиците е направление
в лингвистичните изследвания, което възниква и се развива през XIX в. Първоначално
класификацията е наречена морфологична и има за цел да установи сходствата и различията в
общите и най-важни свойства на езиците, без оглед на техния произход.

Първи опит за типологична класификация е направен от немските учени Аугуст и Фридрих

фон Шлегел. Според тях съществуват три типа езици:
o езици без граматична структура – аморфни езици;
o езици с еднозначни афикси – всеки афикс носи по едно различно значение;
o езици с многозначни афикси

Значително по-задълбочено към въпроса за типовете езици подхожда Вилхелм фон Хумболт.
Той разделя езиците на други три вида като ги оприличава с трите царства в природата:
o изолиращи (коренни) – минерално царство (кристали);
o аглутиниращи (прилепващи) – растително царство;
o флективни– животинско царство.

С типологичната класификация се занимава и Август Шлайхер, който твърди, че за високото

развитие на един език (т.е. престиж) не трябва да се съди по неговото речниково богатство, а по
сложността на неговата граматика (по високата степен на граматикализация).
Друг учен, който работи по въпроса за типологичната класификация е Хейман Щайтал, който
въвежда към класификацията на Хумболт още един тип езици – инкорпориращите.

Най-съвременната класификация е на американския учен Едуард Сапир.

Типологичната класификация представлява групиране на езиците в отделни типове, въз основа на

преобладаващия начин на граматично изразяване, т.е. въз основа на общите морфологични и
граматични явления в тях, а НЕ на база родството помежду им.

1
Типове езици

* Изолиращи (коренни) езици: При тях думата обикновено съвпада с корена. Характеризират
се с отсъствие (изолация) на афикси (представки, наставки и пр.). Обикновено нямат склонения и
спрежения поради факта, че липсата на афикси прави невъзможно реализирането им. Затова при тях
от голямо значение са словоредът и служебните думи – те показват обект, субект, действие и т.н.
Синтактичната функция на думата се определя от мястото ѝ в изречението. Такива езици са:
китайският, виетнамският, лаоският, малинке, еве и др.

* Аглутиниращи (прилепващи) езици (лат. agglutino – прилепям, прикрепвам):

Характеризират се с това, че граматичните значения се изразяват чрез прибавянето на много на брой
еднозначни афикси (всеки афикс носи различно значение – един за род, друг за число, трети за падеж
и т.н.)
Такива езици са: тюркските езици, угрофинските езици, езиците банту, кавказкият език и др.
При някои езици може да се наблюдава и наличие на инфикс – вмъкване на афикс в корена.

Примери:
турски: ev - evler - evlerin - evlerinde
къща - къщи - твоите къщи - в твоите къщи

унгарски: ember - emberek - embereknek

човек - хора - на хората

ВАЖНО! При аглутиниращите езици афиксите следват определен ред, като най-напред са тези с
най-широко значение, а по-назад са уточняващите афикси, напр. YAZAMIYORSUNUZ – Вие сега не
можете да пишете.

* Флективни езици (лат. flecto – огъвам, извивам, изменям): характеризират се с

използването на разнообразни флексии, включително и вътрешна флексия (промяна на кореновата
гласна), които носят множество значения – един афикс има много значения. Такива езици са
индоевропейските и семитските езици.
напр. ОТИДОХМЕ – мн.ч. ; 1.л. ; мин.св.вр. ; деят. залог; изяв. накл.
В езика банту щяхме да имаме 5 отделни афикса, за да изразим същото нещо.
При аглутиниращите езици отношенията се изразяват чрез „прилепване“, докато при флективните
това става чрез „спояване” и това „спояване” в езикознанието се нарича „фузия” -> фузионни езици.

* Инкорпориращи (полисинтетични = богати откъм синтетика) езици: Характерното при тях е,

че в една лексикална единица се обединяват няколко елемента и се получава дума-изречение (цялото
изречение в една дума). В нея се съчетават както лексикалните основи (именни и глаголни), така и
афиксите, които се намират в отделни граматични отношения. Такива са голяма част от
палеоазиатските езици – чукотски (чукчи), ескимоски, нутка и др.

2
Класификация на Сапир

Новата типологична класификация принадлежи на американския езиковед Едуард Сапир.

Според Сапир в различните езици морфемите (или думите) могат да изразяват четири типа понятия и
в съответствие с тях, той класифицира езиците в две големи групи:

I. Чисто релационни езици – А. Прости Б. Сложни

II. Смесено-релационни езици – В. Прости Г. Сложни

Основен тип Техника Степен на синтез примери

А. Прост китайски,
чисто релационен Изолиращ (коренен) аналитичен виетнамски

Изолиращ
(слабо аглутиниращ) аналитичен еве (Африка)

Б. Сложен Аглутиниращ -
чисто релационен изолиращ аналитичен полинезийски
Аглутиниращ синтетичен турски

салина
Фузионен синтетичен (Калифорния)

В. Прост
смесено-релационен Аглутиниращ синтетичен банту

аналитичен
Фузионен (умерено синтетичен) френски

Г. Сложен смесено- алгонкин (Сев.

релационен Фузионен полисинтетичен Америка)
Фузионен аналитичен английски

латински,
Фузионен синтетичен гръцки, санскрит

семитски
Символно- (арабски,
фузионен синтетичен еврейски)

Съществен недостатък на „класическата“ морфологична класификация на езиците е

фактът, че тя се основава на общи черти предимно в областта на морфемиката и морфологията.
Освен това, трябва да се има предвид, че не съществуват напълно „чисти“ морфологични типове, т.е.
няма ясни граници в класификациите на горепосочените езици. Напротив, преходност и признаци,

3
характерни за един тип език, се срещат и в други типове. Например, високият процент едносрични
думи, широката употреба на служебните думи и на словореда доближават иначе флективния
английски език до изолиращите езици. Някои езици от семейство банту в Централна и Южна Африка
(суахили, зулу, гайда) са от аглутиниращ тип, но имат елементи на флективност. Някои специалисти
отбелязват, че аглутинацията в малайско-полинезийските езици се различава чувствително от
аглутинацията в алтайските езици. Предполага се, че в далечни времена думите в китайския език са
се променяли и че този език, който днес е типичен представител на коренните езици, някога е бил
аглутиниращ. Всичко това не лишава от стойност морфологичната класификация, която играе
значителна роля за разкриване на особеностите в структурата на думата и в граматичните средства,
характерни за различните езици.