Звукови промени

Видове звукови промени

Комбинаторни
 При артикулацията си отделните звукове в
думата се „настройват“ един към друг.
 Пример: думата гозба произлиза от
старобългарската дума гостьба, където
беззвучната съгласна с се е променила в
звучната з под въздействието на звучната
съгласна г.
Спонтанни
 Не зависят от взаимодействието на
звуковете в думата.
 Причините за такива промени се търсят в
историческия развой на езиците.
 Частична

Комбинаторни звукови промени

Регресивна асимилация * Повлияният звук само частично се уподобява
* Следващият звук влияе на на влияещия му звук.
предходния
Асимилация
ПР: сбогом – звучната
(уподобяване) съгласна б озвучава
Един звук се нагажда предходната беззвучна с
частично или напълно Пълна
към друг звук * В някои диалекти.
Повлияният звук се променя изцяло и
зазвучава като влияещия му звук
Прогресивна асимилация
* Предходният звук влияе на
следващия го. Не се наблюдава
в българския език, освен в
някои диалекти.

Комбинаторни звукови промени

Дисимилация Частична
(разподобяване)

Пълна
 Палатализация
* Нагаждане на съгласен звук (особено
веларните к, г, х) към следващите ги
високи гласни е, и и глайда й

Преглас
*Изменение на гласната под ударение под
влиянието на гласната в следващата
Регресивна асимилация сричка.
Пр: в кякои диалекти жаба се изговаря
жеба

Вокална хармония
* Характерна е за езиците от тюркското
езиково семейство. Гласната в наставката
се нагажда според гласната в корена. Ако
гласната в корена е предна, значи и
гласната в наставката е предна.
 Метатеза
(премятане)
* Два съседни звука сменят местата си
Пр: бръз <> бърз

Епентеза
(вмъкване)
* Между звуковете в думата се вмъква нов звук, което улеснява произнасянето на
думата.

Протеза
Дисимилация * Появяване на гласна в началото на думата за улеснение на произнасянето на думата

Редукция
(смаляване)
* Гласен звук губи от своята пълнозвучност, когато е извън ударение

Елизия
(изпадане)
* Гласна без ударение напълно отпада от думата
 Променливо я

Дължи се на старобългарския ятов гласен звук (писменият знак за този звук е буквата ѣ), който в
историческия развой на българския език се прегласява (превръща) в звука [ja] – буква я, в
източните български диалекти и в звука [е] – е в западните български диалекти.
 След 1945 г. буквата ѣ („е двойно“) е премахната от българската правописна система, като е
заменена от буквите Я и Е
 ЗАДАЧА: На отделен файл изложете правописно-правоговорното правило за променливото я,
като подкрепите всяко твърдение с примери!
 Задачи

 Опишете звуковите промени, които наблюдавате в следните думи:

 Книга – книжар;
 Мляко – млечен;
 Строг [строк] – строгост;
 Метър – метри;
Гл. ас. д-р София В. Мицова
Катедра по български език,
Филологически факултет,
ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград