МИНАЛО СВЪРШЕНО

ВРЕМЕ. МИНАЛО
НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Минало свършено време – това време означава
минало действие, извършено в конкретен момент
или период и прекратено преди момента на
говоренето – Вчера четохме 2 часа.
 Образуване на формите за минало свършено време –
формите се образуват от минала свършена (аористна)
основа и окончания.
 Формите за минало свършено време са прости. Те се
образуват от специална аориста (минала) основа, която
се формира със следните основни гласни: -о
(редуваща се с -е), -и-, -а- (-я-) или без основна
гласна + окончанията:
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 МОДЕЛИ НА МИНАЛО
СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Форми на минало свършено време с основна гласна –о-
(редуваща се с -е-) – такива форми имат глаголите, които в
основната си форма завършват на: -та, -да, -за, -са, -ка – чета,
мета, плета, дойда, отида, доведа, вляза, изляза, сляза, донеса,
изнеса, внеса, облека, съблека, сека и др., а също и глаголите ям и
дам
 Модели на -ох:

Мета – метох, мете, мете, метохме, метохте, метоха

Дойда – дойдох, дойде, дойде, дойдохме, дойдохте, дойдоха
Внеса – внесох, внесе, внесе, внесохме, внесохте, внесоха
Облека – облякох, облече, облече, облякохме, облякохте, облякоха
 МОДЕЛИ НА МИНАЛО
СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Форми на минало свършено време с основна гласна –а- – такива
форми имат следните групи глаголи: с наставка -на (тръгна, стана,
стигна, легна и др.); други глаголи от I спрежение, които пред
основната гласна имат твърда нешушкава съгласна (рева, бера,
пера, греба, скубя, хапя, щипя, дреме и др.); глаголи от II спрежение,
които пред основната гласна имат шушкава съгласна (държа,
лежа, ръмжа, мълча и др); глаголи от III спрежение с основна
гласна -а (гледам, слушам, сънувам, бързам, вярвам и др.)
 Модели на -ах:

Тръгна – тръгнах, тръгна, тръгна, тръгнахме, тръгнахте, тръгнаха

Рева – ревах, рева, рева, ревахме, ревахте, реваха
Държа – държах, държа, държа, държахме, държахте, държаха
Гледам – гледах, гледа, гледа, гледахме, гледахте, гледаха
 МОДЕЛИ НА МИНАЛО
СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Форми на минало свършено време с основна гласна -я- – такива
форми имат следните групи глаголи: глаголи от I спрежение, които в
основната си форма пред окончанието имат твърда съгласна (простра,
умра, вра и др. ); глаголи от I спрежение с основна гласна след гласен
звук (блея, рея се, трая, тая и др.); глаголи от II спрежение с
окончание -я (те са изключение от формите на –их – летя, вървя,
крещя, седя, цъфтя, шумя, стоя и др.); глаголи от III спрежение с
основна гласна -я (стрелям, вечерям, отварям, отговарям и др.)
 Модели на -ях:

Простра – прострях, простря, простря, простряхме, простряхте,

простряха
Тая – таях, тая, тая, таяхме, таяхте, таяха
Летя – летях, летя, летя, летяхме, летяхте, летяха
Вечерям – вечерях, вечеря, вечеря, вечеряхме, вечеряхте, вечеряха
 МОДЕЛИ НА МИНАЛО
СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Форми на минало свършено време с основна гласна -и- –
такива форми имат болшинството глаголи от II спрежение –
варя, деля, мисля, купя, броя, греша, пуша, дружа и др.
 Модели на -их:

Деля – делих, дели, дели, делихме, делихте, делиха

Мисля – мислих, мисли, мисли, мислихме, мислихте, мислиха
Купя – купих, купи, купи, купихме, купихте, купиха
Строя – строих, строи, строи, строихме, строихте, строиха
Пуша – пуших, пуши, пуши, пушихме, пушихте, пушиха
 МОДЕЛИ НА МИНАЛО
СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Форми на минало свършено време без основна гласна – това
са глаголи, завършващи на два вокала – желая, мечтая,
копая, влияя, живея, пълнея, пея, оглушея, бия, мия, пия, чуя,
обуя и др.
 Модели без основна гласна:
Мечтая – мечтах, мечта, мечта, мечтахме, мечтахте, мечтаха
Живея – живях, живя, живя, живяхме, живяхте, живяха
Мия – мих, ми, ми, михме, михте, миха
Чуя – чух, чу, чу, чухме, чухте, чуха
 Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свършено
време – бях, бе, бе, бяхме, бяхте, бяха
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Употреба на минало свършено време – форми за
минало свършено време имат както глаголите от
свършен вид, така и глаголите от несвършен вид.
По-честа е употребата на глаголи от свършен вид,
тъй като действието е представено със своето
начало и своя край, завършено по време и
изчерпано по вид. Затова с глаголите от свършен
вид в минало свършено време се предават
последователно сменящи се действия, които
изграждат основната линия от развитието на
разказа – Сутринта станах, направих си кафе,
закусих, облякох се и излязох.
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Минало несвършено време – това време
означава действие, съвременно на минал
ориентационен момент – Снощи четях книга.
Минало несвършено време е време със сложна
ориентация.
 Начин на образуване на формите – формите на
минало несвършено време са прости. Те се
образуват от специална основа (основата на
сегашно време с някои изменнения на
глаголите от I и II спрежение) +
окончанията:
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ
При глаголите от I и от II спрежение основата на минало
несвършено време се образува в зависимост от мястото на
ударението:
 При ударение на последната сричка основата на минало
несвършено време завършва на -я, която във 2л. и 3л. единствено
число се променя в -е: плета-плетях, плетеше, плетеше
– в 1 л. и 2л. множествено число основната гласна -я НЕ се
променя в -е, въпреки че би трябвало – летяхме, летяхте
– когато пред окончанието има съгласна ж, ч, ш, то основата на
минало несвършено време завършва на -а, която във 2 л. и 3 л.
също се променя в -е – лежа – лежах, лежеше, лежеше,
лежахме, лежахте, лежаха
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 При ударение на вътрешна сричка основата на
минало несвършено време завършва на -е – мисля
– мислех, мислеше, мислеше, мислехме, мислехте,
мислеха
При глаголите от III спрежение основата на
минало несвършено време съвпада със сегашната
основа – тя завършва на -а (-я) – слушам – слушах,
слушаше, слушаше; стрелям – стрелях, стреляше,
стреляше. При глаголите от III спрежение НЯМА
преглас на -я в -е, тъй като тук имаме постоянно,
непроменливо -я.
 МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ
 Някои глаголи от II спрежение (образуващи минало
свършено време на -ях) и глаголите от III спрежение
имат еднакви форми за минало свършено и минало
несвършено време с изключение на формите за 2 л. и
3 л. единствено число, където в минало несвършено
време глаголните форми притежават окончанието –ше
– вървя – вървях ( 1л. ед.ч., св. вр., несв. вр.), вървя (2
л. ед.ч., св, вр.), вървеше (2 л. ед.ч., несв, вр.), вървя (3
л. ед.ч., св, вр.), вървеше (3 л. ед.ч., несв. вр.)
 Спрежение на спомагателния глагол съм/бъда в
минало несвършено време – бях/бъдех, беше/бъдеше,
беше/бъдеше, бяхме/бъдехме, бяхте/бъдехте,
бяха/бъдеха
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ

Употреба на минало несвършено време –

най-често минало несвършено време се
употребява най-често в следните случаи:
 За изразяване на действие, съвременно на
минал ориентационен момент – Когато тя
влезе, аз четях книга.
 За изразяване на едновременни минали
действия – Докато аз се оправях, Мария
ставаше.