МИНАЛО

НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ.
МИНАЛО
ПРЕДВАРИТЕЛНО
ВРЕМЕ.
МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

 Минало неопределено време – това време

означава минало действие, извършено преди
момента на говоренето, но без да е
конкретизиран моментът на извършването му –
Чел съм тази книга. Минало неопределено време
е време с проста ориентация.
 Образуване на формите за минало
неопределено време – те се образуват от
миналото свършено деятелно причастие на
глагола и сегашно време на спомагателния
глагол съм – чел съм, писал съм, слушал съм и др.
Формите в единствено число се менят по род, но
формите за 1л. и 2л. среден род, се използват
рядко.
МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ
МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

Особености в словореда на формите за минало неопределено

време:
 Спомагателният глагол съм НЕ може да стои в началото на
изречението, затова, когато формата за минало
неопределено време е в началото на изречението,
спомагателният глагол съм минава след причастието – Той е
чел книгата.
 Кратките местоименни форми се поставят след
спомагателния глагол, с изключение на 3л., ед.ч., където са
пред него – аз съм му чел, ти си му чел, той му е чел и др.
 Мястото на въпросителната частица ли е пред думата, за
която се пита, а при общ въпрос тя стои между причастието
и спомагателни глагол – Ти ли си ми чел?
МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

 Форми на спомагателния глагол съм в

минало неопределено време – бил (била,
било) съм, бил (била, било) си, бил (била,
било) е, били сме, били сте, била са
 Употреба на минало неопределено време
– най-често минало неопределено време се
употребява за действия, неопределени по
време на извършване – Чели ли сте тази
книга? ; Слушал ли си тази песен? Гледал
съм този филм.
МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ

 Минало предварително време – това време означава

действие, извършено преди минал ориентационен
момент. Действието, изразено с минало предварително
време, се извършва преди друго минало действие –
Бяха се наобядвали, когато той се прибра вкъщи. Това
е време със сложна ориентация.
 Образуване на формите за минало неопределено
време – формите на минало предварително време са
сложни и се образуват от минало несвършено време
на спомагателния глагол съм и миналото свършено
деятелно причастие на глагола – бях отишъл, бях
научил и др. Формите в единствено число се менят по
род.
МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ
МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ

Особености в словореда на формите за минало предварително

време:
 Спомагателният глагол обикновено стои пред причастието –
Бяха тръгнали преди закуската.
 Кратките местоименни форми се поставят между спомагателния
глагол и причастието – бях му направил, беше им казал и др.
 Въпросителната частица ли също се поставя между
спомагателния глагол и причастието – Беше ли излязъл преди
това?
 Спомагателният глагол съм НЯМА ФОРМИ за минало
предварително време.
МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ

 Употреба на минало предварително

време – минало предварително време, както
и останалите времена със сложна
ориентация, се определят като относителни
времена. Те изразяват таксисни
отношения. Миналото предварително
време изразява отношения на предходност
спрямо друго минало действие – Когато
звънецът беше ударил, ние вече бяхме
влезли в час.