ПРЕДМЕТ НА ГРАМАТИКАТА, РАЗДЕЛИ.

ОСНОВНИ ГРАМАТИЧЕСКИ ПОНЯТИЯ.

ДУМАТА КАТО ПРЕДМЕТ НА МОРФОЛОГИЯТА.
АНАЛИТИЗМЪТ КАТО ОСНОВНА ОСОБЕНОСТ
НА МОРФОЛОГИЧНАТА СИСТЕМА НА
СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.
 ПРЕДМЕТ НА ГРАМАТИКАТА

Думата граматика е от гръцки произход. Това

название е производно от гръцкото gramma (буква).
Всеки език има две главни съставки – речников
състав и граматически строеж.
 Речников състав на езика – в него влизат всички
думи, които се употребяват , които се употребяват в
даден език и които служат като градивни елементи
за образуване на словосъчетанията и изреченията
 Граматически строеж на езика – това са
правилата и закономерностите, според които се
използват думите в речта като средство за
общуване.
 ПРЕДМЕТ НА ГРАМАТИКАТА

Граматиката има два дяла: морфология и

синтаксис
 Морфология – тя изучава строежа на думите, а
също и образуването на различни форми и
носените от тях граматически значения за лице,
число, време, наклонение и пр.
 Синтаксис – той изучава закономерностите и
правилата, по които се свързват думите в
словосъчетания и изречения, а също така и
различните типове изречения с техните
структурни, граматични и стилистични особености
 МОРФОЛОГИЯТА КАТО ГРАМАТИЧЕСКО УЧЕНИЕ ЗА ДУМАТА

 Морфологията като част от граматиката е граматическо учение за

думата.
 Обект на морфологията е отделната дума – нейните граматически
функции, граматически форми.
 Предмет на морфологията е изменението на думата като средство
за изразяване на граматически значения.
 Морфологията е наука и за частите на речта, които са установени
въз основа на семантичните и формалните особености на думата.
 В морфологията се изучава и словообразуването на отделните
части на речта.
 Морфологията е наука за думата – за нейната морфологична
структура, за нейните граматически форми и значения, за
частите на речта и начините на тяхното образуване
 ДУМАТА КАТО ПРЕДМЕТ НА
МОРФОЛОГИЯТА. ПРИЗНАЦИ НА ДУМАТА.

Едно от основните понятия в морфологията е понятието дума.

Думата се разглежда като резултат от свързване на определен
смисъл с даден звуков комплекс, пригоден за определена
граматическа употреба.
Думата притежава следните признаци:
 Думата има материална страна, т.е изградена е от звукове
 Думата има и смислова страна – тя има значение
 Думата се отличава с категориална съотнесеност, т.е. Тя
принадлежи към определена част на речта, което определя
граматическата ѝ употреба в речта
 Думата е възпроизводима единица, тя съществува в готов
вид
 ЗНАЧЕНИЯ НА ДУМАТА

 Значение на думата – думата има два типа значение –

лексикално и граматическо
 Лексикално значение – то включва мисловното
съдържание, означавано от дадена словоформа, напр.
минзухар – пролетно или есенно цвете с жълти, сини или
пъстри чашковидни цветове. Това е лексикалното
значение на думата минзухар и нейните форми: минзухар-
минзухара-минзухарът-минзухари-минзухарите
 Граматическо значение – то представлява съдържащото
се в думата указание за определени граматически
категории, напр. минзухар – мъжки род, единствено
число, неопределеност (нечленувано)
 ФОРМИ НА ДУМАТА. ОСНОВНА ФОРМА

 В речта думата функционира в различни морфологични варианти,

наречени форми, напр. жена-жената-жени-жените. Под форма
на думата (словоформа) се разбира всеки отделен морфологичен
вариант на дадена дума. Най-много форми в българския език има
глаголът, тъй като има най-много граматически категории. Една от
всички форми се приема основна, представителна, начална форма
на думата.
 Основна форма на съществителните имена – нечленуваната
форма за единствено число – мъж, сто, нож
 Основна форма на прилагателните имена – нечленуваната
форма за мъжки род, единствено число – голям, малък, червен
 Основна форма на глаголите – формата за първо лице,
единствено число, сегашно време – работя, пиша, чета