Английският език днес е един от най-широко

разпространените езици във всички сфери на

икономическия и социалния живот на хората,както по света
така и у нас.Той се превърнал в напълно задължително
условие за свободна комуникация.Именно поради тази
причина е много важно да има специално разработени
методи за чуждоезиково обучение по английски
език.Когато човек за пръв път се докосва до чуждия език е
много важно какъв подход ще избере.В зависимост от това
дали този подход действа успешно за дадения човек такива
ще бъдат и неговия напредък и резултати в обучението.За
да възникне дадена концепция за ЧЕО е необходимо в
определена епоха да си взаимодействат различни фактори –
обществено-политически,институционални,научни,учебно-
теоретически и т.н.
Основна цел на обучението по английски език е речевата
дейност на този език.Има четири вида речева дейност,това са
четене,писане,слушане с разбиране и говорене.Крайната цел
на чуждоезиковото обучение е умението да се разбират и
употребяват неговите думи правилно.Силно влияние при
овладяването на чуждоезиковата лексика оказва
съвременната ориентация към изучаване на езика като
средство за общуване и комуникативно въздействие.
Развититето на умения за слушане,говорене,четене и
писане е немислимо без определен речников
запас.Звучаването на изолирани думи все още не е
достатъчно за развитие на посочените умения,които са
крайна цел на ЧЕО.Обучаваните трябва да развият
навици за автоматизиран подбор на лексикалните
единици по време на протичане на словесното
действие,за включването на тези единици в синтагмата и
фразата според правилата за свързване в съответния
чужд език.
Методиката е наука за
начините,средствата,похватите,чрез които се изучава
чуждия език.Методиката в частност си поставя за задача
преподаването като предмет на изследване,предмет на
усвояване. Интересува се от потребностите на учениците
 от изучаване на английския език.Отчита възпитателните
възможности.Методическите основи са свързани с трите
езикови аспекта:
-преподаване на лексика
-граматика
-фонетика и произношение
Лексиката е един от основните елементи на английския език
и е част от лингвистиката.Тя се занимава с пълния речников
материал на езика-запас от думи и фрази,включително и
всички форми,които имат лексикално значение или
граматически смисъл. Под лексикални знания разбираме
думи,изрази,словосъчетания,фразеологизми.Те се
обозначават с понятието лексикални единици.Думата като
основна лексикална единица има универсален харатер.Тя
изпълнява номинативна,сигнативна,комуникативна и
прагматична функция.Думата е фундаментална
функционално-структурна езикова единица.Тя притежава
сложна семантична морфологична структура.
По пътя на лексиката се създава системността на английския
език-структурните видове думи,семантическата и
стилистическата диференция на лексиката.Лексиката или
речниковият запас се състои от лексични единици.Всяка
лексична единица представлява единство от две различни
същности.В процеса на обучение учениците усвояват
формата и значението на лексичните единици и умението да
ги използват.Обучението на лексиката включва
представянето и разкриване на лексичните
единици,групирането и свойствата им.
Лексиката е безгранична затова и изучаването на целият
лексически запас е невъзможно.Затова се съставят
лексически минимум за всеки клас и етап на
обучението.Овладяването им дава възможност да се
определи нивото на учениците.Думите функционират в
речевата дейност само благодарение на връзките си с други
лексични единици,извън тези връзки думата не съществува.
Изучаването на лексиката с все повече разширяващи се
връзки между думите повишава осъзнаването и намалява
запомнянето на лексичните единици.За по-ефективно
обучение на лексиката е необходим диференциран подход
при подбора,въвеждането и затвърдяването на речниковия
материал.Диференцираният подход се осъществява чрез
методическа типология на лексиката.При нея лексичният
материал се разпределя по групи от гледна точка на
сложността и трудностите при изучаването му.
Специфика на лексикалните знания
Лексикалните единици притежават
семантичен,фонетичен,графичен,граматичен и стилистичен
компонент.От голямо значение за ЧЕО е усвояването на
семантичния компонент,на значението на лексикалните
единици,тъй като те много често не се покриват напълно със
значението на съответните лексикални единици в родния
език.Обучаваните са склонни да отъждествяват
семантичните структури на съответните единици в чуждия и
родния език,поради това възникват грешки при употребата
им на чуждия език.В ЧЕО обучаваните трябва да овладеят
определеното от конкретния контекст значение на чуждата
лексикална единица,а не обозначаването в речника
потенциално и често полисемантично значение.Съпоставката
на семантичните белези на чуждите думи със съответние им
български значения дава възможност на учителя да използва
приликите и да отбелязва разликите и по този начин да
предотвратява възможни грешки поради отрицателна
интерференция на родния език.
Обучаваните срещат думите като звукови и писмени
комплекси.За да могат да ги разпознават и да ги свързват със
съответното им значение(слушане и четене) или да ги
използват продуктивно(говорене и писане),те трябва да
овладеят техните фонетични и графични компоненти,т.е.
трябва да придобият знания за връзките между звук и писмен
знак(буква или буквосъчетание).В началото на ЧЕО тези
процеси протичат много бавно и под контрола на
съзнанието.От съществено значение е правилното
артикулиране.
Работата върху графичния компонент и неговото превръщане
в графомоторен се концентрира върху бързото разпознаване
на чуждия писмен знак и върху овладяване на съответния
правопис.Обучаваните се запознават с правописните правила
на чуждия език,те осъзнават изключенията и особеностите на
съответната правописна система.Под влияние на родния език
обучаваните често при четене и писане грешат буквите,които
се пишат еднакво,но се произнасят различно в чуждия
език.Най-подходящи упражнения на този етап са
преписването,четенето на глас,попълването на пропуснати
думи или части от тях,диктовките с пропуски.
Комуникативната ориентация на съвременното ЧЕО изисква
да се обръща голямо внимание на граматико-комбинаторния
компонент при усвояването на новите лексикални
единици.Това означава,че работата по лексика трябва да се
обвързва тясно с работата на граматика.Тъй като
лексикалните единици функционират в единици от по-висок
порядък-словосъчетания и изречения,необходимо е всяка
дума да се характеризира с оглед на нейната валентност.Под
валентност се разбира способността на думата да се съчетава
с други думи.Голямо внимание в ЧЕО следва да се обръща
на семантикообусловената и подлежаща на синтактична
реализация валентност на лексикалните единици.
Цел на работата по лексика е усвояването на трайни,бързо и
правилно приложими в устна и писмена реч лексикални
единици.Обикновено в началния етап на ЧЕО се работи
предимно върху изграждане на активния речник на
обучаваните.Рецептивният речник на този етап има преходен
характер,той постепенно преминава в активен.В ЧЕО
съществуват и възможности за изграждане на потенциалния
речник и позволява на обучаваните.Той възниква върху
основата на активния и пасивния речник и позволява на
обучаваните да разпознават и даже да възпроизвеждат
непознати до момента лексикални единици и значения върху
основата на познания за словообразувателни
модели,интернационализми,контекст,за света изобщо.
Много важно е в началото на ЧЕО да се изграждат умения за
самостоятелно придобиване на знания по лексика,например
работа с речник,развитие на стратегии за разбиране.За
постигане на максимални резултати е необходимо работата
по лексика да бъде интегрална част от развитието на умения
за слушане,говорене,четене и писане.Такова виждане
изисква на преден план да излезе комуникативното събитие и
неговата езикова реализация.За тази цел в съвременното ЧЕО
успоредно с овладяването на отделни думи се усвояват и
готови езикови средства(думи и изрази) за изразяване на
определени комуникативни намерения,т.е. от първия учебен
час обучаваните се учат да осъществяват
определени,подбрани с оглед на конкретните нужди на
обучението на словесни действия.

Основните етапи на работа с лексиката са запознаване с

новия материал,затвърдяване,развиване на навици и умения
за използване на лексиката в речевото общуване.
Лексичният материал в началния етап на обучение се отнася
към активния речник(продуктивен).Това са думи,които
обучаваният извлича от паметта си много бързо за
обозначаване на понятия и ги произвежда правилно в резтта
като спазва правилата на употреба-
произносителни,съчетаемост и граматични.Новите текстове
се представят от учителя,а обучаваните възприемат чрез
слушане.Чрез мимиките,жестовете и нагледността се
разкрива значението на новите думи.
През средния и завършващ етап новите думи се въвеждат със
съчетания,определени в рамките на учебните минимуми.
Въвеждането на новата лексика от активния и от пасивния
речник се свежда до определени изисквания:
-запознаване на лексиката при речева дейност
-значенията на думата се разглеждат като самостоятелна
учебна единица
-отделя се внимание на съчетаемостта и структурата на
думите,на синонимичните и антонимичните значения и на
многозначността
Има две различни начини за разкриване на значението на
думите.Тези начини се обединяват в две групи: безпреводни
и преводни
Към безпреводните се отнасят
нагледността,описанието,използване на редово
понятие,използване на синоними,използване на
антоними,словообразователен анализ и използване на
контекста.
Нагледността има три основни вида:предметна,зрителна и
двигателна.Нагледността има широко приложение през
началния етап.При описанието значението на новата
лексикасе представя чрез описание или тълкуване на
езика.Прилага се при средния или завършващ етап на
обучение.При използване на родово понятие новата дума се
отнася към определена лексична група и въз основа на
съотношението се обяснява родово-видово понятие:
Пр.мебел-диван,дърво-бреза
Синоними се използват,когато на обучаваните е позната
другата дума,която има еднакво значение като новата
лексична единица.Използването на синоними е един от най-
разпространените начини за въвеждане на новата лексика.
Използване на антоними има смисъл,когато обучаваните
имат определен речников запас.
Словообразователният анализ се използва за образуване на
производни думи чрез приставки,наставки и др.
Пр. учи-тел
Използването на контекста представя новата дума в
контекст,който позволява на обучаваните да се досетят за
значението й.
Към преводните се отнасят заместване на думата и превод.
Подготовката на учителя за обясняване на новата лексика е
свързана със следните дейности:
-да анализира новите думи за да определи трудностите
-да коментира думата
-да определи целенасочеността и достатъчен брой
упражнения и псоледователността на тяхното изпълнение в
учебника
Упражненияя за формиране на лексически навици
Такива упражнения се определят в две групи-подготвителни
и речеви.Чрез подготвителните упражнения се усвоява
значението на новите думи.Тези упражнения са от типа на:
-групиране на думите по тематичен или ситуативен признак
-упражнения за съчетаемост на думите и обучение на
прогнозиране
 -упражнения за еквивалентни замествания
-упражнения за разширяване и съкращаване на изречения
-упражнения за разширяване на асоциативните връзки
Речевите упражнения насочват вниманието към
съдържателната страна на изказването.Речевите упражнения
облегчават смисловото възприемане и разбиране.При тях се
усложнява езиковата форма,увеличава се обемът на
информация,намалява се или се изключват опорите на
образците.Речевите упражнения се делят на няколко групи:
-упражнения с репродуктивен характер и използване на
ключови думи,речеви формули,таблици
-упражнения с репродуктивен характер с опора на текст
-упражнения с продуктивен характер и опора на зрителна
нагледност
-упражнения с опора на предишен речеви и жизнен опит

Методика на преподаване
За въвеждане на нови думи и изрази се прилагат
разнообразни съчетания от методи и похвати,например:
-беседа с нагледни материали-
предмети,картини,рисунки,диапозитиви
-описание(на
действия,процеси,названия),дефиниции,коментиране,изброяв
ане
-използване на сродни
думи,антоними,синоними,морфологичен и
словообразувателен анализ
-контекст
-превод
-работа с речник
Под избора на конкретния похват на работа се имат предвид
възрастта на обучаваните,техните налични
знания,особеностите на лексикалните единици и
функционирането им в различните видове речева
дейност,времето,с което разполагаме.За да осигурим по-
бързо и трайно усвояване на знанията трябва да използваме
колкото се може повече дразнители,да изграждаме новото
върху основата на вече усвоеното,да затвърдяваме с похвати
и средства,съответстващи на характера на лексикалната
единица,на степента на обученост на обучаваните и на
принципа на постепенност при изграждане на
упражненията.За затвърдяване на лексикалните единици
могат да се използват разнообразни упражнения,например:за
попълване,за комбиниране,за систематизиране и
класифициране,посочване на синоними и
антоними,образуване на производни и сложни
думи,описание.