Professional Documents
Culture Documents
ISBN 978-619-222-167-6
Г О Л Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е Г ОЛ Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е
ÂËÀÄÈÌÈÐÀ ÀÍÃÅËÎÂÀ
ÊÍÈÃÀ ÇÀ Ó×ÈÒÅËß
ÏÎ ÌÀÒÅÌÀÒÈÊÀ
ÇÀ ÒÐÅÒÈ ÊËÀÑ
ÏÐÎÑÂÅÒÀ ÏËÞÑ
ÑÎÔÈß
ISBN 978–619–222–167–6
СЪДЪРЖАНИЕ
3
Уважаеми колеги,
Книгата за учителя е методическо ръководство за В книгата детайлно е разработено примерно Го-
учители, преподаващи математика в 3. клас по учебни- дишно тематично разпределение по учебния пред-
ка на издателство „Просвета Плюс“. мет математика за 3. клас според Наредба № 5 от
Книгата за учителя представя концептуалните идеи 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка (обн.
на автора, които, ако бъдат припознати от учителя тво- ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г.). Това разпределение е нап-
рец и комбинирани със съвременни подходи и техники равено в контекста на методиката, представена в нас-
на преподаване, то това би гарантирало създаването на тоящия комплект.
една модерна, позитивна и ефективна класна стая.
В настоящото издание се прави кратко предста- В приложенията на книгата за учителя са представе-
вяне на учебната програма по математика за 3. клас. ни примерни варианти за диагностика на третокласни-
Дефинира се иновативната методическата концепция ците, както и прецизно изградени критерии за оценява-
на авторите съобразно спецификата на обучението по не на математическите компетентности на учениците.
математика в 3. клас. Представят се методически насо-
ки за разработване на конкретните теми от учебното Вие, учителите, сте режисьорите в процеса на съз-
съдържание, включени в учебника. За всеки урок са даване, организиране и провеждане на учебната дей-
формулирани: целите, компетентностите като очаква- ност на учениците, а настоящата книга за учителя е
ни резултати от обучението и новите понятия. Дава се инструмент, с помощта на който бихте могли да съз-
примерно описание на хода на урока, както и на други дадете интерактивна и занимателна учебна среда, в
4 варианти и идеи за реализирането му. Включени са: до- която вашите ученици свободно развиват своите идеи,
пълнителни задачи; допълнителни ресурси за учителя, мислят, изграждат хипотези, извършват осъзнат избор
както и отговори на някои въпроси и задачи. и прилагат знанията си.
Пожелавам ви успешно преподаване!
доц. д-р Владимира Ангелова
УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО МАТЕМАТИКА ЗА 3. КЛАС
(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА) – КРАТКО
ПРЕДСТАВЯНЕ
Учебната програма обхваща учебното съдържание Уменията за моделиране се развиват чрез текстови
от задължителната подготовка по математика в 3. задачи в права и косвена форма с три пресмятания.
клас на началния образователен етап и определя ба- Учебното съдържание е разпределено в пет теми:
зисните знания, умения и отношения, свързани с ма- • Числата до 1000;
тематическата компетентност на ученика. Тя предста- • Събиране и изваждане с числата до 1000 без пре-
вя в единство аритметичните и геометричните знания минаване;
и осигурява изграждането на съвременните ключови • Събиране и изваждане с числата до 1000 с преми-
компетентности на ученика. наване;
Математиката като учебен предмет има важна роля • Умножение на двуцифрено и трицифрено число с
в реализацията на целите на началното образование едноцифрено число;
поради това, че развива комплексно личностните ка- • Деление на двуцифрено и трицифрено число с едно-
чества на ученика. В този смисъл учебната програма цифрено число.
е насочена към придобиване на универсални умения за Всяка от темите включва очаквани резултати от
учене, решаване на проблеми, извличане на информа- четирите области на компетентност, както и понятия, 5
ция и т.н. изучавани на емпирична основа. Те се реализират пос-
Учебното съдържание, включено в програмата по ледователно, като са възможни различни методически
математика за 3. клас, е естествено продължение на решения за постигане на очакваните резултати от обу-
учебното съдържание от 2. клас, като същевременно чението по всяка от темите.
разширява и задълбочава очакваните резултати и поня- Понятията, включени в учебната програма, се из-
тията от четирите области на компетентност: „Числа“, ясняват на практическа основа, без да се разглеждат
„Геометрични фигури и тела“, „Измерване“ и „Моде- в пълния им обем и съдържание. В същото време те
лиране“. са в основата на активния математически речник, кой-
В област на компетентност „Числа“ за този клас са то учителят изгражда последователно и системно чрез
включени трицифрените числа и се надграждат знания- ежедневната си комуникация с учениците.
та за десетичната бройна система, като същевременно Реализирането на учебната програма в конкретните
се прави подготовка за изучаването на дробните числа училищни условия предполага използване на разнооб-
в прогимназиалния етап на образование. разие от методи, форми и средства на работа.
Геометричните фигури, които са предмет на изуча- В учебната програма по математика се дефинират
ване в 3. клас, се представят чрез елементите и някои и очакваните резултати от обучението в края на класа
от свойствата им. за четирите области на компетентност. Структурните
За област „Измерване“ акцентът в този клас е върху и съдържателните компоненти, предвидени в учебния
връзката между изучаваните еднородни мерни единици. комплект по математика за 3. клас, гарантират пости-
гането на тези очаквани резултати.
Област на компетентност
ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ И ТЕЛА
УТВЪРДИЛ
Директор: .....................................................
(Име, фамилия, подпис)
№ Учеб- Тема на уроч- Вид уроч- Компетентности като очаквани резул- Нови Контекст и дейности Методи и Забележ-
по на ната единица на единица тати от обучението понятия за всяка урочна единица форми на ки
ред сед- оценяване
мица по теми и/
по ред или раздели
1 2 3 4 5 6 7 8 9
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици по 4 часа
1. 1. Числата до 100 Обобщение Ученикът: – Определяне на количественото и редно Формира-що
Познава естествените числа от 0 до 100 значение на числата. оценяване.
и принципа за изграждане на редицата на Записване на числата от 0 до 100 с цифри. Устна про-
естествените числа. Представяне на изучените числа като сбор верка
Знае връзките между редните единици. от десетици и единици.
Представя двуцифрено число като сбор от Сравняване на изучените числа (абстракт-
редните му единици. ни и именувани).
Сравнява изучените числа (абстрактни и
именувани).
2. 1. Събиране и Обобщение Извършва аритметичните действия съби- – Събиране и изваждане на числата до 100. Формиращо
изваждане на ране и изваждане на числата до 100. Намиране на неизвестно събираемо. оценяване.
числата до 100 Прави проверка на изваждането със съби- Използване на връзката между събиране- Устна про-
ране. то и изваждането за проверка на изважда- верка
Намира неизвестно събираемо. нето със събиране, за съставяне и решава-
Използва връзката между събирането и не на задачи.
изваждането за съставяне и решаване на Използване на свойствата на действието
задачи. събиране за рационално пресмятане на
Използва свойствата на събирането за сбор от три и повече числа.
рационално пресмятане на сбор от три и Пресмятане на числови изрази.
повече числа. Сравняване стойностите на числови из-
Пресмята числови изрази. рази.
Сравнява стойностите на числови изрази.
3. 1. Таблично Обобщение Извършва таблично умножение и деление. – Таблично умножение и деление. Формиращо
умножение и Прави проверка на делението с умноже- Намиране на неизвестен множител. оценяване.
деление ние. Използване на връзката между умноже- Устна про-
Намира неизвестен множител. нието и делението за проверка на деление- верка
Използва връзката между умножението то с умножение за съставяне и решаване
1 2 3 4 5 6 7 8 9
и делението за съставяне и решаване на на задачи.
задачи. Използване на свойствата на умножение-
Използва свойствата на умножението за то за рационално пресмятане на произве-
рационално пресмятане на произведение дение от три числа.
от три числа. Пресмятане на числови изрази.
Пресмята числови изрази.
4. 1. Текстови за- Обобщение Решава съставни текстови задачи от раз- – Решаване на съставни текстови задачи от Формиращо
дачи лични видове. различни видове. оценяване.
Съставя текстови задачи с две пресмятания Съставяне на текстови задачи с две прес- Устна про-
по съкратен запис и по илюстрация. мятания по съкратен запис и по илюстра- верка
ция.
5. 2. Геометрични Обобщение Измерва страните на триъгълник и опреде- – Измерване на страните на триъгълник и Формиращо
фигури ля вида му. определяне на вида му. оценяване.
Намира обиколката на триъгълник. Намиране на обиколката на триъгълник. Устна про-
Намира дължината на страна на триъгъл- Намиране на дължината на страна на три- верка
ник по дадени обиколка и дължините на ъгълник по дадени обиколка и дължините
другите две страни. на другите две страни.
Намира обиколката на равностранен триъ- Намиране на обиколката на равностранен
гълник и квадрат по различни начини. триъгълник и квадрат по различни начини.
Намира дължината на страна на равностра- Намиране на дължината на страна на рав-
нен триъгълник и квадрат по дадена оби- ностранен триъгълник и квадрат по дадена
колка. обиколка.
Намира обиколката на правоъгълник по Намиране на обиколката на правоъгълник
различни начини. по различни начини.
Намира дължината на страна на правоъ- Намиране на дължината на страна на пра-
гълник по дадени обиколка и дължина на воъгълник по дадени обиколка и дължина
другата му страна. на другата му страна.
6. 2. Входно ниво. Диагности- Познава и сравнява естествените числа до – Индивидуално изпълнение на задачи за Писмена Входното
Таблици и ди- ка 100. установяване нивото на математическите проверка – ниво е
аграми Извършва действията събиране и изважда- компетентности на учениците в началото Самостоя- представе-
не на числата до 100 (без и с преминаване). на 3. клас. телна работа но в При-
Извършва действията умножение и деле- Допълнителни дейности: за диагности- ложение 1
ние на числата до 100 (таблични случаи). Решаване на 1. задача от учебника. ка на входно на насто-
Прави проверка на делението с умноже- Планиране, организиране и изпълнение на ниво ящата кни-
ние. възложените задачи във времето при изра- га, а кри-
Сравнява стойностите на числови изрази. ботване на проект по зададения образец. териите за
Намира стойности на съставни числови оценяване
изрази. – в Прило-
Намира неизвестно събираемо и неизвес- жение 2.
тен множител.
Решава текстова задача с две пресмятания.
Решава геометрични задачи.
7
8
1 2 3 4 5 6 7 8 9
7. 2. Числата 100, Нови зна- Познава числата 100, 200, 300, ..., 900, числата Запознаване с количествените характе- Устна про-
200, 300, …, ния 1000 и техните означения с цифри. ристики на числата 100, 200, 300, ..., 900,
100, 200, верка
900, 1000 Познава позиционния принцип за записва- 1000 и техните означения с цифри.
300, ...,
не на числата. 900, Разбиране на позиционния принцип за
Познава стотицата като бройна единица. 1000; записване на числата.
Сравнява числата 100, 200, 300, ..., 900, ред на Разпознаване на стотицата като бройна
1000. стотици;единица.
Брои по стотици до 1000 в прав и обратен хиляда Сравняване на числата 100, 200, 300, ...,
ред. 900, 1000.
Чете и записва с цифри и с думи числата Броене по стотици до 1000 в прав и обра-
100, 200, 300, ..., 900, 1000. тен ред.
Четене и записване с цифри и с думи на
числата 100, 200, 300, ..., 900, 1000.
8. 2. Числата от 101 Нови зна- Познава числата от 101 до 1000 и принци- числата Запознаване с количествените характерис- Устна про-
до 1000 ния па за образуване на редицата на естестве- от 101 до тики на числата от 101 до 1000 и принци- верка
ните числа до 1000. 1000; па за образуване на редицата на естестве-
Разпознава реда на единиците, реда на много- ните числа до 1000.
десетиците и реда на стотиците на трици- цифрено Разпознаване на реда на единиците, реда
френо число. число на десетиците и реда на стотиците на три-
Брои в прав и в обратен ред от произволно цифрено число.
избрано число – по единици, по десетици и Броене в прав и в обратен ред от произ-
по стотици. волно избрано число – по единици, по
Представя числата до 1000 като сбор на десетици и по стотици.
единици от различни редове. Записване на числата до 1000 като сбор на
единици от различни редове.
9. 3. Числата от 101 Затвърдя- Определя мястото на всяко число в редица- – Определяне на мястото на всяко число в Устна про-
до 1000 ване та на естествените числа до 1000. редицата на естествените числа до 1000. верка
За дадено число определя предходното и Определяне на предходното и следващото
следващото го число. число на дадено число.
За дадено число определя най-близките Определяне на най-близките числа с циф-
числа с цифра на единиците 0. ра на единиците 0 на дадено число.
Записва трицифрени числа с цифри. Записване на трицифрени числа с цифри.
Познава принципа за образуване на реди- Разбиране на принципа за образуване на
цата от естествени числа. редицата на естествени числа.
10. 3. Сравняване Нови зна- Сравнява числата до 1000. – Сравняване на числата до 1000. Устна про-
на числата до ния верка
1000
11. 3. Права и крива Нови зна- Разпознава геометричните фигури: права права Запознаване с геометричните фигури: пра- Устна про-
линия ния линия, крива линия и отсечка. линия, ва линия, крива линия и отсечка. верка
Познава и записва числителни редни име- крива Определяне на редното значение на числа-
на. линия та до 1000.
Сравнява числата до 1000. Сравняване на числата до 1000.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
12. 3. Лъч Нови зна- Познава мерните единици за дължина. лъч Разпознаване на мерните единици за дъл- Устна про-
ния Познава и записва числителни редни име- жина. верка
на. Определяне на редното значение на числа-
Разпознава геометричните фигури: лъч, та до 1000.
права линия и отсечка. Разпознаване на геометричните фигури:
Сравнява числата до 1000. лъч, права линия и отсечка.
Решава съставни текстови задачи. Сравняване на числата до 1000.
Съставя текстова задача с две пресмятания Решаване на съставни текстови задачи.
по съкратен запис. Съставяне на текстова задача с две пре-
смятания по съкратен запис.
13. 4. Числата до Обобщение Определя мястото на всяко число в редица- – Определяне на мястото на всяко число в Формиращо
1000 та на естествените числа до 1000. редицата на естествените числа до 1000. оценяване.
Сравнява абстрактни и именувани числа Сравняване на абстрактни и именувани Устна про-
до 1000. числа до 1000. верка
39. 10. Събиране на Затвърдя- Извършва аритметичното действие съби- – Събиране на числа със сбор 1000. Устна про-
числа от вида ване ране на числа със сбор 1000. Записване на числови изрази по математи- верка
764 + 236. Век Записва числови изрази по математически чески текст и намиране на стойностите им.
текст и намира стойностите им. Разпознаване на мерната единица за време
Познава мерната единица за време век. век.
Намира неизвестно умаляемо. Намиране на неизвестно умаляемо.
Сравнява стойностите на числови изрази. Сравняване на стойностите на числови
Намира обиколката на геометрична фигу- изрази.
ра. Намиране на обиколката на геометрична
Определя вида на начертани ъгли. фигура.
Решава текстови задачи в права (с три Определяне на вида на начертани ъгли.
пресмятания) и косвена (с две пресмята- Решаване на текстови задачи в права (с
ния) форма. три пресмятания) и косвена (с две пресмя-
тания) форма.
40. 10. Събиране на Нови зна- Намира сбор на три числа. – Събиране на три числа. Устна про-
три числа ния Използва свойствата на събирането за ра- Използване на свойствата на събирането верка
ционално пресмятане на сбор от три числа. за рационално пресмятане на сбор от три
Решава съставни текстови задачи в права числа.
форма. Решаване на съставни текстови задачи в
Решава задача с геометрично съдържание права форма.
в косвена форма. Решаване на задача с геометрично съдър-
жание в косвена форма.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
41. 11. Събиране на Затвърдя- Извършва аритметичното действие съби- – Събиране на числата до 1000 с премина- Текущо
числата до ване ране на числата до 1000 с преминаване. ване. формиращо
1000 Намира неизвестно събираемо и неизвест- Намиране на неизвестно събираемо и не- оценяване.
но умаляемо. известно умаляемо. Устна про-
Записва числови изрази по математически Записване на числови изрази по математи- верка
текст и намира стойностите им. чески текст и намиране на стойностите им.
Разпознава видовете ъгли. Разпознаване на видовете ъгли.
Използва информация, представена в Използване на информация, представена в
табличен вид. табличен вид.
Решава текстови задачи. Решаване на текстови задачи.
42. 11. Видове триъ- Нови зна- Разпознава видовете триъгълници според право- Запознаване с видовете триъгълници спо- Устна про-
гълници спо- ния ъглите. ъгълен ред ъглите. верка
ред ъглите Разпознава видовете ъгли. триъгъл- Разпознаване на видовете ъгли.
Измерва страните на триъгълници и нами- ник, Измерване на страните на триъгълници и
ра обиколките им. остро- намиране на обиколките им.
Събира и изважда именувани числа (с мер- ъгълен Събиране и изваждане на именувани чис-
ните единици за дължина). триъгъл- ла (с мерните единици за дължина).
Решава геометрични задачи. ник, Решаване на геометрични задачи.
тъпоъгъ-
лен три-
ъгълник
43. 11. Видове триъ- Затвърдя- Разпознава видовете триъгълници според – Разпознаване на видовете триъгълници Устна про-
гълници спо- ване ъглите им. според ъглите им. верка
ред ъглите Определя квадрата като вид правоъгълник. Определяне на квадрата като вид правоъ-
Намира неизвестно число при събирането гълник.
и изваждането. Намиране на неизвестно число при съби-
Намира обиколката на триъгълник. рането и изваждането.
Чертае ъгли и триъгълници в квадратна Намиране на обиколката на триъгълник.
мрежа. Чертане ъгли и триъгълници в квадратна
мрежа.
44. 11. Изваждане Нови зна- Извършва аритметичното действие изваж- – Изваждане на числата до 1000 с преми- Устна про-
на числата от ния дане с числата до 1000 с преминаване от наване от реда на десетиците към реда на верка
вида 384 – 136 реда на десетиците към реда на единиците. единиците.
Прави проверка на изваждането със съби- Използване на връзката между събиране-
ране. то и изваждането за проверка на изважда-
Сравнява стойностите на числови изрази. нето със събиране.
Решава съставна текстова задача в права Сравняване на стойности на числови из-
форма. рази.
Решаване на съставна текстова задача в
права форма.
15
16
1 2 3 4 5 6 7 8 9
45. 12. Изваждане Затвърдя- Намира разлика на две числа от посочения – Пресмятане разлика на две числа от посо- Устна про-
на числата от ване вид по различни начини. чения вид по различни начини. верка
вида 384 – 136 Прави проверка на изваждането със съби- Използване на връзката между събиране-
ране. то и изваждането за проверка на изважда-
Намира неизвестно събираемо. нето със събиране.
Пресмята числови изрази. Намиране на неизвестно събираемо.
Решава геометрична задача. Пресмятане на числови изрази.
Представя графично текстова задача в пра- Решаване на геометрична задача.
ва и косвена форма и я решава. Графично представяне и решаване на тек-
стови задачи в права и косвена форма.
46. 12. Изваждане на Нови зна- Извършва аритметичното действие изваж- – Изваждане на числата до 1000 с преми- Устна про-
числа от вида ния дане с числата до 1000 с преминаване от наване от реда на стотиците към реда на верка
426 – 152 реда на стотиците към реда на десетиците. десетиците.
Прави проверка на изваждането със съби- Използване на връзката между събиране-
ране. то и изваждането за проверка на изважда-
Пресмята числови изрази. нето със събиране.
Решава текстови задачи в права и косвена Пресмятане на числови изрази.
форма. Решаване на текстови задачи в права и
косвена форма.
47. 12. Изваждане на Затвърдя- Извършва аритметичното действие изваж- – Изваждане на числата до 1000 с преми- Устна про-
числа от вида ване дане с числата до 1000 с преминаване от наване от реда на стотиците към реда на верка
426 – 152 реда на стотиците към реда на десетиците. десетиците.
Прави проверка на изваждането със съби- Използване на връзката между събиране-
ране. то и изваждането за проверка на изважда-
Записва числови изрази по математически нето със събиране.
текст и намира стойностите им. Записване на числови изрази по математи-
Намира неизвестно събираемо. чески текст и намиране на стойностите им.
Сравнява число с числов израз и стойности Намиране на неизвестно събираемо.
на числови изрази. Сравняване на число с числов израз и
Решава геометрични задачи. стойности на числови изрази.
Представя графично съставна текстова Решаване на геометрични задачи.
задача в косвена форма и я решава. Графично представяне и решаване на със-
тавна текстова задача в косвена форма.
48. 12. Изваждане на Нови зна- Изважда числа до 1000 с преминаване от – Изваждане на числата до 1000 с преми- Устна про-
числа от вида ния реда на десетиците към реда на единиците наване от реда на десетиците към реда верка
432 – 154 и от реда на стотиците към реда на десети- на единиците и от реда на стотиците към
ците. реда на десетиците.
Прави проверка на изваждането със съби- Използване на връзката между събиране-
ране. то и изваждането за проверка на изважда-
Намира неизвестно събираемо. нето със събиране.
Сравнява число с числов израз. Намиране на неизвестно събираемо.
Решава съставни текстови задачи в права и Сравняване на число с числов израз.
косвена форма. Решаване на съставни текстови задачи в
права и косвена форма.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
49. 13. Изваждане на Затвърдя- Пресмята рационално числови изрази от – Рационално пресмятане на числови изрази Устна про-
числа от вида ване вида 432 – 199, 432 – 298, 432 – 397. от посочения вид. верка
432 –199; Намира разлики на числа до 1000 с раздро- Пресмятане на разлики на числата до 1000
432 – 298; бяване на десетица и на стотица. с раздробяване на десетица и на стотица.
432 – 397 Намира неизвестно умаляемо. Намиране на неизвестно умаляемо.
Пресмята числови изрази. Пресмятане на числови изрази.
Извлича информация от илюстрация и я Извличане и прилагане на информация от
прилага. илюстрация.
50. 13. Изваждане на Нови зна- Извършва аритметичното действие изваж- – Изваждане на числа до 1000 от посочения Устна про-
числа от вида ния дане на числа от посочения вид. вид. верка
1000 – 764 Прави проверка на изваждането със съби- Използване на връзката между събиране-
ране. то и изваждането за проверка на изважда-
Пресмята числови изрази. нето със събиране.
Намира неизвестно число при събирането Пресмятане на числови изрази.
Разработил: …………………………………….
(Име, фамилия, подпис)
ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:
1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като
се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от директора на училището преди началото на учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в тематичното разпределение трябва да отговаря на броя на часовете по учи-
лищен учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учи-
теля и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.
6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съответната таблица в учебната програма за препоръчителното процентно раз-
пределение.
7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от обучението в рамките на конкретната урочна единица.
8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има такива).
9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на
учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на съответната
учебна програма.
10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са свързани с конкретната тема на урочната единица, но може да са и ориентирани върху
цял раздел) при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабо-
раторни упражнения, семинари, работа по проекти и др.), и при отчитане на съотношението при формиране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични
методи и форми за оценяване на постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.
11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се
отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително от директора на училището при спазване на препоръчителното процентно раз-
пределение на задължителните учебни часове за годината.
31
СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ
ПО МАТЕМАТИКА ЗА 3. КЛАС
32
Учебникът по математика за 3. клас се отли- лични начини на учене, насърчава както груповото,
чава с иновативната си методическа концепция, която така и индивидуалното обучение, провокира интерес
гарантира подробно и систематично покриване на ком- към математиката и е средство за потапяне в едно мо-
петентностите, дефинирани в учебната програмата по дерно образование, в което приключението и преживя-
математика за 3. клас. ването са основни компоненти на ученето.
Притежава уникален набор от инструменти за пре- Учебна тетрадка № 1 съпътства учебника от 1. до
подаване, които подпомагат учителя в създаването на 52. урок. Тя включва задачи от първите 3 теми, свърза-
модерна, позитивна и ефективна класна стая, където ни с числата до 1000, събиране и изваждане с числата
порасналите вече деца се насърчават да се развиват до 1000 без преминаване и с преминаване.
като математици с умения за решаване на проблеми. Учебна тетрадка № 2 допълва учебника от 53. до
Учебникът съдейства за цялостното разбиране на по- 112. урок. В нея са включени задачи от темите за ум-
нятията, като авторите използват примери от реалния ножение и деление на числата до 1000 с едноцифрено
живот, осигуряват реални проблеми, при които децата число.
могат да видят ролята на математиката в ежедневието. Задачите в учебните тетрадки може да се изпълня-
Класическите алгоритми за писмено смятане са подси- ват самостоятелно от учениците и са подходящи за са-
лени с различни подходи и техники за устно смятане, моподготовка и домашна работа.
като по този начин се осигурява правото на избор на Електронният учебник по математика за 3. клас
децата за извършване на пресмятанията. е електронна версия на хартиения учебник, като за
Силна страна на този учебник е прецизно изграде- всеки урок са изработени и добавени електронни об-
ната система от текстови задачи, която е ключът към разователни ресурси. Тези ресурси включват задачи за
разбирането на математиката. Дейностите при решава- единичен и множествен избор, вериги, таблици, игри,
не на съставни текстови задачи изискват учениците да анимации и т.н. По своята същност те са разнообраз-
изследват и прилагат своите идеи, да мислят и изграж- ни, забавни и с различни нива на сложност. С тяхна
дат хипотези, да се научат как да учат. помощ се разширява методическият инструментариум
Обучението по този учебник води до уникална на учителя. Интегрирането на тези ресурси към хода на
ефективност при усвояването и прилагането на фун- урока го прави интерактивен, улеснява преподаването
даментални умения за математиката, насърчава из- и ученето.
следователските умения на учениците, активизира Прилагането на електронния учебник в образо-
мисловната им дейност, като дава възможност за са- вателния процес променя облика на традиционното
мостоятелно учене, развитие на критическо мислене и обучение и създава иновативна образователна среда,
творческа дейност. която от своя страна е предпоставка за качественото
Учебникът задоволява нуждите на учениците с раз- овладяване на учебния материал.
Към учебния комплект по математика на издателство В процеса на обучение по учебника по математика
„Просвета Плюс“ специално са разработени изцяло за 3. клас на издателство „Просвета Плюс“ може да
нови учебни помагала, които обогатяват работата по се използва успешно Помагалото за избираемите
предмета. учебни часове (ИУЧ) – Математика с Мат и Ема 3.
33
Новите знания, умения и отношения, които се усво- всяко с по 10 шарени копчета – всичко 100 копчета.
яват в 3. клас, са определени чрез понятията и очаква- Числото двеста – с две такива редици бурканчета и т.н.
ните резултати по теми. В следващите шест точки ще Обръща се внимание на броя на стотиците на всеки ред
представим технологията на изучаването им. от таблицата, представена в учебника (7. урок), като
се установява, че във всеки следващ ред стотиците се
1. Овладяване на естествените числа от 101 до
увеличават с една. Изяснява се значението на цифрите
1000
в зависимост от позицията им при записа на числата с
1.1. Формиране на понятия за естествените цифри. Предложената нагледност, при която се използ-
числа от 101 до 1000 ват банкноти, позволява да се изяснят връзките:
При подготовката за въвеждане на новите знания 1 хил. = 10 стот. = 100 дес. = 1000 ед.
се актуализират основните знания и свързаните с тях Отново, опирайки се на подходящо онагледяване и
умения за изучените числа в 1. и 2. клас: на знанията за сравняване на изучените числа, учени-
– получаване на числата в резултат на преброяване, ците се запознават със сравняване на числата 100, 200,
номериране и измерване; 300, ... 900, 1000. Овладява се броенето по стотици в
– понятията ,,единица“, ,,десетица“ и „стотица“ и прав и в обратен ред.
връзката между тях (1 десетица = 10 единици, 1 сто- При втория етап познанията на учениците се раз-
34 тица = 10 десетици = 100 единици); ширяват – изучават се последователно всички числа от
– принципът за построяване редицата на естествени- 101 до 1000.
те числа до 100; Представените илюстрации, свързани с изяснява-
– десетичният състав на числата; нето на математическите знания, отчитат възрастови-
– четене на числа, записани с цифри; те психологически възможности на третокласниците.
– записване на числа с цифри и с думи; Използват се специфични модели на редните единици.
– значението на цифрите според позицията, която за- В началото стотиците на числата се моделират чрез
емат при записа на числата; редици от 10 бурканчета, всяко с по 10 копчета (като
– сравняване на изучените числа. описаните при първия етап), десетицата се моделира от
В учебника по математика за 3. клас са разработени бурканче с 10 копчета, единиците – с единични копчета
упражнения, свързани с необходимостта учениците да (8. урок).
познават числата като: Следва моделиране на единиците на числата с чер-
• количествени характеристики на класове равно- вени елементи от конструктор лего, а след това те се
мощни крайни непразни множества – числата, ре- илюстрират с малки квадратчета в червен цвят. Десе-
зултат от преброяване на реални обекти; тиците се моделират със стълб от 10 сини елемента от
• редни числа – числата, резултат от номериране на лего-конструктор, а след това – с пръчици в син цвят.
линейно наредени крайни множества; За моделиране на стотиците се използва „плочка“ от
• отношение между две еднородни величини, едната 10 зелени стълбчета, всеки с по 10 елемента от кон-
от които е приета за единица мярка – числата, ре- структор лего, а след това – с квадрати в зелен цвят. За
зултат от измерване на величини. моделиране на хилядата се използва отначало куб от
При формиране на понятия за числата до 1000 се 10 оранжеви „плочки“, плочките са образувани от 10
прилага теоретикомножественият подход в съчетание стълба, всеки с по 10 елемента от конструктор лего, а
с аксиоматичния подход. след това – куб в оранжев цвят.
Представените илюстрации, свързани с изяснява- Продължава използването на номерационната таб-
нето на математическите знания, отчитат възрастовите лица за редовете. Моделите способстват за изясняване
психологически възможности на третокласниците. Из- на десетичния състав на числата до 1000. Например:
ползват се модели на десетицата и единицата, известни сто осемдесет и три 1 стот. + 8 дес. + 3 ед.
на учениците от 1. и 2. клас. Но заедно с тях се въвеж- Количественото и редно значение на числата, как-
дат и използват нови, оригинални модели. то и наименованията им, се овладяват чрез упражне-
Изучаването на числата до 1000 се осъществява на ния за броене (по единици, по десетици, по стотици).
два етапа: Акцентира се върху броенето с абстрактни числа – в
Първи етап. Изучаване на числата 100, 200, 300, ..., прав и в обратен ред, и по-специално на броенето при
900, 1000. прехода от една десетица в следващата и обратно, от
Втори етап. Изучаване на числата 101, 102, 103, една стотица към следващата и обратно.
..., 997, 998, 999, 1000. Чрез броене се установява мястото на всяко число в
При първия етап за формирането на понятия за редицата на естествените числа, кое число е непосред-
числата 100, 200, 300, ... , 900, 1000 се използва на- ствено след дадено число, след кое число е дадено число.
гледност, чрез която се изяснява количественото им Изяснява се записването на числата от 101 до 1000
значение, десетичният им състав, записването им с с цифри и значението на всяка цифра в записа им.
цифри, наименованията. В началото числото сто се Формирането на знания и умения за сравняване на
моделира от 10 бурканчета (поставени на един рафт), изучените числа се извършва на нагледна основа. При-
ложените модели на числата помага да се стигне до об- лата, след това – десетиците им, и накрая – стотиците
общението (10. урок): им.
• От две трицифрени числа по-голямо е това, на което Устното събиране (съотв. изваждане) започва от
броят на стотиците е по-голям (342 > 213, защото 3 стотиците, като съществува вариативност при пресмя-
стот. > 2 стот.); танията.
• Ако стотиците на две числа са равни – по-голямо Ще отбележим, че с цел стимулиране на познава-
е това число, което има по-голям брой десетици телната активност на учениците и развитие на мисле-
(354 > 326, защото 3 стот. = 3 стот., но 5 дес. > нето им, при разработването на темите за усвояване на
2 дес.); действията събиране и изваждане на числата до 1000
• Ако стотиците и десетиците на две числа са равни са спазени следните методически изисквания:
– по-голямо е това число, което има по-голям брой – при възприемане на новия за учениците изчислите-
единици (238 > 235, защото 2 стот. = 2 стот., 3 дес.= лен начин се спазват стриктно етапите на абстрахи-
3 дес., но 8 ед. > 5 ед.); рането;
• При различен брой на цифрите на сравняваните – използване на възможностите за пренос на знания и
числа по-голямо е това, което се записва с повече умения за действията събиране и изваждане на чис-
цифри (125 > 99, 132 > 9, 12 > 9); лата до 100;
• След най-голямото трицифрено число следва чис- – подчертаване на връзката между действията съби-
лото 1000, което е четирицифрено (многоцифрено). ране и изваждане и използването ѝ при проверка на
Редното значение на числата до 100 се овладя- резултата от изваждане;
ва чрез задачи, при които се изисква да се номерират – запознаване с повече от един начин на устно смята- 35
елементите на наредени непразни крайни множества. не на определен случай;
Както в първи и втори клас, и тук се обръща специал- – прилагане на рационален начин за пресмятане в за-
но внимание на записването с цифри на числителните висимост от участващите числа;
редни имена и съпоставянето им със записа на числи- – показване на практическото приложение на изуче-
телните бройни имена. ния алгоритъм за пресмятане.
Чрез конкретни ситуации се изяснява получаването Особеностите на познавателните възможности на
на числата и като резултат от измерване, например 435 учениците определят необходимостта от широко из-
км, 150 мм. Учениците се обучават да записват, четат и ползване на онагледяването.
сравняват именувани числа. Алгоритмите за смятане в учебника се изучават в
определена система, като изясняването на всеки след-
1.2. Усвояване на естествените числа от 101 до
ващ случай се основава на предходни случаи.
1000
Подготовката за изясняване на алгоритмите за съ-
Знанията и уменията за изучените числа се усвояват
биране и изваждане на числата до 1000 е свързана с
от третокласниците чрез разнообразни упражнения,
актуализацията на знания и умения за:
разработени в логическа последователност в учебника.
– десетичния състав на числата;
Ще отразим някои от тях:
– алгоритмите за събиране и изваждане на числата до
Усвояване на числата в кардинален (количествен)
100;
аспект, ординален (реден) аспект, както и числата,
– връзката между действията събиране и изваждане и
резултат от измерване на величини;
използването ѝ за проверка на резултата при изваж-
Четене на числа, записани с цифри. Писане на числа
дане чрез събиране.
с цифри и с думи;
Случаите от събиране и изваждане на числата до
Разпознаване реда на единиците, реда на десетици-
1000 са обединени в две основни групи: без премина-
те и реда на стотиците на трицифрените числа;
ване и с преминаване.
Разбиране значението на цифрите според мястото
2.1.1. Събиране и изваждане на числата до 1000
им при записа на числата;
без преминаване
Усвояване на принципа за построяване редицата на
В учебника най-напред са разработени в логическа
естествените числа;
последователност следните случаи от устно смятане
Сравняване на числа до 1000;
(уроци 14 – 22):
Представяне на изучените числа като сбор от редни
• Събиране и изваждане на числа от вида: 300 + 200;
единици и обратно.
500 – 200;
2. Овладяване на аритметичните действия съби- • Събиране и изваждане на числа от вида: 300 + 20;
ране и изваждане на числата до 1000 320 – 20; 320 – 300 и 300 + 2; 302 – 2; 302 – 300;
2.1. Изучаване на действията събиране и изваж- • Събиране и изваждане на числа от вида: 340 + 200;
дане на числата до 1000 540 – 200; 540 – 340;
В учебника се изясняват устните и писмени начини • Събиране и изваждане на числа от вида: 340 + 20;
за извършване на изчисленията с естествените числа 360 – 20; 340 + 2; 342 – 2;
до 1000. • Събиране и изваждане на числа от вида: 304 + 2;
Писменото събиране (съотв. изваждане) се осъ- 306 – 2.
ществява при стриктно спазване на следния алгоритъм: Приложена е система на съвместно изучаване на
първо се събират (съотв. изваждат) единиците на чис- тези случаи. За изясняването им се прилагат подходя-
щи модели, съобразени с особеностите на числата и Ако се събере разликата с умалителя, се получава
познавателните възможности на учениците. умаляемото.
При пресмятането се използват общите начини за На тази основа се извежда правилото (27. урок):
устно събиране и изваждане. Набляга се на взаимо- Неизвестното умаляемо се намира, като се събе-
обратимостта на действията събиране и изваждане. рат разликата и умалителят.
Същевременно се подчертава възможността за пренос
2.1.2. Събиране и изваждане на числата до 1000 с
на знания и умения от действията събиране и изважда-
преминаване
не на числата до 100. Например:
В учебника е разработена система за последовател-
4+3 8–2 но изучаване на действията събиране и изваждане на
40 + 30 80 – 20 числата до 1000 с преминаване на десетицата. Изборът
400 + 300 800 – 200 на авторите е предопределен от спецификата на слу-
30 + 60 70 – 40 чаите и установените трудности при усвояването им
130 + 60 270 – 40 от учениците. Алгоритмите са представени в следната
230 + 60 470 – 40 последователност (уроци 32 – 51):
• Събиране на числа от вида 248 + 136 (сборът на
5+=9 8–=6 единиците на събираемите е по-голям или равен на
105 + = 109 308 – = 306 10);
• Събиране на числа от вида 274 + 152 (сборът на десе-
Случаите от събиране и изваждане на числа от вида:
тиците на събираемите е по-голям или равен на 10);
36 243 + 132, 375 – 132, се изясняват чрез алгоритмите
• Събиране на числа от вида 278 + 154 (сборът на
за писмено смятане. Използват се таблици с модели на
единиците и на десетиците на събираемите е по-го-
числата. При извеждане на алгоритмите числата се раз-
лям или равен на 10);
полагат в таблицата за редовете, а самите алгоритми са
• Събиране на числа от вида 764 + 236 (сбор 1000);
записани върху три чекмеджета на шкаф в три стъпки,
• Изваждане на числата от вида 384 – 136 (броят на
съответстващи на последователността на извършване-
единиците на умаляемото е по-малък от този на
то на действията:
умалителя);
Събиране (изваждане) на единиците – отразено
• Изваждане на числа от вида 426 – 152 (броят на де-
върху първото чекмедже, което е оцветено в червено.
сетиците на умаляемото е по-малък от този на ума-
Събиране (изваждане) на десетиците – записано
лителя);
върху второто чекмедже, в син цвят.
• Изваждане на числа от вида 432 – 154 (броят на еди-
Събиране (изваждане) на стотиците – върху тре-
ниците и на десетиците на умаляемото е по-малък
тото чекмедже, в зелен цвят.
от броя на единиците и десетиците на умалителя);
Това се осъществява в 25. и 26. урок от учебника.
• Изваждане на числа от вида 1000 – 764.
Представени са записите (вертикални и хоризон-
При изучаване на алгоритмите са включени и дву-
тални) на числата и действията с тях извън таблицата
цифрени числа от съответните случаи.
за редовете.
При изясняване на всеки алгоритъм за писмено смя-
Примери:
тане с преминаване се използват таблици с модели на
числата и таблица за редовете, в която са записани чис-
лата, като средство за онагледяване на механизма за
преминаване от един ред в друг.
Алгоритмите са записани върху трите чекмеджета
(с червен, син и зелен цвят) на шкафа.
Продължава да се използва умаленият модел на
шкафа за пиктограма.
Представени са записите (вертикални и хоризон-
тални) на числата и действията с тях извън таблицата
за редовете.
При тези случаи се предлагат общи и частни вари-
анти за устно смятане, които се изясняват строго мате-
Умален модел на шкафа се ползва за пиктограма,
матически, но по достъпен за тях начин.
която е ориентир за използване на правило.
На вниманието на учениците се предлагат вариан- 2.2. Усвояване на алгоритмите за събиране и
ти за устно събиране и изваждане, които се изясняват изваждане на числата до 1000
строго математически, но по достъпен за тях начин (28. Затвърдяването и усъвършенстването на знанията и
урок). уменията за действията събиране и изваждане на чис-
Още в 1. клас е реализирана възможността въз осно- лата до 1000 се постига чрез решаване на разнообраз-
ва на връзката между действията събиране и изважда- ни задачи в определена система, включени в учебника.
не да се прави проверка на изваждането със събиране. Ще отразим видовете упражнения, като ще отбележим,
Благодарение на това знание се стига до зависимостта: че конкретните примери са съобразени с изучените
случаи в даден момент:
Пресмятане на сбор или разлика на две числа чрез • Умножение на числа от вида: 250 . 4 (с преминаване
прилагане на алгоритмите за писмено смятане или в реда на хилядите).
вариантите (общи и частни) за устно смятане; Първият от изброените случаи се основава на де-
Изчисляване на сбора на три или повече числа чрез сетичния състав на двуцифреното или трицифреното
прилагане на разместителното и съдружителното число, като се прилагат устни начини за умножение.
свойство на събирането; При извеждане на алгоритмите при следващите
Пресмятане на съставни числови изрази (без или случаи се прилага разпределителното свойство на ум-
със скоби), съдържащи действията събиране и из- ножението относно събирането. Това налага неговото
важдане, както и табличното умножение и деление; изучаване. В 55. урок, на базата на конкретна ситуа-
Намиране на неизвестно число; ция, се получава равенството:
Сравняване на числови изрази; (5 + 3) . 4 = 5 . 4 + 3 . 4,
Откриване на скрити цифри при събирането и из- въз основа на което се формулира разпределителното
важдането; свойство на умножението относно събирането:
Съставяне и решаване на математически модели; Сбор може да се умножи с число, като всяко от
Приложение на знанията за решаване на геометрич- събираемите се умножи с числото и получените про-
ни задачи. изведения се съберат.
Според нас цялостната разработка на учебния ма- При изясняване на всеки конкретен случай най-на-
териал създава реални предпоставки за съзнателното пред се използват устни похвати.
усвояване от учениците на алгоритмите за извършване Например:
на пресмятанията и за прилагането им при решаване на 132 . 3 = (1 стот. + 3 дес. + 2 ед.) . 3 37
практически задачи. = 3 стот. + 9 дес. + 6 ед. = 396.
При извеждане на алгоритмите числата се разпола-
3. Овладяване на действието умножение на дву-
гат в таблицата за редовете, а самите алгоритми са за-
цифрено и трицифрено число с едноцифрено
писани върху трите чекмеджета на шкафа в три стъпки,
число
съответстващи на последователността на извършване-
3.1. Изучаване на действието умножение на то на действието:
двуцифрено и трицифрено число с едноцифрено Умножение на единиците – отразено върху пър-
число вото чекмедже, което е оцветено в червено.
Умножението на числата до 1000 с едноцифрено Умножение на десетиците – записано върху вто-
число се изяснява чрез алгоритмите за писмено смята- рото чекмедже, в син цвят.
не и вариантите за устно смятане. Умножение на стотиците – върху третото чекме-
Писменото умножение се осъществява при стрикт- дже, в зелен цвят.
но спазване на следния алгоритъм: едноцифреният Например:
множител се умножава последователно с единиците,
десетиците и стотиците на трицифреното число. Ако
числото е двуцифрено, едноцифреният множител се
умножава последователно с единиците и десетиците
му.
Устното умножение започва от стотиците, като
съществува вариативност при пресмятанията. Представени са записите на числата и действията с
За усвояване на действието умножение на числата тях извън таблицата за редовете.
до 1000 трябва да се спазват методически изисквания, Необходимо да се обърне специално внимание на
аналогични на формулираните в т. 2.1. ролята на хоризонталната черта, която се използва
Необходима е актуализация на знания и умения за вместо знака „=“, и записването на отговора под нея.
табличното умножение и свойствата му, както и на Умален модел на шкафа се ползва за пиктограма,
умения за представяне на двуцифрените и трицифрени- която е ориентир за използване на правило.
те числа като сбор от редните им единици. Особеност на изложението при изучаване на умно-
Изучаването на алгоритмите за умножение на дву- жението на числата до 1000 е представяне на различ-
цифрено и трицифрено число с едноцифрено число се ни варианти при намиране на произведенията. Дава се
осъществява в следната последователност (уроци 53 – възможност на учениците сами да изберат начина на
70): изпълнение на действието.
• Умножение на числа от вида: 20 . 3; 200 . 3; 40 . 3;
• Умножение на числа от вида: 32 . 3; 132 . 3 (без 3.2. Усвояване на алгоритмите за умножение на
преминаване); числата до 1000
• Умножение на числа от вида: 24 . 3; 124 . 3 (с пре- Усвояването на действието умножение на числа-
минаване в реда на десетиците); та до 1000 с едноцифрен множител и формирането на
• Умножение на числа от вида: 84 . 2; 184 . 2 (с пре- умения за прилагането му се постига чрез упражнения,
минаване в реда на стотиците); включващи решаването на разнообразни задачи:
• Умножение на числа от вида: 46 . 3; 146 . 3 (с преми- Намиране на произведение на две числа и затвърдя-
наване в реда на десетиците и в реда на стотиците); ване на математическата терминология;
Изчисляване на произведението на три числа чрез
прилагане на разместителното и съдружителното • Деление на числа от вида: 258 : 3 (с раздробяване
свойство на умножението; на стотиците и на десетиците, броят на стотиците на
Откриване на скрити цифри при умножението; делимото е по-малък от делителя). При този случай
Намиране на стойности на съставни числови изра- частното е двуцифрено число.
зи, съдържащи до три пресмятания; Първият от изброените случаи се основава на де-
Намиране на неизвестно число; сетичния състав на двуцифреното или трицифреното
Сравняване на числови изрази; число, като се прилагат устни начини за деление.
Съставяне и решаване на текстови задачи с три При извеждане на алгоритмите при следващите
пресмятания; случаи се прилага разпределителното свойство на де-
Задачи, свързани с изучените мерни единици. лението относно събирането. Това налага неговото
изучаване. В 73. урок, на базата на конкретна житейска
4. Овладяване на действието деление на дву-
ситуация, се получава равенството:
цифрено и трицифрено число с едноцифрено
(20 + 12) : 4 = 20 : 4 + 12 : 4,
число
въз основа на което се формулира разпределителното
4.1. Изучаване на действието деление на двуциф- свойство на делението относно събирането:
рено и трицифрено число с едноцифрено число Сбор може да се раздели с число, като всяко от
Делението на числата до 1000 с едноцифрено число събираемите се раздели с числото (ако това е въз-
се изяснява чрез алгоритмите за писмено смятане и ва- можно) и получените частни се съберат.
риантите за устно смятане. Ще отбележим, че изчисленията при устното и пис-
Писменото деление се осъществява при стриктно меното деление започват винаги от най-високия ред на
38 спазване на следния алгоритъм: делимото.
Ако делимото е двуцифрено число, най-напред де- За изясняване на случаите с преминаване е необхо-
лим десетиците му на едноцифрения делител, след димо усвояване на делението с остатък (79. урок). Това
това делим единиците на делимото с едноцифрения се осъществява чрез решаване на практически задачи и
делител. подходяща нагледност.
Ако делимото е трицифрено число, най-напред де- При въвеждане на всеки конкретен случай най-на-
лим стотиците му на едноцифрения делител, след пред се използват устни похвати и след това се усвоя-
това делим десетиците на делимото на едноциф- ват алгоритмите за писмено смятане.
рения делител и накрая делим единиците на делимо- Например:
то с едноцифрения делител. 42 : 3 = (4 дес. + 2 ед.) : 3
За усвояване на действието деление на числата до = (3 дес. + 12 ед.) : 3
1000 трябва да се спазват методически изисквания, = 1 дес. + 4 ед. = 14;
аналогични на формулираните в т. 2.1. 654 : 3 = (6 стот. + 5 дес. + 4 ед.) : 3
Необходима е актуализация на знания и умения за = (6 стот. + 3 дес. + 24 ед.) : 3
табличното деление, както и умения за представяне на = 2 стот. + 1 дес. + 8 ед. = 218.
двуцифрените и трицифрените числа като сбор от ред- Специално внимание се обръща на специфич-
ните им единици. ния начин за оформяне на записите при деле-
Изучаването на алгоритмите за деление на двуциф- нието и изясняването на алгоритъма. Примери:
рено и трицифрено число с едноцифрено число се
осъществява в следната последователност (уроци 71
– 104):
• Деление на числа от вида: 60 : 2; 600 : 2; 180 : 2;
• Деление на числа от вида: 96 : 3; 396 : 3 (без преми-
наване);
• Деление с остатък;
• Деление на числа от вида: 42 : 3 (с раздробяване
на десетиците, броят на десетиците на делимото е
по-голям от делителя);
• Деление на числа от вида: 654 : 3 (с раздробяване на
десетиците, броят на стотиците на делимото се дели
точно на делителя);
• Деление на числа от вида: 426 : 3 (с раздробяване на
стотиците, броят на стотиците на делимото е по-го-
лям от делителя);
• Деление на числа от вида: 438 : 3 (с раздробяване
на стотиците и на десетиците, броят на стотиците на
делимото е по-голям от делителя);
• Деление на числа от вида: 312 : 3 (с раздробяване на
десетиците, частното е трицифрено число с цифра
на десетиците нула);
лъчите. Учениците чертаят лъчи в квадратна мрежа и
ги именуват.
Ъгълът се определя като геометрична фигура, със-
тавена от два лъча с общо начало. Въвеждат се и се
овладяват именуване, четене, записване и чертане на
ъгли в квадратна мрежа. Учениците се обучават да
познават елементите на ъгъла: връх и рамо.
На тази основа се въвеждат видовете ъгли: прав
ъгъл, остър ъгъл и тъп ъгъл. В учебника са включени
задачи за усвояване на термините, разпознаване, име-
нуване с главни букви, четене на именувани ъгли, от-
криване на видове ъгли върху чертежи и рисунки, чер-
тане в квадратна мрежа.
Запознаването с видовете триъгълници според ъг-
лите се реализира конкретно-индуктивно. Измерват се
Още във 2. клас е реализирана възможността, въз ъглите на начертаните триъгълници, като се използ-
основа на връзката между действията умножение и де- ва правият ъгъл на чертожния триъгълник. Въвеждат
ление, да се прави проверка на делението с умножение. се термините правоъгълен триъгълник, остроъгълен
Благодарение на това знание се стига до зависимостта: триъгълник и тъпоъгълен триъгълник. Изгражда се
Ако се умножи частното с делителя, се получава умение за разпознаване на видовете триъгълници спо- 39
делимото. ред ъглите и усвояване на термините. Заедно с това се
На тази основа се извежда правилото (77. урок): включват задачи за затвърдяване на знанията на уче-
Неизвестното делимо се намира, като се умно- ниците за видовете триъгълници според дължините на
жат частното и делителят. страните им.
В уроци 93 – 95 се въвеждат и осмислят понятията: За задълбочаване на геометричните знания в учеб-
половинка, третинка, четвъртинка и десетинка, на да- ника са включени разнообразни дейности.
дено число като части от цяло и съответните им озна- Квадратът се определя като вид правоъгълник, въз
основа на съпоставянето на свойствата на тези геомет-
чения с дробно число – 1 , 1 , 1 , 1 .
2 3 4 10 рични фигури.
Изяснява се правилото: За да намерим половинка- Да припомним, че в 1. клас учениците се запозна-
та, третинката, четвъртинката и десетинката на ват с мерната единица за дължина сантиметър. Във
дадено число, трябва да го разделим съответно на 2, 2. клас знанията им се разширяват, като се формира
на 3, на 4 и на 10. представа за мерните единици за дължина дециметър
и метър. Използват се подходящи уреди за измерване,
4.2. Усвояване на алгоритмите за деление на
чрез които у учениците се изгражда умение за измер-
числата до 1000
ване. В 3. клас учениците се запознават със и усвоя-
Усвояването на тези алгоритми се осъществява
ват милиметър и километър. В учебника прецизно са
чрез упражнения, аналогични на изброените при в т.
представени терминологията, правописът, съкратените
2.2. и т. 3.2.
записи на мерните единици и връзките между тях. Фор-
5. Изучаване на геометричните фигури. Овладя- мират се умения за сравняване на именувани числа, за
ване на мерните единици за: дължина милиме- извършване на аритметични действия и решаване на
тър и километър, маса грам и тон, време век и задачи с тях.
секунда В 1. клас у учениците се изгражда умение за опре-
В началния преговор се припомнят основните ге- деляне на времето по часовник в „кръгли“ часове и за-
ометрични знания: понятието геометрична фигура, писване на резултата от измерването. Във 2. клас те се
свойствата на някои фигури, понятието обиколка и на- запознават с мерните единици за време: минута, де-
миране на обиколки на фигури по различни начини, ви- нонощие, седмица, месец и година. В 3. клас знанията
довете триъгълници според дължините на страните им. на учениците се разширяват със запознаването и ус-
Геометричните знания в 3. клас се изучават наглед- вояването на мерните единици за време век и секунда.
но-практически, от една страна, в единство с аритме- Последните се изясняват съответно с равенствата:
тичните знания, а от друга страна – в собствена сис- 1 век = 100 години,
тема. 1 минута = 60 секунди.
Първите нови за третокласниците геометрични по- Учениците се обучават да определят за колко време
нятия са права линия, крива линия и лъч. Тези понятия може да се изпълни определена дейност, да определят
се изучават чрез съпоставяне на техни (макар и несъ- колко секунди са изминали по показанията на часовник.
вършени) модели, а също и открояването им от отсеч- Първокласниците се запознават и усвояват мерна-
ката. та единица за маса килограм. Знанията им за маса се
Въвежда се именуване с главни букви на геомет- разширяват в 3. клас с овладяване на мерните единици
рични фигури: започва се от точките, след това – от- грам и тон и връзките между грам и килограм, както и
сечките, триъгълниците, квадратите, правоъгълниците, между килограм и тон:
1 килограм = 1000 грама, • ПТЗ в косвена форма, която се решава с действие
1 тон = 1000 килограма. събиране (33. урок), а след това – СТЗ в косвена
Ще отбележим, че представянето на мерните едини- форма (34. урок);
ци в учебника е в пълно съответствие с изискванията • ПТЗ в косвена форма, която се решава с действие
на учебната програма. При това компетентностите се изваждане (45. урок), а след това – СТЗ в косвена
надграждат последователно. форма (46. урок).
За усвояването на знания и умения от областите на При изучаване на темата Умножение на двуцифрено и
компетентност „Геометрични фигури и тела“ и „Из- трицифрено число с едноцифрено число продължа-
мерване“ са разработени разнообразни упражнения в ва изучаването на текстови задачи, зададени в кос-
определена система. вена форма, в следната хронология:
• ПТЗ в косвена форма, която се решава с действие
6. Развитие на математическо мислене и умение
умножение (58. урок), а след това – СТЗ в косвена
за решаване на проблеми
форма (59. урок);
Представената система от текстови задачи в 3. • СТЗ в косвена форма, която се решават с действие
клас надгражда тази, която е разработена и поместена деление (76. урок).
в учебниците по математика за 1. и 2. клас. Учениците се запознават с вариант на съкратен за-
Приемаме, че постъпващите ученици в 3. клас при- пис и графичното представяне на тези задачи. Наред с
тежават следните компетентности: решаването на такива задачи се решават и задачи, зада-
• Познават термина текстова задача и елементите дени в права форма.
ѝ – условие, числови данни и въпрос; В учебника е представена богата палитра от състав-
40 • Решават прости текстови задачи (ПТЗ) и съставни ни текстови задачи (до три пресмятания), зададени в
текстови задачи (СТЗ) с две пресмятания; права или косвена форма. Включени са и разнообраз-
• Обясняват получените резултати при решаване на ни задачи, както по своя сюжет, по математическото
даден проблем; си съдържание, така и по формата си. Учениците имат
• Използват информация, представена в табличен и в възможност да решават:
схематичен вид; • текстови задачи, чрез които се осъзнава смисълът
• Записват съкратено текстова задача; на аритметичните действия;
• Съставят текстови задачи с едно и две пресмятания • текстови задачи с включени отношенията „с …
по илюстрация, по числов израз и по съкратен за- повече“, „с … по-малко“, „... пъти повече“ и „...
пис. пъти по-малко“;
Изграждането на знания и умения от област на ком- • текстови задачи с изучените мерни единици.
петентност „Моделиране“ намира своето естествено Описаните в задачите ситуации се моделират с един
продължение в 3. клас. Уменията за моделиране се раз- съставен числов израз или с два-три прости числови
виват чрез текстови задачи в права и в косвена форма израза.
с три пресмятания. В учебника заемат достойно място задачи, при кои-
В началото се припомнят терминът текстова зада- то учениците осъществят творческа дейност. Това са
ча и елементите ѝ. Учениците решават и оформят ре- задачи, насочени към постигане на умения за:
шението на: съставни текстови задачи с две пресмята- • съставяне на текстови задачи по илюстрация, по
ния, чрез които се усвоява смисълът на аритметичните числов израз, по илюстрация и посочено решение,
действия; съставни текстови задачи с включени слово- по съкратен запис, по зададени или самостоятелно
съчетанията „с … повече“, „с … по-малко“, „… пъти събрани данни;
повече“ или „… пъти по-малко“, както и текстови за- • формулиране на подходящ въпрос по дадено усло-
дачи с изучените мерни единици. Описаните в задачите вие;
ситуации се моделират със съставни числови изрази • формулиране на подходящ въпрос по дадено усло-
или с два прости числови израза. Отделено е внимание вие и решение (числови изрази);
на съставянето на текстови задачи по съкратен запис, • поставяне на друг въпрос към задачата;
по илюстрация и по числов израз. Учениците се запоз- • промяна на условието или въпроса, така че да се ре-
нават с графични модели на различни видове текстови шават с даден числов израз;
задачи (до две пресмятания). Изисква се от тях да изра- • попълване на пропуснати числови данни в текстова
ботят графични модели на текстови задачи. задача;
Следвайки изискванията на учебната програма по • съкратено записване на текстова задача;
математика за 3. клас, при изучаване на темата Събира- • графично представяне на текстова задача;
не и изваждане на числата до 1000 без преминаване • решаване на задачи по различни начини;
се въвеждат съставни текстови задачи в права форма, • преобразуване на текстова задача.
които се решават с три пресмятания (23. и 24. урок). Накрая ще отбележим, че включените в учебника
Учениците се запознават със съкратените записи и задачи са добра основа за развитие на математическо
графичното им представяне. мислене и умение за решаване на проблеми.
При изучаване на темата Събиране и изваждане на
числата до 1000 с преминаване поетапно се въвеждат
следните видове текстови задачи, зададени в косвена
форма:
МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА КОНКРЕТНИТЕ
ТЕМИ ОТ УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ, ВКЛЮЧЕНИ В УЧЕБНИКА
1.
ЧИСЛАТА ДО 100
Ход на урока
Всички основни случаи от събиране и изваждане
на числата до 100 са включени в 1. задача. В първи-
те две колонки простите числови изрази от събиране
и изваждане са без преминаване, а в следващите – с
преминаване. Акцентира се върху формулирането на
алгоритмите за писмено събиране и изваждане и вари-
антите за устно смятане.
При всяка подточка на 2. задача са записани по две
числа върху следите от цветните маркери. След нами-
ране на разликата им се прави проверка със събиране,
като се използва връзката между изваждането и съби-
рането.
Неизвестното събираемо в 3. задача се определя на
базата на познатото за учениците правило:
Неизвестното събираемо се намира, като от сбо-
ра се извади известното събираемо.
При всяка подточка на 4. задача в кръговете са за-
писани три числа. Сборът на две от тях е равен на тре-
тото число. С тези числа могат да се съставят четири
взаимносвързани равенства – две от събиране и две от
изваждане. Така се затвърдяват както алгоритмите за
събиране и изваждане на числата, така и връзката меж-
ду тези действия. Следва се образецът.
Примерите при 5. задача е подходящо да се из-
пълняват по колонки. За рационалното пресмятане на
числовите изрази при първата колонка се прилага не-
посредствено съдружителното свойство на събиране-
то, а при втората колонка – разместителното и съдру-
жителното свойство на събирането.
При 6. задача учениците трябва да открият зависи-
мостта между числата в числовите редици и да ги до-
пълнят. При първата редица всяко следващо число е с
18 по-голямо от предходното. Следователно последно-
то число (липсващото) е 68. При втората редица всяко
следващо число е с 26 по-малко от предходното, липс-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
ващото число при нея е 22.
3
ТАБЛИЧНО УМНОЖЕНИЕ И ДЕЛЕНИЕ
Ход на урока
При 1. задача учениците измерват страните на три-
ъгълниците и определят вида им според дължините на
страните им. Намират обиколките на начертаните три-
ъгълници. Коментира се обиколките на кои триъгълни-
ци може да се намерят по два начина и с кои аритме-
тични действия.
При 2. задача се намира дължината на страна на
триъгълник по дадени обиколка и дължини на другите
две страни. Нагледността, предложена чрез чертежа,
помага за решаването на задачата. Оформянето на ре-
шението може да се осъществи със съставянето и пре-
смятането на един числов израз: 42 – (15 + 18) = 9 (см),
или с два прости числови израза: 15 + 18 = 33 (см), 42
– 33 = 9 (см).
При 3. задача се търси дължината на основата на
равнобедрен триъгълник по дадени обиколка и дължи-
на на бедрото му. Решението може да се оформи чрез
числовия израз: 26 – 2. 8 = 10 (дм), или с два прости
числови израза: 2 . 8 = 16 (дм), 26 – 16 = 10 (дм).
При 4. задача трябва да се намери дължината на
бедрото на равнобедрен триъгълник по дадени обикол-
ка и дължината на основата му. Ето двата варианта за
оформяне на решението: с един съставен числов израз
(32 – 14) : 2 = 9 (дм): или с последователното пресмя-
тане на простите числови изрази, 32 – 14 = 18 (дм), 18
: 2 = 9 (дм).
При 5. задача учениците прилагат вариантите за
намиране на обиколка на геометричните фигури рав-
ностранен триъгълник и квадрат. Например: обикол-
ката на равностранния триъгълник може да се намери,
като се събират дължините на страните му: 4 + 4 + 4 =
12 (см), или с умножение: 3 . 4 = 12 (см); аналогично
за обиколката на квадрата: 3 + 3 + 3 + 3 = 12 (см), или
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
4 . 3 = 12 (см).
6.
ВХОДНО НИВО. ТАБЛИЦИ И ДИАГРАМИ
Ход на урока
Урокът е за диагностика. Проверяват се знанията
и уменията на учениците по компетентностите, дефи-
нирани в учебната програма по математика за 2. клас.
Входното ниво е представено в Приложение 1 на
настоящата книга.
Критериите за оценяване на математическите ком-
петентности на учениците в началото на 3. клас са
представени в Приложение 2 на тази книга.
Като подготовка на учениците може да се използва
и входното ниво от учебната тетрадка.
След провеждане на самостоятелната работа внима-
нието на учениците се насочва към разработката, пред-
ставена в учебника.
В 1. задача учениците разглеждат таблицата и диаг-
рамата и извличат информация от тях. По този начин
те изграждат умения за работа с таблици и диаграми.
Отговорът на първия въпрос намират, като използ-
ват данните в таблицата, а на втория въпрос – от диаг-
рамата.
Учениците попълват таблицата, като се опират на
диаграмата.
Отбор Брой Място по
точки ред
НУ „Христо Ботев“ 28 5.
НУ „Васил Левски“ 60 1.
СУ „Алеко Константинов“ 40 3.
СУ „Петър Берон“ 52 2.
НУ „Иван Вазов“ 30 4.
Вижда се, че най-много точки е получил отборът
на НУ „Васил Левски“, а най-малко – отборът на НУ
„Христо Ботев“.
Учениците подреждат отборите от първо до пето
място, като на първо място поставят отбора на НУ МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
„Васил Левски“ (с най-много точки), на второ място –
7.
ЧИСЛАТА 100, 200, 300, …, 900, 1000
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
8.
ЧИСЛАТА ОТ 101 ДО 1000
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
9.
ЧИСЛАТА ОТ 101 ДО 1000
Цели: цифри (1000 > 999, 125 > 99, 132 > 9, 12 > 9, 1000 >
• Да се формират знания и умения за сравняване на 999 > 99 > 9);
числата до 1000. • След най-голямото едноцифрено число следва чис-
лото 10, което е най-малкото двуцифрено число;
Компетентности като очаквани резултати от • След най-голямото двуцифрено число следва число-
обучението: то 100, което е най-малкото трицифрено число;
Ученикът: • След най-голямото трицифрено число следва чис-
• сравнява числата до 1000. лото 1000, което е четирицифрено (многоцифрено)
число.
Ход на урока Подходящо е да се използват наличните електронни
Формирането на знания и умения за сравняване на ресурси, които обогатяват учебното съдържание.
изучените числа се извършва на нагледна основа.
При 1. задача, подточка а), се изучава начинът на
сравняване на числата според броя на стотиците им.
Приложените модели на числата помагат да се стиг-
не до обобщението:
52 • От две трицифрени числа по-голямо е това, на
което броят на стотиците е по-голям.
Разсъжденията са: 342 > 215, защото 3 стот. >
2 стот.
При 1. задача, подточка б), учениците сравняват
изучените числа, като се опират на изведеното прави-
ло. Сравняват се абстрактни трицифрени числа.
При 2. задача, подточка а), вниманието на ученици-
те се насочва отново към десетичния състав на срав-
няваните числа. Опирайки се на предложената наглед-
ност, извеждат правилото:
• За да сравним две числа, най-напред сравняваме
стотиците им. Ако числата имат равен брой
стотици, сравняваме десетиците им. По-голямо
е това число, което има по-голям брой десетици.
Разсъжденията са: 326 < 354, защото 3 стот. =
3 стот., но 2 дес. < 5 дес.
При 2. задача, подточка б), учениците сравняват
абстрактни трицифрени числа с равен брой стотици и
различен брой десетици, като се опират на изведеното
правило.
При 3. задача, подточка а), чрез моделите за сравня-
ване на трицифрените числа и десетичния им състав се
извежда правилото:
• Ако стотиците и десетиците на две числа са рав-
ни – по-голямо е това число, което има по-голям
брой единици.
Например: 238 > 235, защото 2 стот. = 2 стот.,
3 дес. = 3 дес., но 8 ед. > 5 ед.
При 3. задача, подточка б), учениците сравняват
абстрактни числа с равен брой стотици и равен брой
десетици, като се опират на изведеното правило.
Надграждането на новото знание продължава в 4.
задача. Сравняват се няколко числа и се подреждат по
големина, като се започва от най-малкото. В образеца
е представен модел, който да ориентира за начина на
изпълнение.
Въз основа на знанията за сравняване на изучените
числа, освен формулираните правила, се обобщава:
• При различен брой на цифрите на сравняваните
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
числа по-голямо е това, което се записва с повече
11.
ПРАВА И КРИВА ЛИНИЯ
Допълнителни задачи:
1) Чертане на права линия на чертожния лист: пра-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
вилно поставяне на чертожната линия и пояснява-
12.
ЛЪЧ
Ход на урока
Извеждането на начина за събиране на числа от по-
сочената група се осъществява при 1. задача, подточка
а).
Разглежда се илюстрацията, при която се вижда, че
децата играят с рингове. Идеята им е да нанижат ринго-
ве на колчетата, пред които са поставени табелки. Тези
табелки показват колко точки ще спечели детето, ако
рингът е нанизан на определено колче. Вижда се, че
един ринг е вече нанизан на колчето, което дава 300
точки. Мони е хвърлил следващия ринг, който навлиза
в колчето с 200 точки. За да се отговори на въпроса
„Колко точки общо е спечелил Мони?“, е необходимо
да се пресметне сборът 300 + 200. За изясняването му
числата се моделират с приетата символика. Прилага
се преходът число ↔ брой стотици.
При 1. задача, подточка б), и 2. задача учениците
намират сборове на две и на три числа от разглеждания
вид.
Извеждането на начина за изваждане на числа от по-
сочената група се осъществява при 3. задача, подточка
а). За изясняването са предложени модели, основаващи
се на десетичния състав на числата. При извършване
на проверка се използват знанията за връзката между
действията събиране и изваждане.
При 3. задача, подточка б), учениците намират раз-
лики на трицифрени числа от разглеждания вид и из-
вършват проверка на действие изваждане с действие
събиране.
При 4. задача се прилага аналогия за пренос на
знания и умения за извършване на действията от едно-
цифрени и двуцифрени числа.
Намирането на неизвестно число при събирането
и изваждането се осъществява чрез изпълнението на
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
5. задача. При първата колонка за откриване на неиз-
15.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 300 + 20; 320 – 20; 320 – 300
И 300 + 2; 302 – 2; 302 – 300
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), се въвежда именуването
на точки, отсечки и триъгълник с главни букви от ла-
тинската азбука. Илюстрацията към задачата е карта,
която Мони направил на парка, намиращ се до дома му.
Обяснява се, че той означил с точки местата, които е
посетил. Означил ги с главни букви от латинската аз-
бука – А, В и С.
Свързал всеки две точки и така се получили три от-
сечки. Имената им са: АВ, ВС и АС.
Трите отсечки образуват триъгълник. Името му е
АВС.
При подточка б) върху една права са отбелязани
последователно точките A, B, C и D. Според текста
на задачата от учениците се иска да определят броя на
отсечките на чертежа, да прочетат и запишат имената
им. При съсредоточено броене трябва да установят, че
отсечките са шест. Те са AB, AC, AD, BC, BD и CD.
При 2. задача най-напред учениците трябва да про-
четат означените с букви геометрични фигури. След
това намират стойностите на съставни числови изрази
от различни видове.
При всяка подточка на 3. задача в кръговете има
записани три числа. Сборът на две от тях е равен на
третото число. С тези числа могат да се съставят че-
тири взаимосвързани равенства – две от събиране и
две от изваждане. Така се затвърдяват както изучените
алгоритми за събиране и изваждане на числата, така и
връзката между тези действия. Ще илюстрираме реше-
нието на подточка а): 600 + 100 = 700, 100 + 600 = 700,
700 – 100 = 600, 700 – 600 = 100.
При 4. задача се изисква поставянето на знак „+“
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
или „–“ вместо съответния кръг, така че получените
17.
КИЛОМЕТЪР
Понятия: километър.
Ход на урока
Да припомним, че учениците познават мерните еди-
ници за дължина сантиметър (още от 1. клас), деци-
метър и метър (от 2. клас). Познават и връзките между
тях:
1 м = 10 дм, 1 дм = 10 см, 1 м = 100 см.
С 1. задача от настоящия урок учениците се запоз-
нават с мерната единица за дължина километър. Раз-
глеждат се последователно илюстрациите: при първата
картинка е отразена дължината на шивашки метър – 1
м; при втората картинка разстоянието между дърветата
е 10 м; при третата картинка се отчита дължината на
моста – 100 м; накрая е записано разстоянието от дър-
вото до къщичката – 1000 м. На тази основа се въвежда
километърът като мерна единица за дължина, равна на
1000 м. Подчертава се, че големите разстояния се из-
мерват в километри.
При 2. задача се затвърдяват знанията на учениците
за отношенията между метър и километър.
Дават отговори на поставените въпроси, извличай-
ки информация от илюстрацията.
Например: Мила, Ива и Мони изминават от дома
си до училището всяка сутрин разстояние съответно от
1000 м или 1 км, 900 м и 200 м. Мони изминава 1000 м
от дома си до плувния басейн и обратно; 1000 м = 1 км.
При 3. задача учениците събират и изваждат име-
нувани числа (в км). Алгоритмите за извършване на
действията събирането и изваждане с тези числа не се
различават от съответните алгоритми за събиране и из-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
важдане с неименувани числа.
18.
МИЛИМЕТЪР
Понятия: милиметър.
Ход на урока
При 1. задача се въвежда мерната единица за дължи-
на милиметър. Понятието се изучава нагледно-практи-
чески.
Учениците откриват дължината на червения молив
в сантиметри (5 см). При измерване на синия молив се
вижда, че неговата дължина е повече от 5 см. Моти-
вира се необходимостта от въвеждане и използване на
по-малка от сантиметъра мерна единица за дължина.
Вниманието на учениците се насочва към деленията на
всеки сантиметър от чертожната линия. Всяко от тях е
с дължина 1 милиметър. Отбелязва се връзката 1 сан-
тиметър = 10 милиметра. Тогава дължината на синия
молив е 5 см и 3 мм, или 53 мм.
Във 2. задача се формират умения за измерване на
дължини на отсечки и записването им с именувани чис-
ла, изразени в милиметри и в сантиметри и милиметри.
При 3. задача се формира умение у учениците за
чертане на отсечка по дадена дължина в сантиметри и
милиметри или в милиметри.
Сравняването на именувани числа, изразени в сан-
тиметри и милиметри, се осъществява в 4. задача. Под-
ходящо е изпълнението на примерите по колонки. За да
се постави правилно знакът за сравнение, може да се
постъпи по два начина. При единия се използва връз-
19.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 340 + 200; 540 – 200; 540 – 340
Ход на урока
Извеждането на начините за събиране и изваждане
на числа от вида 340 + 200 и 540 – 200 се осъществява
при 1. задача, подточка а). За изясняването им са пред-
ложени модели, основаващи се на десетичния състав
на числата. Разсъжденията са:
Към числото, което се състои от 3 стот. и 4 дес.,
след като се прибавят 2 стот., се получава число, което
има 5 стот. и 4 дес. Това е числото 540. Следователно
340 + 200 = 540.
При случая 540 – 200 се използва, че числото 540
се състои от 5 стот. и 4 дес. Затова от 540, след като се
извади 200, т.е. 2 стотици, се получават 3 стот. и 4 дес.,
т.е. числото 340.
Открива се мястото на получените числа след прес-
мятането върху числовата ос.
При подточка б) учениците намират сборове и раз-
лики на две числа от разглеждания вид. Откриват в кой
сектор от числовата ос са разположени числата, резул-
тат от извършване на съответното действие.
При 2. задача, подточка а), се изясняват вариантите
за намиране на разликата на числата 540 и 340, като се
прилагат общите начини за устно смятане. Умалителят
се представя като сбор от стотиците и десетиците си.
При единия начин от умаляемото се изваждат де-
сетиците на умалителя, а след това – стотиците му.
При другия начин от умаляемото се изваждат
последователно стотиците и десетиците на умалителя.
При подточка б) учениците намират разлики на две
числа от разглеждания вид, като избират сами варианта
за пресмятане.
Намирането на неизвестно събираемо се осъщест-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
вява чрез изпълнението на 3. задача. То може да се оп-
20.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 340 + 20; 360 – 20 И 340 + 2; 342 – 2
Ход на урока
Извеждането на начините за събиране и изваждане
на числа от вида 340 + 20; 360 – 20 и 340 + 2; 342 – 2
се осъществява при 1. задача, подточка а). За изясня-
ването им са предложени модели, основаващи се на де-
сетичния състав на числата. Чрез използване на модел
на числовия лъч учениците имат възможност на видят
и осмислят връзката между събирането и изваждането.
При разсъжденията се прилагат общите начини за уст-
но смятане.
Към числото, което се състои от 3 стот. и 4 дес.,
след като се прибавят 2 дес., се получава число, което
има 3 стот. и 6 дес. Това е числото 360. Следователно
340 + 20 = 360.
При случая 360 – 20 се използва, че числото 360
се състои от 3 стот. и 6 дес. Затова от 360, след като
извади 20, т.е. 2 десетици, се получават 3 стот. и 4 дес.,
т.е. числото 340.
За намиране на числовите стойности на изразите
от разгледаните случаи може да се използва броене по
десетици напред при събиране и броене по десетици
назад при изваждане.
При следващите случаи разсъжденията са следните:
Към числото, което се състои от 3 стот. и 4 дес.,
след като се прибавят 2 ед., се получава числото 342.
Следователно 340 + 2 = 342.
При случая 342 – 2 се използва, че числото 342 се
състои от 3 стот., 4 дес. и 2 ед. Затова от 342, след като
извади 2, т.е. 2 единици, се получават 3 стот. и 4 дес.,
т.е. числото 340.
При тези два случая може да се използва броене по
единици напред при събиране и броене по единици на-
зад при изваждане.
При подточка б) се затвърдяват изведените алго-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
ритми. Използва се аналогия за пренос на знания и
21.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 304 + 2; 306 – 2
Ход на урока
Извеждането на начините за събиране и изваждане
на числа от вида 304 + 2; 306 – 2 се осъществява при 1.
задача, подточка а). За изясняването им са предложени
модели, основаващи се на десетичния състав на числа-
та. Чрез използване на модел на числовия лъч учени-
ците имат възможност на видят още веднъж връзката
между събирането и изваждането. При разсъжденията
се прилагат най-напред общите начини за устно смя-
тане.
Към числото, което се състои от 3 стот. и 4 ед.,
след като се прибавят 2 ед., се получава число, което
има 3 стот. и 6 ед. Това е числото 306. Следователно
304 + 2 = 306.
При случая 306 – 2 се използва, че числото 306 се
състои от 3 стот. и 6 ед. Затова от 306, след като извади
2, т.е. 2 единици, се получават 3 стотици и 4 ед., т.е.
числото 304.
При тези случаи в учебника е предложено да се из-
ползва броене по единици напред при събиране и бро-
ене по единици назад при изваждане. Това е отразено
в думите на Мони.
При подточка б) се затвърдяват изведените алго-
ритми, като учениците избират сами варианта на пре-
смятане.
Намирането на неизвестно число при събирането
и изваждането се осъществява чрез изпълнението на
2. задача. Предложена е аналогия за пренос на знания
и умения от извършване на действията събиране и из-
важдане с числата до 10. Затова е подходящо примери-
те да се изпълняват по колонки.
При 3. задача учениците трябва да поставят на мяс-
тото на всяко кръгче един от знаците за събиране или
изваждане така, че да се получат верни записи. Пред- МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
22.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000 (ИЗУЧЕНИ СЛУЧАИ)
Цели: а)
• Да се затвърдят знанията и уменията за събиране и
200
изваждане на числата до 1000 (изучени случаи).
• Да се развие умението за намиране на неизвестно 80 ?
число при събирането и изваждането.
• Да се развие умението за намиране на стойностите
на съставни числови изрази. б)
• Да се развие умението за намиране на обиколка на
равнобедрен триъгълник. 260
• Да се развие умението за графично представяне на
текстови задачи и моделирането им с числови из- 60 ?
рази.
Ход на урока
Чрез 1. задача учениците по естествен път се запоз-
нават с текстова задача, която се решава с три пресмя-
тания. Представя се образец за съкратеното ѝ записва-
не, който учениците трябва да пренесат в тетрадките си
и да попълнят данните. Идеята на рубриката „План“ е
да се насочи вниманието на учениците към прилагане
на аналитичния метод на разсъждение при решаване
на задачата. Представя се графичен модел на задача-
та, при който се използват правоъгълници. Предлага
се оформянето на решението да се осъществи с един
съставен числов израз.
Втора задача също се решава с три пресмятания, но
е от друг вид. Придружава се с графичен модел, съста-
вен от правоъгълници. За да отговорят на въпроса на
задачата, е добре учениците да се насочат към анали-
тичния метод на разсъждение.
Оформянето на решението може да се осъществи
по различни варианти.
При единия начин се използва един съставен числов
израз: 290 – (50 + 40 + 100), а при другия – с повече
числови изрази, например: 50 + 40 + 100 = 190, 290 –
190 = 100.
Да припомним, че графичното представяне на тек-
стовите задачи по начина, показано в настоящия урок,
е аналогично на известния им начин при задачите с две
пресмятания – 14. урок, 6. задача, и 15. урок, 4. задача.
Трети вид съставна текстова задача, която се ре-
шава с три пресмятания, е следващата. Препоръчваме
аналитичния метод на разсъждение при разбора на за-
дачата. Представени са два начина на решение на зада-
чата, като се изисква от учениците да ги обяснят.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
При 4. задача учениците събират и изваждат числа
Ход на урока
В урока са включени разнообразни текстови задачи
в права форма, които се решават с три пресмятания.
В условието на 1. задача е включено отношението
„с ... повече“. Представя се образец за съкратеното ѝ
записване, който учениците трябва да пренесат в тет-
радките си и да попълнят данните. Представя се графи-
чен модел на задачата, при който се използват право-
ъгълници.
Оформянето на решението може да се осъществи
по различни начини:
с един съставен числов израз: 100 + (100 + 20) + 8,
или
с повече от един числов израз, например: 100 + 20 =
120, 100 + 120 + 8 = 128.
В условието на 2. задача е включено отношението
„с ... по-малко“. Тук също се представя образец за
съкратеното ѝ записване, който учениците трябва да
пренесат в тетрадките си и да попълнят данните. Пред-
ставя се графичен модел на задачата, при който се из-
ползват правоъгълници.
Оформянето на решението може да се осъществи
по различни начини:
с един съставен числов израз: 350 + (350 – 150) +
100 = 650, или
с повече от един числов израз, например: 350 – 150
= 200, 350 + 200 + 100 = 650.
Във формулировката на условието на 3. задача
участва отношението „с ... повече“, което показва
връзката между третото и второто число, докато при
първата задача то показва в какво отношение е второто
число спрямо първото число. Представя се графичен
модел на задачата, при който се използват отсечки.
Оформянето на решението може да се осъществи по
различни начини.
В условието на 4. задача е включено отношението
„с ... по-малко“, което показва връзката между третото
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
и второто число, докато при втората задача то показва
25.
СЪБИРАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 243 + 132
Цели: a) б)
• Да се формира умение за намиране на неизвестно 4 3 2 2 3 4
умаляемо, като се използва зависимостта между
3 2 2 1 2 1
компонентите и резултата при действие изваждане.
• Да се формира умение за моделиране на текстови 2 2 2 1 2 1
задачи с равенство с неизвестно умаляемо.
Общият брой кубчета при а) е 22, а при б) – 17.
Компетентности, като очаквани резултати от Допълнителни задачи:
обучението: 1) Разликата на две числа е 321. Умалителят е 574. На-
Ученикът: мери умаляемото.
• намира неизвестно умаляемо, като използва прави- 2) От кое число трябва да се извади 222, за да се полу-
лото за намирането му; чи числото 444?
• решава текстови задачи. 3) От кое число трябва да се извади 33, за да се получи
сборът на числата 321 и 115?
Понятия: неизвестно умаляемо. 4) Никол имала спестявания в касичката си. От тях тя
похарчила 24 лв. и в касичката ѝ останали 152 лв.
Ход на урока Колко лева е имала Никол първоначално в касичка- 69
Още от 1. клас учениците знаят, че чрез действието та си?
събиране може да се направи проверка на действието
изваждане. Според инструкцията при 1. задача учени-
ците трябва да запишат три двойки равенства:
250 – 50 = 200, 340 – 20 = 320, 384 – 32 = 352,
200 + 50 = 250, 320 + 20 = 340, 352 + 32 = 384.
На тази основа, след обсъждане на мястото на едни
и същи числа в равенствата, се формулира зависимост-
та: Ако се събере разликата с умалителя, се получава
умаляемото.
Като се използва тази зависимост, във 2. задача се
извежда правилото за намиране на неизвестно умаляе-
мо: Неизвестното умаляемо се намира, като се събе-
рат разликата и умалителят. Представен е образец
за намирането му.
Следвайки този образец, при 3. задача учениците
намират неизвестно умаляемо.
При 4. задача представеният математически текст
от всяко дете води до съставяне на равенство с неиз-
вестно умаляемо, което трябва да се намери по изведе-
ното правило. Това са равенствата:
– 134 = 250, – 55 = 222, – 325 = 600.
Организацията на задачата трябва да се осъществи
на два етапа: установяване на правилността на записа-
ните равенства от учениците и след това – проверка за
правилното прилагане на правилото по образеца от 2.
задача.
Специфичното при 5. и 6. задача е възможността
решението им да се представи по два начина, както е
показано на образеца. Първият начин е алгебричен –
чрез равенство с неизвестно умаляемо, а вторият на-
чин е аритметичен – чрез съставяне на числов израз.
Логическата задача развива мисленето и простран-
ствената ориентация на учениците.
За по-лесното определяне на общия брой кубчета
е подходящо най-напред да се запише броят им по ко-
лони.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
28.
СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 243 + 132 И 375 – 132
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), се извеждат вариантите
за устно събиране на числа от посочения вид:
1) Към едното събираемо се прибавят последова-
телно стотиците, десетиците и единиците на дру-
гото събираемо.
2) Най-напред се събират стотиците на двете
числа, след това – десетиците им, и накрая – едини-
ците им. Получените сборове се събират.
При подточка б) се затвърдяват изведените алго-
ритми за устно смятане, като учениците сами избират
начина за пресмятане на сборовете.
Изучаването на вариантите за устно изваждане при
2. задача, подточка а), води до алгоритмите:
1) От умаляемото се изваждат последователно
стотиците, десетиците и единиците на умалителя.
2) Най-напред се изваждат стотиците на двете
числа, след това – десетиците им, и накрая – едини-
ците им. Получените разлики се събират.
При подточка б) се затвърдяват изведените алго-
ритми за устно смятане, като учениците сами избират
начина за пресмятане на разликите.
При 3. а) задача, учениците намират неизвестното
умаляемо, като използват изведеното правило в пред-
ходния урок, а при 3. б) – неизвестно събираемо, с из-
вестното им правило от 2. клас.
При 4. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази.
Част от примерите при 3. и 4. задача може да се да-
дат за домашна работа.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Текстовата задача 5 се решава с три пресмятания. В
29.
ЪГЪЛ
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. Чрез
нея учениците показват знанията и уменията си за че-
тене на именувани с главни букви геометрични фигу-
ри.
При 2. задача, подточка а), се формира умение за
именуване на геометричната фигура лъч с главни бук-
ви. В подточка б) учениците четат именувани лъчи, а в
подточка в) чертаят лъчи в квадратна мрежа, като из-
ползват чертожна линия, и ги именуват.
При 3. задача, подточка а), се формира понятието
ъгъл. Най-напред ъгълът се моделира с ветрило. След
това на учениците се показва чертеж на ъгъл и означе-
нието му с три главни букви.
Дефинира се понятието ъгъл: „Два лъча с общо на-
чало образуват геометричната фигура ъгъл“.
Последователно следва запознаване с:
четенето на ъгъл, означен с три букви,
записване на ъгъл АОВ или ВОА,
елементите връх (точка О например) и рамене на
ъгъла.
При подточка б) се затвърдява новото за учениците
понятие чрез разглеждане на ъгли, различно разполо-
жени в равнината, и чрез четене на именувани ъгли с
три главни букви.
При подточка в) се определя броят на ъглите, вър-
ховете и страните на правоъгълника, квадрата и триъ-
гълника.
При подточка г) учениците чертаят два лъча с общо
начало в квадратна мрежа, определят вида на получе-
ната фигура (ъгъл), именуват я.
Отработването на учебното съдържание по темата
продължава и в учебната тетрадка.
Допълнителни задачи:
1) Намери:
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
сбора, ако събираемите са 315 и 431;
30.
ВИДОВЕ ЪГЛИ
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
32.
СЪБИРАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 248 + 136
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), се извеждат начини за
устно събиране на числа с преминаване в реда на де-
сетиците.
1) Събиране на трицифрено с едноцифрено число
(248 + 6).
– Едноцифреното събираемо се представя като
сбор на две числа, едното от които допълва три-
цифреното събираемо до кръгли десетици;
– След това се прибавят останалите единици на
едноцифреното събираемо.
2) Събиране на трицифрено с двуцифрено число (248
+ 36).
Към трицифреното събираемо се прибавят пос-
ледователно десетиците и единиците на двуциф-
реното събираемо.
3) Събиране на трицифрено с трицифрено число
(248 + 136).
Към едното събираемо се прибавят последова-
телно стотиците, десетиците и единиците на
другото събираемо.
При подточка б) се прилагат изведените алгоритми.
При 2. задача учениците прилагат начина за устно
събиране, представен на образеца:
Най-напред се събират стотиците на двете чис-
ла, след това – десетиците им, и накрая – едини-
ците им. Получените сборове се събират.
При 3. задача учениците намират неизвестното ума-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
ляемо, като използват изведеното правило.
34.
СЪБИРАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 274 + 152
Ход на урока
При 1. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойности-
те им при стриктно спазване на реда на изпълнение на
действията. Проверката на математическата диктовка
се осъществява на два етапа:
– проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това
– проверка за правилното им пресмятане.
При 2. задача учениците прилагат начина за устно
събиране, представен на образеца:
Най-напред се събират стотиците на двете чис-
ла, след това – десетиците им, и накрая – единиците
им. Получените сборове се събират.
При 3. задача учениците сравняват сбор или разли-
ка с число, както и стойности на числови изрази. При
пресмятане на числовите изрази те сами определят ва-
рианта за смятане: устно или писмено.
Съставянето на редицата от числа при 4. задача се
основава на релацията „с ... по-голямо“.
Математическите знания при 5. задача се свързват
с практическото им приложение. По дадена дължина на
една от страните на правоъгълника трябва да се намери
дължината на другата страна според смисъла на думи-
те „с ... по-къса“. Обиколката на правоъгълното място
е 152 + 152 + 52 + 52 = 408 (м).
Тъй като 408 м < 409 м, то може да се направи из-
водът, че металната мрежа ще стигне за ограждане на
мястото.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Шеста задача е текстова в косвена форма, при която
36.
СЪБИРАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 278 + 154
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), учениците се запознават
с рационален устен вариант за намиране на сборове
на числа до 1000, като едното събираемо е близко до
„кръгла“ стотица и единиците му са 9, 8, 7. Разработе
ни са представителните примери:
278 + 199 = 278 + 200 – 1 = ..., т.е. използва се пред
ставянето 199 = 200 – 1;
278 + 298 = 278 + 300 – 2 = ..., т.е. използва се пред
ставянето 298 = 300 – 2;
278 + 397 = 278 + 400 – 3 = ..., т.е. използва се пред
ставянето 397 = 400 – 3.
При подточка б) учениците извършват пресмятане
то, като прилагат изведените алгоритми за устно смя
тане. Целесъобразно е примерите да се пресмятат по
колони.
При 2. задача сборът на всеки две числа трябва да
се сравни с числото 500.
Представяме отговора на тази задача:
а) 259 + 298 = 557;
259 + 308 = 567
298 + 308 = 606
б) 217 + 283 = 500;
435 + 65 = 500
в) 326 + 138 = 464
237 + 185 = 422
237 + 138 = 375
185 + 138 = 323
При 3. задача трябва да се открият „скритите“ от
петната цифри, като под червено петно са скрити еди
ници, под синьо – десетици, под зелено – стотици. Тези
цифри се откриват с непосредствено приложение на
алгоритъма за писмено събиране на числата до 1000.
Представяме отговорите:
568 255 465 368 287 267
+ + + + + +
257
____ 198
____ 189
____ 549
____ 125
____ 346
____
825 453 654 917 412 613 МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
38.
СЪБИРАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 764 + 236. ВЕК
Понятия: век.
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. При
подточка а) учениците записват връзките между редни-
те единици. При подточка б) те извършват действието
събиране на двуцифрени числа със сбор, равен на 100.
Алгоритъмът за събиране на трицифрени чис-
ла, сборът на които е 1000, се извежда във 2. задача.
Най-напред погледът на учениците се насочва към че-
тене на новината от сайта на една екоорганизация. Об-
щият брой на участниците в инициативата се намира
чрез пресмятане на сбора 764 + 236.
Изясняването на алгоритъма се осъществява чрез
таблицата за редовете, в която са записани числата,
като се подчертава десетичният им състав. Представя-
ме алгоритъма:
Събираме единиците: 4 ед. + 6 ед. = 10 ед., запис-
ваме ги на първия помощен ред в таблицата в ко-
лонката на единиците, 10 ед. = 1 дес. Пишем 0 ед. в
резултата и помним 1 дес.
Събираме десетиците: 6 дес. + 3 дес. + 1 дес. (която
помним) = 10 дес., записваме ги на втория помощен
ред в таблицата в колонката на десетиците, 10 дес.
= 1 стот. Пишем 0 дес. в резултата и помним 1 стот.
Събираме стотиците: 7 стот. + 2 стот. + 1 стот. (коя-
то помним) = 10 стот., записваме ги на третия помо-
щен ред в таблицата в колонката на стотиците, 10
стот. = 1 хил. Пишем 0 стот. и 1 хил. в резултата.
Получаваме 1 хил. + 0 стот. + 0 дес. + 0 ед. = 1000.
Накрая записите на действието събиране се пред-
ставят без таблица така, както учениците ще правят
записите в тетрадките си.
Въвежда се век като мерна единица за време, равна
на 100 години.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
При следващата задача (3.) учениците намират сбо-
Ход на урока
При 1. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойности-
те им при стриктно спазване на реда на изпълнение на
действията. Проверката на математическата диктовка
се осъществява на два етапа: проверка на записаните
от учениците числови изрази и след това проверка за
правилното им пресмятане.
При подточка в), след като записаните редни числа
се заменят с буквите от азбуката, се получава Гранит
– името на селището, в което се намира най-старият
дъб в България.
При 2. задача учениците намират неизвестното ума-
ляемо, като прилагат правило, а при 3. задача сравня-
ват сбор с число.
При 4. задача, подточка а), е необходимо да се ак-
туализира връзката 1 см = 10 мм, от която се получават
равенствата 2 см = 20 мм, 3 см = 30 мм, 6 см = 60 мм.
За да се намери обиколката на фигурата, трябва да се
пресметне сборът 34 + 69 + 69 + 28 + 28 = 228 (мм).
При подточка б) се определя видът на всеки от на-
чертаните ъгли: BAE и AED са прави ъгли; ABC
40.
СЪБИРАНЕ НА ТРИ ЧИСЛА
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. При
подточка а), въз основа на връзките между редните
единици на числата, учениците записват равенствата:
21 ед. = 2 дес. + 1 ед.; 23 дес.= 2 стот. + 3 дес. При
подточка б) те събират три числа, сборът на които е
по-малък от 100.
Алгоритъмът за събиране на три числа (до 1000) се
извежда във 2. задача. За да отговорят на поставения
въпрос, учениците трябва да разгледат внимателно ка-
совата бележка и да стигнат до извода, че е необходимо
да намерят сбора 386 + 273 + 65.
Изясняването на алгоритъма се осъществява чрез
таблицата за редовете, в която са записани числата,
като се подчертава десетичният им състав. Представя-
ме алгоритъмът:
Събираме единиците: 6 ед. + 3 ед. + 5 ед. = 14 ед.,
записваме ги на първия помощен ред в таблицата в
колонката на единиците, 14 ед. = 1 дес. + 4 ед. Пи-
шем 4 ед. в резултата и помним 1 дес.
Събираме десетиците: 8 дес. + 7 дес. + 6 дес. + 1
дес. (която помним) = 22 дес., записваме ги на вто-
рия помощен ред в таблицата в колонката на десе-
тиците, 22 дес. = 2 стот. + 2 дес. Пишем 2 дес. в
резултата и помним 2 стот.
Събираме стотиците: 3 стот. + 2 стот. + 2 стот. (кои-
то помним) = 7 стот. Пишем 7 стот. в резултата.
Получаваме 7 стот. + 2 дес. + 4 ед. = 724.
При следващата задача (3.) учениците събират три
числа (до 1000), като ги записват правилно при верти-
калния запис. Освен трицифрени числа като събираеми
са включени и двуцифрени.
При 4. задача се прилагат свойствата на събирането
(разместително и съдружително) за рационално прес-
мятане на сбор от три числа.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Свойствата на събирането се използват и в зад. 5 за
41.
СЪБИРАНЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000
Ход на урока
В 1. задача са включени всички случаи от събиране
на две и на три числа с преминаване. След пресмятане-
то на всеки сбор се определя мястото му върху число-
вата ос, например между числата 400 и 600 или в оцве-
тената в жълто част от нея.
При 2. задача трябва да се открият „скритите“ от
петната цифри, като под червено петно са скрити еди-
ници, под синьо – десетици, под зелено – стотици. Тези
цифри се откриват с непосредствено приложение на
алгоритмите за събиране на числата до 1000 с преми-
наване.
Представяме отговорите:
214 154 412 168 324 436
+ + + + + +
132 302 194 326 286 328
+ + + + + +
341
____ 242
____ 326
____ 250
____ 102
____ 236
____
687 698 932 744 712 1000
Намирането на неизвестно умаляемо и неизвестно
събираемо се осъществява в 3. задача на базата на поз-
натите правила:
Неизвестното умаляемо се намира, като се събе-
рат разликата и умалителят.
Неизвестното събираемо се намира, като от сбо-
ра се извади известното събираемо.
При 4. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойности-
те им при стриктно спазване на реда на изпълнение на
действията. Проверката на математическата диктовка
се осъществява на два етапа:
проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това –
проверка на правилното им пресмятане. МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
42.
ВИДОВЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ СПОРЕД ЪГЛИТЕ
Ход на урока
В 1. задача са изобразени елементи от български
шевици, които се свързват с изучените геометрични
фигури. Учениците се насочват към екипна практичес-
ка дейност. От цветни триъгълници апликират свой ва-
риант на българска шевица. Естествено, ако в момента
на работа не може да се осигурят съответните матери-
али, може да се коментира дейността, като се използва
илюстрацията в учебника.
Запознаването с видовете триъгълници според ъг-
лите се осъществява нагледно-практически чрез из-
пълнението на 2. задача. Следва се инструкцията на
задачата. Учениците определят ъглите на триъгълни-
ците най-напред „на око“ и след това – с чертожния
триъгълник. Установяват, че един от ъглите на първия
триъгълник е прав, другите два ъгъла са остри. Следва
запознаване с термина правоъгълен триъгълник. След-
ва същата дейност при запознаване с другите видове
триъгълници – остроъгълен и тъпоъгълен. За втория
триъгълник установяват, че и трите му ъгъла са остри
– той е остроъгълен. За третия триъгълник определят,
че един от ъглите му е тъп, а другите два ъгъла са остри
– той е тъпоъгълен. В учебника са дадени определения
за трите вида триъгълници.
При 3. задача учениците определят вида на триъ-
гълници според ъглите им. Освен това измерват стра-
ните и намират обиколките им в милиметри.
При следващата (4.) задача са включени числови из-
рази с именувани числа, изразени с мерната единица за
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
дължина – милиметър.
43.
ВИДОВЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ СПОРЕД ЪГЛИТЕ
Ход на урока
При 1. задача учениците определят вида на триъ-
гълниците от картината. Определянето на вида на ъг-
лите на триъгълниците може да се определи „на око“ и
се доказва с помощта на чертожния триъгълник.
Определянето на квадрата като вид правоъгълник
се формира във 2. задача. Учениците знаят, че право-
ъгълникът има четири прави ъгъла (от 30. урок, 3. за-
дача). Сега те установяват, че и квадратът имат четири
прави ъгъла. Така се достига до извода, че и квадратът
е правоъгълник. Тогава ясно е, че броят на правоъгъл-
ниците е 10, а на квадратите – 5.
Формирането на умението за разпознаване на квад-
рата като вид правоъгълник може да се осъществи и
като се използват свойствата на страните на тези фигу-
ри. Известно е на учениците (още от 2. клас), че стра-
ните на правоъгълника, които са една срещу друга,
имат равни дължини; страните на квадрата имат равни
дължини. Щом всички страни на квадрата имат равни
дължини, то и срещуположните му страни имат равни
дължини. Това означава, че квадратът е правоъгълник.
Тази идея спомага за развитие на мисленето на учени-
ците.
При 3. задача се търси неизвестно число при съби-
рането и изваждането (числата са именувани с мерните
единици за дължина). При определянето им може да
се използват различни прийоми. Например при опре-
деляне на неизвестното умаляемо (първата колонка) и
на неизвестното събираемо (втората колонка) е подхо-
дящо да се използват изведените правила; при опре-
деляне на неизвестния умалител (третата колонка) се
използват знанията за числата и действията с тях.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
За да се намери обиколката на триъгълника при 4.
44.
ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 384 – 136
Ход на урока
Според инструкцията при 1. задача учениците нами-
рат разликата на всеки две числа, записани върху ко-
ледните играчки, и извършват проверка със събиране.
Показан е образец за изпълнение, при който се вижда
отново връзката между изваждането и събирането.
При 2. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. Проверката на математическата диктовка се осъ-
ществява на два етапа:
проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това
проверка за правилното им пресмятане.
Числовите изрази се записват така: а) 728 – (362 +
184); б) 254 + (436 – 145).
На образеца при 3. задача е посочен начин за офор-
мяне на записите. Най-напред се пресмята стойността
на числовия израз, записан в дясната страна на равен-
ството, след което се прилага правилото за намиране
на неизвестно събираемо.
При 4. задача учениците сравняват число с числов
израз и стойности на числови изрази.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Съставянето на редицата от числа при 5. задача се
48.
ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 432 – 154
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), учениците се запознават
с рационален устен вариант за намиране на разлики на
числа до 1000, умалителят на които е близко до „кръг-
ла“ стотица и единиците му са 9, 8, 7. Разработени са
представителните примери:
432 – 199 = 432 – 200 + 1 = ..., т.е. използва се пред-
ставянето 199 = 200 – 1;
432 – 298 = 432 – 300 + 2 = ..., т.е. използва се пред-
ставянето 298 = 300 – 2;
432 – 397 = 432 – 400 + 1 = ..., т.е. използва се пред-
ставянето 397 = 400 – 3.
При подточка б) учениците намират разлики на две
числа, като прилагат начините на устно смятане, разви-
ти в предходната подточка.
При 2. задача трябва да се открият „скритите“ от
петната цифри, като под червено петно са скрити еди-
ници, под синьо – десетици, под зелено – стотици. Тези
цифри се откриват с непосредствено приложение на
алгоритъма за писмено изваждане или събиране на
числа до 1000.
Представяме отговорите:
648 425 334 536 173 259
– – – – + +
125
____ 136
____ 146
____ 358
____ 169
____ 183
____
523 289 188 178 342 442
На образеца при 3. задача е посочено началото
на оформянето на записите за намиране на неизвест-
но умаляемо. Най-напред се пресмята стойността на
числовия израз, записан в дясната страна на равен-
ството, след което се прилага правилото за намиране
на неизвестно умаляемо:
Неизвестното умаляемо се намира, като се събе-
рат разликата и умалителят. МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
50.
ИЗВАЖДАНЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 1000 – 764
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
52.
МЕЖДИННО НИВО. ИГРА
Ход на урока
Урокът е за диагностика. Междинното ниво е пред-
ставено в Приложение 3 на настоящата книга.
Като подготовка на учениците може да се използва
и междинното ниво от учебната тетрадка.
Критериите за оценяване на математическите ком-
петентности на учениците след изучаване на числата
до 1000 и действията събиране и изваждане с тях са
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
53.
УМНОЖЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 20 . 3; 200 . 3; 40 . 3
Ход на урока
При 1. задача учениците извличат информация от
илюстрацията, за да отговорят на поставените въпро-
си.
Например: В една опаковка има 30 шоколадови
яйца. Тогава яйцата в пет опаковки са 30 . 5 = 150.
При 2. задача се използва аналогия за пренос на
знания и умения от умножение с едноцифрени числа.
Примерите са подбрани така, че да се изпълняват по
колонки.
За намиране на произведенията при 3. задача се из-
ползват свойствата на умножението: съдружителното
свойство или съдружителното свойство в съчетание с
разместителното. Необходимо е така да се приложат
свойствата, за да се сведат числовите изрази до изуче-
ни случаи. Предлагаме примерно решение:
3 . 20 . 6 = (3 . 20) . 6 = 60 . 6 = 360
6 . 20 . 5 = 6 . (20 . 5) = 6 . 100 = 600
7 . 30 . 2 = 7 . (30 . 2) = 7 . 60 = 420
4 . 3 . 50 = (4 . 50) . 3 = 200 . 3 = 600
5 . 6 . 7 = (5 . 6 ) . 7 = 30 . 7 = 210
8 . 9 . 5 = (8 . 5) . 9 = 40 . 9 = 360.
Неизвестният множител при 4. задача може да се
намери въз основа на знанията за числата и прилагане
на аналогия. Пресмятането се извършва по колонки.
При 5. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази.
Решението на 6. задача се улеснява от условието:
търсеното число да е едноцифрено. То се намира с не-
посредствена проверка. Представяме отговорите:
20 . 3 < 62 203 > 4 . 50 403 > 100 . 4
40 . 2 < 81 454 > 5 . 90 602 > 200 . 3.
Седма задача е текстова в права форма. Оформя-
нето на решението на първия въпрос може да се осъ-
ществи с един съставен числов израз: 100 + 2 . 100 =
300 (играчки общо за един ден), а може и с два прости
числови израза. А на втория въпрос – с израза: 300 . 3
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
= 900 (играчки общо за три дни).
55.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО СВОЙСТВО НА УМНОЖЕНИЕТО ОТНОСНО СЪБИРАНЕТО
Ход на урока
Разглежда се илюстрацията при 1. задача. В лявата
част на масата са разположени стикери, подредени в
4 реда, като на всеки ред има по 5 звездички и по 3
камбанки.
В дясната част на масата се вижда коледна покривка
за маса. Във всеки от ъглите ѝ са нарисувани с пунктир
местата, върху които ще се поставят стикерите – по 5
звездички и по 3 камбанки.
На въпроса „Ще стигнат ли стикерите за аплика-
цията?“ Мони и Мила отговарят по различни начини.
Тези начини се разглеждат и обясняват, като въз осно-
ва на тях се получава равенството:
(5 + 3) . 4 = 5 . 4 + 3 . 4,
изразяващо разпределителното свойство на умноже-
нието относно събирането:
Сбор може да се умножи с число, като всяко от
събираемите се умножи с числото и получените про-
изведения се съберат.
В образеца при 2. задача е показан вариантът на из-
пълнение на примерите при двете подточки, основаващ
се на изведеното свойство.
При 3. задача учениците записват числов израз по
математически текст и намират стойността му. Число-
вият израз се записва така: (2 + 5) . 8, и позволява да се
пресметне по два начина:
(2 + 5) . 8 = 2 . 8 + 5 . 8 = 16 + 40 = 56;
(2 + 5) . 8 = 7 . 8 = 56.
При 4. задача са представени начините за умноже-
ние на сбор от три събираеми с число. Те са необхо-
дими при изясняване на алгоритъма за умножение на
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
трицифрено число с едноцифрено.
56.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО СВОЙСТВО НА УМНОЖЕНИЕТО ОТНОСНО СЪБИРАНЕТО
Ход на урока
Разглежда се таблицата при 1. задача, от която уче-
ниците извличат информация. Данните в нея позволя-
ват да се извърши пресмятането на броя на украшени-
ята по два начина. Например по данните от първия ред,
тъй като гирляндата е 2 м, броят на украшенията може
да се намери така: 3 . 2 + 4 . 2 + 0 . 2 = 6 + 8 + 0 = 14,
или така: (3 + 4 + 0) . 2 = 7 . 2 = 14.
В образеца при 2. задача е показан вариантът на из-
пълнение на примерите при двете подточки, основаващ
се на разместителното и разпределителното свойство
на умножението. Ще посочим още по един пример.
При а) пресмятането на този етап може да се извър-
ши само така: 7 . (80 + 50) = (80 + 50) . 7 = 80 . 7 + 50 .
7 = 560 + 350 = 910. Очевидно, ако се пресметне първо
изразът в скобите, се получава неизучен случай, 7. 130.
При б) не може да се използва правилото за реда на
извършване на действията, защото не са изучени слу-
чаите от умножение. Затова стойностите на числовите
изрази се намират така, както е показано на образеца.
Още един пример:
4 . 55 + 4 . 25 = 55 . 4 + 25 . 4 = (55 + 25) . 4 =
80 . 4 = 320.
При 3. задача се следват посланието ѝ и начинът на
оформяне, представен на образеца. Представяме още
един пример:
23 . 2 = (20 + 3) . 2 = 20 . 2 + 3 . 2 = 40 + 6 = 46.
Откриването на пропуснатото число при 4. задача
се намира въз основа на десетичния състав на числата
и прилагане на разпределителното свойство на умно-
жението относно събирането. Например: 13 . 2 = 10 . 2
+ 3 . 2; 220 . 4 = 200 . 4 + 20 . 4.
Разглежда се илюстрацията при 5. задача. Необ-
ходимо е да се обърне внимание, че данните в нея са
именувани числа, изразени в метри. Изисква се да се
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
намери дължината на гирляндата в сантиметри. Затова
57.
УМНОЖЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 32 . 3; 132 . 3
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), се обобщават начините
за умножение на двуцифрено с едноцифрено число без
преминаване.
1) При първия начин се използва представянето на
произведението като сбор от равни събираеми.
2) При втория начин двуцифреният множител се
представя като сбор от редните си единици и се
прилага разпределителното свойство на умноже-
нието относно събирането.
3) При третия начин се прилага алгоритъмът за
писмено смятане.
При подточка б) учениците избират сами варианта
за пресмятане на произведенията.
При 2. задача се обобщават начините за умножение
на трицифрено с едноцифрено число без преминаване.
Аналогията е пълна.
1’) При първия начин се използва представянето на
произведението като сбор от равни събираеми.
2’) При втория начин трицифреният множител се
представя като сбор от редните си единици и се
прилага разпределителното свойство на умноже-
нието относно събирането.
3’) При третия начин се прилага алгоритъмът за
писмено смятане.
След като учениците разгледат представените начи-
ни, избират сами варианта за пресмятане на произве-
денията.
При 3. задача трябва да се открият „скритите“ от
петната цифри, като под червено петно са скрити еди-
ници, под синьо – десетици, под зелено – стотици. Тези
цифри се откриват с непосредствено приложение на
изучения алгоритъм за умножение на трицифрено с ед-
ноцифрено число без преминаване.
При 4. задача учениците намират стойности на раз-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
лични по вид съставни числови изрази.
59.
УМНОЖЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 24 . 3; 124 . 3
Ход на урока
Изучават се разсъжденията на Мила и Мони при ре-
шението на 1. задача.
Разсъжденията на Мила: Броят на момичетата на
един ред е 8, а на момчетата – 5. Тогава разликата (8 –
5) показва с колко момичетата на един ред са повече от
момчетата. А на два реда ще бъде: (8 – 5) . 2.
Разсъжденията на Мони: Броят на момичетата на
един ред е 8, на два реда броят им е 8 . 2. Броят на мом-
четата на един ред е 5, на два реда броят им е 5 . 2. То-
гава, за да се намери с колко момичетата са повече от
момчетата, трябва да се намери разликата 8 . 2 – 5 . 2.
След пресмятането на изразите се установява, че те
са равни: (8 – 5) . 2 = 8 . 2 – 5 . 2, Равенства от този вид
изразяват разпределителното свойство на умножение-
то относно изваждането:
Разлика може да се умножи с число, като умаля-
емото и умалителят се умножат с числото и полу-
чените произведения се извадят.
В образеца при 2. задача е показан вариантът на из-
пълнение на примерите при двете подточки, основаващ
се на изведеното свойство. Ще посочим още по един
пример.
При а) пресмятането се извършва така: (250 – 5) . 4
= 250 . 4 – 5 . 4 = 1000 – 20 = 980.
А при б): 96 . 4 – 46 . 4 = (96 – 46) . 4 = 50 . 4 = 200.
За намирането на произведенията при 3. задача се
прилага изведеното в настоящия урок свойство. Раз-
глеждането на двуцифрените и трицифрените множи-
тели показва, че те имат 9 или 8 единици. Тогава те
може да се представят като разлики така: 149 = 150 – 1,
249 = 250 – 1, 298 = 300 – 2, 98 = 100 – 2. Следва се
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
пресмятането според образеца.
67.
УМНОЖЕНИЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000 С ЕДНОЦИФРЕНО ЧИСЛО
Ход на урока
Илюстрацията при 1. задача подпомага разсъжде-
нията за решаването ѝ. За 3 ризи с по 2 ръкава и за все-
ки ръкав по 35 см ще са необходими 3 . 2 . 35 = 210 см.
При 2. задача се дава свобода на учениците да прес-
метнат произведенията по избран от тях начин, като
използват свойствата на умножението. Учителят тряб-
ва да прецени дали да напомни на учениците си, че мо-
гат да умножават само с едноцифрено число.
При 3. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази. Откриването за
коя област на България е характерна съответната но-
сия, става след пресмятането на изразите и разглежда-
нето на картата. Представяме отговорите:
6 . (119 + 28) – 597 = 285 – Добруджанска област,
109 . 3 + 72 : 8 = 336 – Тракийска област,
(701 – 618) . 9 + 253 = 1000 – Шопска област,
3 . 78 – 2 . 96 = 42 – Родопска област.
При 4. задача учениците сравняват стойности на
числови изрази. За рационалното ѝ изпълнение е под-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
68.
УМНОЖЕНИЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000 С ЕДНОЦИФРЕНО ЧИСЛО
Ход на урока
Изучавайки илюстрацията при 1. задача и вида на
отношенията, се получават цените на носиите на Елица
(127 . 2 = 254 лв.) и Мария (127 – 29 = 98 лв.).
При изпълнението на 2. задача се използва сми-
сълът на релациите „... пъти по-голямо“ и „... пъти
по-малко“. При подточка а) търсеното число е 126 . 4
= 504, а при подточка б) – 50 : 5 = 10.
При 3. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите.
Както обикновено проверката на математическата дик-
товка се осъществява на два етапа:
проверка на записаните от учениците числови
изрази и след това –
проверка на правилното им пресмятане.
Числовите изрази се записват така: а) 995 – 132 . 6;
б) (513 – 418) . (48 : 8).
На учениците е подходящо да се даде упътване при
изпълнението на 4. задача:
336 + = 154 . 3,
336 + = 462.
След това се прилага правилото за намиране на не-
известно събираемо ( умаляемо, множител).
Релацията при 5. задача е формулирана в косвена
форма. Затова е необходимо да се обърне специално
внимание на смисъла на думите „които са ... пъти
по-малко“. Релацията показва в какво отношение е
даденото спрямо търсеното число. Щом напредналите МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
танцьори са 2 пъти по-малко от начинаещите, то пос-
69.
УМНОЖЕНИЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000 С ЕДНОЦИФРЕНО ЧИСЛО
86 . 8 + 86 = 86 . 9 = 774
139 . 7 – 136 . 6 = 157
159 . 3 + 3 . 111 = 270 . 3 = 810
125 . 8 – (174 + 96) = 730
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Ход на урока
Въз основа на данните от таблицата при 1. задача не
е трудно съставянето на текстова задача.
Представяме примерна текстова задача:
За три дни Националният музей „Васил Левски“
посетили 502 души. На 17 февруари посетителите
били 67, а на следващия ден – 3 пъти повече. Колко е
броят на посетителите на 19 февруари?
Броят на посетителите на 19 февруари може да се
намери със съставянето и пресмятането на стойността
на един числов израз:
502 – (67 + 3 . 67) = 502 – 67 . 4 = 234.
При пресмятането приложихме разпределителното
свойство на умножението относно събирането.
Като се използва представеният графичен модел
при 2. задача, може да се състави следната текстова
задача:
През ваканцията Мира прочела една книга за три
дни. През първия ден прочела 25 страници. През вто-
рия ден – 3 пъти повече, а през третия ден – с 27
страници повече, отколкото през втория ден. Колко
страници е прочела Мира през третия ден?
Задачата може да се реши със съставянето и прес-
мятането на един числов израз:
25 . 3 + 27 = 102 (страници през третия ден).
Трета задача е текстова, която се решава с три прес-
мятания. Зададена е в права форма. Участващата в ус-
ловието релация „… пъти повече“ пояснява в какво
отношение е търсеното число спрямо даденото. Зада-
чата може да се реши с числовия израз 12 + 26 + 26 . 3.
Четвърта задача е съставна текстова, зададена в
косвена форма. Необходимо е да се обсъди с учени-
ците смисълът на думите „76 студенти, които били
2 пъти по-малко от учениците“. Релацията показва
в какво отношение е даденото число (то е по-малкото)
спрямо търсеното. Щом студентите са 2 пъти по-малко
от учениците, то броят на последните е 2 пъти по-го-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
лям от този на студентите, т.е. броят на учениците е 76.
71.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 60 : 2; 600 : 2; 180 : 2
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. При
подточка а) учениците извършват преходи от вида:
80 ↔ 8 дес., 600 ↔ 6 стот. При подточка б) намират
таблични случаи от деление.
Изясняването на устните похвати за умножение на
числа от посочения вид се осъществява във 2. задача.
За това се използват модели на числата, основаващи се
на десетичния им състав.
За да се отговори на формулирания въпрос в под-
точка а), е необходимо да се намери частното 60 : 2. За
моделиране на десетиците се използват сини пръчици.
Случаят се извежда въз основа на представянията 60 =
6 дес., 3 дес. = 30 и използване на табличното деление:
60 : 2= 6 дес. : 2 = 3 дес. = 30.
В подточка б) е необходимо да се намери частното
600 : 2. За моделиране на стотиците се използват зеле-
ни квадрати. Случаят се извежда въз основа на пред-
ставянията 600 = 6 стот., 3 стот. = 300 и използване на
табличното деление:
600 : 2 = 6 стот. : 2 = 3 стот. = 300.
В подточка в) изясняването на частното 180 : 2 се
улеснява от приложените модели, основава се на пред-
ставянията 180 = 18 дес., 9 дес. = 90 и на табличното
деление:
180 : 2 = 18 дес. : 2 = 9 дес. = 90.
При 3. задача учениците прилагат изведените начи-
ни за устно смятане при намиране на произведенията.
Примерите са отделени в три групи според вида им.
Връзката между действията деление и умножение се
използва за проверка на делението с умножение.
Примерите при 4. задача са подбрани така, че да се
изпълняват по колонки. Вижда се аналогията при прес-
мятането с числата до 100.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
При 5. задача се използва връзката между умноже-
72.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 60 : 2; 600 : 2; 180 : 2
Ход на урока
При 1. задача учениците извличат информация от
текста и таблицата с данни, за да отговорят на поста-
вените въпроси. За отговора на първия въпрос трябва
да намерят частното 240 : 8 = 30 (щайги). Последният
пример се решава със същото частно, но сега то озна-
чава 30 кг ябълки във всяка щайга.
При 2. задача, подточка а), се прилага смисълът на
релацията „... пъти по-малко“, а в подточка б) – „...
пъти по-голямо“, зададени в права форма.
При 3. задача се използва аналогия за пренос на
знания и умения от деление с едноцифрени числа. Под-
ходящо е примерите да се изпълняват по колонки.
Неизвестният множител при 4. задача може да се
намери, като се използва правилото или въз основа на
знанията за числата и прилагане на аналогия.
При 5. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази.
Липсващите числа при 6. задача се откриват въз ос-
нова на връзката между действията умножение и деле-
ние. Най-напред учениците изучават начина на офор-
мяне на решението, представен на образеца. След това
оформят решенията на другите примери в тетрадките си.
Седма задача е текстова в права форма. При реше-
нието ѝ е важно да се отчетат участващите в условие-
то ѝ релации: „с ... по-малко“ и „... пъти по-малко“,
Оформянето му може да се осъществи с пресмятането
на числовия израз (205 – 25) : 2 или с два прости число-
ви израза. Задачата получава развитие с поставянето и
на други въпроси от учениците. Например:
Колко килограма портокали, мандарини и банани
общо са доставили в магазина?
С колко килограма портокалите са повече от ба-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
наните?
73.
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНО СВОЙСТВО НА ДЕЛЕНИЕТО ОТНОСНО СЪБИРАНЕТО
Ход на урока
Разглежда се таблицата при 1. задача, от която уче-
ниците извличат информация. Данните в нея позво-
ляват да се използва разпределителното свойство на
делението относно събирането и пресмятането да се
извърши по следния начин:
(12 + 6 + 18) : 3 = 12 : 3 + 6 : 3 + 18 : 3 = 4 + 2 + 6
= 12.
Ще отбележим, че ако първо се пресметне изразът в
скобите, се получава неизучен случай: 36 : 3.
При 2. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. Както обикновено проверката на математическата
диктовка се осъществява на два етапа:
проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това –
проверка на правилното им пресмятане.
Числовите изрази се записват така: а) (320 + 240 +
160) : 8; б) (140 + 280 + 210) : 7. След това учениците
избират варианта на пресмятането им.
При 3. задача се сравняват стойности на числови
изрази. Необходимо е да се прецени при кои примери
е рационално да се използва разпределителното свой-
ство на делението (или умножението) относно събира-
нето.
При 4. задача се следват посланието ѝ и начинът на
оформяне, представен на образеца. Представяме още
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
един пример:
75.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 96 : 3; 396 : 3
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), се обобщават начини-
те за деление на двуцифрено с едноцифрено число без
преминаване:
1) При първия начин делимото се представя като
сбор от редните си единици и се прилага разпре-
делителното свойство на делението относно съ-
бирането.
2) При втория начин се прилага алгоритъмът за пис-
мено смятане.
При подточка б) учениците избират сами варианта
за пресмятане на частните.
При 2. задача се обобщават начините за деление на
трицифрено с едноцифрено число без преминаване.
Аналогията е пълна.
1’) При първия начин делимото се представя като
сбор от редните си единици и се прилага разпре-
делителното свойство на делението относно съ-
бирането.
2’) При втория начин се прилага алгоритъмът за пис-
мено смятане.
След като учениците разгледат представените начи-
ни, избират сами варианта за пресмятане на частните.
Неизвестният множител при 3. задача се намира,
като се използва правилото:
Неизвестният множител се намира, като произ-
ведението се раздели на известния множител.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
77.
НЕИЗВЕСТНО ДЕЛИМО
Ход на урока
Още от 2. клас учениците знаят, че чрез действието
умножение може да се направи проверка на действието
деление. Според инструкцията при 1. задача учениците
трябва да запишат четири двойки равенства:
600 : 6 = 100, 250 : 5 = 50, 160 : 4 = 40, 82 : 2 = 41,
100 . 6 = 600, 50 . 5 = 250, 40 . 4 = 160, 41 . 2 = 82.
На тази основа, след обсъждане на мястото на едни
и същи числа в равенствата, се формулира зависимост-
та:
Ако се умножи частното с делителя, се получава
делимото.
Като се използва тази зависимост, във 2. задача се
извежда правилото за намиране на неизвестно делимо:
Неизвестното делимо се намира, като се умно-
жат частното и делителят. Представен е образец
за намирането му.
Следвайки този образец, при 3. задача учениците
намират неизвестно делимо.
При 4. задача представеният математически текст
от всяко дете води до съставяне на равенство с неиз-
вестно делимо, което трябва да се намери по изведено-
то правило. Това са равенствата:
: 2 = 124, : 3 = 33, : 2 = 402.
Организацията на задачата трябва да се осъществи
на два етапа:
– установяване на правилността на записаните равен-
ства от учениците и след това
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Ход на урока
При 1. задача се намира неизвестното делимо, като
се прилага изведеното правило в предходния урок. За-
дачата получава развитие с определянето на школата,
която посещава всяко дете.
При 2. задача представеният математически текст
във всяка подточка води до съставяне на равенство с
неизвестно делимо, което трябва да се намери по пра-
вилото. Това са равенствата:
а) : 2 = 222, б) : 5 = 111.
Организацията на задачата трябва да се осъществи
на два етапа:
– установяване на правилността на записаните равен-
ства от учениците и след това
– проверка за правилното прилагане на правилото.
При 3. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази.
При 4. задача трябва да се открият „скритите“ от
петната цифри, като под червено петно са скрити еди-
ници, под синьо – десетици, под зелено – стотици. Тези
цифри се откриват с непосредствено приложение на
изучения алгоритъм за деление на трицифрено с едно-
цифрено число без преминаване. Отговорите са:
268 : 2 = 134, 330 : 3 = 110, 560 : 8 = 70,
963 : 3 = 321, 366 : 3 = 122, 240 : 6 = 40.
Въз основа на данните от таблицата при 5. задача
не е трудно съставянето на текстова задача. Например:
В училище по танци има три клуба: народни тан-
ци, модерен балет и хип-хоп. Участниците в клуба по
модерни танци са 66, а в клуба по модерен балет – 3
пъти повече. Хип-хоп тренират 52 души. Колко общо
са участниците в училището по танци?
Броят на посещаващите училището по танци може
да се намери със съставянето и пресмятането на стой-
ността на числовия израз 66 + 66 : 3 + 52 (получават
се общо 151 участници). Разбира се, за решението на
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
задачата може да се използват прости числови изрази.
79.
ДЕЛЕНИЕ С ОСТАТЪК
16 : 3 = 5 (остатък 1)
Проверка: 5 . 3 + 1 = 16.
17 : 3 = 5 (остатък 2)
Проверка: 5 . 3 + 2 = 17.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
80.
ДЕЛЕНИЕ С ОСТАТЪК
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
81.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 42 : 3
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. Учени-
ците представят двуцифрени числа по различни начини
като сбор от десетици и единици.
Алгоритъмът за деление на двуцифрено с едноциф-
рено число с преминаване от реда на десетиците към
реда на единиците се извежда във 2. задача. Текстът ѝ
води до пресмятане на числовия израз 42 : 3.
Най-напред се изяснява начинът за устно деление.
Делимото се представя като сбор от десетици и едини-
ци, които се делят на 3, и се прилага разпределителното
свойство на делението относно събирането:
42 : 3 = (4 дес. + 2 ед.) : 3 = (3 дес. + 12 ед.) : 3 = 1
дес. + 4 ед. = 14.
Алгоритъмът за писмено деление на числа от раз-
глеждания вид звучи така (42 : 3):
Делението започваме от десетиците. 4 дес. : 3.
Извършваме деление с остатък.
Намираме най-близкото число до 4, което е по-мал-
ко от 4 и се дели на 3. Това е числото 3.
3 дес. : 3 = 1 дес. Записваме в частното цифрата 1 в
реда на десетиците.
Проверка: 1 дес. . 3 = 3 дес. Записваме 3 под десети-
ците на делимото.
Изваждаме: 4 дес. – 3 дес. = 1 дес.
Получаваме остатък от делението на десетиците – 1
дес.
До остатъка от 1 дес. записваме цифрата на едини-
ците на делимото (2 ед.).
Получаваме 12 ед.,12 ед. : 3 = 4 ед.
Записваме в частното цифрата 4 в реда на единици-
те.
Проверка: 4 ед. . 3 = 12 ед. Записваме 12 под 12.
Изваждаме: 12 ед. – 12 ед. = 0 ед.
Учениците се запознават с вертикалния запис на
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
действието деление.
82.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 654 : 3
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. При
подточка а) учениците представят трицифрени числа
по различни начини като сбор от стотици, десетици и
единици съобразно нуждите при извеждането на новия
за тях алгоритъм. При подточка б) делят двуцифрени
числа на едноцифрени с преминаване.
Алгоритъмът за деление на трицифрено с едно-
цифрено число с раздробяване на десетица се извеж-
да във 2. задача. Отговорът на формулирания въпрос,
като се отчете изнесеният текст, се получава след на-
миране на частното 654 : 3.
Най-напред се изяснява начинът за устно деление.
Делимото се представя като сбор от стотици, десетици
и единици, които се делят на 3, и се прилага разпреде-
лителното свойство на делението относно събирането:
654 : 3 = (6 стот. + 5 дес. + 4 ед.) : 3 = (6 стот. + 3
дес. + 24 ед.) : 3 = 2 стот. + 1 дес. + 8 ед. = 218.
Алгоритъмът за писмено деление на числа от раз-
глеждания вид звучи така (654 : 3):
Делението започваме от стотиците. 6 стот. : 3 = 2
стот. Записваме в частното цифрата 2 в реда на сто-
тиците. Проверка: 2 стот. . 3 = 6 стот. Записваме 6
под стотиците на делимото. Изваждаме: 6 стот. – 6
стот. = 0 стот. Не записваме нулата.
Записваме 5 десетици под цифрата на десетиците на
делимото. Намираме най-близкото число до 5, кое-
то е по-малко от 5 и се дели на 3. Това е числото 3.;
3 дес. : 3 = 1 дес. Записваме в частното цифрата 1
в реда на десетиците. Проверка: 1 дес. . 3 = 3 дес.
Записваме 3 под десетиците на делимото. Изважда-
ме: 5 дес. – 3 дес. = 2 дес. Получаваме остатък от
делението на десетиците – 2 дес.
Нататък делението продължава по познатия начин.
Вертикалният запис е представен в урока.
При 3. задача учениците прилагат изведения алго-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
ритъм за намиране на частните. Правят проверка на
83.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 72 : 6; 856 : 4
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), се разглеждат начините
за деление на двуцифрено с едноцифрено число с раз-
дробяване на десетица.
1) При първия начин делимото се представя като
сбор от две числа, кратни на делителя, и се прилага
разпределителното свойство на делението относно
събирането.
2) При втория начин се прилага алгоритъмът за
писмено смятане.
При подточка б) учениците избират сами варианта
за пресмятане на частните.
При 2. задача се представят начините за деление на
трицифрено с едноцифрено число с раздробяване на
десетица. Аналогията е пълна.
1’) При първия начин делимото се представя като
сбор от три числа, кратни на делителя, и се при-
лага разпределителното свойство на делението
относно събирането.
2’) При втория начин се прилага алгоритъмът за пис-
мено смятане.
След като учениците разгледат представените начи-
ни, избират сами варианта за пресмятане на частните.
Неизвестният множител при 3. задача се намира,
като се използва правилото:
Неизвестният множител се намира, като произ-
ведението се раздели на известния множител.
При 4. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази.
От условието на 5. задача се получават цената на
един букет от рози (45 : 3 = 15 лв.) и цената на един
букет от лалета (60 : 5 = 12 лв.).
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Тогава, за да се отговори на въпроса в подточка а),
84.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 72 : 6; 856 : 4
Ход на урока
При 1. задача се съчетават знания за природата и
математиката. Учениците установяват, че първото (па-
пура) и третото (лилията) растение от илюстрацията са
водолюбиви. Следователно числата, записани под тях,
трябва да разделят на 3, т.е. да намерят частните 78 : 3
и 372 : 3. А другите частни, които трябва да намерят, са
64 : 4, 456 : 4, 892 : 4 и 496 : 4.
При 2. задача учениците записват съставни число-
ви изрази по математически текст. Както обикновено
проверката на математическата диктовка се осъщест-
вява чрез проверка на записаните от учениците число-
ви изрази и след това – с проверка на правилното им
пресмятане.
Числовите изрази се записват така: а) (576 + 320) :
8; б) 382 + 565 : 5.
Неизвестните числа при 3. задача се намират чрез
прилагане на правилата.
При 4. задача се сравняват стойности на числови
изрази. За рационалното определяне на знака за срав-
нение е уместно да се използва разпределителното
свойство на делението относно събирането при втория
и третия пример.
Информацията от таблицата при 5. задача води до
съставяне и решаване на съставна текстова задача в
косвена форма:
В магазина за цветя „Малката Ида“ за един ден
постъпили общо 978 лв. от продажбата на рози, ла-
лета и гербери. От продажбата на розите постъпи-
85.
ГРАМ
Понятия: грам.
Ход на урока
Учениците познават мерната единица за маса кило-
грам (още от 1. клас). С 1. задача от настоящия урок
учениците се запознават с мерната единица за маса
грам. Изобразената ситуация мотивира познаването на
нова мерна единица за маса – по-малка от килограма.
Грамът се въвежда като мерна единица за маса чрез
връзката ѝ с килограма:
1 килограм = 1000 грама. Подчертава се, че по-ле-
ките от 1 кг предмети се измерват в грамове.
Разглеждат се теглилките и се установява колко
грама е всяка от тях.
При 2. задача учениците избират подходяща мерна
единица за маса на изобразените животни: грам или ки-
лограм. Например: за всяко от двете кучета масата е в
килограми, на птичката – в грамове.
Сравняването на именувани числа, изразени в гра-
мове или килограми, се осъществява в 3. задача. Из-
ползва се връзката между грам и килограм. Подходящо
е изпълнението на примерите по колонки.
При 4. задача учениците събират и изваждат име-
нувани числа (г, кг). При някои от примерите трябва
да се използва връзката между грам и килограм. На-
пример:
1 кг – 300 г = 1000 г – 300 г = 700 г.
Алгоритмите за извършване на действията с тези
числа не се различават от съответните алгоритми с не-
именувани числа.
При 5. задача учениците извличат информация от
данните в таблицата и от данните при илюстрациите, за
да отговорят на въпроса: По колко грама храна трябва
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
да изяжда всяко кученце на едно хранене?
Ход на урока
При 1. задача учениците извличат информация от
данните на таблото, върху което е записано седмично-
то меню на хамстера Гризко, за да отговорят на въпро-
сите. Например:
При подточка а): За една седмица хамстерът изяжда
140 г + 70 г + 28 г + 21 г = 259 г, а за три седмици – 259
. 3 = 777 г.
При подточка б): За един ден хамстерът изяжда 140
г : 7 = 20 г суха храна, а за шест дни – 20 г . 6 = 120 г.
При 2. задача учениците сравняват и подреждат
по големина именувани числа (с мерните единици за
маса). Подходящо е да се припомни връзката между
грам и килограм. Представяме правилното подрежда-
не:
5 г < 50 г < 500 г < 550 г < 5 кг < 50 кг < 500 кг.
При 3. задача учениците намират стойности на със-
тавни числови изрази (числата са именувани).
Неизвестното число при 4. задача се намира или въз
основа на изучено правило, или въз основа на знанията
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
87.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 426 : 3
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. Учени-
ците представят трицифрени числа по различни начини
като сбор от стотици, десетици и единици, съобразно
нуждите при извеждането на новия за тях алгоритъм.
Алгоритъмът за деление на трицифрено с едноциф-
рено число с раздробяване на стотица се извежда във
2. задача. Учениците разглеждат илюстрацията и от-
криват броя на саксиите. Отговорът на формулирания
въпрос се получава след намиране на частното 426 : 3.
Най-напред се изяснява начинът за устно деление.
Делимото се представя като сбор от стотици, десетици
и единици, които се делят на 3, и се прилага разпреде-
лителното свойство на делението относно събирането:
426 : 3 = (4 стот. + 2 дес. + 6 ед.) : 3 = (3 стот. + 12
дес. + 6 ед.) : 3 = 1 стот. + 4 дес. + 2 ед. = 142.
Алгоритъмът за писмено деление на числа от раз-
глеждания вид звучи така (426 : 3):
Делението започваме от стотиците. 4 стот. : 3 = 1
стот. Записваме в частното цифрата 1 в реда на сто-
тиците. Проверка: 1 стот. . 3 = 3 стот. Записваме 3
под стотиците на делимото. Изваждаме: 4 стот. – 3
стот. = 1 стот. Получаваме остатък 1 стот.
До остатъка от 1 стот. записваме цифрата на десе-
тиците на делимото (2 дес.). Получаваме 12 дес., 12
дес. : 3 = 4 дес. Записваме в частното цифрата 4 в
реда на десетиците.
Проверка: 4 дес. . 3 = 12 дес. Изваждаме: 12 дес. –
12 дес. = 0 дес. Не записваме нулата.
„Сваляме“ 6 ед., 6 ед : 3 = 2 ед. Записваме в частно-
то цифрата 2 в реда на единиците.
Проверка: 2 ед. . 3 = 6 ед. Записваме 6 под 6. Изваж-
даме 6 ед. – 6 ед. = 0 ед.
Извеждането на алгоритъма се съпровожда с офор-
мянето на вертикалния запис.
При 3. задача учениците прилагат изведения алго-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
ритъм за намиране на частните. Правят проверка на
88.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 426 : 3
Ход на урока
При 1. задача се съчетават знания за природата и
математиката. Включени са различни изучени алго-
ритми за пресмятане. На правилното място са поставе-
ни лалето, розата, нарцисът и теменужката.
При 2. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази.
Неизвестните числа при 3. задача се намират чрез
прилагане на правилата:
Неизвестният множител се намира, като произ-
ведението се раздели на известния множител.
Неизвестното делимо се намира, като се умно-
жат частното и делителят.
Четвърта задача е текстова в права форма. Всеки
ученик избира начинът на оформянето на решението
ѝ: с намирането на стойността на числовия израз 486
+ 486 : 3 + 64 или с последователното пресмятане на
прости числови изрази.
Представеният графичен модел при 5. задача води
до съставяне и решаване на задачи от вида:
В магазина за цветя „Малката Ида“ доставили
червени, розови и лилави лалета. Лилавите лалета
били 95, червените – 429, а розовите били 3 пъти
по-малко от червените. Колко червени, розови и ли-
лави лалета общо са доставили в магазина?
За една седмица в магазин за цветя продали 95 ли-
лави лалета, 429 червени лалета и 3 пъти по-малко
от червените – розови лалета. Колко червени, розови
и лилави лалета общо са продали?
89.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 438 : 3
Ход на урока
Чрез илюстрациите при 1. задача учениците нами-
рат масата на всеки плод. Последователно това се осъ-
ществява с пресмятането на числовите изрази 504 : 4,
411 : 3, 575 : 5 и на неизвестното число от равенството,
което се съставя от последната илюстрация: 100 + 100
+ 50 = 3 . + 10.
Чрез 2. задача учениците имат възможност да уп-
ражнят знанията и уменията си за пресмятане на част-
ни на трицифрени числа с едноцифрено число.
При 3. задача се сравняват стойности на числови
изрази.
При 4. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. Както обикновено проверката на математическата
диктовка се осъществява на два етапа:
проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това
проверка на правилното им пресмятане.
Числовите изрази се записват така: а) 665 : (45 : 9);
б) 992 : 8. Следва пресмятането им.
От данните, представени в таблицата при 5. зада-
ча, може да се отговори на всички поставени въпроси.
Броят на кутиите със сок от ябълка е 54 : 2 = 27, а със
сок от ананас – 536 : 4 = 134. При подточка б) най-на-
пред се намира колко лева общо струват кутиите със
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
сок от ягода, като се пресметне числовият израз 995
91.
ТОН
Ход на урока
Да припомним, че учениците познават мерните еди-
ници за маса килограм и грам и връзката между тях:
1 кг = 1000 г.
С 1. задача от настоящия урок, с подходящото
включване на приказка от Джани Родари, учениците се
запознават с мерната единица за маса тон.
Изобразената ситуация мотивира познаването на
нова мерна единица за маса – по-голяма от килогра-
ма. Тонът се въвежда като мерна единица за маса чрез
връзката с килограм:
1 тон = 1000 килограма.
Подчертава се, че големи количества и тежки пред-
мети се измерват в тонове.
При 2. задача учениците избират подходяща мерна
единица за маса на изображенията: тон, грам или кило-
грам. Очакваните отговори са:
Масата на сладоледа, от който е направен дворецът,
е 20 тона; масата на захаросаните плодове, от които е
направен коминът, е 5 кг; захарният памук, от който е
направен пушекът, е 800 г.
Сравняването на именувани числа, изразени в то-
нове, килограми или грамове, както и сравняването
на числов израз с число (всички числа са именувани с
мерните единици за маса) се осъществяват в 3. задача.
Използва се връзката между тон и килограм, както и
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
92.
ТОН
Ход на урока
При 1. задача учениците избират подходяща мерна
единица за маса на изобразените предмети: грам или
килограм, или тон. Верните отговори са: захарта в лъ-
жицата е 8 г, тракторът с ремаркето е 27 т, шоколадът
е 100 г, трите пакета са 3 кг.
Неизвестното число при 2. задача се намира или въз
основа на изучено правило, или въз основа на знанията
за числата. Числата са именувани с изучените мерни
единици за маса. Алгоритмите за извършване на дейст-
вията с тези числа не се различават от съответните
алгоритми с неименувани числа. При всички примери
трябва да се използва връзката между килограм и грам
(1 кг = 1000 г) и между тон и килограм (1 т = 1000 кг).
Примери:
3) 540 кг + ? кг = 1 т
540 кг + ? кг = 1000 кг
1000 кг – 540 кг = 460 кг
Проверка: 540 кг + 460 кг = 1 т
4) 1 т – ? кг = 600 кг
1000 кг – ? кг = 600 кг
1000 кг – 400 кг = 600 кг
Въз основа на данните от таблицата при 3. задача се
намират произведените тонове бонбони за 1 месец: от
завод А – 786 : 6 = 131 (т); от завод Б – 726 : 6 = 121
(т); от завод В – 690 : 6 = 115 (т).
Отговорите при следващите въпроси са: Произве-
дените бонбони във В са по-малко от тези във Б със
121 – 115 = 6 тона, а произведените бонбони във В са
по-малко от тези в А със 131 – 115 = 16 тона.
При 4. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази. Учениците за-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
писват схемата, като с нейна помощ проследяват пътя
93.
ПОЛОВИНКА. ТРЕТИНКА
Ход на урока
При 1. а) задача се въвежда понятието половинка,
получено при делението на едно цяло на две равни час-
ти.
При първата картинка: Мила и Мони са в пицария и
всеки от тях в изнесен текст си представя как ще си по-
делят поръчаната от тях пица: Мила – поравно, а Мони
– да вземе по-голяма част от пицата.
Втората картинка: Ситуацията е продължение на
първата. Пицата вече е сервирана на масата. Мила я е
разделила на две равни части. Всяка от тези две равни
части е половинката от цялата пица.
Третата картинка е продължение на втората. Пи-
цата е вече изядена, което личи от празната поставка
на масата на децата. Сервитьорът носи касов бон на
стойност 12 лв. Според изнесения текст сметката ще
си разделят поравно; 12 : 2 = 6 (лв.). Пояснява се, че
числото 6 е половинката на числото 12. Формулира се
правилото:
За да намерим половинката на дадено число,
трябва да го разделим на 2.
Учениците прилагат това правило за намиране на
половинки на числа (абстрактни и именувани).
При б) се въвеждат третинката на дадено число и
правилото за намирането ѝ:
За да намерим третинката на дадено число,
трябва да го разделим на 3.
Правилото се прилага за намиране на третинки на
числа (абстрактни и именувани).
При 2. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. В текста участват новоизучените понятия: поло-
винка и третинка. Както обикновено проверката на ма-
тематическата диктовка се осъществява на два етапа:
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
проверка на записаните от учениците числови изра-
Ход на урока
При 1. а) задача се въвежда понятието четвъртин-
ка, получено при делението на едно цяло на четири
равни части.
Четиримата приятели разделят пицата на четири
равни части. Всяка от тези части е четвъртинка от ця-
лата пица. Тъй като цялата пица е 20 лв., то четвъртин-
ка от нея струва 20 : 4 = 5 лв. Пояснява се, че числото
5 е четвъртинката на числото 20. Формулира се прави-
лото:
За да намерим четвъртинката на дадено число,
трябва да го разделим на 4.
След това се намират четвъртинките на абстрактни
и именувани числа.
При подточка б) се въвежда десетинката на дадено
число. За изясняването ѝ се използва отново пица, но
разделена на десет равни части. Пояснява се, че всяка
от тези десет равни части е десетинката от цялата пица.
Цялата пица е 20 лв. Тогава едно парче от нея струва
20 : 10 = 2 лв. Числото 2 е десетинката на числото 20.
Извежда се правилото:
За да намерим десетинката на дадено число,
трябва да го разделим на 10.
Намират се десетинките на абстрактни и именувани
числа.
При 2. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. В текста участват новоизучените понятия: четвър-
тинка и десетинка. Както обикновено проверката на
математическата диктовка се осъществява на два ета-
па:
проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това
проверка на правилното им пресмятане.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
Числовите изрази се записват така: а) 699 – 536 : 4;
95.
ПОЛОВИНКА. ТРЕТИНКА. ЧЕТВЪРТИНКА. ДЕСЕТИНКА
Ход на урока
При 1. задача учениците определят броя на равните
части, на които е разделен всеки кръг. Определят каква
част от него е оцветена. Запознават се с означенията
1, 1, 1, 1
2 3 4 10 съответно на половинка, третинка, чет-
въртинка и десетинка.
При 2. задача фигурите са номерирани от 1. до 15.
Учениците определят броя на равните части, на които
е разделена всяка фигура, и каква част от нея е оцвете-
на. Добре е те да запишат в тетрадките си съответните
дробни числа за всяка оцветена част на петнадесетте
фигури.
При 3. задача учениците намират половинката, тре-
тинката и четвъртинката на дадено число, като се опи-
рат на изучените правила: числото се разделя съответ-
но на 2, на 3 и на 4.
Въпросите при 4. задача трябва много внимателно
да се прочетат, след което да се обосноват отговорите
им.
За подточка а) може да кажем, че 9 бонбона са чет-
въртинката на 36 бонбона, тъй като 9 = 36 : 4.
При подточка б) разсъжденията са следните: Да до-
пуснем, че 12 бонбона са половинката на 36 бонбона,
т.е. 36 : 2 = 12. Тогава, въз основа на връзката между
действията деление и умножение, ще получим 12 . 2 =
36, но 12 . 2 ≠ 36, следователно 36 : 2 ≠ 12. Доказахме,
че 12 бонбона не са половинката от 36 бонбона.
Аналогично се установява, че при подточка в) 18
бонбона не са третинката на 36 бонбона.
При 5. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. В текста участват понятията: десетинка, третинка и
четвъртинка. Както обикновено проверката на матема-
тическата диктовка се осъществява на два етапа: МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
96.
ПОЛОВИНКА. ТРЕТИНКА. ЧЕТВЪРТИНКА. ДЕСЕТИНКА
Ход на урока
Според инструкцията при 1. задача учениците тряб-
ва да запишат шест двойки равенства:
478 : 2 = 239, 957 : 3 = 319, 728 : 4 = 182,
239 . 2 = 478, 319 . 3 = 957, 182 . 4 = 728,
Ход на урока
При 1. задача, подточка а), се обобщават начините
за деление на трицифрено число с едноцифрено, когато
частното е трицифрено число с цифра на десетиците
нула.
1) При първия начин делимото се представя като
сбор от две числа, кратни на делителя, и се при-
лага разпределителното свойство на делението
относно събирането.
2) При втория начин се прилага алгоритъмът за пис-
мено смятане.
При подточка б) учениците избират сами варианта
за пресмятане на частните.
При 2. задача се сравняват стойности на числови
изрази.
При 3. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. Както обикновено проверката на математическата
диктовка се осъществява на два етапа:
проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това
проверка на правилното им пресмятане.
Числовите изрази се записват така: а) 836 : 4 + 420;
б) 520 – (642 : 6). Следва пресмятането им.
Четвърта задача е съставна текстова в права форма.
Като се следва условието ѝ, се намират последовател-
но: броят на козунаците, продадени до обед: 324 : 3 =
108; козунаците, продадени през деня: 108 + 160 = 268;
останалите в края на деня: 324 – 268 = 58. Ученици-
те могат да оформят решението и с един числов израз:
324 – (324 : 3 + 160).
99.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 258 : 3
Ход на урока
Задача 1 е отбелязана с рубриката „Знам!“. При
подточка а) учениците представят трицифрени числа
като сбор от десетици и единици съобразно нуждите
при извеждането на новия за тях алгоритъм, а при под-
точка б) намират частни на трицифрени с едноцифрени
числа от изучени случаи.
Алгоритъмът за деление на трицифрено с едно-
цифрено число, когато частното е двуцифрено число,
се извежда във 2. задача. Съставя се текстова задача,
която се решава с числовия израз 258 : 3.
Най-напред се изяснява начинът за устно деление.
Делимото се представя като сбор от десетици и едини-
ци, които се делят на 3, и се прилага разпределителното
свойство на делението относно събирането:
258 : 3 = (2 стот. + 5 дес. + 8 ед.) : 3 = (25 дес. + 8 ед.)
: 3 = (24 дес. + 18 ед.) : 3 = 8 дес. + 6 ед. = 86.
Алгоритъмът за писмено деление на числа от раз-
глеждания вид се изказва така (258 : 3):
Делението започваме от стотиците, но 2 < 3, затова
превръщаме стотиците в десетици.
2 стот. + 5 дес. = 25 дес.
Делим десетиците. 25 дес. : 3 = 8 дес. Записваме в
частното цифрата 8 в реда на десетиците. Проверка:
8 дес. . 3 = 24 дес. Записваме 24 дес. под 25 дес. на
делимото. Изваждаме: 25 дес. – 24 дес. = 1 дес. Полу-
чаваме остатък от делението на десетиците – 1 дес.
До остатъка от 1 дес. записваме цифрата на едини-
ците на делимото (8 ед.). Получаваме 18 ед., 18 ед. :
3 = 6 ед. Записваме в частното цифрата 6 в реда на
единиците. Проверка: 6 ед. . 3 = 18 ед. Записваме 18
под 18. Изваждаме: 18 ед. – 18 ед. = 0 ед.
Извеждането на алгоритъма се съпровожда с офор-
мянето на вертикалния запис.
При 3. задача учениците прилагат изведения алго-
ритъм за намиране на частните. Правят проверка на
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
делението с умножение.
100.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛА ОТ ВИДА 258 : 3
Ход на урока
Чрез илюстрациите и данните при 1. задача уче-
ниците намират единичната цена на всеки предмет от
всяка група според изискването на подточка а). Една
тетрадка струва 20 : 5 = 4 лв., една синя раничка – 132 :
3 = 44 лв., една зелена раничка – 224 : 4 = 56 лв., и една
книга – 144 : 9 = 16 лв.
За подточки б), в) и г) се използват правилата:
За да намерим с колко едно число е по-голямо или
по-малко от друго, трябва от по-голямото число
да извадим по-малкото.
За да намерим колко пъти едно число е по-голямо
или по-малко от друго, трябва по-голямото число
да разделим на по-малкото.
Тогава отговорът на подточка б) се получава с прес-
мятането 56 – 44 = 12 (лв.), а на подточка в) отговорът
е 16 – 4 = 12 (лв.). За подточка г) отговорите се получа-
ват след пресмятането на числовите изрази 44 : 4, 56 :
4 и 16 : 4. За да се отговори на въпросите при подточка
д), трябва да се пресметнат последователно числовите
изрази 44 . 5, 56 . 7, 16 . 4 + 4 . 4.
При 2. задача учениците попълват липсващите циф-
ри, прилагайки знанията си за алгоритмите за писме-
но деление на числата до 1000 с едноцифрено число.
Задачата е представена в занимателна форма: кучето е
разкъсало листчетата.
Образецът при 3. задача показва начин за извърш-
ване на деление на трицифрено число с едноцифрено,
когато частното е двуцифрено число: Делимото се
представя като сбор от две числа, кратни на дели-
теля, и се прилага разпределителното свойство на
делението относно събирането. Представяме още
един пример: 219 : 3 = (210 + 9) : 3 = 210 : 3 + 9 : 3 =
70 + 3 = 73.
Неизвестните числа при 4. задача се намират чрез
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
прилагане на правилата или въз основа на връзката
101.
СЕКУНДА
Ход на урока
Разглежда се пресмятането на числовия израз при 1.
задача, записан на картончето.
Мила и Мони обясняват по различни начини как
може да се извърши пресмятането, въз основа на които
се получава равенството (36 – 8) : 4 = 36 : 4 – 8 : 4, и се
формулира правилото:
Разлика може да се раздели с число, като умаляе-
мото и умалителят се разделят с числото (ако това
е възможно) и получените частни се извадят.
На образеца при 2. задача е показан вариантът на
изпълнение на примерите при двете подточки, осно-
ваващ се на изведеното свойство. Ще посочим още по
един пример:
При а) (630 – 18) : 3 = 630 : 3 – 18 : 3 = 210 – 6 = 204;
При б) 534 : 2 – 134 : 2 = (534 – 134) : 2 = 400 : 2
= 200.
При 3. задача делимото е близко до кръгли стотици
или до кръгли десетици. При изпълнението ѝ ученици-
те се придържат към образеца, като прилагат изведено-
то правило. Ще приведем още примери:
594 : 3 = (600 – 6) : 3 = 600 : 3 – 6 : 3 = 200 – 2 = 198;
147 : 3 = (150 – 3) : 3 = 150 : 3 – 3 : 3 = 50 – 1 = 49.
Неизвестните числа при 4. задача се намират въз
основа на връзката между аритметичните действия или
чрез прилагане на изучените правила:
Неизвестното събираемо се намира, като от сбо-
ра се извади известното събираемо.
Неизвестният множител се намира, като произ-
ведението се раздели на известния множител.
Неизвестното делимо се намира, като се умно-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
жат частното и делителят.
104.
ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000 С ЕДНОЦИФРЕНО ЧИСЛО
Ход на урока
При подточка а) на 1. задача се разглежда и обяснява
делението на трицифрено число с цифра на единиците
нула с едноцифрено число. При подточка б) учениците
намират частни на числа от същия вид. Подходящо е
примерите да се пресмятат по колонки и да се стигне
до заключението: в единия случай (когато няма преход
от реда на десетиците към реда на единиците) цифрата
на единиците в частното е нула, а в другия (когато има
преход от реда на десетиците към реда на единиците)
не е нула.
При 2. задача учениците намират половинката и
четвъртинката от дадено количество, изразено в кило-
грами или в тонове, и записват с дробни числа:
1 1
а) 2 кг = 500 г, 4 кг = 250 г;
1 1
б) 2 т = 500 кг, 4 т = 250 кг.
При 3. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази. Градът, в който
се намира Музеят на розата, е Казанлък.
Релацията в 4. задача е зададена в косвена формули-
ровка. Щом „едната страна на правоъгълника е 48 м и е
равна на третинката от дължината на другата страна“,
то последната има дължина 48 . 3 = 144 м.
Обиколката е (144 + 48) . 2 = 384 м.
Пета задача е съставна текстова в косвена форма.
Необходимо е да се насочи вниманието на учениците
към смисъла на думите „който бил ... пъти повече“.
Релацията показва в какво отношение е даденото число
(то е по-голямото) спрямо търсеното. Тогава розовият
цвят, набран от втората градина, е 360 : 3 = 120 кг. Об-
щото количество е 360 + 120 = 480 кг. МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
105.
УМНОЖЕНИЕ И ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000 С ЕДНОЦИФРЕНО ЧИСЛО
Ход на урока
При 1. задача по дадените числа в левия правоъгъл-
ник се съставят и пресмятат числовите изрази: 300 . 2,
194. 2, 168 . 2, 236 . 2, 78 . 2, 500 . 2, 342 . 2, 150 . 2, 43 . 2.
По числата, записани в десния правоъгълник, се
съставят и пресмятат числовите изрази: 600 : 3, 849 :
3, 462 : 3, 639 : 3, 54 : 3, 648 : 3, 804 : 3, 420 : 3, 327: 3,
141 : 3.
Неизвестните числа при 2. задача се намират въз
основа на връзки между компонентите и резултата при
аритметичните действия или чрез прилагане на изуче-
ните правила:
Неизвестното събираемо се намира, като от сбо-
ра се извади известното събираемо.
Неизвестният множител се намира, като произ-
ведението се раздели на известния множител.
Неизвестното делимо се намира, като се умно-
жат частното и делителят.
При 3. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази. Получават се
следните резултати: 140 за израза при картичката за
Германия; 798 – за Италия; 282 – за Гърция; 100 – за
Франция. Разглеждат се знамената на държавите.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
106.
САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА. ИГРА
Ход на урока
Урокът е за диагностика. Самостоятелната рабо-
та е представена в Приложение 5 на настоящата книга.
Критериите за оценяване на математическите ком-
петентности на учениците след изучаване на действия-
та умножение и деление на числата до 1000 са предста-
вени в Приложение 6 на тази книга.
След провеждане на самостоятелната работа на
учениците се предлага играта В магазина, която е по-
местена в 106. урок на учебника. Описани са правилата
за провеждането ѝ.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
107.
ЧИСЛАТА ДО 1000
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
109.
УМНОЖЕНИЕ И ДЕЛЕНИЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000
Ход на урока
В 1. задача са включени почти всички основни слу-
чаи от умножение и деление на числата до 1000. Ак-
центира се върху обобщаването на алгоритмите за пис-
мено смятане и вариантите за устно смятане.
При 2. задача се записват и пресмятат частните на
числата, записани върху:
първото цвете: 84 : 6, 84 : 2, 84 : 4, 84 : 3;
второто цвете: 576 : 8, 576 : 9, 576 : 6, 576 : 4.
Прави се проверка на делението с умножение.
При 3. задача учениците сравняват сбор или разли-
ка с число, както и стойности на числови изрази. Наб-
ляга се на правилото за сравняване.
Неизвестните числа при 4. задача се определят на
базата на познатите за учениците правила: Неизвест-
ният множител се намира, като произведението са
раздели на известния множител.
Неизвестното делимо се намира, като се умно-
жат частното и делителят.
При 5. задача учениците намират стойности на раз-
лични по вид съставни числови изрази. За рационално
пресмятане на числовите изрази от първата колонка е
подходящо да се използва разпределителното свойство
на умножението (делението) относно събирането.
При 6. задача, подточка а), според смисъла на поня-
тието десетинка, се получава числовата редица: 1000,
100, 10, 1, а при подточка б), според смисъла на поня-
тието третинка – 783, 261, 87, 29.
При 7. задача учениците записват съставни числови
изрази по математически текст и намират стойностите
им. Както обикновено проверката на математическата
диктовка се осъществява на два етапа:
проверка на записаните от учениците числови изра-
зи и след това
проверка на правилното им пресмятане.
Числовите изрази се записват така: а) (275 + 270) :
(275 – 270); б) 108 . 6 – 108 : 6. Следва пресмятането
им.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
При 8. задача се използва правилото: За да наме-
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
112.
ИЗХОДНО НИВО. ИГРА
Ход на урока
Урокът е за диагностика. Проверяват се знанията
и уменията на учениците по компетентностите, дефи-
нирани в учебната програма по математика за 3. клас.
Изходното ниво е представено в Приложение 7
на настоящата книга.
Критериите за оценяване на нивото на математиче-
ските компетентности на учениците в края на 3. клас са
представени в Приложение 8 на тази книга.
МЯСТО ЗА БЕЛЕЖКИ
ПРИЛОЖЕНИЯ
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ВХОДНО НИВО
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НИВОТО НА МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ
НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛОТО НА 3. КЛАС
2. 52 + 3 = 47 36 54 92 75
+ – + – +
68 – 5 = 5
____ 8
____ 29
____ 68
____ 25
____
158
72 + 24 =
98 – 36 =
5. Пресметни ___________________________________
86 – (28 + 32) 48 + 6 : 6
числовите ___________________________________
= ______________ = ______________
изрази. ___________________________________
= ______________ = ______________
___________________________________
6. Намери ___________________________________
25 + = 42 6. = 54 ___________________________________
неизвестното
________________ ________________ ___________________________________
число.
________________ ________________ ___________________________________
7. В спортен клуб по тенис участват 30 ученици. От 8. а) Намери дължината на страната на квадрат с оби-
тях 5 пъти по-малко са участниците в секцията по колка 36 см.
тенис на маса, а останалите са в секцията по тенис б) Колко дециметра е обиколката на равнобедрен
на корт. Колко ученици участват в секцията по те- триъгълник с бедро 28 дм и основа 34 дм?
нис на корт?
Решение: _________________________________ Решение: _________________________________
__________________________________________ __________________________________________
__________________________________________ __________________________________________
__________________________________________ __________________________________________
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НИВОТО НА МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ
НА УЧЕНИЦИТЕ СЛЕД ИЗУЧАВАНЕ НА ЧИСЛАТА ДО 1000 И
ДЕЙСТВИЯТА СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ С ТЯХ
5. Намери
254 + = 638 – 263 = 185 6. = 540 – 486
неизвестното
________________ ________________ ________________
число.
________________ ________________ ________________
6. Ученици украсили коледната елха в училището си с 7. а) Определи вида на триъгълника според ъглите му.
гирлянди, стъклени топки и електрически лампички.
Гирляндите били 118, топките – 86, а лампичките
– с 20 по-малко от гирляндите. Колко украшения
общо са поставили учениците на елхата?
Решение: _________________________________
__________________________________________ __________________________________________
__________________________________________ б) Намери основата на равнобедрен триъгълник с
__________________________________________ обиколка 284 мм, която е със 182 мм по-голяма от
бедрото му.
Решение: _________________________________
__________________________________________
__________________________________________
__________________________________________
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НИВОТО НА МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ
НА УЧЕНИЦИТЕ СЛЕД ИЗУЧАВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА УМНОЖЕНИЕ И ДЕЛЕНИЕ
С ЧИСЛАТА ДО 1000
1. Пресметни.
а) 60 . 3 = б) 39 : 3 =
43 . 2 = 270 : 9 =
132 . 3 = 648 : 2 =
2. Пресметни.
162 а) 225 . 3 153 . 2 148 . 6 б) 348 : 3 = 846 : 6 = 704 : 4 =
______ ______ ______
76 . 9
______ 125 . 8
______
5. Намери
: 6 = 152 : 3 = 518 – 380 2. = 532 + 164
неизвестното
________________ __________________ __________________
число.
________________ __________________ __________________
7. В цветарски магазин получили 220 рози. От тях 8. Паркът в едно градче има правоъгълна форма.
направили 16 букета, всеки с по 7 рози, а останали- Едната му страна е 98 м и е равна на четвъртинка-
те подредили във вази с по 9 рози. Колко са вазите та от дължината на другата страна. Колко метра е
с цветя? обиколката на парка?
Решение: _________________________________ Решение: _________________________________
__________________________________________ __________________________________________
__________________________________________ __________________________________________
__________________________________________ __________________________________________
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
ИЗХОДНО НИВО
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НИВОТО НА МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ
НА УЧЕНИЦИТЕ В КРАЯ НА 3. КЛАС
1. Попълни.
3. Пресметни.
1 1 1
кг = г кг = г кг = г
2 4 10
6. > = <
9. Ябълкова градина има правоъгълна форма с дъл 10. Семейството на Кети се грижи за три вида плодни
жини на страните 82 м и 68 м. дръвчета: ябълкови, крушови и дюлеви. Дръвчета
Крушова градина има квадратна форма и обиколка, та с дюли са 86, крушовите са с 42 повече от тях, а
равна на обиколката на ябълковата градина. Колко ябълковите дръвчета са 2 пъти помалко от общия 165
метра е дължината на страната на крушовата гра брой на дюлевите и крушовите. Колко са ябълко
дина? вите дръвчета?
Решение: _________________________________ Решение: _________________________________
__________________________________________ __________________________________________
__________________________________________ __________________________________________
__________________________________________ __________________________________________
ПРИЛОЖЕНИЕ 8
4. Кожухарова, Р., В. Ангелова и др. Методика на обучението по математика за началния етап на Средното об-
щообразователно училище. Част втора, Пловдив, Университетско издателство ,,Паисий Хилендарски“, 2009,
170 с., ISBN 978-954-423-555-0.
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО МАТЕМАТИКА ЗА 3. КЛАС
ISBN 978–619–222–167–6
Българска. Издание I/2018 г. Формат 60х90/8. Печ. коли 21. Изд. коли 21.
Код 40303201253.
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО МАТЕМАТИКА
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ЗА ТРЕТИ КЛАС
ЗА ТРЕТИ КЛАС
ISBN 978-619-222-167-6
Г О Л Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е Г ОЛ Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е