Животът и дейността на св.

Кирил според Пространното житие

Ход на урока

Въвеждаща учебна ситуация. Актуализиране на опорни знания.

Класифицирайте старобългарската литература по признаците официалност – неофициалност,

култовост – извънкултовост.

Какво представлява житието като жанр?

Предполагаем отговор: Агиографичен текст, който се чете в църквите при честването на

празник на светец. Предмет на изображение на житието е канонизирана от църквата, призната
за религиозен и нравствен еталон личност.

Колко вида биват житията?

Предполагаем отговор: Два вида – кратки и пространни.

Каква е разликата между кратко и пространно житие?

Предполагаем отговор: Пространните жития не може да се четат в църквите по време на

служба, защото са дълги и описват по-подробно живота на светеца, а кратките може.

Кратък разказ от ученик за творчеството и живота на Константин-Кирил Философ.

Реализация на учебните ситуации.

План на урока

В началото учителят запознава учениците с общите характеристики на пространното житие,

след което се преминава към урочната тема.

Пространно житие на Константин-Кирил – общи характеристики.

а) Създаване – между 869 и 881 г. след смъртта на св. Кирил;

б) Първата житиеписна творба в старобългарската литература;

в) Неизвестен автор – смята се, че е дело на един от учениците на св. Кирил;

г) Творба образец в своя жанр.

По следващите 2., 3., 4., 5., 6. и 7. точка от плана говорят ученици, на които е поставена задача
да се подготвят предварително по съответната тема.

Детство.

Родно място – град Солун. Семейство – баща Лъв, заемащ длъжността помощник на
военачалника в Солун, майка, седем деца, от които Константин е най-малкото.
Отказът на детето да го кърми дойка. Обетът, който родителите дават пред Бог след раждането
на Константин. Последните думи на бащата 14 години след дадения обет.

Пророческият сън на св. Кирил.

а) Сънува, че си избира жена на име София;

б) София от гръцки – премъдрост;

в) Сънят като предсказание за бъдещето на св. Кирил като мъдрец.

Загубата на сокола на св. Кирил и стремежът му към наука.

а) Соколът – символ на властта, земните удоволствия и привързаността към светския живот;

б) Загубата на сокола – символ на житейския избор на св. Кирил да загърби светския живот и да
се отдаде на духовния;

в) Не разбира думите на Григорий Богослов и моли един учител да го научи, но учителят

отказва;

г) Отдава се на молитви, за да постигна желанието си за учене;

д) Бог се отзовава на молитвите му.

Обучението на св. Кирил в Магнаурската школа.

а) Царят разбира за мъдростта, прилежното му учение и дарбите му и го вика да се учи в

Магнаурската школа;

б) За много кратко време изучава много науки, както друг би изучил само една, и всички се
възхищават от този факт.

Библиотекар и учител по философия.

Спорът с иконобореца Анис.

а) Анис не иска да се почитат иконите;

б) Св. Кирил го оборва, опонирайки, че Бог е казал да не се правят недостойни „подобия“, а не

никакви подобия, както твърди Анис.

Трите мисии и спорът с триезичниците.

На дъската е начертана таблица с четири графи: Мисия при сарацините; Мисия при хазарите;
Великоморавска мисия; Спор с триезичниците във Венеция. Класът е разделен на четири групи,
като всяка група трябва да се подготви за конкретна мисия на св. Кирил, а една от групите – за
спора му с триезичниците във Венеция. На дъската трябва да излезе по един ученик от всяка
група и да попълни най-същественото в съответната графа. На учениците е поставена и задача
да подготвят драматизация върху съответния момент от житието. Най-напред на дъската
излизат четирима ученици и попълват таблицата, а след това отделните групи представят
своите драматизации. Така всяка една от групите запознава останалите с това, което е
подготвила. Създава се цялостна представа за четирите най-важни момента от живота на св.
Кирил.

По точки 9. и 10. говорят ученици, на които е поставена задача да се подготвят предварително

по съответната тема.

Соломоновата чаша.

Св. Кирил в Рим.

а) Носи мощите на св. Климент;

б) Папата освещава славянските книги, посвещава славянските ученици и дава правото да се

проповядва на славянски;

в) Св. Кирил се разболява и умира;

г) Предсмъртната молитва на св. Кирил – моли се на Бог за спасението на хората;

д) Заветът към последователите му – да защитават постигнатото и да продължават да

прославят името на Бог на славянски език;

е) Опитът на Методий да изпълни заръката на майка си;

ж) Желанието на папата и епископите тялото на св. Кирил да остане в Рим.

По последната точка 11 учителят провежда беседа с учениците за образа на св. Кирил, разкрит
в Пространното житие. Учениците са имали за задача самостоятелно да се запознаят и с живота
и дейността на апостол Павел. Една част от тях са чели за светеца, а други са гледали филма.
Правят се съпоставки между образа на апостол Павел и образа на свети Кирил Философ и се
стига до извода, че св. Кирил се стреми да се уподоби на ап. Павел, а апостол Павел – на Иисус
Христос.

Образът на св. Кирил.

а) Авторът го сравнява със светец и апостол;

б) Св. Кирил – мъдър, разумен, стреми се към знание, към духовното, отдаден е на Бог,
отхвърля земните удоволствия и светския живот.

В края на часа ученик представя икона на двамата братя, изографисана от него в часовете по
иконопис в школата, която посещава. Двама ученици са нарисували комикси по житието и
също ги представят пред класа.
Заключителна учебна ситуация. Обобщение на урока.

Разгледаното в часа ни дава основание да заключим, че св. Кирил е една нравствена и духовна
личност, изцяло отдадена на Бог. Изключително мъдър и просветлен човек, стремящ се към
знание. Значимостта на делата му е огромна за нас, тъй като благодарение на стореното от
него в църквите ни се проповядва на славянски език, а самите ние вървим с гордо вдигната
глава, защото имаме писменост.

За домашна работа на учениците се поставя задача да напишат по избор есе на тема „Пътят
към светостта е да посветиш себе си на духовното спасение на хората“ или
литературноинтерпретативно съчинение на тема „Образът на Константин-Кирил Философ
според Пространното житие“.

Шест мислещи шапки вместо анкета

Предизвиква ли интерес изучаването на старобългарската литература в нашето съвремие?

Синята шапка стига до извода, че макар да е отдалечена по време, трудна за разбиране,

засягаща теми и проблеми, характерни за една отдавна отминала епоха, старобългарската
литература е интересна, когато бъде поднесена по увлекателен начин, даващ възможност на
изучаващите я да погледнат света през взора на средновековния човек, да мислят, да чувстват,
да вземат решения като него, да се потопят в неговата действителност, да възприемат неговите
проблеми, като ги свържат с настоящето и откроят непреходното и вечното. Само при тези
обстоятелства непонятната и скучна на пръв поглед старобългарска литература ще предизвика
интерес и помогне на всички нас да осъзнаем факта, „че и ний сме дали нещо на светът и на
вси словене книги да четат“.