,Пространно житие на Константин-Кирил Философ

ПОХВАЛА ЗА НАШИЯ БЛАЖЕН ОТЕЦ И СЛАВЯНСКИ УЧИТЕЛ КИРИЛ

ФИЛОСОФ
Климент Охридски
Анализ
1. Увод. „Тази Похвала е образец на високо ораторско майсторство и на искрено
преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител Константин –
Кирил Философ. Открита е от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и
проучвана.
2. За автора. Св. Климент, Охридски Архиепископ ученик на Св. братя Кирил и
Методий. След смъртта на св. Методий (885 г.) прогонени от Моравия, с други ученици
е дошъл в България. Цар Борис ги приел и им възложил да просвещават народа.
Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон в 896 г. го
поставил за епископ на Дрембица (или Велица), в диоцеза в която област влизал и
Охрид. Просиял в подвизи, вършил чудеса - починал в 916 година.
3. Творческа история. Името на Климент Охридски се чете в наслова на
Похвалата и авторството му се смята за доказано. Похвалаат е известна в две
редакции, като първата, приета от повечето изследователи за първична, позната е само
в един препис (в ръкопис с български правопис, намерен в Света гора от руския славист
П. И. Севастянов и пазещ се в Москва, а втората редакция е по-широко разпространена,
главно в руски преписи (24 преписа от XIV до XVII в.).
4. За творбата. Похвалата е великолепен образец на Климентовите слова със
стройна композиция, в която са спазени класическите пропорции на похвалното слово,
- с увод насочен към трансцендентната значимост на празника; с изложение на
деянията, с градация в назоваването на духовните подвизи, с възхвала, изградена
върху специфичната риторична изоколонна ритмика в синтактично-паралелни
пасажи, с анафора (тук анафоричният сигнал е „облажавам”). Ключовите
семантични групи са свързани със светлинната образност, а цитатите от ап. Павел и
от Притчите маркират апостолската и просветителската същност на Кириловото дело.”
5. Особености на Похвалното слово.
Похвалните словаса риторични възхваляващи текстове (строго
литургически), част от тържествената ораторска проза на средновековната словесност.
Ораторската проза е античен и византийски жанров модел, приложен на
българска почва. Дели се на три дяла: поучителни, полемични и тържествени
слова.
6. Сравнителна съпоставка между житие и похвално слово:
Похвалното слово функционира като разказ за светеца, в който се разказват
делата му, за да ги отправи към получателя и да му внуши усещане за божественост.
Чрез съзнателно написан текст, похвалните слова изобразяват участието на самия
светец в деня, в който се почита паметта му, в рамките на празника. Основното
пространство на празника е сливането на небесното и земното, а основният времеви
отрязък е конкретен момент от миналото, фокусиран върху самия светец и пренесен в
настоящето, в момента на почитане на паметта му. Чрез този времеви преход, авторът
на похвалното слово кара слушателя / зрителя да почувства онова, което е било преди и
по този начин да преживее връзката с Бог. Така празниците на светците се превръщат
в радостно преживяване на божествеността.
Чрез текстовата си организираност, похвалното слово дава възможност да се
общува непосредствено със светеца, на когото е посветено.
 Житието има историческа насоченост. За светеца се разказва от свидетелска
гледна точка и хронологически се проследяват значими и емблематични етапи от
неговия живота до смъртта му. Наситено е с факти и съдържа ценна, исторически
достоверна (в повечето случаи) информация за светеца. Фокусът пада върху живота на
светеца като отминал времеви отрязък.
Житието е литературен жанр, характерен за средновековната книжнина. То
представлява животоописание – кратко или пространно на лице, канонизирано от
християнската църква. Използва се най-често за описване на живота на светци. В
богослужението се използват така наречените Проложни (Записани са в сборници,
именувани като проложни.) или Кратки жития, които разказват сбито живота на
светеца, чийто празник е честван през съответния ден. Предназначени са за слушане в
църква и са записани в специални сборници (пролози).
7. Композиционни елементи. Похвалното слово за Кирил се състои условно
от пет композиционни частии:
А. Уводът задължително съдържа обръщение. Ясно назовава повода за
събиране на общността, което е същността на празника. Маркира темата му,
приковава вниманието, настройва, насочва. Маркира времето, в което се
осъществява празника- тук и сега.
Б. Фабулната експозиция е част, която кратко представя живота на светеца
(биография). Тя пресъздава миналото в резюмиран вид. Вниманието се прехвърля
към миналото, като похвалното слово е медиатор между преди и сега, между
минало и настояще.
В. Преход. Преминаване от разказа към същностната похвала, чрез
реторични въпроси, които показват невъзможността да бъде изразена
божествеността на светеца чрез човешки слова и по човешки начин: Но коя ли
уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за
подвизите, трудовете и добротата на неговия живот?
Г Същинската похвала се осъществява се чрез описание на частите от тялото
на светеца, които биват облажавани от автора. Така се постига непосредствена връзка
между светеца, автора и слушателите, участниците и се достига до преживяване и
съприкосновение с божественото. Облажаването на частите на тялото е общуване не
само с телесното, но и с душевното на всички нива.
- Възхвалява се устата на светеца като източник на свещеното слово, чрез
което се пречистват телата и душите на хората: Тя е източник на премъдрост: Чрез
тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум.
Носител е на богопознание: Чрез нея (устата) Бог обогати с богопознание много
народи...
- Отбелязват се трите божии ипостаси. ***Ипостас, от старогръцки -
χυποστασις означава същност: И така, тази пречестна уста се яви като някой
серафим, прославяйки кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един,
а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян — вечно съществуващите Отец
и Син, и Свети Дух. (ипостаси) *Бог е триипостасен. Има три ипостаси, (три лица),
които се сливат в триединство.
- Следва облажаването. Представено последователно в 13, симетрични в
синтактично отношение изречения, започващи с глагола облажавам (с изкл. на
първото изр.). Обект на облажаването е тялото на светеца, разделено на отделните
си съставни, телесни части.
Изразът О – БЛАЖ – АВА – М – част от тялото, означава приемам
божествения дар, чрез определена част от тялото на светеца.
 - Идеята за цялостност, всеобхватност, пълнота. БЛАЖ– Благ, от
гр. χάρις ( харизване): добър, сладък, дар, дар свише, дар от Бога, благо; благодарност;
сладост (добра храна); блажна храна (добра храна); сладострастност.
Разделянето на съставни части внушава в похвалното слово идеятата за
организирането на Вселената на холограмен принцип. Вселената е цяло, което дори
разделено на части, не губи своята енергия. Всяка една от частите, всеки един елемент
от това цяло, може в пълнота да изрази цялото. (пр. Ботев, „Хаджи Димитър”- „На една
страна захрърлил пушка...). Всяка една малка частица е холограма на първообраза.
Примери:Ако счупим огледало, образът ще остане цялостно отразен във всяко
едно парче от огледалото, колкото и малко да е. Ако разлеем съд, пълен с вода и се
огледаме в капките, ще видим образа си във всяка от тях. Ако изсипем олио в съд с
вода, в мазните петна ще видим отражение на образа си. Когато се целува ръката на
свещеник, икона или кръст,се почита Бог, а не предметите, които докосват устните.
Облажавайки тялото – облажаваме и душата.
И тялото и душата на човек в контекста на християнството имат божествен
статут. Отношението към телата (мощите*) на светците е сакрално
Мощите сами по себе си не престават да съществуват, да бъдат живи, не
изтляват; те са нетленни; имат своя мощ. Те са сетивно възприемаем феномен,
който доказва победата над смъртта.
Те са доказателство за вечността и победата над тленното, над смъртта .
Облажаваните части от тялото са: устни; многогласен език; светло лице; златозарни
очи; ангелозрачни зеници; пречестни ръце; движени от Бога пръсти, златозарна
утроба – (староб. ез. оѫтроба – вътрешност); „светлозарни нозе”; „златозарни
стъпки”; „пресвета душа; Пример: Облажавам твоята пречестна църква, в която
почива твоето многоразумно и богоречиво тяло.”
Чрез святото облажаване, се премахва греха, нечистотията в човешкото. Премахват
се: многобожната заблуда; слепотата на незнанието; срдечната слепота,
греховната, греховното иго; заблудените стъпки; греховните рани на душата.
- Заключението обобщава чрез молитва замисъла и внушението на цялото
похвално слово: Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия
промисъл. *Градът е Рим (там братята пристигат с учениците си вероятно около края
на 867 г.), а св. Кирил се сравнява с върховните апостоли Петър и Павел и се
нарежда на трето място след тях.
Молитва. „Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които
чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица — на Отца и
Сина, и Светия Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!”