Константин Преславски

„Азбучна молитва“

1. АВТОРЪТ
Константин Преславски се смята за пряк ученик на св. Методий. Живял края на IX и първата
половина на X век, той е един от първите славянски епископи (наред със св. Климент Охридски).
Представител на Златния век на българската книжнина, Преславска книжовна школа. Един от
основоположниците на старобългарската поезия.

2. ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „АЗБУЧНА МОЛИТВА“

„Азбучна молитва“ /893-894г./ е стихотворен предговор на Константин Преславски към неговия
превод на „Учително евангелие“ (сборник с 51 беседи върху евангелските текстове, предназначени
за неделните богослужения). Състои се от 40 дванадесетосрични стиха. Всеки от тях започва с
поредната буква на глаголическата азбука. Този специфичен поетичен похват се нарича акростих . В
„Азбучна молитва“ акростихът е азбучен – глаголическите букви са вградени в текста на поетичната
възхвала на славянската писменост.
Освен че служи като средство за по-лесно запаметяване на реда на буквите, азбучният
акростих придава на творбата и допълнителен сакрален смисъл.
Символичният смисъл на числото 40 в Библията е свързан с идеята за преход от едно
състояние на духа в друго – 40 години Мойсей води евреите през пустинята към Обетованата земя,
40 дни Иисус се бори с изкушенията на дявола в пустинята, 40 дни след Възкресението си той се
възнася на небето.
В „Азбучната молитва“ броят на стиховете символизира прехода, който славянските народи
ще извършат от мрака на невежеството към светлината на богопознанието.

„Азбучна молитва“ е образец на старобългарската декламативна поезия, на вдъхновение и

творческо самочувствие. Творбата има три основни функции:

- доказва, че славянската реч е способна да изрази по най-съвършен начин сложните богословски

идеи и следователно има право да се развива като литературен и богослужебен „инструмент“.
- доказва на практика, че на старобългарски език може да се създава поезия, при това от най-
високо качество, което дава самочувствие и увереност на следващите поколения български поети.
- служи като спомагателно средство за по-бързо запаметяване на реда на буквите.

3. ЖАНРЪТ
Декламативна поезия, непесенна извънкултува поезия. Лирическият говорител отправя
молитва, адресирана първо към отвъдния, божествен получател, и едва след това – към своя земен
читател. „Азбучна молитва“ трябва да измоли от Бога необходимото за книжовния труд
вдъхновение.
 Лирическият герой се нуждае от „животворния дух“, за да може да открие пътя към
Словото. Смисълът на молитвата е ясен – Бог трябва да му изпрати творчески дух и сила, за да може
писателят да изпълни своята мисия – да предаде и разтълкува евангелското слово на
новопокръстените славяни.

4. КОМПОЗИЦИЯТА

Композицията на текста отговаря на спецификите на молитвения жанр, но в същото време

творбата не е предназначена за богослужебна употреба, нито представлява „разговор насаме“ на
лирическия говорител е Бога. Най-вероятно стихотворението се е произнасяло публично като
тържествена възхвала на славянското писмо, за да изрази общото за епохата настроение на възторг и
въодушевено преклонение пред делото на славянските първоучители. Така то всъщност не е
послание само към Бога, но и на всички негови съвременници, които се трудят на полето на
знанието, към нас, техните далечни потомци.
Творбата може да се раздели условно на четири фрагмента с приблизително еднакъв обем.
Символиката на числото четири в християнската традиция се свързва с идеята за видимото творение
(материята, свят, изграден от четири стихии, е неговите четири посоки, четирите евангелия, носещи
на хората божественото послание).
Първата част е молитвеното обръщение към Бога (ст. 1 – 7 от съвременния превод) със
съответния старозаветен „аргумент“ на молбата.
Втората част (ст. 8 – 17) описва порива на новопокръстените славяни към светлината на
библейското слово и молбата на лирическия говорител за вдъхновение и пространно слово.
Третата част (ст. 18 – 27) е молба за избавление от трудностите и скърбите, които
съпътстват книжовния труд – фараонската злоба на деня, от която може да ни защити само
херувимската сила и мисъл, както и примерът на първоучителите.
Финалната – четвърта част, сякаш променя „гледната точка“ и на мястото на смирения
книжовник, молещ за просветление, вече виждаме млад и стар – със нов и светъл разум, / цял
един народ хвала въздава... Целта на молитвата е постигната, славяните (юноши и старци) са
пробудени чрез Словото и приобщени към християнския свят. За това и възхвалата към Светата
Троица е благодарност за чудото на Божия дар – евангелското слово, библейската мъдрост.

5. ИДЕИ И ПОСЛАНИЯ
Основната идея в творбата е идеята за силата и красотата на словото, за мястото и ролята на
писателя като Божи избраник, призван да открие за новопосветените пътя към истината. Словото е
сакрално; духовна сила; свещено оръжие, с което славяните разполагат, за да се борят с мрака на
невежеството.

6. ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА И ХУДОЖЕСТВЕНИ ПОХВАТИ

- метафора – „литна днес и славянското племе“
- контраст - „злоба фараонска“ и „херувимска сила шестокрила“
- символи – символиката на числото 40; вплетените кръст, триъгълник и кръг в глаголическата
азбука.