„За буквите” от Черноризец Храбър – пламенна защита на славянската

писменност.

Изготвил:
Проверил:
Станислава Димова
Доц. д – р Галина Лечева
Фак. № 206730, І курс,
специалност, Педагогика
на обучението по български
език и чужд език (румънски)
Предмет и на изследване е
произведението “ За буквите” на
Черноризец Храбър.;
Целта на изследването е чрез
задълбочено проучване на
произведението на Черноризец Храбър
да се разгледа защо самото то се смята за
пламенна защита на славянската
писменност.
Задачи на изследването – анализ и
проучване на дадената тема на реферата
Старобългарската творба „За буквите” се
предполага, че е произнесена на
всенародния събор през 893г., когато
България приема за официална славянската
писменост. Произведението е основано на
вече осъзнатото по това време право на
славяните да имат своя писменост и култура.
Родолюбието на автора го е накарало да
потърси не само фактите и аргументите, с
които да защити това право, но и думите и
изразите, подборът на доказателствата, с
които да се осъществи възхвалата на
славянската писменост. Борбата за
утвърждаването на славянската книжнина се
води предимно под религиозна форма, но в
дълбоката си същност тя не е религиозна, а
светска. Значението, което има творбата се
определя от наложилия се в нея светски
характер, от защитата на националното ни
достойнство, от засвидетелстваната любов
към светите братя Кирил и Методий.
 Основен мотив мотив в творбата е величието на
славянската азбука- нейната поява е
интерпретирана като висша поява на разума,
божията милост и пътя към спасението.
 В композицията на “За
буквите” се открояват две
части – историческа и
полемична. В първата
Черноризец Храбър
проследява опитите на
славяните да си създадат
своя азбука, а във втората
подрежда факти и
аргументи, за да защити
вече създадената азбука.
 Черноризец Храбър не остава безразличен и
към твърдението, че славянската азбука не е
съвършена, а продължава да се усъвършенства. Той
изтъква, че същото е било някога и с гръцката
азбука. Защото наистина е много по-лесно да се
създаде азбука и после да се нагласи, да се изгладят
нейните несъвършенства, отколкото да бъде
съвършена още при създаването си.
Храбър приема поправянето на буквите като
закономерност и прави логическият извод, че най-
важното е да се създаде, лесно е да се поправи вече
създаденото.
Творецът разкрива пред
възприемателите на творбата
съвършенството и предимствата на
славянската азбука пред гръцката.
Много книжовници в течение на дълги
години съставят гръцката азбука,
докато Кирил сам съставя славянската.
Така логично и естествено е направен
изводът: “Затова славянските букви
са по-свети и по за почит, защото
свят мъж ги е създал, а гръцките –
елини езичници”. С тези редове
авторът се откроява като един от
първите, които документират любовта
към Солунските братя.
Изводи:
Произведението е събрало в себе си вълненията на
една епоха, епохата на строеж на държавата. Това
от което тя има нужда е духовната спойка,
сплотяващият проект за света и живота на
общността.
Демократизмът в съчетание с родолюбието прави
“За буквите” актуална и днес. Черноризец Храбър
продължава да ни напомня, че Солунските братя са
ни дарили не просто с писменост, която е
необходима предпоставка за развитието на всяка
култура, но и с демократична идеология,
изключваща национализма на миналите и
бъдещите “триезичници’.