Вариант 1

задача 2
Човекът не може да измине сам отредения му житейски път.Още от древногръцката
култура,по точно от диалозите на Платон,тръгва идеята,тръгва идеята,че всеки човек е бил
мъжко-женски индивид.Затова човешкото същество било толкова силно,че титаните се боели
от него и го разсякали на две.От тогававсеки инстинктивно търси своета изгубена
полувинка,за да се въстановят хармоничността,цялостта и любовта.Такъв е естественият
стремеж на личността.
Невинаги обаче е лесно да се постигне хармония между двамата партньори.
В техният социален статос и личнотните им качества.Така стигаме до проблема за
хармоничния и неравностойния брак.Българската духовнокултурна и литературно-
историческа традиция е оставила много свидетелства по този въпрос.Това обославя и
засиленото присъствие на проблема за женидбата в нашата литература.В нея има многотомни
произведения,които проследяват съдбата на едно семейство през големи периоди от
време.Такива романи се наричат на едно семейство и са характерни за западноевропейската
литература.Към този жанр можем да отнесем и Димитър-Талевата четирилогия-
романаепопея за няколко поколения от преспанския род на Глаушевите.В него Талев
набелязва няколко типа несиметрични връзки между мъжа и жената и няколко възможни
изходи от тях.Началото на Фамилията е поставено от Султана и Стоян,чиито неравен брак се
осъществява и изпълнява основната си задача-да съхрани и възтанови презтижа на Хаджи-
Серафимовия род.Бракът между Лазар и Ния също е неравен,макар че те са си лика-прилика-
млади,красиви и интелигентни.Но Ния е дъщеря на Аврам Нептур-най-богатият човек в
Преспа,но и най-големият враг на народното дело.Дисхармонията идва от семействата на
двамата и те трябва да преодолеят перипетии от различен характер,които обаче не се оказват
фатални за семейното щастие.

Задача 3
Ако не броим атракциите на келнера,вечерята протича по-скоро тягостно,както става,
когато хората се събират по задължение и нямат какво особено да си кажат.Откакто са ни
представили един на друг,аз наблюдавам Томас крадешком,но усещам,че и той ме изучава без
да е натрапчиво досаден.Малките му жълтеникави очички с променлив оттенък ви гледат,
когато ги отбягвате и ви убягват,когато ги търсите.Правя се,че не забелязвам и се старая да
следвам примера му.Сандра е по-интересен обект за проучване,обаче и тук трябва да се
въздържам,защото както по всичко изглежда тя е приятелка на Томас.Те пристигнаха заедно и
дамата не стърчеше твърде над кавалера си,понеже не бе висока и понеже бе обута със
сандали без ток,докато той носеше официални черни обувки с шестсантиметрови токове,
прикривани от панталона.Дъвча съсредоточено и си мисля:”Има немалко ниски хора,у които
ръстът съвсем не е източник на травми,ала има други склонни към травми,но черпещи кураж
от факта,че редица бележити хора също са били ниски”.Томас вероятно обаче,не е нито от
едните,нито от другите.Дали защото е прекалено нисък,или защото страда от мания за
величие,но той изглежда оценява ръста си,като истинска обида от страна на съдбата,една
жестока обида,заради която си струва да сложиш дори и шестсантиметрови
токове.Разсъждавам лениво за тези,като дъвча машинално и се пазя да не гледам,не само
човека отсреща,но и двамата до него.
Поднасянето на кафето,обикновено оповестява началото на деловите разговори,тъй че
когато келнерът сервира церемониално миниатюрните чашки и се отдалечава,очаквам да
започнем.Проговарям само,защото всички мълчат.
Да не отлагаме повече господа,и казвам-чакам да чуя анонса ви.В случай,че сте решили,
предлагайте без да се колебаете.
Вариант 2

задача 2

В творчеството на Йордан Йовков мита,преданието и легендата неслучайно заемат

изключително важно място.Те са носители на една ценностна система,полагаща се в
измеренията на абсолютното,свръхчовешкото,универсалното,и съвременно,съдържаща
характерните черти на българския народностен светоглед.
Произведението от цикъла „Старопланински легенди“,в което най-ярко се откроява
присъствието на фолклорно-митологични пластове,е разказа „Кошута“.Още с епиграфа,както
и при останалите творби от цикъла,се заявава диалогичността на текста с народната
песен.Фолклорният мотив обаче изиграва само ролята на сюжетна и идейно смислова рамка,в
която автора разполага неговата художествена интерпретация на фолклония
материал,подчинена на творческата му филосовско-естетическа концепция.
Драматичният комфликт в народната песен е породен от нарушаването на установените
норми.То бива санкционирано и възмездено,тъй като незачитането крие опасност за
разколебаване на установения порядък-нравствен,социален,природен.
Цялата парадигма от смислови антитези е персонифицирана в двата композиционно
поляризирани женски образа- на Дойна и Димана,които въплащават две коренно различни
разбирания за женското.
Използвайки символиката на фолклорния код,Йовков изгражда мрежа от алюзии около
образа на Дийона.Те го превръщат в образ-идеая,олицетворение на женското начало като
носещо утеха,упование и вяра.

Задача 3
През тия мразовити дни се разбра,колко е неудобна къщата,която докторът беше
наел.Отопляваше се лошо,миризмите от кухнята проникваха в кабинета,стълбата нетърпимо
скърцаше и водата в съдовете замръзваше.Доктор Старирадев се караше с бабичката и с
Мартина за тяхната непредвидливост и заедно не проветряваха достатъчно,и все по-често се
замисляше над бъдещето.
В една студена вечер,когато над града грачеха ята врани,признак че времето се разваля,
беше повикан в дома на търговеца Евстати Смилов.Слугинчето,което бяха изпратили да го
повика,отвори вратата на жълто боядисаната къща с корнизи край прозорците и железен
балкон сред фасадата,проведе го през покрит входник с червен мозаичен под и по една
каменна стълба докторът се озова в преддверие,където го облъхна аромат на хубав тютюн и
на кафе.Там го посрещна-мъж на средна възраст,пълен,заоблен с женствено сладки очи.
Моля каза домакинът,като отстрани слугинчето и сам пое шапката и балтона на доктора. -
Заповядайте оттук.
Той посочи отворената врата към салона и докторът видя:слаба жена в официала рокля,и с
черна коса,навита на обръч.Доктор Старрираев седна на стола,който домакинът му поднесе и
огледа английската мебел,изненадан че в града може да съществува такава скъпа
наредба.Сигурно е купен на вехто,от някой дипломатически агент.Но в Търново няма
дипломати,мина му през ума,докато слушаше развълнувания глас на домакина.
Вариант 3

задача 2

След покръстването на българската държава настъпват съществени изменения,които се

характеризират с постепенното сливане на двата главни етноса-славянският и
прабългарският,и тяхното широко културно-политическо взаимодействие на базата на обща
религия и народносно съзнание.По време на този втори етап от развитието на българската
държава Византия намира благоприятна почва за проникване в изграждащата се
християнскополитическа доктрина за властта.В областта на институциите съществено
събитие става учредяването на царската власт,която в някой отношения наподобява властта
на византийския василевс.Царският институт в България притежава и някои специфични
черти,обусловени от по-различния път в развитието на обществото.Този етап приключва с
насилственото прекъсване на политическата самостоятелност на българската държава през
1018г.
Периодът на византийското владичество(1018-1185) включва третия етап от развитието на
политическите институции в българските земи,които няма самостоятелно
значение.Извършените два опита за отхвърляне на чуждото владичество за кратко време
възстановяватцарската власт,която си запазва статутът от предшшествуващия период.
С въстанието на Асеневци(1185-1187) се поставя началото на Второто българско
царство.Формално въстановеният царски институт носи белезите на върховната власт от
втория етап.

Задача 3
Глъчка и шум пълнеха кръчмата.Все пак колкото и да беше голяма бъркотията,виждаше се,
че има едно място,където се събираше общото внимание,откъдето веселбата вземаше насока
и тон.Това място беше масата на Гроздан.Нов човек в компанията бешеЛазар
Чумака.Исполинският ръст,козявите наколенници и обърнатият кожух,придаваха нещо диво и
звероподобно на тоя овчар.Но у него страшна беше само външността му.Инак той си беше
мек,добър човек и под надвисналите му вежди,очите му също тъй сини и тъй лъчисти
каквото е небето.
Както се виждаше,той беше не само гостенин,но и всичко плащаше,защото на масата го
обкръжаваха с най-голямо внимание и всякак гледаха да му угодят.Тачката ниско и сухо
човече,подвижно и пъргаво,като акробат правеше най-разнообразни фокуси,мърдаше ушите
си,мърдаше мускулите на челото си,тъй че малкото му калпаче подскачаше.Или пък
започваше да удря с две шепи по коляното си и се чуваше също такъв звън,като че ли някой
раздврънква кесия с пари.-Пари ли искаш,говореше Тачката.-Ей ги.-Имам ги. И удряше по
коляното си.Веднага след туй,той позакриваше устата си с ръка,изкривяваше шията си и
започваше да вие също като вълк.Отблизо запознат с тая музика,Чумакът друсаше
исполинските си гърди,и от все сърце се смееше.
И ковачът не стоеше мирен.Той обичаше да пие,обичаше да прегръща всекиго,който
сядаше на една мас с него.И когато не намираше вече кого,оставаше си с разкрити обятия,
готов сякаш да прегърне целия свят.
Вариант 4
задача 2
За много българи възрожденската поесия си остава загатка. Все още не са открити всички
закономерности,довели за половин вековен период от безпомощтното стихоплетство на
първите творци до гениалното Христо-Ботево творчество.В епохата на Ренесанса се раждат и
развиват оригинални,самобитни художествени явления,поставили отпечатък върху
цялостното ни литературно развитие по-нататък.За да придобием представа за сложността на
промените,извършили се в мирогледа и художественото съзнание на възрожденския човек,е
достатъчно само да си припомним факта,че за по-малко от век той е трябвало да измине
пътя,за когото Западна Европа разполагаше с четири века.Общественополитическото и
икономическото развитие на България се осъществява с ускорени темпове,което променя и
темпа на развитие на художественото мислене.Това обуславя своебразието на
процесите,протичащи в българската литература,пред който се открива новият свят на
изкуството и която трябва да премине с бързи стъпки от средните векове в революционния
XIX век.
В първите ръкописни сборници с поезия се срещат главно преписани
стихотворения,авторските опити се характеризират с изкуствен език и лъчат елементарни
теоритични познания.Разликата между поетичния и прозаичния изказ се свежда единствено
до графичната форма.Едва през втората половина на века,благодарение на разширените
контакти със съвременната чужда литература,откриваме в българските стихове прояви на
нарастнала поетическа култура и оформена теоритична мисъл.Възрожденското поетическо
съзнание е в преки връзки с един друг жанр с многовековна история-фолклорът.Той
осигурява приемственос и открива през възрожденския човек един възхитителен свят,от
който той всъщност никога не е излизъл.
Задача 3
Паркирах на площада и се пъхнах в елегантния асансьор,без всъщност да знам,какво правя
тук.Не съм пристрастен към алкохола,не обичам празни дърдорковци,пияни
компании,ласкатели и все пак това,като че ли е обичайната ми среда.-Минах през
ресторанта,без да се оглеждам и седнах на една маса,разположена възможно най-далече от
оркестъра.По природа съм недружелюбен,малко навъсен човек,макар и доста търсен,като
компания.Изглежда неприветливите хора,които само от време на време ще изтърсят някой
парадокс,са много по-силен перитегателен център,отколкото веселите дърдорковци.И сега
скрит в ъгъла на шумния ресторант,вместо да се успокоя,внезапно се почувствах в някакъв
идиотски вакуум.Поръчах си италиански вермут,сладникаво и блудкаво питие,което е по-
добре да не се пие и предпазливо огледах залата.Между масите безшумно се движеха
келнери,сервираха мълчаливо и сръчно и това май беше най-голямото достойнство на
ресторанта,иначе студеното телешко,което си бях поръчал ми се стори доста жилаво.Тъкмо
да си поръчам второ питие,до мен се приближи някакъв келнер и учтиво прошепна:“канят ви
на голямата маса при Големия Жан“.Големия Жан е моят шивач,затова не се колебах дълго не
може току-тъй човек да обиди шивача си,особено ако държи да е добре облечен.Доядох без
да бързам телешкото и се понесох към голямата маса,където Жан беше събрал поне десетина
свои приятели и почитатели.Като ме видя,че идвам,стана прав в своя безукорен костюм и се
обърна към компанията.
-Няма нужда да ви го представям,каза той на присъстващите,всички го познавате.
Жените бяха повече от мъжете и алкохолът вече бе успял да направи гласовете им дрезгави,
кресливи.Сам си бях виновен,дори острият кинжал на самотата,не може да бъде по-страшен
от една пийнала,бъбрива и досадна компания.
Варинат 5
задача 2
Първата половина на XIX век предизвиква бурен подем в строителството на частни
жилищни сгради,за да съдейства за окончателното оформяне на архитекстурата на
българската къща.За разлика от предния период,когато къщата е малка,едноетажна,с тесни
прозорци,обърнати към вътрешния двор,сега тя все по-често изнася нейната фасада към
улицата или към площада.Приземните етажи,служещи преди това предимно за зимници,се
разширяват и се превръщат в занаятчииски дюкяни или магазини.Къщата израства във
височина,вдига се на няколко (обикновено на два или три) етажа,окрасява се с богати
еркери,с големи и светли прозорци.
В литературата съществуват различни мнения отноно произхода и особеностите на
възрожденската къща,пък и на националния архитектурен стил,открит през
Възраждането.Спори се дали архитектурата има самобитен характер,или образците за най-
добрите сгради са заети отвън.Различни мнения се изказват върху това,откъде е зает
образеца-от Изтока или от Запада,каква е по стиловете си белези архитектурата-
ориенталска,ренесансова,барокова.Решението на тези спорове би могло да се постигне,ако се
вземат в предвид няколко обстоятелства.Първо,възрожденската архитектура и специално
новият тип жилища задоволяват нуждите на новобогаташите,поради това те събират накуп
вкусовете,битовата традиция,парвенющината и финансовите възможности на социално
издигналите се среди.Второ,те са дело предимно на местни майстори.Трето,наред с местната
старинна традиция в частното и обществено строителство се забелязват сложни вплитания и
пречупвания на различни стилове и заемки.
Задача 3
Разбира се чичо Мартин имаше на своя страна един сигурен съюзник в предстоящето си
стълкновение с чифликчията и този съюзник бе страхът.По-късно,когато му се случваше да
нагази в дебрите на филосовските размишления,той говореше че на този свят всичко се крепи
на страха,държавата,обществото,семейството,та дори и отделната личност.Ако някой прави
добро,прави го не да облекчи душата си от злото,а за да не попадне под ударите на закона,да
се предпази от укорите на околните.Трудно е да се каже,откъде бе усвоил тази философия,но
животът,чувствата и делата му се покриваха с нея така естествено,че всичко си идваше
отвътре от самата му природа.
Преди да влезе в чифлика,той окачи карабината си на едно дръвче и почука на портата.Зад
нея залая куче и по лая му личеше,че е огромно и свирепо,след това по пъртината изхруптяха
тежки стъпки и някой запита:
-Кой е?
-Аз съм каза чичо Мартин,отвори ми!
Слугата се зае да го брани от грамадния пес,а чичо Мартин се качи на чардака,видя една
метличка до вратата и почна старателно да четка снега от ботушите си,тутайки с подметките
си по дървения под.Той свали шала от лицето си,почука на вратата и като чу гласа на
домакина отвори и застана на прага.Маврик Николаев се бе навел за нещо до голямата печка,
когато без да се изправя извърна лице към вратата.Очите на чичо Мартин му казаха всичко,
той посегна към чекмеджето на масата,измъкна грамаден револвер и го насочи в гърдите
му.Интересно е каза си чичо Мартин,дали този скъперник ще натисте спусъка и ако го
натисне,дали ще ме улучи.
Вариант 6
задача 2
Парижското кафене е приятен кът за отмора и за сърдечни срещи на парижани.По всяко
време тук човек може да види най-разнообразна публика,която не брои минутите и укрепва
доброто си самочувствие понякога само с чаша цитрунада.Живота на кафенето не е
притиснат между стените на заведението,а прилива навън,по тротоара.Посетителите обичат
да чувстват близостта на улицата,да се любуват на пъстрото шествие на миновачите и да
вдишваш с пълни гърди въздуха на любимия град,затова до късна есен и дори през зимата те
предпочитат откритата тераса на кафенето пред своята затворена уютнос.
Търговци и чиновници,интелектуалци и търсачи на приключения се разполагат спокойно
край малките масички,осигурили сякаш своета недосегаемост в някаква екстериториална
зона.Тук-там престаряли дами флиртуват с подозрителни млади мъже,по-нататък се чува
неприятният смях на странно хермафродитно същество- полумъж,полужена,-още по-нататък
някойбрадат художник с кадифен панталон и с рембрандовска барета е зареял занесен поглед.
На пладне,когато в учрежденията настъпи обедна почивка,кафенетата се изпълват с хора
от близките канцеларии.Един обед в най-скромния ресторант струва около две хиляди
франка,а в кафенето човек може да закърпи глада си за 150 франка,затова всеки ден тук
идвам и натъкмените пепеляшки на мисоката мода-надменни и префинени,своенравни и
капризни,те дълго търсят с поглед най-удобното място,гримастичът и принебрежетелно
поръчват на келнера.В другия ъгъл,допрели мечтателно глави,влюбените девойки седят с
часове.И само от време на време нежният берелеф на техните профили оживява и устните им
се сливат в целувка.Тия лирични сценки не смущават и не дразнят никого- околната публика
си пие невъзмутимо кафето и не страда от предизвикателството към отживелия пуритански
морал.
Задача 3
Играта в „Копакабана“ е в разгара си.Четири рулетки се въртят едновременно,четири бели
топчета подскачат и гонят щастливия номер.И тук,както във всички игрални домове по света
има хора,които играят по някаква „система“.Те отбелязват всеки излязъл номер,изчисляват
вероятностите и дебнат щастието из засада.И тъкмо,когато са вече сигурни в успеха си,те
слагат по няколко жетона върху масата и ги изгубват,наред с жетоните на другите играчи,
които не са правили никакви предварителни изчисления.Разбира се тия наивни фанатици не
допускат нито за миг,че „системата“ им е погрешна и че все пак рулетката си остава
непобедима,защото човешкият разум и човешките чувства не могат уви да се борят със
своеволните прищевки на една машина,без мозък и без нерви.Но в казиното освен
любителите на рулетката,има и по-глоеми реалисти в хазарта.Те предпочитат играта на карти
и са се усамотили в тиха стая,преградена с тежка кадифена завеса от общата зала с
рулетките.Партньорите,десетина на брой,седят наредени около елипсовидната маса със
зелена покривка и под широкия виолетов абажур на лампата приличат на съзаклятници. В тая
луксозна комарджийница,дето вечерното облекло е задължително,човек може да види:
изискани аристократи,наркодилъри с влажни очи,търговци на кафе,на петрол и на бели
робини банкери,певци от Миланската скала и някой белобрат университет-ски професор
попаднал тук,очевидно по погрешка.
Неотдавна през такава една нощ,пред хотела спира елегантна кола.Шофьорът облечен в
бяло,отваря вратата и от автомобила излиза чудна жена с бакърени коси и голяма бяла лисица
на раменете.Тя се обръща към господина,който излиза след нея и казва мечтателно:
-Каква хубава нощ приятелю и какви ярки звезди.