You are on page 1of 4

Административно регулиране на икономическата дейност.

Правен
режим на валутните ценности

1.Административно регулиране на икономическата дейност


Административното регулиране на дейността се извършва по силата на няколко
закона- Закон за мерките срещу изпиране на пари, Закон за мерките срещу финансиране
на тероризма, Валутния закон и Закон за ограничаване на административно регулиране
и административен контрол върху стопанските дейности.

А) Закон за мерките срещу изпиране на пари- с този закон се определят мерки за


превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари,
както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. А превенцията е термин, с
който се означават предварителни правоохранителни мерки, които са насочени към
предотвратяване на извършването на престъпления.

По смисъла на този закон изпиране на парите е:

1. преобразуването или прехвърлянето на имущество, което е придобито от


престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или
прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице,
което участва в извършването на такова действие с цел да избегне правните
последици от своето деяние;
2. укриването или прикриването на източника, местонахождението,
разположението, движението или правата по отношение на имущество,
придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със
знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или
от акт на участие в такава дейност;
4. участието в което и да е от действията по т. 1 - 3, сдружаването с цел
извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както
и подпомагането, подбуждането, улесняване извършването на такова действие
или неговото прикриване.

Изпиране на пари съществува и когато дейността, от която е придобито


имуществото по ал. 1, е извършена в държава - членка на Европейския съюз, или в
друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

Юрисдикция е правна сфера с определени правомощия на организациите на


централната власт и/или местното самоуправление.

Съгласно закона за мерките срещу изпиране на пари, всички търговци са длъжни да


идентифицират клиента и да установят дали той работи лично или като представител
при сключването на сделка на стойност 30 000 лв. Правилото се прилага и при няколко
свързани сделки, които по отделно са на по-малка стойност. А финансовите институции
са длъжни да идентифицират клиента при изплащане в брой на сума над 10 000 лв.

В зависимост на този закон се въвеждат определени прагове, като най-ниският праг


е, че всяко лице регистрирано по закона за хазарта е длъжно да установи самоличността
на клиената при сделка над 6 000 лв. А търговските дружества и финансовите
институции трябва да установят самоличността на клиента при сключване на сделка в
брой над 10 000 лв. И също така са длъжни да установят самоличността на клиента при
сделка над 30 000 лв.

Б) Законът за мерките срещу финансиране на тероризма – Той се прилага по


отношение на лица или организации, посочени в специални актове на
съвета за сигурност на ООН, съвета на ЕС и лица, срещу които е имало наказателно
производство за тероризъм от българската съдебна система. С този закон се определят
мерките срещу финансирането на тероризма, както и редът и контролът за тяхното
прилагане. Целите му са предотвратяване и разкриване на действия на физически лица,
юридически лица, групи и организации, насочени към финансиране на тероризма.

Мерките по този закон са:

1. блокиране на парични средства, финансови активи и имущество на физически и


юридически лица, включени в специален списък;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други
финансови активи или икономически ресурси.

В) Валутен закон – Той урежда сделките и плащанията между местни и


чуждестранни лица; презграничните преводи и плащания; сделките с благородни
метали и скъпоценни камъни и изделия от тях, техния износ, внос и преработката им;
износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност; събирането, подържането
и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната и
упражняване на валутен контрол.

Всички действия, сделки и плащания се извършват свободно. Той е основен


нормативен акт. Има и др.подзаконови такива, като например: Наредбата за износа и
вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия; Наредба за статистиката на платежния баланс и други.

Г) Закон за ограничаване на административно регулиране и административен


контрол върху стопанските дейности- Той урежда общите правила за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност.

Целта му е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като


ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и
административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от
органите на местното самоуправление.

При осъществяване на административното регулиране и административния


контрол всички лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска
дейност, са равнопоставени независимо от формата им на собственост, правно-
организационната форма или националността.

2.Правен режим на валутните ценности


Валутни ценности са всички предмети, платежни средства, вземания на местни и
чуждестранни лица, кредитни писма, преводи, чуждестранни ценни книжа (акции,
облигации и др.) злато, сребро и платина в монети, скъпоценни камъни и други, които
имат свойството да се превръщат в източник на чуждестранна валута при извършване
на операции с тях. Това са чуждестранни банкноти, монети и книжни пари, които са
законно платежно средство в чужбина. Валутни ценности са и благородните метали.

Посочените ценности се характеризират с няколко общи белега. Валутните


ценности имат имуществен характер, който се изразява в това, че както банкнотите,
монетите, златото или другите благородни метали, така и ценните книжа, акции,
облигации и др. представляват наличност, годна да послужи за задоволяване на нужди
от вътрешен характер и за уреждане на международни плащания. Вторият белег е, че
валутната ценност отразява в себе си определена номинална стойност, гарантирана с
определено количество злато или стоки на международни цени. Третият белег е, че те
са средство за обезпечаване на реалното покритие на националната валута.

Чрез валутните ценности се осигурява реализирането на външно търговския монопол


на държавата и разплащанията с другите страни.

Чуждестранните монети, за да са валутна ценност трябва да отговарят на


определени изисквания за форма, тегло и сплав. И също така да служат като законно
платежно средство. А чуждестранните банкноти трябва да са издадени и пуснати в
обръщение от оправомощени чуждестранни банки. Чуждестранните книжни пари се
считат за валутна ценност, ако са пуснати в обръщение в съответна чужда страна като
държавни знаци, които са представители на пълноценни пари. Чуждестранни банкноти
и монети, които са излезли от обръщение, обезценени са или са фалшиви не се приемат
за валутна ценност.

 Има ограничения, които трябва да се спазват при пренос на валутни ценности от


физически лица:
- Първото ограничение е, че пренос до 5 000 лв. или тяхната равностойност се
извършва свободно.
- Второто ограничение е, че валутните ценности на стойност от 5 000 – 25 000
лв. се извършва свободно, но те се декларират пред митническия орган,
недакларирането е престъпление
- И третото ограничение е, че пренос над 25 000 лв. става с доказване на
произхода им и удостоверение от НАП, че лицето няма задължения към
държавата.

 Ограничения при благородни метали и скъпоценни камъни

Свободно, без писмено деклариране, местните и чуждестранните ФЛ могат да


внасят и изнасят епизодично благородни метали и скъпоценни камъни в обработен,
полуобработен и необработен вид, както и изделия със и от благородни метали и
скъпоценни камъни, но до следните размери:

– Злато и платина (в необработен и полуобработен вид монети) – общо до 37


грама
– Бижута и аксесоари от сплави на злато или платина – общо до 60 грама
– Сребро (в необработен и полуобработен вид монети) – общо до 300 гр.

При износа и вноса на благородни метали и скъпоценни камъни писмено


деклариране се изисква само когато се надвишават посочените по–горе размери.
Също така се изисква и, когато са във вид на прах или др. вид различен от
допустимия, т.е. в необработен или обработен вид или монети.

You might also like