1. Вещно право. Понятие, система, видове вещни права.

1. Понятието „вещно право“

- доктринен термин
- няколко значения:
1/ съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг общствени
отношения
2/ означават се особен вид субективни права – терминът „вещно право“ в
субективен смисъл
3/ специфичната наука, която изследва нормите на вещното право и тяхното
приложение в практиката
4/ самостоятелна учебна дисциплина, която се преподава в юридическите
факултети ва висшите училища и коато има за задача да даде на студентите познания за
вещноправните норми и да формира умзения правилно да ги тълкуват и прилагат

2. Предмет на вещното право

- всяка правна система се характеризира с единство и съгласуваност на правните норми –
това не изключва възможността те да се диференцират и групират в правни отрасли и
институти според предмета и метода на правно регулиране
- предмет на правно регулиране – материалният, обективен критерий за обособяване на
структурните елементи на правната система; това е кръгът от обществени отношения,
които изискват и позволяват правно въздействие
- предмет регулиране във вещното право – волевите обществени отношения, възникващи
във връзка с присвояването на предмети на природата или други материални продукти на
човешкия труд
- тези волеви обществени отношения са отношенията на собственост и владелческо
господство върху специфични имуществени блага – вещи
- цел на вещното право като обективно право – осигуряване на владелческа власт,
господство върху определени вещи за задоволяване на признати интереси и да изключи
възможността на други лица за властно вмешателство по отношение на същите вещи
- вещното право признава, урежда и гарантира отделни вещни права, а с проявлението на
определени ЮФ, от които възникват субективните вещни права /право на собственост,
строеж и ползване/, възникват и вещни правоотношения, пасивното задължение за всички
други лица спрямо носителя на вещното право да се въздържат от въздействия, които биха
му попречили да упражнява совето владелческо господство върху определена вещ
- вещното право урежда статиката на материалните блага в обществото

3. Метод на регулиране на вещното право

- вещното право поставя субектите на отношенията на собственост един спрямо друг в
условия на равнопоставеност
- чл 2, ал. 2 от ЗС: „Всички видове собственост се ползуват с еднакви възможности за
развитие и закрила“
- метод на равнопоставеността
- вещно право – дял на гражданското право

4. Особености на вещните субективни права

- вещни права – вид субективни граждански права
4.1. Първа особеност:
- винаги имат за обекти вещи, материални предмети, които имат самостоятелно и реално
съществуване
- по повод на една вещ може да възникнат облигационни правоотношения и авторски
правоотношения, както и да бъде обект на наследствени правоотношения
- вещноправните норми придават на вещите различни различни правни характеристики, с
които свързват притежаването, учредяването, прекратяването и защитата на отделни
видове вещни права
- чл. 110 от ЗС – разделение на вещите на движими и недвижими, от което разделение
възникват различни хипотези за тяхното използване в цялост
- категорията вещни, публична държавна и публична общинска собственост, пък са
извадени от гражданския оборот
- чл 98 от ЗС – деление на вещите на главни и принадлежности; принадлежността следва
главната нещ
4.2. Втора особеност:
- вещните права имат сложна структура – тяхното съдържание не се изчерпва с една
единствена правна възможност на активния субект, а включва различни по своята същност
правомощия
- примери: собственик на вещ може да владее, да ползва и да се разпорежда с нея;
суперфициарът може дза извърши строителство в чуждия имот, да ползва чуждата земя,
доколкото това е необходимо за постройката; да стане изключителен собственик на
постройката
- вещните субективни права дават възможност на техния носител да упражнява власт,
въздействия върху определена вещ – тези въздействия се извършват от носителя на
субективните вещни права по негова воля, без да е необходимо някакво волеизявление или
съдействие на други лица
- връзката между носителя на вещни права и вещта – лицевата страна на вещното право,
неговата фасада; главното правоотношение – основание някои автори да приемат, че при
вещните права се създават отношения между „правен субект и обект“
- особеност на правоно задължение при вещните правоотношения – състои се в
бездействие, в едно просто пасивно поведение на всички други лица; те трябва да се
въздържат от въздействие върху същата вещ, спрямо която на носителя на вещното право е
признато правно и фактическо господство; то се признава от закона, но е с оглед на други
лица, на други правни субекти => при вещното право няма правоотношения между правен
субект и вещ, а правоотношения между правни субекти по повод на вещите
4.3. Трета особеност:
- вещните права имат абсолютен характер
- за да може носителят на вещното право да използва вещта в своя интерес необходимо е
да се отстрани всяка чужда властническа намеса, затова всички други правни субекти
трябва да се въздържат от въздействие върху същата вещ
- това, което носителят на вещното право може да иска от тях винаги е бездействие
- право на следване – особеност на вещните права, които разрикрива техния абсолютен
характер; вещните права поначало следват вещта където и да се намира тя; пример –
учреденият сервитут върху служещия имот продължава да тежи върху този имот, дор той
да премине в ръцете на друг собственик