ВЪПРОСИ КЪМ ГЛАВА ПЪРВА „ПАРИ И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА”

1. В икономиката има три стоки, произведени от трима души:

Стока Производител
Ябълки Овощар
Банани Производител на банани
Шоколад Сладкар

Ако овощарят обича само банани, производителят на банани обича само

шоколад, а сладкарят обича само ябълки, ще се осъществи ли някаква търговия между
тези трима души в една бартерна икономика? Как тези трима производители ще
спечелят от въвеждането на пари в икономиката?

Отг. Тъй като няма двойно съвпадение на желанията, няма да се осъществи търговия
между тримата производители. Парите като средство на размяната решават
проблемите с двойното съвпадение на потребностите, който възниква при
бартерната икономика, като намаляват транзакционните разходи и насърчават
специализацията и разпределението на труда. Парите като разчетна единица
намаляват броят на цените, необходими в икономиката, като също снижава
транзакционните разходи. При бартерната търговия са необходими 𝑁 × (𝑁 − 1)/2
Парите функционират и като средство за съхраняване на стойността, но изпълняват
тази роля лошо, ако поради инфлация бързо губят стойността си.

2. По-добро средство за съхраняване на стойността ли са били парите в България в

началото на 1997г., отколкото през 2014 г. Защо, или защо не? През кой период бихте
били по-склонни да държите пари?

3. Защо в Древна Гърция златото е било по-вероятният кандидат за ролята на парите от

виното?

4. Посочете кое от следните твърдения се асоциира с режима на „Златен стандарт”:

а) плаващи валутни курсове на страните приели стандарта
б) нестабилност на цените и хиперинфлация
в) естествено ограничено парично предлагане
г) стабилност на цените в дългосрочен план
д) отговори в) и г)

5. Според чл. 25, ал.2 от ЗБНБ „Банкнотите и монетите, издадени от банката, са

законно платежно средство и задължително се приемат за плащания в пълната им
номинална стойност без ограничения”.

В такъв случай само банкнотите и монетите ли следва да наричаме пари. А какво

ще кажете за срочните депозити, дяловете на фондове на паричния пазар, дълговите

1
ценни книжа, акциите? Защо икономистите (не)включват тези инструменти при
изчисляване на паричната маса?

6. В днешно време книжните (декретните) пари:

а) притежават вътрешно присъща стойност поради материала, от който са изработени
б) имат задължително покритие единствено със злато
в) нямат специфично, практическо наложено или законово определено обезпечение
г) се емитират както от централната банка, така и от търговските банки
д) няма верен отговор

7. Подредете следните активи, вървейки от най-ликвидния към най-малко ликвидния:

а) чекови депозити
б) жилища
в) налични пари
г) спестовни депозити
д) обикновени акции
Отг. в, а, г, д, б

8. Въз основа на примерните данни за компонентите на паричната маса, пресметнете

М1, М2 и М3:

• Дългови ценни книжа с матуритет до 2 години, акции и дялове на фондове на

паричния пазар, репо-сделки – 80 млн. лв.
• Депозити с договорен матуритет до 2 години – 28 600 млн. лв.
• Банкноти и монети в обращение – 8 900 млн. лв.
• Овърнайт депозити – 18 700 млн. лв
• Депозити , договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца - 11 900 млн. лв.

Паричен агрегат Стойност (млн. лв)

Mo:
Банкноти и монети в обращение
Резерви на търговските банки в централната банка (ER+RR) MB
Паричен агрегат М 1 (тесни пари) 27 600
Банкноти и монети в обращение 8 900
Овърнайт депозити 18 700
Паричен агрегат М2 (М1 + квазипари) 68 100
Квазипари 40 500
Депозити с договорен матуритет до 2 години 28 600
Депозити , договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца 11 900
Паричен агрегат М 3 (широки пари) (M2 + търгуеми инструменти) 68 180
Търгуеми инструменти - дългови ценни книжа с матуритет до 2 80
години, акции и дялове на фондове на паричния пазар, репо-сделки

2
9. Разполагате със 100 лв. налични пари, които решавате да ги вложите в тримесечен
срочен депозит. Как ще се изменят паричните агрегати:
а) М1 ще се увеличи с 100 лв. , М2 ще остане без промяна
б) М1 ще се понижи с 100 лв. , М2 ще се увеличи с 100 лв.
в) М1 ще се понижи с 100 лв. , М2 ще остане без промяна
г) М1 ще се понижи с 100 лв. , М2 ще се понижи с 100 лв.

10. Банкнотите и монетите в обращение и резервите на търговските банки при

централната банка формират:
а) паричен агрегат М1
б) паричен агрегат М0 (парична база, MB)
в) паричен агрегат L
г) паричен агрегат М2
д) паричен агрегат М3

11. Кои от следните компоненти на паричната маса влизат в паричния агрегат М2:
а) овърнайт депозити
б) дългови ценни книжа до 2 години
в) дялове на фондове на паричния пазар
г) депозити с матуритет до 2 години
д) отговори а) и г)

А кои влизат в квазипарите?

Отг. депозити с матуритет до 2 години и депозити, договорени за ползване след
предизвестие до 3 месеца

12. Ако коефициентът на задължителните минимални резерви е 10%, колко е

депозитният мултипликатор:
а) 2
б) 5
в) 8
г) 10
д) 15

3
 ПРИЛОЖЕНИЕ 1 МОДЕЛ НА ДЕПОЗИТНА МУЛТИПЛИКАЦИЯ

Изменението на паричната маса 2. Вложителите – лица и

влияе върху стабилността на
икономиката (вж. количествената
теория за парите) и това засяга всички
нас. Депозитите в банките са най-
голямата съставна част на паричната
маса и затова е важно да се разбере как
се създават тези депозити и каква е
ролята на банковата система за това.
За процеса на депозитна
мултипликация е важно да имаме в
предвид две неща. Първо, всички банки
имат сметка в централната банка, по
която държат пари. Тези пари са част от
резервите на търговските банки.
Резервите се състоят от депозитите на
търговските банки в централната банка
плюс банкнотите и монетите, които
фактически се притежават от банките
(пари в каса). Резервите са актив за
банките, тъй като те са конкретен начин
по който банките са решили да държат
привлечените от клиенти средства (а
именно като налични пари). Второ,
общата сума на резервите може да се
раздели на две категории: резерви,
които централната банка изисква
банките да притежават (задължителни
резерви), и всички допълнителни
резерви, които банките решават да
държат по свой избор (свръхрезерви).
В нашия пример ще допускаме, че
банките не държат свръхрезерви.
Участниците в нашия
въображаем процес на създаване на
депозити са трима:
1. Търговските банки – финансови
посредници, които приемат депозити от
отделни лица и институции и отпускат
кредити;
институции, които притежават депозити
в банките;
3. Заемателите от банки - лица и
институции, които вземат кредити от
банките;
Да предположим, че вашият
приятел Иван е спестил 100 лв. и
решава да ги вложи в банков депозит в
Банка А. Балансът на Банка А ще
изглежда по следния начин:
Банка А
Активи Пасиви
Резерви + 100 Депозит (Иван) + 100
Балансът показва: първо, Банка А
дължи (пасив) на Иван 100 лв., които
той е вложил на депозит; второ,
банката разполага със 100 лв. повече
налични пари, което се отразява като
увеличение на резервите.
Ако коефициентът на
задължителните резерви е 10%, сега
тази банка ще открие, че
задължителните ѝ резерви са се
увеличили с 10 лв. (10% х 100 лв. = 10),
като ѝ остават 90 лв. свръхрезерви.
Понеже Банка А по допускане не държи
свръхрезерви, тя отпуска кредит на
стойност 90 лв., като превежда парите
по сметка на заемателя Георги.
Получената в резултат нова Т-сметка на
Банка А става:
Банка А
Активи Пасиви
Резерви + 100 Депозит (Иван) + 100
Кредит (Георги) + 90 Депозит (Георги) + 90
Банката създава депозит чрез
отпускането на кредит. Понеже

4
депозитите са част от паричната маса,
отпускането на кредит от банката
всъщност създава пари. Заемателят
Георги не е взел кредита, за да остави
90 лв. да бездействат в Банка А, а за да
купи стоки и услуги от други лица или
компании. Когато Георги извърши
покупки в размер на 90 лв. и преведе
парите по сметка на търговец в друга
банка, тези пари ще напуснат Банка А.
Парите ще бъдат прехвърлени от
сметката на Банка А в Централната
банка в сметката на друга банка, което
ще намали резервите на Банка А с 90 лв.
В същото време вече Банка А няма да
има задължение към Георги под
формата на депозит. Крайната Т-сметка
на Банка А е:
Банка А
Активи Пасиви
Резерви + 10 Депозит (Иван)
Кредит (Георги) + 90
Увеличаването на депозитите с
100 лв. се трансформира в 90 лв.
кредити и 10 лв. (задължителни)
резерви. Нека сега видим какво става с
депозитите в другите банки. Ако
парите, похарчени от заемателя Георги,
на когото Банка А е отпуснала кредит в
размер 90 лв., бъдат преведени по
сметка на Търговец в Банка Б, то Т-
сметката на Банка Б ще бъде:
Банка Б
Активи Пасиви
Резерви + 90 Депозит (търговец)
Депозитите в банковата система
се увеличават с още 90 лв., с което
цялото увеличение е 190 лв. (100 в
Банка А и 90 в Банка Б). Банка Б ще
иска да промени баланса си. Тя трябва
да запази 10% от 90 (9лв.) като
задължителни резерви и ще има 81 лв.
(90-9) свръхрезерви и следователно
може да отпусне кредити с тази сума. Т-
сметката на Банка Б ще бъде:
Банка Б
Активи Пасиви
Резерви +9 Депозит (търговец) + 90
Кредит + 81
Тези 81 лв., похарчени от
заемателя от Банка Б, ще бъдат
депозирани в друга банка (Банка С).
Следователно, от първоначалното
увеличение на депозитите в банковата
система с 100 лв., общото увеличение на
депозитите в системата дотук е 271 лв.
(100 + 90 +81).
Следвайки същите разсъждения,
ако всички банки отпуснат кредити с
всичките си свръхрезерви, по-
нататъшното увеличение на банковите
депозити ще продължи, както е
+ 100
отразено в табл.1. Общото увеличение
на депозитите в резултат на влагането
на 100 лв. в банковата система ще бъде
1000 лв.: увеличението е десетократно,
или то е реципрочно на коефициента на
задължителни резерви:
1
∆𝐷 = × ∆𝑅 (1)
𝑟𝐷
където:
∆ 𝐷 = изменение на общата стойност на
депозитите в банковата система
𝑟𝐷 = коефициент на задължителните
резерви (0.10 в примера)
∆ 𝑅 = изменение на резервите в
банковата система (100 лв. в примера)
В нашия пример първоначалното
+ 90 изменение на резервите стана в резултат
от решението на Иван да вложи своите
спестявания в Банка А. Но увеличаване
на резервите в банковата система може
да настъпи и в резултат от действията
на централната банка. Когато
централната банка отпуска кредит на
една търговска банка или купува
ценни книжа от нея, това води до
5
увеличаване на резервите в политика, която е предмет на
банковата система и задейства разглеждане в Глава 4.
процеса на депозитна
мултипликация. По този начин
централната банка провежда парична
Таблица 1 Създаване на депозити ( коеф. на задължителни резерви = 10%)
Увеличение на Увеличение на Увеличение на
Банка
депозитите (лв.) кредитите (лв.) резервите (лв.)
А 100,0 90,0 10,0
Б 90,0 81,0 9,0
С 81,0 72,9 8,1
Д 72,9 65,6 7,3
… … … …
Банкова система 1 000,0 900,0 100,0