Professional Documents
Culture Documents
Pomagalo Com
Pomagalo Com
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА
ГЛАВА ВТОРА
1
Меразчиев, Баташки Георги Банково счетоводство; Свищов; Академично издателство “ Ценов “ 2002
г.стр. 5
11
5
Адамов, Величко Финанси Велико Търново АБАГАР 2001 стр. 189
19
“Характерно за ЦБ е, че:
1.При осъществяване на своите изключителни права за емисия на
банкноти централната банка следи пуснатите пари в обръщение изцяло да
се покриват от международният резерв и от следните активи: кредити,
гарантирани от държавата; ценни книжа в търговският портфейл на
банката; кредити на банки отпуснати срещу залог; чекове, притежавани и
държани от банката за събиране.
2.БНБ управлява златно-валутния резерв на страната (злато, чужда валута
в налични банкноти и монети или банкови сметки зад граница,
6
Наредба № 2 за лицензиите и разрешенията, издавани от Българска народна банка Приета от БНБ Обн.,
ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г.доп., бр.44 от 2004г. в сила от 29.05.2004 г.
20
-------------------------------------
Обща величина на актива
-Коефициент на трансформация:
-------------------------------------------------------
Сума от привлечените средства
-Лихвен спред:
Получени лихви Платени лихви
-------------------- -- ------------------------------------------
Активи Пасиви, по които се плаща лихва
Показателят ”лихвен спред” служи за отчитане на лихвените доходи от
лихвоносни активи и разходите за лихви по привлечените средства.
Показателят показва ефективността на ценовата политика на банката по
активите и пасивите и способността и най-изгодно да разпределя
привлечените ресурси. Нормалните стойности на показателя са над 1.25%.
24
10
Закон за мерките срещу изпирането на пари обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г. изм. и доп., бр. 31 от
04.04.2003 г. чл.1 (1) и (2) и чл. 10 (1) и (2)
30
11
в. Пари 13.11.2003 г. с. 5
31
12
сп. БТА 07.11.2003г. с.5
13
Статия на доц. д-р Олга Тенева зав. “Икономически науки” в Академия МВР
32
15
Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките Обн., ДВ, бр.108 от 12.12.2003г. чл.13 чл.14 (1)
39
16
Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките чл. 15(1), (2) и чл. 16 (1)
40
17
Димитров, В., Въведение в банковото право, С., 1996, с. 195
41
* Доходи”25
Понастоящем не всички банки се придържат към насоките за най- добрите
практики, представени тук. Базелския комитет препоръчва банките да
повишат нивото си на публично оповестяване, за да изпълнят тези насоки
в зависимост от характера, размера и сложността на техните дейности.
Както е посочено в документа на Комитета “Повишаване прозрачността на
банките”, добре информираните инвеститори, вложители, кредитори и
други банкови контрагенти могат да стимулират дадена банка да поддържа
надеждни системи за управление на риска и вътрешен контрол и да
осъществява дейността си по начин, който е разумен и съвместим с
определените бизнезс цели. Освен това прозрачността укрепва доверието в
банковата система, като намалява несигурността при оценката на банките.
Затова Базелския комитет счита, че прозрачността на банковите дейности и
рисковете, присъщи на тези дейности са ключов елемент на ефективно
надзираваната сигурна и стабилна банкова система.
На второ място трябва да отбелижим капиталовата адекватност. В повечето
страни с развито и модерно пазарно стопанство в т.ч. и у нас съществуват
минимални капиталови изисквания за учредяването на нови банки и са
налице т.нар. тестове за капиталова адекватност. Съгласно Базелските
стандарти капиталовата адекватност се измерва чрез сравняването на
банковите ресурси на дадена банка с общите й активи и със
задбалансовите й ангажименти, така че да отразяват относителния риск,
съществуващ при различните видове активи и задбалансови позиции. За
големите международни банки минималната стойност на това
съотношение е 8 %. У нас се наблюдава противоположна тенденция около
41 % , което се оценява като фактор, оказващ негативно влияние в
развитието на банковата система.
25
Най- добрите праткики за публично оповестяване на кредитния риск на Базелския комитет по банков
надзор
46
5.Корекция на разхода
6.Всичко разходи – определя се като сбор от разхода и корекцията
7.Следуема касова наличност (касовата наличност по документи) –
определя се като разлика между общият приход и общият разход
Това е наличността, коята трябва да има в касата съгласно водената
отчетност.
8.Фактическа касова наличност – установява се от Акта за касова
наличност, тъй като това е установено при проверката.
9.Резултат – оформя се чрез съпоставка между наличността по документи
и фактическата наличност.
Резултатът, който бъде установен може да е липса, излишък или равенство.
При различия се извършва реализация на този резултат. В технологията
трябва да се предвидят реализация на място и посредством съда.
Реализацията на място се извършва чрез издадена заповед от
ръководителят, за отчитане на резултатът от проверката на касата и
начините за събиране на дължимите суми, когато при проверката на касата
е установена липса. В заповедта на ръководителят се посочва как трябва да
се отчете излишъка и липсата. Когато липсата не е по вина на банката тя се
отчита като формиране на вземания от МОЛ, чрез внасяне на сумите и
формиране на вземане чрез удържане от РЗ.
Когато резултатът от проверката е излишък се оформя като извънреден
приход.
Когато имаме липса, която е по вина на МОЛ следва да се предвидят
процедури за търсенето на пълна имуществена отговорност и съответна
дисциплинарна отговорност. Когато е налице престъпление тогава се
предвиждат процедури, свързани с реализацията на наказателна
отговорност. Главно място намира верижната документална проверка, чрез
която се проследява правилността на осъществяване и отчитане на всяка
една касова операция.
Чрез проверката на касовата дейност се:
- установява се каква е наличността в главната и в оборотната каса
- установява се каква е наличността в резервната каса
- проверка на касовите операции извършени през съответният период
• Несъвместимост.
• Мерки на въздействие
ЗА НАСЕЛЕНИЕТО:
Разплащателни сметки на граждани с възможност за:
безкасово разплащане на задължения
ползване на кредит овърдрафт
89
споразумения за нетиране.
15. Банката трябва да оповестява
количествена и качествена информация
за използваните от нея кредитни
деривати и други инструменти, които
преразпределят кредитния риск.
16. Банката трябва да оповестява МСС 39.170
количествена и качествена информация (г)
за дейностите си по секюритизиране.
17. Банката трябва да оповестява ДОК 19 МСС 30.26,
обобщена информация за договорните МСС 37.86
си задължения по споразумения с
право на регрес и очакваните загуби по
тях.
18. Банката трябва да предоставя
обобщена информация за вътрешния
си рейтингов процес и вътрешните
кредитни рейтинги на кредитните й
експозиции.
19. Банката трябва да оповестява Включва елементи
общите кредитни експозиции по от ДОК 20 и 21,
основни категории активи, като макар и с по-голям
показва обезценените и просрочените обхват.
суми по всяка категория.
20. Банката трябва да оповестява Включва елементи По-подробни
сумите на специфичните, общите и от ДОК 20, макар и насоки в
други провизии. Ако е уместно, тези с по-голям обхват. сравнение с
провизии трябва да бъдат оповестени МСС 30.43 (в)
по основни категории активи.
21. Банката трябва да оповестява Подобни на ДОК 22, МСС 30.43 (б)
изравняването на промените в макар и с по-голям
провизиите за обезценка на кредити. обхват.
22. Банката трябва да оповестява Подобни на ДОК 23, МСС 30.43 (г)
кредитните експозиции, по които макар и с по-голям
начисляването на лихви или други обхват.
договорни парични потоци – в
съответствие с условията на
оригиналното споразумение – е
прекратено поради влошаване
качеството на кредита.
23. Банката трябва да оповестява Подобни на ДОК 24,
обобщена информация за кредитните макар и с по-голям
експозиции, които са обхват.
96