Metod Na Schetovodstvoto

Четвърта глава
МЕТОД НА СЧЕТОВОДСТВО
УЧЕБНИ ЦЕЛИ
След усвояване на материала в тази глава вие ще можете:
 да коментирате същността и съдържанието на метода на счетоводство;

 да обяснявате същността и ролята на способа балансово обобщаване;
 да изяснявате структурата, строежа и съдържанието на баланса
съгласно изискванията на приложимите счетоводни стандарти;
 да интерпретирате измененията на баланса под влияние на стопанските
операции;
 да коментирате същността и предназначението на системата на
счетоводните сметки;
 да обяснявате строежа на счетоводната сметка и моделите счетоводни
сметки;
 да изяснявате същността на способа двойно записване по счетоводните
сметки и начина на неговата практическа реализация;
 да коментирате същността и значението на документирането на
стопанските операции и документооборота;
 да обяснявате същността и значението на инвентаризирането и начина
на неговото практическо реализиране;
 да коментирате оценяването и калкулирането като елементи на
счетоводния метод;
 да представяте значението на периодичното обобщаване (сводиране) на
счетоводната информация.
1. СЪЩНОСТ И ЕЛЕМЕНТИ НА СЧЕТОВОДНИЯ МЕТОД
За да осъществи своите функции и задача, счетоводството се нуждае от способи, чрез

които на мисловно равнище стопанските факти да се преобразуват в информация,
изразяваща тяхната взаимна връзка, разположението им във времето и пространството.
Специалистите по счетоводство нямат единно мнение както по проблемите на предмета,
така и по въпросите за метода. В дългогодишната история на счетоводството като научна
област и научна дисциплина елементите на метода на счетоводството са си останали такива,
каквито ги е изложил още Лука Пачоли в своя известен "Трактат за сметките и
записванията", публикуван през 1494 г. във Венеция 1. Разбира се, това съвсем не означава,
че не са правени научни разработки за метода на счетоводството и че той не се е
1
В този труд се третират научно проблемите на счетоводството, но справката показва, че той не е първият по
посочените въпроси. Предхожда го трудът на Бенедит Контрул "За търговията и усъвършенстване на търговците",
който е написан още през 1458 г., а е излязъл от печат през 1573 г.
усъвършенствал адекватно на променящите се икономически, социални и технически
условия в общественото развитие.
По всеобщо мнение на специалистите в областта на счетоводната теория в нашата
страна способите, които формират съдържанието на метода на счетоводство, са:
 документиране на стопански факти и операции;
 инвентаризиране на активите и пасивите;
 оценяване и калкулиране на стойностната оценка на счетоводните обекти;
 система на счетоводните сметки;
 двойно записване на стопанските операции в системата на счетоводните сметки;
 балансово обобщаване;
 периодично обобщаване (сводиране) на счетоводната информация.
Изброените способи са точно определени и се използват взаимосвързано като единна
система от способи, наречени елементи на счетоводния метод. Всеки от тях има конкретна
роля в процеса на създаване на счетоводна информация. В този смисъл методът на
счетоводството не е механичен сбор, а система от способи, чрез които се осигуряват
единно, непрекъснато, взаимосвързано и обективно мисловно отражение на икономически
обобщените и изразени в стойност счетоводни обекти. Например писменото регистриране
на стопанските операции по време, място и отговорни лица се осъществява от
документирането. Същността на този способ се заключава в регистрирането на отделните
стопански операции върху материални носители на информация с цел последващо
преобразуване на данните в счетоводна информация. Документалната обоснованост на
стопанските операции и факти е задължително изискване при осъществяване на
счетоводството, чрез което се осигуряват неговата обективност и доказателствена сила.
Посредством инвентаризирането се постига периодично установяване фактическата
наличност на активите и пасивите с оглед да се провери точността на счетоводните данни и
да се приведат счетоводните показатели в съответствие с фактическото състояние на
обектите. Прилагането на този способ е необходимо, тъй като не всички изменения в
средствата на предприятието могат да се документират и да се отчетат в хода на
стопанската дейност. Причините за това са обективни и субективни. Например
количествено намаление на теглото и обема на стоковите запаси, което се дължи на
естествено развилите се в тях физико-химически процеси по време на съхраняването им,
при транспортиране, лагеруване и пр., както и при размерване, разпиляване и при
манипулиране с тях. Като субективна причина за несъответствие между фактическото
състояние на даден обект и вече създадената за него счетоводна информация могат да се
посочат измами, пропуски и математически грешки. При инвентаризирането по отношение
на активите се установяват тяхното количество, годност, технико-икономическа стойност и
местоположение към определен момент, а по отношение на пасивите - техният размер и
изискуемост. За по-голямата част от активите се изисква измерване чрез преброяване,
претегляне и премерване. Вземанията и пасивите се проверяват по документи и писма за
потвърждения. Резултатите от инвентаризацията, т.е. разликата между фактическото
състояние и счетоводните данни за активите и пасивите към определен момент, се
анализират и регистрираната вече информация се привежда в съответствие с фактическото
състояние на обектите.
Като се има предвид голямото разнообразие на счетоводните обекти, съизмерването и
обобщаването на данните за тях са свързани с необходимостта от стойностна оценка. Не е
възможно потичането на информация по каналите на финансовото счетоводство, която да
не е изразена в паричен измерител. Стойностното изразяване на стопанските операции се
осъществява чрез прилагане на способите оценяване и калкулиране. При оценяването
паричното представяне на обекта се постига чрез непосредствено прилагане на конкретна
цена. Например закупени са 50 литра бензин по цена 1,80 лв. на стойност 90 лв.
Калкулирането е свързано с обобщаване на стойности и пресмятане на паричната оценка на
обекта като сумарен израз. Например доставени са стоки за 40 000 лв., като са изплатени
транспортни разходи по доставката за 2000 лв. и разходи по разтоварването 70 лв.
Следователно стойността на придобиване на стоките е 42 070 лв. Чрез калкулиране се
определят не само стойността при доставката, но и себестойността на произвежданите
продукти, осъществяваните услуги и незавършеното производство към края на отчетния
период.
Изолираните едни от други данни, регистрирани в документите, се превръщат в
информация за дейността на предприятието чрез тяхното систематизиране в системата на
счетоводните сметки. Те представляват класификационни признаци за групиране и
текущо отразяване да данните за стопанските операции. При вторичното регистриране на
данните за стопанските операции по счетоводните сметки се създават показатели за
състоянието и движението на управляваните обекти в резултат на извършените стопански
операции. В съответствие с разнообразието на обектите, подлежащи на отчитане, се
изгражда система от сметки по икономически еднородни групи. Системата на сметките като
елемент на счетоводния метод, е най-гъвкава в получаването на информация. Тази
гъвкавост се изразява във възможността да се получава както синтезирана, така и
детайлизирана информация, която достига до отделния и най-малък елемент на
управляваната стопанска система.
Тъй като всяка стопанска операция е свързана с изменения най-малко в два обекта на
управление, за да бъде тя отразена, е необходимо да се направят записвания най-малко в две
счетоводни сметки. Тази обективна закономерност намира израз в способа двойно записване
по счетоводните сметки. Това е специфичен счетоводен способ за адекватно изразяване на
обусловеността, връзката и зависимостта в измененията на счетоводните обекти в процеса
на стопанската дейност. Той се реализира чрез вписването на стойностния размер на всяка
стопанска операция най-малко по две счетоводни сметки, адекватно на характера на
изменението на засегнатите от нея счетоводни обекти. Двойното записване по счетоводните
сметки е неотделимо от системата на сметките и само чрез едновременното прилагане и на
двата способа се създава текуща счетоводна информация за дейността на предприятието.
Посредством системата на счетоводните сметки и двойното записване се създават
показатели за състоянието и изменението в отделните счетоводни обекти (активи, пасиви,
капитал, приходи, разходи). За целите на контрола и анализа на финансовото състояние на
всяко предприятие са необходими обобщени показатели за активите, пасивите и капитала
към определен момент. Финансовото състояние на предприятието зависи от ресурсите,
които то контролира, от финансовата му структура, от ликвидността и платежоспособността
му, както и от способността му да се адаптира към промените в средата, в която
функционира. Информацията за имущественото и финансовото състояние на предприятието
към определена дата се съдържа в баланса на предприятието.
Счетоводният баланс е способ за обобщаване в паричен измерител на показателите за
състоянието на счетоводните обекти, групирани, от една страна, по състав и форма на
въплъщение (като активи) и, от друга, по източници (като собствен капитал и пасиви) към
определена дата. В неговата основа лежи равностойното двустранно отразяване по
счетоводните сметки на състоянието и измененията в ресурсите на предприятието и техните
източници през даден отчетен период под влияние на стопанските операции. В този смисъл
системата на счетоводните сметки органично се свързва със счетоводния баланс.
Следователно макар и субективно създадена отчетна форма, счетоводният баланс отразява
статично резултата от обективната двойствена същност на стопанските операции, поради
която настъпват изменения най-малко в два отчетни обекта в еднакъв размер.
За управленски цели освен информация за имущественото и финансовото състояние на
предприятието към определен момент (съдържаща се в счетоводния баланс) е необходима и
информация за причините за измененията във финансовото състояние и ефективността от
дейността на дадено предприятие през отчетния период. Тази информация се създава чрез
периодично обобщаване на данните от счетоводните сметки в различни финансови отчетни
форми и справки. Такива са например отчетът за приходите и разходите (отчет за
доходите), отчетът за промените в собствения капитал, отчетът за паричните потоци и
други справки за състоянието и изменението на дълготрайните активи, вземанията,
задълженията и провизиите, справки за ценните книжа и участията в капиталите на други
предприятия, справка за финансовите резултати и др. За създаването на този вид обобщена
счетоводна информация се прилага способът сводиране на отчетната информация.
Всеки от разгледаните способи на счетоводството изпълнява определена функция.
Приложени заедно, въпросните елементи на метода без изключение осигуряват пълно
отражение на предмета на счетоводството. Не би могло да се коментира приоритетът на
който и да е от тях. От тази гледна точка те не само не могат взаимно да се изключват, но и
е неоправдано издигането на едни като "основни" и принизяването на други като
"второстепенни".
2. БАЛАНСОВО ОБОБЩАВАНЕ. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
2.1. Същност на способа балансово обобщаване
С помощта на способа балансово обобщаване създадената в резултат на текущото

счетоводно отчитане на стопанските операции информация за състоянието на активите,
пасивите и капитала към определен момент се обобщава в паричен измерител към
определен момент, за да се представят и оценят имущественото и финансовото състояние на
предприятието. Най-характерното за балансовото обобщаване като елемент на счетоводния
метод и инструмент за създаване на информация е неговата двуаспектност, т.е.
двуаспектното представяне на реалните обекти по конкретен имуществен състав като
активи и по източници като пасиви и собствен капитал. Чрез балансовото обобщаване се
разкрива взаимната връзка между:
 активите като ресурси, които предприятието контролира в резултат на минали
събития и от които се очаква извличането на бъдеща икономическа изгода;
 пасивите като съществуващи задължения на предприятието, които произтичат от
минали събития и чието увреждане се очаква да доведе до изтичане от предприятието
на ресурси, носители на икономическа изгода; и
 собствения капитал като остатъчна стойност на активите на предприятието след
приспадане на неговите пасиви.
Взаимовръзката между посочените три показателя може да се представи в два модела:
Активи = собствен капитал + пасиви.
Активи - пасиви = собствен капитал.

В първия от моделите се дава израз на зависимостта, че имуществото (активите) на
предприятието имат два възможни източника на придобиване - да бъдат собствени, чиито
стойностен израз е собственият капитал, или да бъдат привлечени, чиито стойностен израз
са задълженията към трети лица за предприятието, т.е. пасивите.
Вторият модел отразява възприетата в световната счетоводна теория и практика
дефиниция на собствения капитал като остатъчна величина, т.е. остатъчна стойност на
активите на предприятието след приспадане на неговите пасиви.
2.2. Счетоводен баланс - същност, строеж и форма
Техническото средство за реализиране на способа балансово обобщаване е

счетоводният баланс. По своята същност това е инструмент за получаване на счетоводна
информация, която се отличава със следните характеристики:
 статична информация за състоянието на активите, собствения капитал и пасивите на
предприятието към определен момент;
 обобщена информация по раздели, групи и еднородни показатели (статии) за
активите, собствения капитал и пасивите на предприятието;
 стойностна информация, при която всички показатели са изразени в универсалния
паричен измерител;
 организирана информация с обективни равенства:
 Активи =  собствен капитал +  пасиви и
 Активи -  пасиви =  собствен капитал.
В класическия си вид счетоводният баланс представлява таблица, чийто вид определя

формата на баланса. Известни са и се прилагат два балансови формата - двустранен баланс
и едностранен баланс.
Двустранният баланс може да се представи в следния схематичен вид (вж. схема 4.1)
  Пасив
 С  Раздели, групи
ума
(хил. лв.)

 ..................
.......
  Сума на собствения
 ..................
.......
 Сума на пасивите
   Сума на пасива на
Схема 4.1
При този формат задължително следва да се направи разграничението между понятията

пасив на баланса и пасив/и на предприятието. С първото понятие се означава една от двете
части (в нашия случай дясната част) от балансовата таблица. Второто понятие изразява
сумата към определен момент на съществуващите задължения от предприятието, които
произтичат от минали събития и чието увреждане се очаква да доведе до изтичане от
предприятието на ресурси, носители на икономическа изгода.
При двустранния формат на баланса контролното равенство е
 Активи =  собствен капитал +  пасиви.

Едностранният баланс може да има различно разположение на стойностните показатели
за неговите елементи (активи, пасиви и собствен капитал) в зависимост от прилаганите
контролни равенства.
Примерната схема на едностранен формат, при който сумата на собствения капитал се
равнява на остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на
неговите пасиви е следната (вж. схема 4.2)
Раздели, групи, статии Сума (хил. лв.)

А. Дълготрайни активи
Б. Краткотрайни активи
В. Краткосрочни пасиви
Г. Нетни краткотрайни активи/(пасиви) = КА - КП
Д. Дългосрочни пасиви
Е. Нетни активи = ДА +/- (КА - КП) - ДП
Ж. Собствен капитал
СК = ДА +/- (КА - КП) - ДП
Схема 4.2
Примерната схема на едностранен формат, при който сумата на активите се равнява на

сбора от сумите на собствения капитал и пасивите, е следната (вж. схема 4.3).
Сума (хил. лв.) Сума (хил. лв.)

А. Дълготрайни активи
Б. Краткотрайни активи
В. Сума на активите 
Г. Краткосрочни пасиви
Д. Дългосрочни пасиви
Е. Сума на пасивите
Ж. Собствен капитал
З. Сума на собствения капитал и пасивите 
Схема 4.3
Не може да се счита, че двустранната балансова схема е по-прегледна. Напротив,

допълнителните изисквания във всяка отчетна форма да се посочва съпоставима
информация (не само текуща година, но и предходна година), както и изискването
балансовите позиции да се обвързват с бележките в приложенията към финансовия отчет дават
предимство на едностранния формат. Колоните по балансовата схема могат да се обобщят,
както следва (схема 4.4).
(хил. лв.)
№ на Текуща Предходна
Раздели, групи, статии приложенията година година
Схема 4.4
Ако балансът е в двустранна форма, би се получило натрупване на колони (по четири

колони от дясната и лявата част на балансовата схема), което би затруднило четимостта на
информацията. Във връзка с това в световната практика на счетоводството се прилага по-
често едностранният формат на баланса.
2.3. Съдържание и структура на баланса
Структурата на баланса зависи от счетоводните обекти (реалните носители на

информация), от показателите, които ги характеризират, и от връзките и
взаимозависимостите между тях. Тя обуславя информационното съдържание на баланса и
неговия формат и определя ефективността на използването му. Елементите, за които се
оповестява информация в баланса, са активите, пасивите и собственият капитал. От
структурата на представените за тях показатели зависи възможността за преобразуване и
пълноценно използване на информационното съдържание на баланса.
В баланса се съдържат показатели за различни еднородни групи активи, пасиви и
собствен капитал, които се наричат статии на баланса. Например в групата "Стоки" може
да се обобщи информацията за всички стоки в складовете и магазините на предприятието.
Синтезираното представяне на информацията на лицевата страна на баланса дава
възможност за придобиване на обща представа и анализ на основни финансови показатели.
В приложенията към финансовия отчет се представя по-подробна информация за
съдържанието и начина на оценяване на отделните балансови статии съгласно приложимите
счетоводни стандарти. Затова и бележките в приложенията към финансовия отчет се
разглеждат като неразделна част от балансовата схема.
Балансовите статии имат две части: наименование на групата еднородни основни обекти
и стойностен размер на тези обекти. Основен е проблемът как да се наименуват балансовите
статии и какъв да бъде техният брой. Това е въпрос с практикоприложно значение. Във
връзка с това разбираемостта за потребителя следва да се оцени като необходимо качество.
Наименованията на балансовите статии трябва да изразяват по най-кратък начин
икономическата същност на отчитаните обекти. Що се отнася до броя на балансовите
статии, тук практиката е много разнообразна. Тъй като отчетните обекти са многобройни и
многообразни, тяхното отразяване чрез счетоводния баланс би довело до излишна сложност
и би намалило разбираемостта на информацията, което би затруднило потребителите на
финансовия отчет. Поради това следва да се ползват подходящи класификации на активите,
пасивите и елементите на собствения капитал. Тези класификационни признаци се
обособяват като групи и раздели в балансовата схема. Възприето е статиите в баланса да се
обобщават в групи, а групите - в раздели. Съгласно действащите от 01.01.2005 г.
Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия 2 разделите,
групите и статиите в баланса са следните:
Активи
Раздел "Дълготрайни (дългосрочни) активи":

Група "Дълготрайни материални активи":
статия "Земи (терени)";
статия "Сгради и конструкции";
статия "Машини и оборудване";
статия "Съоръжения";
статия "Транспортни средства";
статия "Основни стада";
статия "Други дълготрайни материални активи";
статия "Разходи за придобиване и ликвидация
на дълготрайни материални активи".
Група "Дълготрайни нематериални активи":

статия "Права върху собственост";
статия "Програмни продукти";
статия "Продукти от развойна дейност";
статия "Други дълготрайни нематериални активи".
Група "Дългосрочни финансови активи":

статия: "Дялове и участия":
в т.ч. във:
- дъщерни предприятия;
- смесени предприятия;
- асоциирани предприятия;
- други предприятия;
статия "Инвестиционни имоти";
статия "Други дългосрочни ценни книжа";
статия "Дългосрочни вземания":
в т.ч.:
- от свързани предприятия;
- търговски заеми;
- други дългосрочни вземания.
Група "Отсрочени данъци"
Група "Търговска репутация":

статия "Положителна репутация";
статия "Отрицателна репутация".
Група "Разходи за бъдещи периоди":
2
СС № 1 - Представяне на финансови отчети, Обн. ДВ., бр. 30 от 7 април 2005 г.
Раздел "Краткотрайни (краткосрочни) активи":
Група "Материални запаси":
статия "Материали";
статия "Продукция";
статия "Стоки";
статия "Млади животни и животни за угояване";
статия "Дребни продуктивни животни";
статия "Незавършено производство";
статия "Други материални запаси".
Група "Краткосрочни вземания":

статия "Вземания от свързани предприятия";
статия "Вземания от клиенти и доставчици";
статия "Вземания по предоставени търговски заеми";
статия "Съдебни и присъдени вземания";
статия "Данъци за възстановяване";
статия "Други краткосрочни вземания".
Група "Краткосрочни финансови активи":

статия "Финансови активи в свързани предприятия";
статия "Изкупени собствени дългови ценни книжа";
статия "Краткосрочни ценни книжа";
статия "Благородни метали и скъпоценни камъни";
статия "Други краткосрочни финансови активи".
Група "Парични средства":

статия "Парични средства в брой";
статия "Парични средства в безсрочни депозити";
статия "Блокирани парични средства";
статия "Парични еквиваленти".
Група "Разходи за бъдещи периоди"
Сума на актива
Раздел "Условни активи"
Собствен капитал и пасиви
Раздел "Собствен капитал"
Група "Основен капитал":

статия "Записан капитал";
статия "Невнесен капитал";
статия "Изкупени собствени акции".
Група "Резерви":
статия "Премии от емисия";
статия "Резерв от последващи оценки на активите и пасивите";
статия "Целеви резерви":
в т.ч. "Общи резерви";
в т.ч. "Специализирани резерви";
в т.ч. "Други резерви".
Група "Финансов резултат":

статия "Натрупана печалба (загуба)":
в т.ч. "Неразпределена печалба";
в т.ч. "Непокрита загуба";
статия "Текуща печалба (загуба)".
Раздел "Дългосрочни пасиви"
Група "Дългосрочни задължения":

статия "Задължения към свързани предприятия";
статия "Задължения към финансови предприятия":
в т.ч. към банки;
статия "Задължения по търговски заеми";
статия "Задължения по облигационни заеми";
статия "Други дългосрочни задължения".
Група "Отсрочени данъци"
Група "Приходи за бъдещи периоди и финансирания"
Раздел "Краткосрочни пасиви"
Група "Краткосрочни задължения":

статия "Задължения към свързани предприятия";
статия "Задължения към финансови предприятия":
в т.ч. към банки;
статия "Задължения към доставчици и клиенти";
статия "Задължения по търговски заеми";
статия "Задължения към персонала";
статия "Задължения към осигурителни предприятия";
статия "Данъчни задължения";
статия "Други краткосрочни задължения";
статия "Провизии".
Група "Приходи за бъдещи периоди и финансирания"
Сума на пасива
Раздел "Условни пасиви"

Специално следва да се отбележи, че в международната счетоводна практика на
лицевата страна на баланса се посочват само активи и пасиви, които отговарят на
критериите за признаване. Отчетни обекти (например вземания и задължения), които не
отговарят на критериите за признаване като активи и пасиви, не се вписват в балансовата
схема, а се оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет.
Националната счетоводна практика е различна. Възприето е в отделен раздел "Условни
активи" да се вписват всички чужди активи като например временно ползвани от
предприятието или приети за съхранение или обезпечение, както и вземания, които ще
бъдат потвърдени само от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни
бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани от предприятието. В раздела
"Условни пасиви" се посочват възможни задължения, които произлизат от минали събития
и чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпването или ненастъпването на
едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да бъдат изцяло контролирани
от банката, или настоящи задължения, които произлизат от минали събития, но не са
признати като пасиви, защото: не е вероятно за погасяването им да бъде необходим поток
от ресурси или размерът на задължението не може да бъде определен в достатъчна
надеждност.
Някои основни правила, които се спазват при съставянето на баланса, са:
 Статиите в отделните групи от съответните раздели на счетоводния баланс се
подреждат по степен на същественост (значимост) за всяко предприятие.
 Допълнителни балансови статии, раздели и междинни сборове могат да се представят
в баланса, когато това се изисква в отделен счетоводен стандарт или когато това е
необходимо за вярното и честно представяне на финансовото състояние на
предприятието.
 На лицевата страна на баланса активите и пасивите се класифицират като
дълготрайни (дългосрочни) и краткотрайни (краткосрочни) или се представят според
своята ликвидност, ако това е по-подходящо (например във финансовите институции,
където не може да се отграничи оперативният цикъл). При класифицирането на
активите и пасивите се прилагат следните подходи: класифициране на активите и
пасивите като краткотрайни (краткосрочни), ако са ангажирани в нормалния
оперативен цикъл, или се очаква да се реализират или уредят в рамките на 12 месеца
от датата на баланса. Всички останали активи и пасиви се класифицират като
дълготрайни (дългосрочни).
 Разходите за бъдещи периоди се посочват като дългосрочни или краткосрочни
активи в зависимост от срока за признаването им като текущи разходи.
 В статия "Други дългосрочни вземания" се посочват предоставените дългосрочни
аванси, вземанията по финансов лизинг и други дългосрочни вземания.
 В статия "Други краткосрочни вземания" се посочват вземанията, които не могат да
се включат в останалите статии в групата, като: вземания от подотчетни лица;
вземания по липси и начети; вземания от осигурителни предприятия; вземания по
рекламации; лихви; вземания от други дебитори и др.
 В статия "Блокирани парични средства" се посочват паричните средства, с които
предприятието не може свободно да се разпорежда към датата на счетоводния
баланс.
 В статия "Парични еквиваленти" се посочват краткосрочни финансови активи като
например пътнически чекове.
 В статия "Специализирани резерви" се посочват тези резерви, които се формират
съгласно нормативни актове, отнасящи се за специфични предприятия или дейности.
 Предприятието следва да определи своите дългосрочни лихвоносни задължения като
дългосрочни, дори когато те следва да бъдат уредени в срок до 12 месеца от датата на
баланса, ако:
- първоначалният срок за уреждане е бил по-дълъг от 12 месеца;
- предприятието възнамерява да рефинансира задължението на дългосрочна основа;
- намерението е подкрепено със споразумение за рефинансиране или за промяна в
схемата на плащанията, сключено преди одобряването на финансовите отчети.
 В статия "Други дългосрочни задължения" се посочват получените дългосрочни
аванси, задълженията по финансов лизинг и други дългосрочни задължения.
 Когато споразумението за кредит предвижда незабавна изискуемост, то се
класифицира като краткосрочно, ако:
- преди одобряването на финансовите отчети заемодателят се е съгласил да не изисква
плащане като последица от нарушаване на условията, и
- няма вероятност да възникнат нарушения на изискването в срок до 12 месеца от датата
на баланса.
 Приходите за бъдещи периоди и финансиранията се посочват като дългосрочни или
краткосрочни пасиви в зависимост от срока на признаването им като текущи
приходи.
 В групата "Приходи за бъдещи периоди и финансирания" към раздел "Краткосрочни
пасиви" се включват и ценовите разлики по липси и начети.
Показателите в баланса могат да се представят като положителни или отрицателни
величини. Отрицателните величини в счетоводния баланс са: отрицателната репутация;
невнесеният капитал; изкупените собствени акции, непокритата загуба и загубата от
текущия период. Когато е предвидено в счетоводен стандарт (например при преоценяването
на финансови активи на разположение за продажба), резервът от последващи оценки може
да бъде отрицателна величина.
Статиите в баланса могат да се класифицират по различни признаци, с което се дава
израз на тяхното различно предназначение и съдържание. За правилното разбиране на
информацията, съдържаща се в баланса, от особено значение е разграничаването на
балансовите статии според тяхното функционално предназначение и роля като:
 основни балансови статии;
 регулиращи (корективни) балансови статии, в т.ч. контрарни намаляващи статии и
допълващи регулиращи статии.
Посредством основните балансови статии се дава стойностна характеристика на
имущественото и финансовото състояние на предприятието. Възможно е обаче
информационното съдържание на баланса да бъде разширено, като чрез две балансови
статии се получават три показателя. Това се постига чрез регулиращи (корективни)
балансови статии. Например амортизируемите материални и нематериални дълготрайни
активи, каквито са машините и оборудването, имат две стойностни оценки: брутна стойност
като отчетна стойност по сметката за тяхното отчитане и балансова стойност (наречена още
преносна стойност) като разлика между отчетната им стойност и начислената към момента
на съставянето на баланса амортизация. В счетоводния баланс за машините и съоръженията
можем да впишем директно балансовата им стойност. Извлечение от баланса в този случай
ще включва следните показателите за тях:
Баланс към 31.12.2004 г. (извлечение) хил. лв.
Активи 2004 2003
Раздел "Дълготрайни (дългосрочни) активи"
Група "Дълготрайни материални активи"
Машини и оборудване 389 000 317 000
Схема 4.5
Възможно е обаче на лицевата страна на баланса да се представят отделно отчетната

стойност и амортизацията на машините и оборудването. В този случай чрез три стойностни
показателя те ще бъдат характеризирани в балансовата схема.
Активи 2004 2003
Раздел "Дълготрайни (дългосрочни) активи"
Група "Дълготрайни материални активи"
Машини и оборудване 438 000 338 000
Амортизация на материални активи (49 000) (21 000)
Машини и оборудване (преносна стойност) 389 000 317 000
Схема 4.6
Аналогичен на горния пример е случаят с обезценката на вземанията. Ако към датата на
съставяне на баланса се установи, че отчетната стойност на вземанията от клиенти е по-
голяма от тяхната възстановима стойност, те следва да се посочат в баланса по по-ниската
стойност. Този факт може да се представи по два начина в баланса - чрез директно
посочване на възстановимата им стойност или чрез описване на трите показателя - отчетна
стойност на вземанията, обезценка за несъбираемост и балансова стойност. При първия
начин извлечение от баланса ще включва следните показатели за тях:
Активи 2004 2003

Раздел "Краткотрайни (краткосрочни) активи"
Група "Краткосрочни вземания"
Вземания от клиенти 52 000 60 000
Схема 4.7
При втория начин извлечение от баланса ще включва следните показатели за

вземанията:
Активи 2004 2003

Раздел "Краткотрайни (краткосрочни) активи"
Група "Краткосрочни вземания"
Вземания от клиенти 65 000 70 000
Коректив за несъбираемост (13 000) (10 000)
Вземания от клиенти (преносна стойност) 52 000 60 000
Схема 4.8
В посочените два примера корективните балансови статии "Амортизация" и "Коректив

за несъбираемост" намаляват стойността на основната балансова статия - съответно
"Машини и оборудване" и "Вземания от клиенти". Техният стойностен размер е
отрицателен, противоположен по значение на стойностния размер на съответните основни
балансови статии. Следователно чрез този вид корективни балансови статии стойностният
размер на основните балансови статии се регулира до балансовата стойност непряко. По
тази причина те се наричат контрарни намаляващи статии.
Чрез друга част корективни балансови статии се допълват стойностните размери на
основните балансови статии до фактическите им размери към датата на съставяне на
баланса. Затова те се наричат допълващи регулиращи статии. Такъв характер има статията
"Премии от финансови инструменти" в случаите когато допълва стойността, посочена по
статията "Задължения по облигационни заеми". Например на 01.01.2004 г. предприятие Х
емитира облигационен заем за 700 000 лв. при 12 % лихва със срок от три години. Лихвата
се изплаща на два пъти годишно - към 30 юни и 31 декември. Пазарният лихвен процент
към датата на емитирането е 10 %. При посочените условия сегашната стойност
(справедливата стойност) на облигационния заем е 735 533 лв. По тази стойност
облигациите ще бъдат продадени и в счетоводния баланс към този момент балансовата
стойност на облигационния заем е 735 533 лв. При ползване на регулираща балансова
статия показателите в баланса по отношение на заема са:
Пасиви 2004 2003

Раздел "Дългосрочни пасиви"
Група "Дългосрочни задължения"
Задължения по облигационни заеми 700 000
Премии от финансови инструменти 35 533
Задължения по облигационни заеми (преносна стойност) 735 533
Схема 4.9
Забележка: За да се онагледи единствено регулиращият ефект на балансовата статия "Премии от
финансови инструменти", тази част от задължението по облигационния заем, която е дължима в
рамките на следващите 12 месеца, не е представена като краткосрочно задължение.
Примерни балансови схеми, приложими съгласно Националните стандарти за

финансови отчети за малки и средни предприятия, са следните:
Счетоводен баланс на ............................ към ...........................
Актив Пасив
Сума (хил. лв.) Сума (хил. лв.)
Предходн
Раздели, групи, Текуща Предходна Раздели, групи, Текуща а година
статии година година статии година
а 1 2 а 1 2
А. Дълготрайни
(дългосрочни) активи А. Собствен капитал
I. Дълготрайни
материални активи I. Основен капитал
в т.ч. невнесен
.............. капитал
.............. .............
Общо за група I: Общо за група I:
II. Дълготрайни
нематериални активи II. Резерви
.............. 1. Премии от емисия

2. Резерв от последващи
оценки на
активите и пасивите
..............
Общо за група II: 3. Целеви резерви

III. Дългосрочни
финансови активи .............
............... .............
Общо за група II:.
..............
III. Финансов
Общо за група III: резултат
IV. Търговска
репутация .............
............... ..............
.............. Общо за група III:
Общо за група IV: Общо за раздел А:
V. Разходи за бъдещи
периоди
Б. Дългосрочни пасиви
Общо за раздел А:
Б. Краткотрайни
I. Дългосрочни
(краткосрочни)
задължения
активи
I. Материални запаси
...............
................ ..............
Общо за група I: Общо за група I:
II. Приходи за бъдещи
II. Краткосрочни периоди и финансирания
вземания
Общо за раздел Б:
...............
...............
В. Краткосрочни
Общо за група II: пасиви
III. Краткосрочни I. Краткосрочни

финансови активи задължения
. ............... ................
............... ...............
Общо за група III: Общо за група I:
II. Приходи за бъдещи
периоди и
IV. Парични средства финансирания
Общо за раздел В:
................
Общо за група IV: .................
V. Разходи за бъдещи
периоди .................
Сума на пасива
Сума на актива
(А + Б + В)
(A + Б)
В. Условни активи Д. Условни пасиви
Дата: ................... Съставител: ................... Ръководител: ...................

Схема 4.11
Счетоводен баланс (едностранен) на ............................ към ...........................
Сума (хил. лв.)

Раздели, групи, статии Текуща Предходна
година година
А 1 2
А. Дълготрайни (дългосрочни) активи
Дълготрайни материални активи
..............
..............
Общо за група I:
II. Дълготрайни нематериални активи
..............
..............
Общо за група II:
III. Дългосрочни финансови активи
...............
..............
Общо за група III:
Общо за раздел А:
Б. Краткотрайни (краткосрочни) активи
I. Материални запаси
...............
II. Краткосрочни вземания
...............
...............
III. Краткосрочни финансови активи
...............
................
IV. Парични средства
...............
...............
Общо за група IV:
В. Задължения със срок на изплащане до една
година
I. Краткосрочни задължения
...............
.................
Общо за раздел В:
Г. Обща сума на активите след отчисляване на
задълженията със срок на плащане до
една година (А + Б - В)
Д. Задължения със срок на изплащане над една

година
I. Дългосрочни задължения
...............
..............
Общо за раздел Д:
Е. Обща сума на активите след отчисляване на
дългосрочните и краткосрочните
задължения (Г - Д)
Ж. Регулиращи статии
I. Търговска репутация
II. Разходи за бъдещи периоди
III. Приходи за бъдещи периоди и
финансирания
Общо за раздел Ж:
З. Всичко активи минус пасиви (Е - Ж)
И. Собствен капитал
I. Основен капитал
в т.ч. невнесен капитал
.............
II. Резерви
1. Премии от емисия
2. Резерв от последващи оценки на активите и
пасивите
3. Целеви резерви
.............
.............
III. Финансов резултат
.............
.............
Общо за раздел И:
К. Условни активи/пасиви
Дата: ...................... Съставител: ................... Ръководител:...........
2.4. Видове счетоводни баланси
Класификацията на счетоводните баланси може да се извърши по различни признаци. В

зависимост от момента, към който се съставят счетоводните баланси, те биват:
 встъпителни;
 начални;
 приключителни;
 ликвидационни;
 междинни.
Встъпителният баланс се съставя към датата на учредяването на предприятието и
следователно отразява имущественото и финансовото състояние, при което предприятието
започва своята дейност. Всъщност встъпителният баланс представлява основата, началото
на счетоводната му отчетност. На практика като встъпителни баланси се третират и
балансите, с които се започва дейността на предприятието през новия отчетен период.
Такъв баланс се нарича обикновено начален. Ако отчетната година съвпада с календарната,
това е балансът към 1 януари на съответната година.
Приключителният баланс се съставя в края на отчетния период. Той е задължителен
компонент на годишния финансов отчет. Разновидност на приключителния баланс е
ликвидационният баланс. При ликвидация се изготвя счетоводен баланс за периода от
началото на отчетния период до датата на съдебното решение за обявяване на
предприятието в ликвидация. Счетоводният баланс се трансформира в "Начален баланс при
ликвидация". На него се поставя надпис "Начален баланс при ликвидация" и колоната
"Предходна година" не се попълва. След удовлетворяване на кредиторите се съставя краен
ликвидационен баланс. Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите,
се посочва в крайния ликвидационен баланс. Прилагат се документите, с които се доказва,
че е извършено разпределение между съдружниците, съответно между акционерите. Когато
при съставянето на крайния ликвидационен баланс активите не са били достатъчни, за да се
постигне удовлетворяване на кредиторите, разликата се посочва в баланса като задължение и
като загуба.
Междинният баланс се съставя за период, който е по-кратък от една календарна година
(1 януари - 31 декември). За междинни не се считат отчетите на новосъздадените и
прекратилите дейността си предприятия. Отчетният период на междинен счетоводен баланс
е определеният от съответния държавен орган или външен потребител период (месец,
тримесечие, шестмесечие, деветмесечие и др.), за който се съставя междинен финансов
отчет. В междинния счетоводен баланс, който се изготвя съгласно разпоредбите на
приложимите счетоводни стандарти за междинно счетоводно отчитане, активите, пасивите
и собственият капитал се представят с данни към 31 декември на предходната година (в
колонката предходни години) и към датата, към която е съставен междинният финансов
отчет.
За целите на управлението на предприятието, а не за публични цели на външните
потребители на финансови отчети могат да се изготвят баланси на междинни периоди -
месечни, тримесечни, шестмесечни, деветмесечни, а за банките - дори ежедневни.
В зависимост от обхвата на информацията балансите биват индивидуални и
консолидирани. Индивидуалните баланси са балансите на отделните предприятия.
Консолидираният баланс е баланс на икономическа група, представен като на едно
предприятие. Икономическата група включва предприятието майка и всички негови
дъщерни предприятия. Потребителите на финансови отчети на предприятието майка се
интересуват от информация за имущественото и финансовото състояние на групата като
цяло. Именно консолидираният баланс осигурява тази информация. Консолидацията се
извършва при спазването на специфична методика и задължителни процедури.
В зависимост от това, дали в счетоводния баланс се включват регулиращи (корективни)
балансови статии, балансите биват нетни (без корективни статии) и брутни (при наличието
на такива статии).
2.5. Изменение на баланса под влияние
на стопанските операции
Счетоводният баланс е не само инструмент за отразяване и опознаване на

имущественото и финансовото състояние на предприятието към определен момент.
Балансовото единство в двустранното проявление на реалните обекти по конкретен
имуществен състав като активи и по финансови източници като пасиви и собствен капитал
е обективно присъщо не само на състоянието им към даден момент, но и на оперативния им
цикъл, наричан още кръгооборот. Следователно освен като статична система от показатели
балансът може да се разглежда и в динамика - от гледна точка на отразяването и
опознаването на стопанските операции, изразяващи съдържанието на кръгооборота.
Кръгооборотът на ресурсите може да се представи като последователност от отделни,
логически свързани стопански операции. Всяка стопанска операция, чрез която се
реализира конкретна причинно-следствена връзка, засяга най-малко два обекта, но не
нарушава обективните балансови равенства:
 Активите =  собствения капитал +  пасивите и
 Активите -  пасивите =  собствения капитал.
Като причина и следствие обектите могат да бъдат:

 само от състава на активите;
 само от състава на пасивите и собствения капитал; или
 едновременно от състава на активите и от състава на пасивите и собствения капитал
(в посока на увеличение или в посока на намаление).
Следователно всяка стопанска операция изразява точно определено отношение между
активите, пасивите и собствения капитал. Причинно-следствената връзка между
измененията при всяка стопанска операция може да бъде класифицирана в нейното
балансово счетоводно проявление в една от следните осем групи (поредността на групите
като първа, втора, трета и четвърта и т.н. не се приема като правило):
Първа група са стопански операции, които се осъществяват само с активи. При този тип
операции се извършва трансформация на един актив от една форма на въплъщение в друга
форма на въплъщение.
Нека двама съдружници - съдружник А и съдружник В, създават дружество с
ограничена отговорност "Комерс" ООД, като всеки от тях внася по 2000 лв. За дружествата
с ограничена отговорност съгласно приложимия Търговски закон капиталът не може да
бъде по-малко от 5000 лв. За да се извърши обаче вписване в търговския регистър, се
изисква да са внесени не по-малко от 70 % от капитала, както и всеки съдружник да е
изплатил поне 1/3 от дела си. За счетоводни цели капиталът на дружеството се записва в
пълния си размер независимо дали е изцяло внесен. Невнесената част от капитала се
посочва в отделна статия в раздела за собствения капитал в баланса с отрицателно число.
Следователно встъпителният баланс на "Комерс" ООД ще включва следните балансови статии:
Раздели, групи, статии Сума (хил. лв.) Раздели, групи, статии Сума (хил. лв.)
Парични средства 4 Записан капитал 5
Невнесен капитал (1)
Сума на активите 4 Сума на собствения капитал 4
Сума на пасивите
Сума на актива на баланса 4 Сума на пасива на баланса 4
Схема 4.12
Първата извършена операция от съдружниците е закупуване на стоки за 2000 лв., които

са заплатени по фактура в брой. В резултат на тази операция се увеличават стоките с 2000
лв., но се намаляват в същия размер паричните средства на предприятието. Извършва се
трансформация на активите от една форма (парична) в друга форма (материална). Това не
променя общата сума на активите и запазва обективните равенства в баланса. След тази
операция балансът ще съдържа следните данни:
Парични средства 2 Записан капитал 5
Стоки 2 Невнесен капитал (1)
Сума на пасивите
Схема 4.13
Изменението в баланса може да се представени като:
 Активите + х - у =  собствения капитал +  пасивите и
 Активите (+ х - у ) -  пасивите =  собствения капитал,
където х и у изразяват равностойно величини.

Втора група стопански операции изразяват както промени в активите, така и промени в
пасивите, свързани с източниците на формиране ресурсите на предприятието, като ги
увеличават равностойно. Тъй като измененията са равни по стойност, се запазват
обективните балансови равенства.
Като продължение на разглеждания пример са закупени още стоки за 10 000 лв., които са
останали дължими на доставчика. След тази операция балансът ще съдържа следните
данни:
Актив 
Сума  Раздели,
(хил. лв.) групи, статии
2  Записан
капитал
12  Невнесен
капитал
 Сума на
собствения капитал
 Задължение
към доставчици
 Сума на
14
пасивите
14  Сума на
пасива на баланса
Схема 4.14
Изменението в баланса може да бъде представено като:
 Активите + х =  собствения капитал + ( пасивите + у) и
( Активите + х) - ( пасивите + у) =  собствения капитал,

Трета група стопански операции изразяват както промени в активите, така и промени в
пасивите, свързани с източниците на формиране ресурсите на предприятието, като ги
намаляват равностойно. Тъй като измененията са равни по стойност, се запазват
обективните баланосви равенства.
Като продължение на разглеждания пример доставчикът на стоките се е съгласил на
разсрочване на плащането. Първоначално са му изплатени 2000 лв., налични в касата на
След тази операция балансът ще съдържа следните данни:
Парични средства Записан капитал 5
Сума на собствения капитал 4
Задължение към доставчици 8
Сума на активите 12 Сума на пасивите 8
Схема 4.15
Изменението в баланса може да се представи като:
 Активите - х =  собствения капитал + ( пасивите - у) и

( Активите - х) - ( пасивите - у) =  собствения капитал,
Четвърта група стопански операции протичат само в състава на пасивите, като едни от
тях се увеличават за сметка на намалението на други. Следователно е налице само
трансформиране в състава на източниците на ресурси, без да се засяга тяхната обща
балансова сума.
Като продължение на разглеждания пример задължението към доставчиците се изплаща
за сметка на отпуснат краткосрочен банков кредит за 8000 лв. След тази операция балансът
ще съдържа следните данни:
раздели, групи, статии сума (хил. лв.) раздели, групи, статии сума (хил. лв.)
Парични средства Записан капитал 5
Сума на собствения капитал 4
Задължения към финансови

предприятия: 8
в т.ч. към банки
Сума на активите 12 Сума на пасивите 8
Схема 4.16
Изменението в баланса може да се представи като:
 Активите =  собствения капитал +  пасивите (+ х - у ) и
 Активите -  пасивите (+ х - у ) =  собствения капитал,

Пета група стопански операции протичат в състава на пасивите и в състава на Formatted: Font: 10 pt, Not Italic
собствения капитал. Следователно отново е налице само трансформиране в състава на
източниците на ресурси (привлечени и собствени), без да се засяга тяхната обща балансова
сума.
Като алтернатива на разглеждания вариант в четвърти пример е предложено на
доставчика вместо да му се заплати дължимата сума от 8000 лв., той да стане съдружник в
предприятието, като участва с апортна (непарична) вноска в размера на дължимите му
стоки от 8000 лв.
Актив Пасив Formatted Table

Парични срества в брой Записан капитал 13

Сума на актива на баланса 12 Сума на пасива на баланса 12 Formatted Table
 Активите =  собствения капитал (+ х) +  пасивите (- у)
 Активите -  пасивите (- у) =  собствения капитал (+ х),

Formatted: Indent: Left: 0 cm, Line
Шеста група стопански операции изразяват както промени в активите, така и промени в spacing: single
собствения капитал, свързани с изтичане на ресурси на предприятието и съответно
намаляване на източници на формиране на собствен ресурс. Тъй като измененията са равни
по стойност, се запазват обективните балансови равенства.
Например доставчикът, който стана собственик (по предходната операция), изтегля
собствеността си - стоките за 8000 лв., и се отказва от съдружието.
Парични средства в брой Записан капитал 5
Сума на активите
4 Сума на собствения капитал 4
 Активите (- х) =  собствения капитал (- у) +  пасивите

и
 Активите (- х) -  пасивите =  собствения капитал (- у),

Седма група стопански операции протичат само в състава на собствения капитал на Formatted: Line spacing: single
предприятието, при което един елемент на собствения капитал се трансформира в друг.
Обективните равенства се запазват. Като примери могат да се посочат:
 покриване на загуби от минали години за сметка на печалба от текущия период или
формиран резерв;
 формиране на резерв за сметка на печалба от текущия или минал период;
 увеличаване на основния (записания) капитал за сметка на реализирани печалби или
формирани резерви.
При този тип операции измененията в баланса могат да се представят като:
 Активи =  собствения капитал (+ х - у)+  пасиви

и
 Активи -  пасиви =  собствения капитал (+ х - у),
където х и у изразяват равностойно величини
Осма група стопански операции изразяват промени в пасивите и промени в собствения

капитал, свързани с трансформирането на един източник на формиране на ресурсите на
предприятието (пасив се намалява) в друг източник (елемент на собствения катипал се
увеличава). Обективните равенства се запазват. При този тип операции измененията в
баланса могат да се представят като:
 Активи = ( собствения капитал + х) + ( пасиви - у)
 Активи - ( пасиви - у) =  собствения капитал + х,

Като такива примери могат да се посочат:
 капитализирането на дивиденти;
 трансформирането на задължение в основен капитал (издаване на обикновени акции
като средство на уреждане на задълженията на предприятието)
Практически не е безсмислено да се съставя счетоводен баланс след всяка стопанска
операция. Абсолютно необходимо е обаче да се прави анализ на отделната стопанска
операция като единство от причина и следствие и тя да бъде класифицирана в нейното
балансово счетоводно проявление. По този начин се гарантират правилността както на
текущите записвания по счетоводните сметки, така и периодичното обобщаване на
информацията в счетоводния баланс.
3. СИСТЕМА НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ.
ДВОЙНО ЗАПИСВАНЕ ПО СМЕТКИТЕ
3.1. Същност и предназначение

на системата на счетоводните сметки
В първичните документи се съдържа информация, която е извънредно богата,

обективно протекла и отразена според субективното виждане на регистраторите. Тя се
характеризира с това, че се натрупва хронологично, без да се систематизира по определени
признаци. При наличието на многобройните първични документи, създадени по реда, по
който са протекли стопанските операции, съдържащата се в тях информация е почти
неизползваема или много трудно използваема. За да може да служи за управленски цели,
тази информация трябва да се класифицира. Именно чрез счетоводните сметки като отделен
елемент на счетовония метод се осигурява първата и най-важната класификация на
входящата в системата на счетоводството информация. Първоначално регистрираната в
първичните документи информация се пренася в системата на счетоводните сметки, чрез
което се извършва вторичната й регистрация с цел да бъде класифицирана. По този начин
възниква нов инструмент за получаване на информация - счетоводните сметки, който е
непосредствено свързан с първичните документи. Системата на счетоводните сметки е
субективно създадена подсистема за получаване на счетоводна информация, отнасяща се за
цялостната дейност на предприятието. Тя е също така част от информационната система на
предприятието и следователно се намира в пряка връзка и зависимост с другите
подсистеми.
За да се дефинира системата на сметките, на първо място трябва да се изяснят нейните
връзки с подсистемата на счетоводния баланс. От една страна, те не само технически се
изразяват в това, че въз основа на встъпителния баланс се откриват синтетичните
счетоводни сметки, и, от друга страна, че са база за съставянето на следващите баланси.
Същевременно между системата на сметките и баланса съществува пряка логическа връзка,
защото при изграждането на сметките се запазват и пренасят научната класификация и
двуаспектното представяне на реалните обекти по конкретен имуществен състав като
активи и по източници като пасиви и собствен капитал.
Чрез системата на сметките се осигурява по-натъшното развитие и усъвършенстване от
позициите на първоначално входящата информация, която се съдържа в документите. Чрез
нейната вторична регистрация в счетоводните сметки тя се систематизира и се получава
много по-подробна информация за реално управляваните обекти за група еднородни или за
отделни обекти. Тази информация за обектите може да бъде повече или по-малко подробна.
Тя се отнася до отделните групи активи, пасиви и елементи на собствения капитал и до
различните видове стопански процеси, до стопанскоправните отношения и видовете
резултати. Според нуждите на управляващите информацията може да бъде значително
синтезирана, получена от синтетичните сметки, а когато е необходимо - и напълно
детайлизирана, получена от аналитичните сметки.
Информацията от системата на сметките има подчертано динамичен характер, защото
характеризира всички състояния на управляваните обекти във всяко време и в
положителното и отрицателното им развитие. Тази нейна характеристика я прави още по-
богата в сравнение с информацията от счетоводния баланс, съставен към определена дата.
Системата на сметките като информационна система е пряко свързана и с първичното
документиране и в тази връзка следва да се разглежда като функционална. Това ще рече, че
изходът на системата на първичните документи е свързан с входа на системата на сметките.
По такъв начин фиксираната в първичноотчетните документи информация, с която се
характеризират стопанските операции по време и по място на тяхното извършване, както и
по отговорни изпълнители, се пренася вторично в системата на сметките и се подлага на
нова технологична преработка, при която до голяма степен придобива нов характер и нови
качества. По този начин системата на сметките се проявява като свързващо звено между
баланса и на първичните документи.
Макар и не така непосредствено, може да се дефинира и връзката на системата на/с
инвентаризацията. Тези нейни връзки са по-добре изразени със сводирането на отчетните
данни, при което се обобщават периодично данните от счетоводните сметки в различни
финансови отчетни форми и справки.
При така очертаната същност на счетоводните сметки и връзките й с останалите
елементи на счетоводния метод нейната роля и значение могат да се дефинират като
субективно създаден инструмент за получаване на синтетична и аналитична отчетна
информация, с която се характеризират състоянието, положителното и отрицателното
развитие на ресурсите на предприятието и техните източници, стопанскоправните
отношения, икономическите процеси и икономическите резултати.
3.2. Същност и строеж на счетоводната сметка
Счетоводната сметка може да се дефинира като научнообосновано средство със

субективен характер за получаване на непрекъсната синтетична и аналитична информация
за състоянието и развитието на разнообразните ресурси на предприятието и техните
източници, стопанскоправните отношения, стопанските процеси и икономическите
резултати. Като основни характеристики на сметката могат да се посочат:
 Първо, сметката е възникнала и си остава субективно, създадено от хората, средство
за получаване на счетоводна информация. Обективно съществуват само реално
управляваните обекти, които са първични носители на обективна информация.
Следователно сметката трябва да бъде в пълно съответствие с обектите, които се
управляват, т.е. обхваща всички обекти без изключение.
 Второ, управляващите предприятието по правило са откъснати от обектите, които
управляват. В много случаи те дори нямат физически контакт с тях. Връзката им с
тях е само чрез информацията, която се получава от първичните документи и особено
от счетоводните сметки.
 Трето, сметката е свързана с най-малките съставки на реално управляваните обекти в
предприятието. Затова се приема, че броят на сметките може да бъде неограничен
или по-точно той се определя от броя на най-малките управлявани обекти, за които е
необходима информация.
Посочените характеристики дават основание за следното обобщение: системата на
счетоводните сметки се формира от множество отделни сметки и следователно сметката
като елемент на системата се характеризира със своята масовост. Като елемент на
системата, за да изпълни своето предназначение, сметката трябва да има определен строеж.
Основното предназначение на счетоводната сметка е да осигури непрекъсната синтетична и
аналитична информация за реално управляваните обекти - за тяхното състояние и развитие.
Нейният строеж се обуславя от това й предназначение. Преди всичко сметката трябва да
съхранява качествата на системата на сметките, като се свързва с един или друг вид
управлявани обекти.
Когато се разглежда строежът на сметката, трябва да се запази научната класификация
на управляваните обекти, залегнала в баланса, по конкретен имуществен състав като активи
и по източници като пасиви и собствен капитал. Това означава, че строежът на сметката
трябва да отговаря на изискванията за създаване на информация както за ресурсите по
конкретен състав и форма на въплъщение, така и за техните източници, т.е. като стойности.
От тази гледна точка следва да се разграничат двата основни вида счетоводни сметки -
активни и пасивни. Независимо обаче с кои реални обекти ще се свързва сметката, чрез
нея се формират следните групи показатели:
 показател за началното състояние на обекта или началното салдо;
 показател за крайното състояние на обекта или крайното салдо;
 показатели за положителното и отрицателното развитие на обекта.
Посочените показатели са отразени в двете страни на сметката.
Схематичната представа за строежа на счетоводната сметка е следната:
Строеж на счетоводна сметка

Дебит Кредит
Начално салдо В1 Начално салдо В1
(начално салдо) (начално салдо)
Положително развитие + Отрицателно развитие -
(дебитен оборот) (кредитен оборот)
Отрицателно развитие - Положително развитие -
(дебитен оборот) (кредитен оборот)
................................................................. .................................................................
Второ състояние В2 Второ състояние В2
................................................................. .................................................................
Следващо състояние Вх Следващо състояние Вх
................................................................... ...................................................................
Крайно състояние Крайно състояние
(крайно салдо) (крайно салдо)
Схема 4.17
Разбира се, трябва да се абстрахираме и от тази техническа схема за строежа на

сметката, особено при сегашните технически средства за получаване на информация от тях.
Важен е нейният логически строеж. Всяка сметка има два противоположни раздела,
наименовани по традиция дебит и кредит.
Процесът на създаването на информацията от счетоводните сметки е процес и на
първата класификация на тази информация от първичните документи, която се отразява
вторично по съответните сметки. Чрез него се разкриват съществуващите връзки между
измененията на едни ресурси или източници с измененията на други ресурси или
източници. С други думи, заедно с класифицираната информация, която се получава чрез
технологията на системата на сметките, се разкрива и функционалната връзка между
отделните елементи на управляваната система. Това се постига чрез един друг елемент на
счетоводния метод - двойното записване. Характерно е, че тези връзки за измененията на
отчитаните обекти се разкриват в процеса на технологията на получаваната счетоводна
информация от системата на сметките.
3.3. Модели счетоводни сметки
Като основен елемент на системата сметката носи белезите на масовост и еднотипност.

Независимо от тяхната еднородност обаче сметките са свързани с конкретни управлявани
обекти, за които се създава непрекъсната счетоводна информация. След като се свърже с
конкретен обект, всяка сметка отразява вече неговите особености, с което добива
специфичност и нееднородност. Следователно колкото и да са еднородни и еднотипни
сметките, голямото разнообразие на обектите, които те отчитат, дава своето отражение
върху техните особености и ги прави преди всичко подчертано специфични. Това обуславя
разграничаването на няколко модела сметки. Чрез формулирането на модели сметки се
акцентира върху две особености: първо, дефинирането на първичните и най-характерни
моменти в строежа на сметките, и второ, голямото разнообразие и особености на реално
управляваните обекти, за които се създава информация чрез системата от сметки.
3.3.1. Модели сметки за ресурси и техните източници

Както е известно, за нуждите на системата за управление на предприятието ресурсите, с
които тя разполага, се третират в два аспекта и за тях се създава съответната двуаспектна
информация. Ресурсите, придобити в резултат на минали събития, от които се очаква
бъдеща икономическа изгода, се разглеждат преди всичко от гледна точка на техния
конкретен състав и форма на въплъщение в зависимост от това, каква роля те изпълняват
във възпроизводствения процес. Или в случая те се разглеждат като активи. Вторият аспект,
от който тези ресурси се третират, е в зависимост от техния произход и целево
предназначение, т.е. те се разглеждат като стойности, формиращи собствен капитал или
пасиви. Това важи напълно както за реалните, така и за условните активи и условните
задължения на предприятието.
При необходимостта от двуаспектно обхващане нужната информация се реализира, като
се създават два вида активни и пасивни модели сметки, които по характер и строеж са
напълно, противоположни.
Схематично представен, строежът на активните сметки е следният (схема 4.18).
Модел на активна сметка

Начално салдо В1 Отрицателно развитие -
(начално салдо) (кредитен оборот)
Положително развитие +
(дебитен оборот)
................................................................. .................................................................
Второ състояние В2
.................................................................
Крайно състояние
(крайно салдо)
Схема 4.18
Крайното салдо се вписва в противната страна като салдо за уравнение при приключване
на счетоводната сметка.
Модел на пасивна сметка

Отрицателно развитие - Начално салдо В1
(дебитен оборот) (начално салдо)
Положително развитие -
(дебитен оборот)
................................................................. .................................................................
Второ състояние В2
.................................................................
Крайно състояние
(крайно салдо)
Схема 4.19
Както се вижда от схемите, моделът на двата вида сметки е напълно противоположен.
Като примери за активни сметки могат да се посочат сметките в схема 4.20:
"Дълготрайни "Земи (терени)"

материални активи" "Подобрения върху земите"
"Сгради и конструкции"
"Машини и оборудване"
"Съоръжения"
"Транспортни средства"
"Компютърно оборудване"
"Обзавеждане и трайни активи"
"Дълготрайни "Права върху индустриална собственост"
нематериални активи" "Права върху интелектуална собственост"
"Програмни продукти"
"Продукти от развойна дейност"
"Други дълготрайни нематериални активи"
"Материални запаси" "Материали"
"Продукция"
"Стоки"
"Изпратени стоки и предадени работи"
"Клиенти и свързани с "Клиенти"
тях сметки" "Доставчици по аванси"
"Клиенти по търговски кредити"
"Клиенти по продажби при определени условия"
"Клиенти по продажби със свързани лица"
"Парични средства" "Каса в левове"
"Каса във валута"
"Разплащателна сметка в левове"
"Разплащателна сметка във валута"
"Акредитиви в левове"
"Акредитиви във валута"
"Предоставени депозити"
"Разплащателни чекове"
Схема 4.20
Като примери за пасивни сметки могат да се посочат сметките в схема 4.21:
"Капитал и резерви" "Основен капитал, изискващ регистрация"

"Основен капитал не изискващ регистрация"
"Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация"
"Капитал на предприятия с нестопанска цел"
"Общи резерви"
"Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи"
"Резерви от последваща оценка на краткотрайни активи"
"Резерви от последваща оценка на финансови инструменти"
"Резерви от емисия на акции"
"Доставчици и свързани "Доставчици"
с тях сметки" "Клиенти по аванси"
"Доставчици по търговски кредити"
"Доставчици по доставки при определени условия"
Доставчици по доставки със свързани лица"
Схема 4.21
При дадени условия могат да се появят и се появяват такива взаимоотношения между

предприятия и организации, които, разгледани от позициите на една от тях, в определен
момент представляват вземания, а след известно време прерастват или отразяват
задължения и обратно. В такива случаи, за да не се създаде ту активна, ту пасивна сметка,
за отчитане на тези взаимоотношения се използват т.нар. активно-пасивни сметки. За модел
на такава сметка може да послужи даденият общ модел за строежа на счетоводната сметка.
Такива са например сметки за отчитане на разчети с осигурители и разчети с бюджета и с
ведомства.
При отчитане на конкретни активи и пасиви се използват и т.нар. регулиращи сметки.
Тяхното предназначение е да коригират оценката на дадени ресурси и източници, отразени
в съответната активна или пасивна счетоводна сметка. С регулиращи сметки в едни случаи
се допълва оценката, когато по съответната сметка за ресурса или източника тази оценка е
по-малка от действителната. Такава е например сметка "Премии, произтичащи от
финансови инструменти". В други случай чрез регулиращата сметка се коригира -
намалява, оценката като например сметките за отчитане на амортизацията на дълготрайни
материални и нематериални активи. Когато се допълва оценката на съответния ресурс или
източник, тези сметки са активни или пасивни в зависимост от обекта, чиято оценка се
допълва, т.е. активни по отношение на ресурсите и пасивни по отношение на източниците.
Когато корекцията е в посока на намаляване на оценката, те са пасивни по отношение на
ресурсите и активни по отношение на източниците. Регулиращите сметки нямат
самостоятелно значение. Те се разглеждат винаги заедно със сметката, която отчита обекта,
чиято оценка коригира съответната регулираща сметка.
Схематично моделът на регулираща сметка по отношение на ресурси (активи) може да
се представи, както следва:
Начално състояние Начално състояние
(дебитно салдо, което допълва оценката) (кредитно салдо, което намалява оценката)
Увеличение на оценката Намаление на оценката -
................................................................. .................................................................
Крайно състояние Крайно състояние
(което допълва оценката) (което допълва оценката)
Схема 4.22
3.3.2. Модели на сметки за стопанските процеси

В предприятието стопанските процеси протичат непрекъснато. В резултат на тях се
изменя съществуващата структура на ресурсите и техните източници (собственият капитал
и пасивите) и се формира нова. Следователно протичащите в предприятието процеси
изразяват същността на динамичната страна на неговата дейност, намираща израз в
оперативния цикъл или кръгооборота.
Процесите възникват, развиват се и формират определено ново състояние. Това ново
състояние може да е свързано с конкретен резултат или да не се формира изобщо резултат.
От тази гледна точка процесите се делят на две основни групи: процеси, които носят
стопански резултати, и процеси, които не носят стопански резултати. При първите освен
измененията в структурата на ресурсите и източниците се получава и финансов резултат.
Като пример за такива процеси могат да се посочат продажбата на продукция и стоки или
предоставянето на услуги. При вторите процеси настъпват само изменения в структурата,
без да се получава резултат. Тяхното съдържание се изчерпва само с трансформация на
формата и въплъщението на стойността. Такива са процесите например по самото
производство на продукцията или създаването на услугата.
Стопанските процеси по своя характер са сложни и за целите на управлението им трябва
да са многоаспектна информация. Това информационно осигуряване се осъществява чрез
няколко модела на счетоводни сметки за процесите. Характерно за първия модел сметки е, че
при тях началното и крайното състояние или салдото липсват. Налице е само положително или
отрицателно развитие.
Модел за сметка на стопански процес без резултат

Положително развитие Отрицателно развитие
Схема 4.23
Такива са например сметките за отчитане на разходите по икономически елементи,

някои от сметките за разходите по функционално предназначение и финансовите разходи -
"Разходи за материали", "Разходи за външни услуги", "Разходи за амортизация",
"Разходи за заплати (възнаграждения)", "Разходи за осигуровки", "Разходи за данъци,
такси и други подобни плащания", "Разходи за провизии", "Разходи от последващи
оценки на активи", "Общопроизводствени разходи", "Разходи по продажби", "Разходи
за лихви", "Разходи за провизиране на рискови активи", "Разходи по операции с
финансови активи и инструменти", "Разходи от последващи оценки на финансови
активи и инструменти", "Разходи по валутни операции".
При друг вид сметки за процеси липсват само начално състояние и салдо. Налице са
положително и отрицателно развитие и крайно състояние с определен резултат -
положителен или отрицателен, и то само за процесите с резултати. Такива са сметките за
отчитане на приходи от продажби - "Приходи от продажби на продукция", "Приходи от
продажби на стоки", "Приходи от продажби на услуги", "Приходи от продажби на
консигнация", "Приходи от продажби на дълготрайни активи", "Приходи от
продажби на материали", "Приходи от финансирания".
Модел на сметка за стопански процес с резултат

Отрицателно развитие Положително развитие
(на резултата)
Краен отрицателен резултат Краен положителен резултат
Схема 4.24
3.3.3. Модел на сметка за финансов резултат

В тази сметка се обобщава информация от сметките за процеси с резултати.
Управляващите се нуждаят от систематизиране на получената вече информация за
различните резултати. Оттук и необходимостта от формиране на такава информация, която
да дава обща представа за начина на получаване на даден финансов резултат през
определен отчетен период. Моделът на такава сметка включва показатели за началното
състояние - печалба или загуба. Такъв е случаят, когато резултатът се прехвърля от
предходния отчетен период. По-нататък в модела следва информация за развитието на
резултатите - положителни или отрицателни. Накрая трябва да се получи информация за
крайното състояние на резултата - печалба или загуба.
Модел на сметка за стопански резултат

Начално състояние В1 Начално състояние В1
(загуба) (печалба)
Отрицателно развитие Положително развитие
(увеличение на загубата) - (увеличение на печалбата) +
(загуба) (печалба)
Крайно състояние (загуба) Крайно състояние (печалба)
Схема 4.25
3.3.4. Синтетични и аналитични сметки

Синтетичните сметки са сметки, в които се отчитат еднородни по икономическо
съдържание групи активи, пасиви, елементи на собствения капитал и стопански процеси.
Чрез тях се осигуряват обобщени показатели за обектите на счетоводно отчитане само в
парично (стойностно) изражение.
Аналитичните счетоводни сметки са тези, в които се отчитат отделни видове активи,
пасиви, елементи на собствения капитал и стопански процеси. Чрез тях се осигурява
подробна характеристика на обектите на счетоводно отчитане. С помощта на аналитичните
сметки се детайлизират и конкретизират данните от синтетичните сметки. Наред с паричния
измерител могат да се ползват и други измерители.
Отразяването на счетоводните обекти в обобщени показатели се нарича синтетично
отчитане, т.е. по синтетичните сметки, а отразяването на тези обекти в детайлни показатели,
т.е. по аналитичните сметки, се нарича аналитично отчитане.
Между синтетичните и аналитичните сметки съществува тясна връзка, която се изразява
във факта, че всяка група еднородни аналитични сметки се обединяват от определена
синтетична сметка или обратно - всяка синтетична сметка се дезагрегира на определен
състав от аналитични сметки. При отразяването на стопанските операции всяка сума,
записана по дебита на определена синтетична сметка, се записва същевременно по дебита
на една или няколко аналитични сметки към нея. Аналогично всяка сума, записана по
кредита на определена синтетична сметка, се записва същевременно по кредита на една или
няколко аналитични сметки към нея. Паралелното водене на синтетични и аналитични
сметки има важно контролно значение. Ако при текущите записвания по сметките няма
пропуск или грешка, в края на отчетния период обобщените показатели от синтетичните
сметки (салда и обороти) трябва да се равняват на съответните сборувани показатели на
прилежащите към тях аналитични сметки.
Освен синтетични и аналитични сметки могат да се ползват и подсметки. Подсметки се
въвеждат, когато в рамките на някоя синтетична сметка е необходимо да се извърши
допълнителна (междинна) групировка на отчетните обекти. Това означава, че подсметката
обединява по-малка или по-голяма специфична група аналитични сметки, водени към
дадена синтетична сметка. Целта е да се получат обобщени данни за обектите, отчитани в
тази специфична група аналитични сметки. Подсметките се използват най-често по
отношение на обекти с многоброен и разнороден състав. Такива са например материалите.
Към сметка "Материали" могат да се откриват подсметки по видове материали съобразно
конкретните потребности на предприятието. Примерно те могат да бъдат: "Основни
материали", "Спомагателни материали", "Резервни части", "Горивни и смазочни
материали", "Образци, модели, опитни инсталации и други", "Амбалажни
материали", "Материали и стоки на път", "Материали за преработка", "Други
материали". Освен това за всеки конкретен вид материал се открива отделна аналитична
сметка, задължително групирана по материалноотговорни лица с данни в натурално и
стойностно изражение.
3.3.5. Сметкоплан
Сметкопланът е систематизиран списък на счетоводните сметки, които е необходимо и
възможно да се използват от предприятията. Съгласно действащия Закон за счетоводството
текущото счетоводно отчитане в отделните предприятия се организира на базата на
утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. С оглед да се улеснят
практикуващите счетоводители и да се осигури база за унифициране на методологията на
счетоводството е разработен Национален сметкоплан. Той е примерен и има за цел да
помогне на практиката при организацията и осъществяването на счетоводството в
отделните предприятия. Предназначен е за ползване от предприятията, които са търговци
по смисъла на Търговския закон, юридическите лица, които не са търговци,
неперсонифицираните дружества. В него са посочени и сметки, специфични за банките и
застрахователните дружества. Счита се, че правилата, посочени в сметкоплана, са добра
база за разработване на индивидуалния сметкоплан на всяко предприятие.
Сметките в Националния сметкоплан са подредени в раздели и групи. Използвана е
десетичната система на кодиране на разделите, групите и сметките. С едноцифрени числа -
от 1 до 9, са номерирани разделите. В тях са включени близки по характер групи и сметки.
В раздел първи са включени сметките, чрез които се отчитат капиталите на предприятието -
собствения и привлечения капитал. В разделите от втори до пети са включени сметки за
отчитане на активите на предприятието, подредени по степен на тяхната ликвидност -
дълготрайни активи, стоково-материални запаси, разчети (тук освен сметки за активи -
вземания, са включени и сметки за пасиви с краткотраен характер - задължения) и
финансови средства. В раздел шести са включени сметки за разходите. В раздел седми са
включени сметки за приходите. Раздел осми е свободен. В раздел девети са включени
сметки за отчитане на условните активи и условните пасиви.
Групите сметки са номерирани с двуцифрени числа, като към номера на раздела отдясно
са поставени цифрите от 0 до 9.
В Националния сметкоплан са включени синтетични сметки с трицифрени номера, в
които да се отразява информация за състоянието и измененията на собствения капитал, на
активите и пасивите, както и за отчитане на приходите и разходите на предприятията. В
зависимост от потребностите от диференцирана информация за финансово-счетоводен
анализ и оперативно управление към синтетичните сметки се организират и аналитични
сметки. По тях се отчитат обекти, които не подлежат на по-нататъшно диференциране при
възприетата организация на счетоводството. Наименованието и съдържанието на
аналитичните сметки се определят в съответствие с приложимите счетоводни стандарти,
класификатори и номенклатури, използвани от предприятието. Аналитичните сметки
трябва да осигуряват възможност за взаимодействие с необходимата информация за
оповестяване във финансовите отчети на предприятието.
В зависимост от степента на диференциране на информацията и от информационните
потребности при съставянето на индивидуалния сметкоплан предприятията могат да
използват сметки с четирицифрени номера, пет- и повече цифрени номера като синтетични
сметки. Когато се използват сметките от Националния сметкоплан, е необходимо да се
спазват принципите за класификация и номериране на сметките, възприети в него.
4. СПОСОБ НА ДВОЙНОТО ЗАПИСВАНЕ

ПО СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ
Както вече беше изяснено, всяка стопанска операция поражда еднакви стойностни
изменения най-малко в два отчетни обекта, които кореспондират, т.е. намират се в единство
и противоположност. Двойното записване по счетоводните сметки е аналог на посочената
закономерност. Това е способ за текущо отразяване на кореспондентните взаимовръзки,
породени от всяка стопанска операция.
Способът на двойното записване по счетоводните сметки на практика се реализира чрез
съставянето на счетоводни статии. Посочването на сметките, по които се отразява дадена
стопанска операция, и на сумите, с които тези сметки се дебитират и кредитират във връзка
със същата операция, се нарича счетоводна статия. Счетоводните статии биват прости и
сложни. Прости счетоводни статии са тези, в които операцията се записва в дебита на
една сметка и в кредита на друга, т.е. статии, в които участват само две сметки. Сложните
счетоводни статии са тези, в които участват повече от две сметки. Те съответно могат да
бъдат три вида: а) статии, в които се дебитира една сметка и се кредитират две или повече
сметки; б) статии, в които се дебитират две или повече сметки и се кредитира една сметка; и
в) статии, в които едновременно се дебитират и кредитират две или повече сметки.
Пример за счетоводни статии:

1. С проста счетоводна статия може да се отрази счетоводната операция за
начисляване на работни заплати за 5400 лв.:
Д/т с/ка "Разходи за заплати (възнаграждения)" 5400.00

К/т с/ка "Персонал" 5400.00
2. Сложна счетоводна статия може да се състави за начисляване на социалните и

здравните осигуровки за сметка на работници и служители за 672,30 лв. и данъка върху
техния доход на физически лица за 864,63 лв.:
Д/т с/ка "Персонал" 1536.93

К/т с/ки от гр. "Разчети с осигурители" 672.30
К/т с/ка "Разчети за данъци
върху доходи на физически лица" 864.63
3. Проста счетоводна статия може да се състави за начисляване на социалните и
здравните осигуровки за сметка на работодателя в размер на 1622,70 лв.:
Д/т с/ка "Разходи за осигуровки" 1622.70

К/т с/ки от гр. "Разчети с осигурители" 1622.70
4. След внасяне на социалните и здравните осигуровки и данък върху доход за

отразяване на изплащането на заплатите на служителите се съставя проста
счетоводна статия:
Д/т с/ка 420 "Персонал" 3863.07

К/т с/ка 500 "Каса в левове" 3863.07
5. Статиите, посочени като втора и трета, могат да се обединят за отразяване на

операцията за начисляване на задълженията с осигурители както за сметка на
работниците, така и за сметка на работодателя и за начисляване на задължение за
плащания данък. В този случай ще се получи сложна счетоводна статия, при която
едновременно се дебитират и кредитират две или повече сметки.
Д/т с/ка "Разходи за осигуровки" 1622.70
Д/т с/ка "Персонал" 1536.93
К/т с/ки от гр. "Разчети с осигурители" 2295
К/т с/ка "Разчети за данъци върху
доходи на физически лица" 864.63
Съставянето на счетоводните статии за извършените стопански операции и тяхното
регистриране в хронологична последователност в регистрационни дневници на сметките се
нарича хронологично счетоводно отчитане. Самото водене на сметките се изразява в частта
на регистрирането на счетоводните статии в дневниците за хронологично счетоводно
отчитане. По този начин се постига първично систематизиране на данните за стопанските
операции по съответни кореспондиращи сметки. Систематичното счетоводно отчитане се
изразява още и във вписването на оборотите на сметките за периода от дневниците за
хронологично отчитане по сметките в Дневник - главна книга.
В предприятието следва да се водят регистри поотделно или комбинирано за
хронологично и систематично (синтетично и аналитично) счетоводно отчитане. Данните от
първичните счетоводни документи се записват в регистъра за хронологично отчитане по
дати, като всяка стопанска операция се отразява стойностно и при необходимост - с
натурални измерители. За синтетичните сметки се откриват и попълват регистри за
синтетично отчитане. В тях се записват данни от счетоводните статии, като се осигуряват
обороти по дебита и кредита. Основен регистър за систематични записвания е главната
книга.
При автоматизираната обработка се осигурява счетоводна информация във вид на
машинограми и видеограми. Могат да се отпечатват следните видове машинограми:
а) дневник за въведената информация в компютърната система. Машинограмата е
хронологичен дневник, който се отпечатва при въвеждане на информацията от първичните
документи;
б) дневник за сметката. Машинограмата съдържа аналитична информация с
идентифициращи реквизити, осигуряващи връзка с първичните документи по всяка
счетоводна сметка, в резултат на което се формира информационна база от данни. Чрез
систематизация на информацията се осигурява получаването на машинограми за всяка
счетоводна сметка в разрези съобразно предвидената аналитичност за групата аналитични
сметки, водени към всяка синтетична сметка, включително оборотите, началните и
крайните салда;
в) главна книга. Тази машинограма осигурява информация за оборотите по дебита на
всяка синтетична сметка в кореспонденция с всички други счетоводни сметки и за
оборотите по кредита на всяка синтетична счетоводна сметка в кореспонденция с всички
други счетоводни сметки, както и салдата по сметките;
г) други машинограми, чиято информация служи за съставяне на счетоводни записвания
или за отразяване състоянието на активи и пасиви на предприя-
тието.
Системата за автоматизирана обработка на счетоводната информация трябва да
гарантира възможности за евентуален контрол. Салдото на всяка сметка трябва да може да
бъде обяснено чрез въведените операции.
5. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ
ОПЕРАЦИИ И ДОКУМЕНТООБОРОТ
5.1. Същност и значение на документирането и документите
Текущото отчитане на стопанските операции в системата на счетоводните сметки се

извършва в съответствие с принципа за документалната обоснованост въз основа на
предварително съставени счетоводни документи. Това се постига чрез счетоводния способ
документиране. Чрез този способ, от една страна, се удостоверява, а, от друга, се
регистрира съдържанието на стопанските операции по място, време на възникване и
отговорни изпълнители. От една страна, документирането отразява логико-познавателен
процес, тъй като всеки познавателен процес започва с наблюдаване на обекта и
описателното му възприемане, т.е. до неговото първично отразяване. От друга страна,
документирането е способ с техническо предназначение, тъй като чрез него се
осъществяват операциите по събирането, съхраняването и систематизирането на
първичната информация.
Документите са материални носители на счетоводна информация, писмени
свидетелства, доказателства за извършените стопански операции. В някои документи се
съдържат и нареждания или разрешения за извършване на едни или други стопански
операции. Те могат да бъдат хартиени носители във вид на специални книжни бланки,
оформени в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове - Закона за
счетоводството, примерния национален сметкоплан и счетоводните стандарти. За
счетоводни документи се считат и получените в или издадени от предприятието носители
на информация чрез фотокопирна техника, телефаксна апаратура и други технически
средства, оформени с подписите на лицата, които са ги изпратили или получили. При
автоматизирано дистанционно предаване на документи се изисква наличие на
идентификационен шифър на предаващия информацията. Преписите и копията на
оригиналните счетоводни документи придобиват качество на равностойни заместители след
нотариална заверка. По този начин чрез счетоводните документи се осигурява
достоверността и доказателствената сила на счетоводната информация.
Терминът документ произлиза от латинското documentum, което означава доказателство,
свидетелство. Оттук да се документира се свързва с обосноваване и доказване с документи,
а документацията - със съвкупност от документи.
Счетоводните документи се съставят при спазване на разпоредбите и изискванията,
предвидени в Закона за счетоводството. Най-важното изискване към всеки първичен
документ е да съдържа следните задължителни реквизити: за същност, време, място и
количествено-стойностно изражение на отразената чрез него стопанска операция:
а) Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически
лица, съдържа най-малко следната информация:
1. Наименование и номер, съдържащ само арабски цифри.
2. Дата на издаване.
3. Наименование, адрес, БУЛСТАТ и номер по националния данъчен регистър на
издателя и получателя.
4. Предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
5. Име, фамилия и подпис на съставителя.
б) Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието,
съдържа най-малко следната информация:
1. Наименование и номер, съдържащ само арабски цифри.
2. Дата на издаване.
3. Предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
4. Име, фамилия и подпис на съставителя.
Освен предвидените в Закона за счетоводството задължителни реквизити в документите
могат да се съдържат и други допълнителни реквизити в зависимост от характера на
отразяваните в тях операции и за по-пълното им отразяване. Конкретните реквизити в
различните документи се определят от характера на отразяваните в тях стопански операции.
Така например искането за отпускане на материални запаси е документ, който служи за
отпускане (изписване) на материални запаси, приети преди това на склад като основни
материали с цел влагане в производството; резервни части за възстановяване на
първоначалното състояние на дълготраен актив и др. В него се съдържат за склада: видът,
наименованието и номенклатурният номер на материалите; цехът; отделът; поръчката, за
която са предназначени; количеството в натура. В други първични документи могат да се
включват и нормативни и планови сведения за нормите, разценките, тарифните, данъчните
и други ставки и размери, лимити за разходи и др.
Съвкупността на всички реквизити в даден документ формират неговото съдържание, а
естеството на материалния носител и начинът на разположението на реквизитите върху
него образуват формата на документа. Благодарение на наличието на задължителните
реквизити документите имат юридически доказателствена сила и придават такава и на
обобщената въз основа на тях счетоводна информация.
Освен наличието на задължителните реквизити важни изисквания се поставят и по
отношение на техническото оформяне на документите. Те могат да се съставят ръкописно с
мастило, химикал или машинно, със съответни технически средства - пишещи машини,
компютри, телефаксна апаратура и други печатащи устройства. Не се допуска съставяне на
документи с обикновен молив, което може да доведе до заличаване на записаната в тях
информация. В документите не могат да се правят каквито и да е поправки, изтривания,
зачерквания, заличавания на данни и други подобни. Погрешно съставените документи се
анулират и на тяхно място се съставят нови, отговарящи на съдържанието на съответните
операции и на формалните изисквания за оформянето на документите. При анулиране на
документи, които се издават от предварително номерирани екземпляри и с копия от
подшити или подлепени кочани, какъвто например е случаят с фактурите за оформяне на
покупко-продажби, касови бележки и др., анулираният документ се прикачва към копието в
кочана и върху оригинала и копието се поставя надпис "анулиран" с подписа на лицето,
съставило анулирания документ. За оформянето на документите, за достоверността на
информацията в тях и в техническите информационни носители отговорност носят
длъжностните лица, които са ги съставили и подписали. За законосъобразността и
целесъобразността на отразените в документите стопански операции отговорност носят
лицата, които са разпоредили извършването им. Това разграничение на отговорностите е
изрично регламентирано със Закона за счетоводството.
Документите имат информационно, правно, контролно и организационно-управленско
значение.
Информационното значение на документите се изразява в това, че те са носителите на
първична или обобщена информация, въз основа на която се съставят счетоводните статии
и се извършват записванията в счетоводните сметки. Счетоводните документи са основания
за записванията в синтетичните и аналитичните сметки. Нито една стопанска операция не
може да бъде отразена в системата на сметките, ако не е регистрирана със съответен
документ, съдържащ всички задължителни реквизити и оформен по правилата и
изискванията за формата и съдържанието на документите.
Правното значение на документите се изразява в юридически доказателствената сила на
съдържащата се в тях информация. Благодарение на това юридически доказателствена сила
получава и информацията от счетоводните сметки, което е твърде важно при уреждане на
сметните взаимоотношения между предприятията при определяне на имуществената
отговорност за причинени вреди от отделни лица, при решаването на съдебни спорове от
съдилищата и т.н.
Контролното значение на документите се свързва с възможностите, които се
предоставят чрез тях за упражняване на вътрешния и външния, текущия и последващия
контрол върху стопанската дейност на предприятието, върху действията или бездействията
на ръководството на предприятието, върху работата на материалноотговорните лица и на
останалите работници и служители, за установяване на нарушенията на законите,
отклоняване на средства, липсите, разхищенията, брака и пр. по вина на конкретни лица.
Документите се използват и при извършване на съдебно-счетоводни експертизи и др.
Организационно-управленското значение на документите се изразява в качеството им на
носители на информация. Чрез тези документи отделни управленски решения се довеждат
до знанието на сътоветни отговорни за извършването им лица и съответно се реализа
обратната информационна връзка за изпълнение на съответните действия. Чрез тях с
подписа на ръководителите се утвърждават законосъобразността и целесъобразността на
извършените стопански операции.
Следователно документите са материалната основа, върху която се из-
гражда цялата информационна система на предприятието.
5.2. Видове счетоводни документи
Разнообразието на стопанските операции обуславя голямото разнообразие в

документите, с които те се оформят. С цел да се изяснят всички особености на документите
те се класифицират по видове въз основа на най-характерните им общи и частни признаци.
Ще разгледаме някои основни класификационни признаци за групиране на документите.
I. В зависимост от мястото на съставянето им документите биват вътрешни и външни.
Външни са документите, които се съставят извън рамките на предприятието, но засягат
неговата дейност и се използват в счетоводството му. Такива са фактурите за доставка и
платежните искания на доставчиците, товарителниците на транспортните организации,
различните разписки за платени такси и т.н.
Вътрешни са документите, които се съставят в самото предприятие: касови ордери,
складови разписки, лимитни карти, заповеди, наряди, искания, платежни нареждания,
ведомости за заплати и т.н.
II. В зависимост от предназначението им документите се делят на разпоредителни,
изпълнителни (оправдателни), за счетоводно оформяне и комбинирани.
Разпоредителни са документите, с които се дава нареждане или разрешение за
извършване на определени стопански операции или се представят и други указания. Като
такива могат да се посочат различните видове заповеди (за назначение, за отпуск, за
уволнение, за командировка, за отпускане на материали навън и т.н.). Те трябва да бъдат
подписани от ръководителите на предприятията или от упълномощени от тях лица. Към тях
спадат и всички видове договори.
Изпълнителни (оправдателни) са документите, чрез които се оформят фактически
извършените операции. Такива са фактурите, исканията, складовите разписки, авансовите
отчети, актовете за въвеждане в действие на дълготрайни материални активи, протоколи и
др. Те трябва да бъдат подписани от лицата, участващи при извършване на съответните
операции.
Документи за счетоводно оформяне са различните видове справки, мемориални ордери,
групировъчни и разпределителни ведомости, листове за разшифровка и други подобни,
които се съставят от счетоводителите във връзка с подготовката и осъществяването на
счетоводните записвания. Те се съставят въз основа на други първични документи и без тях
нямат доказателствена сила. Подписват се от съставителя и главния счетоводител, а при
необходимост - и от ръководителя на предприятието.
Комбинираните документи изпълняват едновременно функции на разпоредителни и
изпълнителни документи, а в някои случаи - и на документи за счетоводно оформяне.
Такива са например приходните и разходните касови ордери, разчетно-платежните
ведомости за заплати, лимитните карти, заповедите за отпускане на материали в преработка
и др. Във всеки касов ордер например се съдържа нареждане до касиера да получи или да
изплати дадена сума, отразява се фактическото получаване или изплащане на сумата, а след
това върху самия документ се съставя и счетоводната статия, т.е. тези документи са
едновременно разпоредителни, изпълнителни и за счетоводно оформяне.
III. В зависимост от реда и времето на съставянето им различаваме първични и вторични
(производни) документи.
Първичните документи се съставят в момента на извършването на операциите. Такива
са касовите ордери, исканията, складовите разписки, нарядите, платежните искания и т.н.
Вторичните (производните) документи се съставят въз основа на предварително
съставени първични документи с цел да се обобщят в определена степен съдържащите се в
тях данни и да се осъществи следващата счетоводна работа. Като такива могат да се посочат
различните групировъчни ведомости за прихода или за разхода на материалите,
ведомостите за разпределение на работната заплата по направление на разходите,
ведомостите за разпределение на разходите за материали и др.
IV. Според начина на съставянето им и според обобщеността на данните - единични и
натрупващи или сборни.
Единичните документи се съставят еднократно и могат да отразяват една или
едновременно няколко еднородни операции. Такива са касовите ордери, исканията,
складовите разписки, фактурите и т.н. Те могат да бъдат едноредови - съдържащи само един
първичен показател (една документопозиция) или многоредови, чрез които се отразяват
повече от една операция и които съдържат няколко първични показателя (няколко
документопозиции). Единичните документи са винаги първични документи, съставяни
ежедневно за съответни операции.
Натрупващите и/или сборните документи служат за постепенно отразяване на
множество операции по реда на извършването им през течение на даден период - седмица,
десетдневка, месец и пр. В зависимост от периодите, за които се обхващат съответните
операции, те могат да бъдат двудневни, петдневни, седмични, двуседмични и месечни.
Такива са например лимитните карти, многодневните наряди, рапортите-сведения за
изработка, маршрутните листове, ведомостите и др. Те са винаги многоредови документи и
могат да бъдат както първични, така и вторични.
5.3. Документооборот
Документооборотът може да се дефинира като съвкупност от предварително

установени пътища на движение на документите от момента на тяхното съставяне или
получаване до окончателната им обработка, предаване за използване и съхранение.
Счетоводните документи в предприятията се съставят при спазване на изискванията на
Закона за счетоводството. За счетоводни документи се считат и получените или издадените
от предприятието носители на информация чрез фотокопирна техника, телефаксна
апаратура и т.н., като за верността на информацията се изискват подписи на лицата,
изпратили или получили документите. Преписите или копията на оригиналните счетоводни
документи придобиват качеството на равностоен заместител след нотариална заверка или
подпис и печат на издателя.
Като основни изисквания към документооборота могат да се посочат следните:
 осигуряване на взаимна връзка и зависимост между първичните документи, в които
се отразяват комплексни стопански операции и събития;
 своевременно и точно отразяване в хронологичен ред на стопанските процеси и
явления;
 осигуряване на потребителите на точна и своевременна информация;
 максимално съкращаване на пътя на придвижване на документите и определяне на
длъжностните лица, които ги съставят, обработват и използват, както и мястото на
съставянето им;
 осигуряване на възможност за контрол върху дейността на предприятието.
Документооборотът в предприятието обхваща следните етапи:
- съставяне и приемане на документите;
- подготовка за обработване;
- обработване на документите;
- съхраняване на документите в счетоводния архив.
Изискванията по съставяне на документите вече бяха разгледани в предходното
изложение.
Проверката на документите има за цел да се установи правилността на съставянето и
оформянето им, както и законосъобразността и целесъобразността на извършването на
отразените в тях операции. Могат да се разграничат три вида проверки на документи:
 формална проверка, при която се цели да се установи дали документите съдържат
всички необходими реквизити, дали са поставени подписите на съответните лица,
дали са написани четливо и без поправки;
 аритметична проверка, чрез която се установява правилността на извършените в
документите аритметични действия: сборове, умножения и т.н.;
 проверка по същество, при която се установяват целесъобразността и
законосъобразността на извършването на стопанските операции, които са отразени в
документите.
Обработката на документите има за цел да ги подготви за извършване на счетоводните
записвания. Тя се състои от няколко операции, по-важни от които са остойностяването,
групировката и контирането на документите.
Остойностяването се свързва с прилагането на парично-стойностния измерител и с
превръщането на съдържащите се в документите натурални показатели в стойностни. То се
извършва посредством умножаването на количествените данни по съответните цени,
разценки, тарифни ставки и т.н.
Групирането на документите представлява подреждането им по определени еднородни
признаци и съставянето на вторични документи като групировъчни ведомости за материалите,
ведомости за разпределение на заплатите и т.н.
Контирането на документите обхваща процеса на посочване на сметките, по които се
отразява дадена стопанска операция, и на сумите, с които тези сметки се дебитират и
кредитират във връзка със същата операция, т.е. определяне кореспонденцията на сметките
и съставянето на счетоводните статии. Тази операция може да бъде извършена или върху
документите, или върху специални бланки (справки, мемориални ордери и т.н.). След
контирането им документите се използват за отразяване на стопанските операции в
системата на синтетичните и аналитичните сметки, а след това се предават за съхранение в
архива.
При компютърна обработка на информацията обработката на документите включва и
някои други операции: шифроване, въвеждане, разпечатване, остойностяване, сортировка и
т.н., които се изпълняват с помощта на компютрите.
Съхраняването на документите в архива се извършва по определен ред и в определени
срокове под отговорността на главния счетоводител на предприятието. Във всяко
предприятие се организират текущ и постоянен архив. В текущия архив се съхраняват
документите за текущата година, които се използват в оперативната и счетоводната работа.
В постоянния архив се съхраняват документите, които повече не са необходими за текущата
оперативна счетоводна работа. Предадените там документи могат да се използват за
извършване на справки, при извършване на документални ревизии, експертизи и т.н.
Изнасянето на документи от текущия и от постоянния архив може да става само със
знанието и разрешението на главния счетоводител.
Счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за
Държавния архивен фонд, в следните срокове:
1. Ведомости за заплати - 50 г.
2. Счетоводни регистри и финансови отчети - 10 г.
3. Документи за данъчен контрол - до 5 г. след изтичане на давностния срок за
погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи.
4. Документи за финансов одит - до извършване на следващ вътрешен одит и одит на
Сметната палата.
5. Всички останали носители - 3 г.
Счетоводната информация може да се съхранява на хартиен или на технически носител
и в архиви, организирани от предприятието. След записване (пренасяне) на счетоводната
информация от хартиен върху магнитен, оптичен или друг технически носител, осигуряващ
надеждното й възпроизвеждане, хартиеният носител може да се унищожи. След изтичането
на срока за съхранението им носителите (хартиени или технически) на счетоводна
информация, които не подлежат на предаване в Държавния архивен фонд, могат да се
унищожават.
Движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или
получаване в предприятието до момента на унищожаването или предаването им в
Държавния архивен фонд се осъществява по ред, определен от ръководителя на
Организацията на документооборота в предприятието се регламентира с Вътрешен
правилник, утвърден от управляващите, в който обикновено се съдържат:
1. Общи положения.
2. Списък на използваните документи, систематизирани според начина на обработката
им - автоматизирана или ръчна.
3. Указания за съставянето, оформянето и движението на всеки първичен документ.
4. Схема на движението на всеки първичен документ.
5. График на документооборота.
6. График на предаване (приемане) на първичните документи за машинна обработка.
7. Списък на създаваните машинограми.
Примерната схема на движението на първичния документ "Складова разписка" по точка
четвърта може да бъде оформена по следния начин:
№ Съдържание на процедурата Изпълнители

секторен началник- склад
счетоводител
1. Съставяне на документа 1
2. Подписване на документа 2
3. Окомплектовка и обработка 3
4. Проверка на реквизити по документа 4
5. Аритметична проверка 5
6. Завеждане в регистър "Покупки"
7. Завеждане в регистър "Продажби"
8. Приемане или изплащане на суми
9. Приемане или съставяне на банков документ
10. Контиране и осчетоводяване 5
11. Съхранение на документа преди архив 6
12. Предаване в архива 7
Схема 4.26
6. ИНВЕНТАРИЗИРАНЕ НА АКТИВИТЕ И ПАСИВИТЕ
6.1. Същност и значение на инвентаризирането
Счетоводството трябва да осигури отчетните показатели, които отразяват реалното

състояние и движение на активите и пасивите. Вторичното регистриране на стопанските
операции в системата на сметките се извършва въз основа на документи. Поради обективни
и субективни причини с помощта само на документирането не е възможно да бъдат
обхванати и отразени абсолютно всички изменения на активите и пасивите. Например с
помощта на документирането не могат да бъдат обхванати и отразени следните видове
изменения:
 естествените намаления в количеството на някои видове материални активи, т.нар.
естествени фири - съхнене, изветряване, изпаряване, разпиляване и т.н.;
 измененията поради изяждане на хранителни и други продукти от гризачи, насекоми
и др.;
 унищожаването на материални ценности при стихийни бедствия;
 демодирането на готовата продукция и стоките;
 измененията поради кражби, разхищения и злоупотреби;
 грешките при приемането и отпускането на ценностите, при тяхното измерване или
при оформяне на документите;
 грешките при обработката на документите, при извършването на аритметични
действия с първичните показатели, при отразяването на операциите по счетоводните
сметки и т.н.;
 изменението в състоянието на вземанията и задълженията поради изтичане на
давностните срокове, смърт на длъжниците или кредиторите, неплатежоспособност
на длъжниците и т.н.
В резултат на подобни събития и процеси възникват несъответствия между данните на
счетоводството и действителните наличности на съответните видове активи и пасиви.
Различията между счетоводните данни и фактическото състояние на съответните обекти
могат да се установят и отстранят посредством периодичното инвентаризиране на активите
и пасивите.
Инвентаризирането обхваща процеса на подготовка и фактическа проверка чрез
различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на
предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със
счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. То е един от елементите на
счетоводния метод, чрез прилагането на който се постигат обхващане и отразяване на онези
изменения в имуществото, които не могат да се обхванат и отразят чрез документирането и
чрез който се осигурява пълно съответствие на счетоводните данни с фактическото
състояние на счетоводните обекти. Инвентаризирането е необходимо допълнение на
документирането и заедно с него осигурява пълнота и достоверност на счетоводната
информация.
Наред с това инвентаризирането е важно средство за опазване на собствеността, за
разкриване на кражбите, разхищенията и злоупотребите, за установяване и поправяне на
допуснатите грешки при документирането на отчетните обекти и при отчитането им, за
установяване събираемостта или безнадеждността на вземанията и т.н. То се използва при
определени условия и за определяне на материалната отговорност на
материалноотговорните лица, на които е поверено съхраняването, опазването и
използването на имуществото и като спомагателно средство при калкулиране
себестойността на готовата продукция, тъй като чрез него се установява обемът на
незавършеното производство.
Инвентаризирането се осъществява в няколко работни етапа и процедури, а именно:
подготовка и провеждане на инвентаризациите; изготвяне на сравнителни ведомости;
обработка и анализ на резултатите от инвентаризацията; уреждане и осчетоводяване на
резултатите от инвентаризациите в зависимост от извършения анализ.
Инвентаризация се извършва на всички видове материални активи - ДМА, материали,
горива, амбалаж, полуфабрикати, готова продукция, незавършено производство и т.н.; на
паричните средства и на разчетите (вземанията и задълженията).
Със Закона за счетоводството са определени минималните срокове и случаи за
задължително извършване на инвентаризациите. Активите и пасивите се инвентаризират в
следните срокове:
 дълготрайните материални и нематериални активи - най-малко веднъж на две
години;
 материалните запаси - най-малко веднъж в годината;
 книгите в библиотеките - най-малко веднъж на пет години;
 останалите активи и пасиви - преди съставянето на годишния финансов отчет.
Инвентаризациите се извършват от комисия по ред, определен от органите на
управление на предприятието, с цел достоверното представяне на активите и на пасивите в
годишния финансов отчет. Инвентаризации се извършват и по искане на органите на
съдебната власт и на други органи, когато това е предвидено в закон.
6.2. Видове инвентаризации
В зависимост от обхвата им инвентаризациите биват пълни и частични. Пълната

инвентаризация обхваща без изключение всички видове активи и пасиви на предприятията.
Годишната инвентаризация може да се извърши и в края на годината, но не по-рано от 1
октомври.
Частичната инвентаризация засяга само отделен вид активи или пасиви - например
само материалите или дори само материалите от даден склад, или само на отделни видове
материали и т.н. Частичните инвентаризации се извършват по-често през течение на
годината.
В зависимост от реда на извършването им инвентаризациите биват планови или редовни
и извънредни, в т.ч. внезапни. Плановите (редовните) инвентаризации се извършват в
предварително определени срокове, като се изхожда от необходимостта и възможността за
добрата им подготовка и провеждане и за спазване на законните срокове. Такъв вид
инвентаризация е годишната инвентаризация във връзка с годишното приключване.
Извънредните инвентаризации се провеждат при особени случаи - например при преоценка
на стоково-материалните активи, при смяна на материалноотговорните лица, при
документални ревизии, след стихийни бедствия и т.н.
Според конкретния случай и повод на извършването им извънредните и плановите
инвентаризации могат да бъдат обявявани предварително с цел да се извърши необходимата
подготовка, но те могат да бъдат извършвани и внезапно. Внезапните инвентаризации имат
за цел да засилят контрола върху работата на материалноотговорните лица с оглед
предотвратяването на кражби, злоупотреби, изкуствено създавани излишъци и т.н. Те се
извършват по усмотрение на ръководството на предприятието, както и при сигнали за
кражби и т.н.
От гледна точка на проверяваните ценности различаваме инвентаризация на
материалите, на ДМА, на паричните средства, на незавършеното производство, на готовата
продукция, на вземанията, задълженията и т.н.
6.3. Ред за провеждане на инвентаризациите

и оформяне на резултатите от тях
Инвентаризацията се извършва от комисии, назначени със заповед на ръководителя на

предприятието - инвентаризационни комисии. В зависимост от обема на работата при
пълната годишна инвентаризация се назначават едновременно няколко оперативни комисии
и една централна комисия. При определяне реда за извършване на инвентаризациите в
предприятията съгласно действащия Закон за счетоводството е необходимо да се имат
предвид следните изисквания:
 Инвентаризацията се извършва от комисия, назначена със заповед на ръководителя
на предприятието.
 Предприятията определят и спазват едни и същи правила при инвентаризирането,
като отчитат спецификата на своята дейност.
 В Закона за счетоводството е предвиден минималният брой инвентаризации за
отчетния период по обекти. Със заповед на ръководителя или на собственика на
предприятието могат да се определят и по-кратки срокове за извършване на частични
и пълни инвентаризации.
 При осъществяването на инвентаризации съгласно специални решения на
законодателната, изпълнителната и съдебната власт са валидни и техните указания.
 Когато се извършват извънредни инвентаризации за разграничаване на личната
материална отговорност или във връзка със стихийни бедствия и крупни
производствени аварии, предвидените в Закона за счетоводството инвентаризации за
същия срок могат и да не се провеждат.
 Инвентаризация при смяна на материалноотговорни лица може да не се извърши, ако
те поемат солидарно отговорността и дадат писмено съгласие за това.
 Когато е въведена колективна имуществена отговорност, при промяна в състава на
колектива може да не се извърши инвентаризация, ако за това се постигне писмено
съгласие между всички членове на колектива.
 Лицата, отговарящи за отчетния обект, преди започване на инвентаризацията
подписват декларация, че всички получени документи до започването на
инвентаризацията са предадени в счетоводството на предприятието. В декларацията
се отразява и принадлежността на наличните парични средства.
На инвентаризация подлежат активите и пасивите на предприятието. Преди да се
пристъпи към провеждане на инвентаризацията, е необходимо да се извърши определена
подготвителна работа, а именно: да бъдат подредени подлежащите на проверяване обекти
по местата на съхраняването им; да бъдат бракувани евентуално намиращите се в
складовете или в цеховете негодни, повредени и т.н. материали или други ценности; да се
отделят оставените на отговорно пазене чужди материали; абсолютно всички операции по
движението на съответните активи да бъдат оформени с документи и документите да бъдат
предадени в счетоводството; да бъдат заведени редовно съответните аналитични сметки и
да бъдат изведени остатъците по тях. Преди започването на инвентаризацията
материалноотговорните лица подписват декларация, че всички операции по прихода и
разхода на поверените им средства са оформени с документи и че документите са
предадени в счетоводството.
Провеждането на самата инвентаризация се извършва посредством фактическо
проверяване (измерване, преброяване, претегляне и т.н.) наличието на съответните активи в
натура по реда на тяхното местонахождение в складовете и описването им в специални
инвентаризационни описи. В зависимост от характера на проверяваните обекти описите
могат да бъдат съставени в различни форми. Те се подписват от всички членове на
комисията и от материалноотговорното лице. Материалноотговорното лице прави и
специална писмена декларация, че описаните в инвентаризационния опис активи са
проверени от комисията в негово присъствие и че то няма никакви претенции относно
работата на комисията и правилността на съставянето на описа. Ако има основание за
претенции, то трябва да бъде обявено писмено в същата декларация.
Инвентаризацията се свежда винаги към определена дата независимо от това, че
работата по нейното провеждане може да продължи няколко дни.
При възможност по време на инвентаризацията се прекратява работата в съответните
складове, магазини, цехове и пр. Когато инвентаризацията продължава няколко дни, се
организира отделно описване и съхраняване на постъпващите ценности и на отпусканите
такива. По тези описи след това се редуцират данните от инвентаризацията: постъпилите
видове и количества след започване на инвентаризацията се изключват от
инвентаризационните описи. Изписаните по време на инвентаризацията (след нейното
започване) количества се прибавят в инвентаризационните описи.
Инвентаризирането на паричните средства по банковите сметки се извършва въз основа
на банковите извлечения за салдата на тези сметки към датата на инвентаризацията.
Инвентаризирането на вземанията и задълженията се извършва чрез размяна на
потвърдителни писма с партньорите и контрагентите, както и чрез проверка и преценка на
финансовото състояние и платежоспособността им; проверка на давностните срокове и
други подобни действия. По този начин се осигурява вярно и честно представяне на
информацията за вземанията и задълженията. Несъбираемите вземания поради изтичане на
сроковете за погасителната давност и сигурна и трайна неплатежоспособност или обявяване
в несъстоятелност на длъжниците се описват като други разходи - загуби. Задълженията с
изтекли срокове на погасителната давност се отписват като други приходи - печалба. За
спорните вземания се завеждат съдебни дела, но преди изтичане на давностните срокове.
Резултатите от инвентаризацията на отчетния обект се отразяват в инвентаризационен
опис и в сравнителна ведомост или в инвентаризационен опис със сравнителна ведомост,
които съдържат най-малко следните задължителни реквизити:
а) шифър и вид на актива;
б) мярка;
в) фактическа и счетоводна наличност с данни за натура, единична цена и стойност;
г) разлики (липси или излишъци) с информация за натура, единична цена и стойност.
Материалните активи, които са на път, на склад в други предприятия и на отговорно
пазене, се инвентаризират въз основа на съответните идентифициращи ги счетоводни
документи. За тях се съставят отделни инвентаризационни описи.
Предадените, но невложени в производството материали не се включват в описа за
незавършеното производство. За тях се съставят отделни инвентаризационни описи.
Незавършеното производство по анулирани, преустановени и недоокомплектувани поръчки
се инвентаризира отделно. В инвентаризационните описи за незавършеното производство се
отразява количеството на извършените работи, оценени на базата на основните производствени
разходи.
Парични и други платежни средства, които са постъпили в касата без първични
документи, се считат за собственост на предприятието до доказване на противното.
За продадените, но намиращи се в предприятието материални активи се съставят
отделни инвентаризационни описи. За инвентаризираните стоки в инвентаризационния
опис и в сравнителната ведомост се посочва и тяхната единична справедлива (продажна)
цена. За залежалите и негодни стоково-материални запаси се попълват отделен
инвентаризационен опис и сравнителна ведомост.
При инвентаризация на вземанията и задълженията се съставя протокол за установени
различия между фактическото и отразеното по счетоводни данни състояние.
Инвентаризацията се реализира чрез съпоставка на счетоводните данни с писмените
потвърждения от съответните дебитори и кредитори.
Съставените документи от инвентаризацията се подписват от членовете на комисията и
от лицето, отговарящо за отчетния обект.
За резултатите от инвентаризацията се съставят протоколи, които се утвърждават от
ръководителя на предприятието. Те могат да бъдат:
а) протокол за компенсации на липси с излишъци;
б) протокол за липси за сметка на предприятието;
в) протокол за липси за сметка на лицата, отговарящи за отчетния обект;
г) протокол за липси, отразени като вземания от неизвестни лица - до приключване на
следствените действия.
При инвентаризацията се установяват и отразяват отделно липсите, излишъците и
неправилно отчетените активи и пасиви.
Нормите за естествените фири се прилагат само когато се установят фактически липси
от съответния актив.
Компенсирането на липси и излишъци се извършва по натурални и стойностни
измерители. Ако стойността на липсите е по-висока, разликата се урежда по решение на
ръководителя (собственика) на предприятието.
Сумите от констатираните липси, за които нямат вина материалноотговорните лица, се
отчитат като разход.
При установяване на липса за сметка на лицата, отговарящи за отчетния обект,
вземането се записва по справедливата (продажната) или по отчетната цена, по по-високата
от двете.
Некомпенсираните излишъци се отчитат като извънредни приходи. Те се оценяват по
справедлива цена в момента на извършването на инвентаризацията.
Неправилно отчетените активи и пасиви след счетоводно сторниране се отнасят в
групата, към която принадлежат.
Въз основа на инвентаризационните описи и даниите от текущото счетоводно отчитане
за остатъците по съответните аналитични сметки се съставят сравнителни ведомости. В тях
се установяват различията между счетоводните данни и фактическите наличности съгласно
инвентаризационните описи. Различията могат да бъдат два вида: липси, когато намерените
количества са по-малки от остатъците по счетоводните данни, и излишъци, когато намерените
количества превишават остатъците според счетоводните данни.
7. ОЦЕНЯВАНЕТО И КАЛКУЛИРАНЕТО
КАТО ЕЛЕМЕНТИ НА СЧЕТОВОДНИЯ МЕТОД
За да обхване многообразието от обекти и за да осигури възможност за обобщаване на

информацията за тях, в счетоводството се прилага задължително универсалният паричен
измерител. На всички счетоводни обекти се дава парична оценка в левове по установени
правила и процедури със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
Физическите показатели за състоянието и движението на активите задължително се
превръщат в стойностни чрез парична оценка. Същото се отнася и за валутните активи и
пасиви, деноминирани в чуждестранна валута (валутните средства, валутните вземания и
валутните задължения), които се отчитат по тяхната левова равностойност. Правилата за
текуща и периодична оценка на различните видове активи и пасиви са разгледани по
отделни обекти. Тук ще обобщим само възможните стойностни бази, които се прилагат в
счетоводството. При оценяването могат да се приложат следните бази на оценка:
1. Историческа цена, при която:
 активите се записват по стойността на парите или паричните еквиваленти, платени за
тях, или по реалната оценка, възприета при тяхното придобиване;
 пасивите се записват според сумата на получените постъпления в замяна на
задължението, а в някои случаи (например за подоходния данък) според сумата,
която се очаква да се изплати в пари или в парични еквиваленти, за да се погаси
задължението в нормалния ход на стопанската дейност.
2. Текуща стойност, при която:
 активите се водят според сумата от пари или парични еквиваленти, която би се
заплатила, ако същият или равностоен актив бъде придобит в момента;
 пасивите се водят по недисконтираната сума в брой или парични еквиваленти, която
в момента би била необходима за погасяване на задължението.
3. Реализуема стойност, при която:
 активите се водят според сумата от пари или парични еквиваленти, която би могла да
се получи от продажбата на актива по нормален път;
 пасивите се водят според стойността на уреждането им, т.е. недисконтираните суми в
брой или в парични еквиваленти, които се очаква да бъдат заплатени, за да се погасят
задълженията в нормалния ход на стопанската дейност
4. Сегашна стойност, при която:
 активите се водят според сегашната дисконтирана стойност на бъдещите нетни
постъпления в брой, които се очаква да бъдат създадени от конкретната статия в
нормалния ход на стопанската дейност;
 пасивите се отчитат по сегашната дисконтирана стойност на бъдещите нетни
парични потоци, които се очаква да бъдат необходими за уреждане на задължението
в нормалния ход на стопанската дейност.
Калкулирането е способ за определяне на парична оценка на счетоводните обекти чрез
сумиране на отделни стойности. То може да се дефинира в по-тесен и в по-широк аспект. В
по-широк аспект калкулирането се определя като процес на изчисляване на разходите за
това, за което е желано - самостоятелно обособено систематизиране на разходите,
независимо дали е продукт на труда, определена дейност или друг обект като клиент, канал
на дистрибуция, пазарен сегмент, търговска марка или асортимент от продукти.
Когато предварително се определи целта на процеса като установяване себестойността
на продукта на труда (завършен или незавършен продукт или услуга) или цената на
придобиване на съответните активи, се стеснява съдържателната характеристика на
понятието калкулиране. В този смисъл калкулирането се дефинира като способ за
групиране на разходите и изчисляване на стойностната оценка на материални,
нематериални и финансови активи в случаите, когато тяхното придобиване отвън или
създаването им в самото предприятие е свързано с многократно извършване на операции и
множество различни разходи. Именно в този смисъл се прилага способът "калкулиране" във
финансовото счетоводство. По-широкото съдържателно интерпретиране на калкулирането
като способ е характерно за управленското счетоводство.
Калкулирането е свързано с извършването на различни логически и изчислителни
операции по определяне на цената на придобиване, респ. на себестойността на
счетоводните обекти. Такива операции намират обобщен израз например по сметка
"Придобиване на дълготрайни материални активи", сметка "Доставки", сметка
"Разходи за основна дейност", сметка "Разходи за спомагателна дейност". За целите на
калкулирането на себестойността на продукцията и услугите към посочените сметки се
организира подходящо аналитично отчитане по обекти на разходите. Например към сметка
"Разходи за основна дейност" аналитичността може да бъде по видове производства,
прозводствени серии, отделни видове произвеждана продукция и/или услуги и по статии на
калкулацията.
Обектът на калкулиране като носител на разходите е признакът-основание за тяхното
систематизиране и обобщаване. Той може да бъде отделното изделие, отделно извършената
услуга, групата еднородни изделия или услуги, серията произведени изделия, частите от
изделията - полуфабрикати, възли или доставяни материални, нематериални или финансови
активи.
Във връзка с количественото измерване на даден обект на калкулиране се прилага
конкретна калкулационна единица, която може да се представи в различни измерители:
натурални единици (бройки, литри, метри, киловатчас); условнонатурални (тонкилометър);
повременни (човекочас, моточас, машиночас).
8. ПЕРИОДИЧНО ОБОБЩАВАНЕ (СВОДИРАНЕ)

НА СЧЕТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИЯ
За управленски цели е необходима не само обобщена информация за имущественото и

финансовото състояние на предприятието към определен момент, но и информация за
причините за измененията във финансовото състояние и ефективността от дейността на
дадено предприятие през отчетния период. Тази информация се създава чрез периодично
обобщаване на данните от счетоводните сметки в различни финансови отчетни форми и
справки. Това се постига чрез елемента на счетоводния метод сводиране на счетоводната
информация. Той е свързан с процеса на обобщаване на множество еднородни по своя
икономически характер данни от текущото счетоводно отчитане и агрегиране на
показатели, които характеризират имущественото състояние, дейността на предприятието и
резултатите от нея за определен отчетен период. Следователно сводирането на отчетните
данни може да се дефинира като втора степен на обобщаване на данни за активите,
пасивите, собствения капитал и стопанските процеси след класифицирането на тези данни в
системата на счетоводните сметки. Сводката на отчетните данни може да се приложи както
по отношение на конкретен показател, така и по отношение на изчисляването на множество
показатели. Като примери за това могат да се посочат съставянето на отчета за приходите и
разходите (отчет за доходите), на отчета за промените в собствения капитал, на отчета за
паричните потоци и други справки за състоянието и изменението на дълготрайните активи,
вземанията, задълженията и провизиите, справки за ценните книжа и участията в
капиталите на други предприятия, справка за финансовите резултати и др.
Могат да се определят два етапа в сводирането на отчетните данни: периодично и
годишно приключване на счетоводните сметки и съставяне на т.нар. финансови отчети с
всички включващи се в тях компоненти.
Въпроси за самоподготовка
1. Към 31.12.2005 г. салдата по сметките на "Бета" ООД са следните:
 Оборотна ведомост към 31.12.2005 г.
Сметка  Дебит 
"Основен  
"Транспортни  50 
000.00
"Сгради"  80 
000.00
"Непокрита  7 
000.00
"Амортизация на  
"Вземания по  2 
500.00
"Клиенти"  2 
000.00
"Амортизация на  
"Доставчици"  
"Каса"  1 
500.00
"Персонал"  
"Разчети с  
"Разплащателна  42 
000.00
"Печалби и  
"Продукция" (100  1 
500.00
"Материали" (600  3 
000.00
"Краткосрочен  
"Разчети с  
лица"
"Приходи за  
Иска се:
Да се състави счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2005 г. в два формата:
 Активи =  собствения капитал +  пасиви и
 Активи -  пасиви =  собствения капитал,
като се определи по наличните данни сумата по статията "Основен капитал"
2. Към 31.12.2005 г. салдата по сметките на "Бета" ООД са следните:

Оборотна ведомост към 31.12.2005 г.
Сметка Дебит Кредит
"Основен капитал" 5 000.00
"Компютри" 35 00.00
"Програмни продукти" 20000.00
"Непокрита загуба от минали години" 3000.00
"Амортизация на материални 15 000.00
дълготрайни активи"
"Вземания по записани дялови вноски" 2 000.00
"Клиенти" 7 000.00
"Амортизация на нематериални 10 000.00
дълготрайни активи"
"Доставчици" 14 000.00
"Каса" 2 000.00
"Персонал" 20 000.00
"Разчети с осигурители" 3 000.00
"Разплащателна сметка в левове" 30 000.00
Печалби и загуби от текущата година и от 15 000.00 6 000.00
стоки (1000 бр. по 15 лв.)
"Разходи за бъдещи периоди" 3 000.00
"Дългосрочен банков заем" 45 000.00
"Разчети с бюджета за данъци върху доходи 3 000.00
на физически лица"
"Незавършено производство" 4 000.00
Иска се:
Да се състави счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2005 г. в два формата:
 Активи =  собствения капитал +  пасиви и
 Активи -  пасиви =  собствения капитал.
3. Начислената амортизация се отразява:

а) в състава на активите на счетоводния баланс;
б) в състава на пасивите на счетоводния баланс;
в) не се отразява в счетоводния баланс;
г) ако имате друг отговор, дайте обяснение.
...................................................................................................................................................
.........................................................................................................................
4. Със средства от разплащателната сметка в левове е погасен ползван

краткосрочен заем. Определете вида на балансовите изменения:
а)  Активи + х =  собствения капитал + ( пасиви + у );
б)  Активи + х - у =  собствения капитал +  пасиви;
в)  Активи - х =  собствения капитал + ( пасиви - у);
г)  Активи =  собствения капитал +  пасиви (+ х - у );
д)  Активи =  собствения капитал (+ х - у )+  пасиви;
е)  Активи - ( пасиви - у ) =  собствения капитал + х.
5. Непокрита загуба от предходни периоди е погасена при разпределение на

печалба от текущ отчетен период. Определете вида на балансовите изменения:
а)  Активи + х =  собствения капитал +  пасиви + у;
б)  Активи + х - у =  собствения капитал +  пасиви;
в)  Активи - х =  собствения капитал +  пасиви - у;
г)  Активи =  собствения капитал +  пасиви (+ х - у);
д)  Активи =  собствения капитал (+ х - у )+  пасиви;
е)  Активи - ( пасиви - у ) =  собствения капитал + х.
6. Невнесеният капитал се представя в счетоводния баланс като:

а) актив;
в) пасив;
в) отрицателна сума в собствения капитал;
г) задължение към кредитори.
7. Наличието на печалба за даден отчетен период изразява:

а) наличието на пари по разплащателната сметка на предприятието;
б) наличието на печалба за даден отчетен период изразява:
в) липсата на загуба в дейността на предприятието;
г) липсата на задължения;
д) нарастване на собствения капитал на предприятието през отчетния период.
8. Счетоводната сметка се използва за:

а) текущо отчитане на състоянието, положителното и отрицателното развитие на
ресурсите на предприятието и техните източници, стопанскоправните отношения,
икономическите процеси и икономическите резултати;
б) обобщаване на данни за остатъците от материални запаси;
в) балансово равенство на вземания със задължения;
г) периодично представяне на данните за капитала на предприятието.
9. Към 31 декември сметките от група "Разходи по икономически елементи":

а) се приключват без салдо;
б) остават с крайно салдо;
в) могат да останат със салдо;
г) нито едно от посочените.
10. Сметка "Вземания от клиенти" по характер е:

а) активна;
б) пасивна;
в) активно-пасивна;
г) друга (дайте обяснение)...................................................…………………………
11. Според степента на обобщеност на информацията счетоводните сметки биват:

а) за разходите и за приходите;
б) балансови и задбалансови;
в) основни и регулиращи (корективни);
г) синтетични и аналитични.
12. Счетоводните статии биват:

а) синтетични и аналитични;
б) активни и пасивни;
в) основни и корективни;
г) прости и сложни.
13. Дебитният оборот е:

а) начално салдо за активните сметки;
б) начално салдо по пасивните сметки;
в) сума на началното салдо с измененията по сметката;
г) изменение на обект през текущия период.
14. Съгласно Закона за счетоводството материалните дълготрайни активи се
инвентаризират:
а) всеки месец;
б) най-малко веднъж годишно;
в) най-малко веднъж на две години;
г) нито едно от посочените.
Ключови термини
Двойно записване по счетоводните сметки - специфичен счетоводен способ за

адекватно изразяване на обусловеността, връзката и зависимостта в измененията на
счетоводните обекти в процеса на стопанската дейност. Това е способ за текущо отразяване
на кореспондентните взаимовръзки, породени от всяка стопанска операция.
Документиране - способ за регистриране на отделните стопански операции върху
материални носители на информация с цел последващо преобразуване на данните в
счетоводна информация.
Документооборот - съвкупност от предварително установени пътища на движение на
документите от момента на тяхното съставяне или получаване до окончателната им
обработка, предаване за използване и съхранение.
Елементи на счетоводния метод - документиране на стопански факти и операции;
инвентаризиране на активите и пасивите; оценяване и калкулиране; система на
счетоводните сметки; двойно записване на стопанските операции в системата на
счетоводните сметки; балансово обобщаване; периодично обобщаване (сводиране) на
счетоводната информация.
Инвентаризиране - периодично установяване фактическата наличност на активите и
пасивите с оглед да се провери точността на счетоводните данни и да се приведат
счетоводните показатели в съответствие с фактическото състояние на обектите.
Оценяване и калкулиране - способи за стойностното изразяване на стопанските
операции и счетоводните обекти.
Система на счетоводните сметки - субективно създаден способ за получаване на
синтетична и аналитична отчетна информация, с която се характеризират състоянието,
положителното и отрицателното развитие на ресурсите на предприятието и техните
източници, стопанскоправните отношения, икономическите процеси и икономическите
резултати.
Счетоводен баланс - способ за обобщаване в паричен измерител на показателите за
състоянието на счетоводните обекти, групирани, от една страна, по състав и форма на
въплъщение (като активи) и, от друга, по източници (като собствен капитал и пасиви) към
определена дата.
Сводиране на отчетната информация - обобщаване на множество еднородни по своя
икономически характер данни от текущото счетоводно отчитане и агрегиране на
показатели, които характеризират имущественото състояние, дейността на предприятието и
резултатите от нея за определен отчетен период.
Литература
1. Закон за счетоводството, Обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр.
91 от 25.09.2002 г., бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.
2. Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, Обн., ДВ, бр. 30 от
7 април 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.
3. Международни счетоводни стандарти (Притурка към Постановление 21 от 4 февруари 2003 г. на
Министерския съвет за утвърждаване на Международни счетоводни стандарти, приети от Борда по
международни счетоводни стандарти), Обн., ДВ, бр. 13 от 2003 г.
4. Национален сметкоплан, С., ФорКом, 2002.
5. Градев, Н., Обща теория на счетоводството, Варна, ВСУ "Черноризец Храбър", 2003.
6. Данаилов, Д., Счетоводният баланс на социалистическата стопанска организация като
информационна и контролна система, С., Отделение за следдипломна квалификация, 1974.
7. Душанов, И., Същност и принципи на счетоводството. Счетоводството като информационна и
контролна система, сп. "Български счетоводител", бр. 11, 2002.
8. Начева, Р., Счетоводство на туристическото предприятие, С., ФорКом, 2004.
9. Тотев, Т., Актуални теоретико-методологически проблеми на предмета и метода на
счетоводната отчетност, С., Отделение за следдипломна квалификация, 1979.
10. Тотев, Т., Първичните документи в системата на социалистическата счетоводна отчетност, С.,
Отделение за следдипломна квалификация, 1975.
11. Тотев, Т., Счетоводните сметки в системата на социалистическата счетоводна отчетност, С.,
Отделение за следдипломна квалификация, 1975.
12. Пергелов, К., Счетоводство и анализ на баланса, С., 1998, 2004.
13. Dyson, J., Accounting for Non-Accounting Students, Prentice Hall, Fifth Edition, 2001.
14. Meigs, R., J. Williams, S. Haka, and M. Bettner, Financial Accounting, Irwin, Tenth Edition, 2001.

Metod Na Schetovodstvoto

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Metod Na Schetovodstvoto

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Четвърта глава

След усвояване на материала в тази глава вие ще можете:

 да коментирате същността и съдържанието на метода на счетоводство;

1. СЪЩНОСТ И ЕЛЕМЕНТИ НА СЧЕТОВОДНИЯ МЕТОД

За да осъществи своите функции и задача, счетоводството се нуждае от способи, чрез

2. БАЛАНСОВО ОБОБЩАВАНЕ. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

2.1. Същност на способа балансово обобщаване

С помощта на способа балансово обобщаване създадената в резултат на текущото

Активи = собствен капитал + пасиви.

Активи - пасиви = собствен капитал.

2.2. Счетоводен баланс - същност, строеж и форма

Техническото средство за реализиране на способа балансово обобщаване е

 Активи =  собствен капитал +  пасиви и

 Активи -  пасиви =  собствен капитал.

В класическия си вид счетоводният баланс представлява таблица, чийто вид определя

При този формат задължително следва да се направи разграничението между понятията

 Активи =  собствен капитал +  пасиви.

Раздели, групи, статии Сума (хил. лв.)

Примерната схема на едностранен формат, при който сумата на активите се равнява на

Сума (хил. лв.) Сума (хил. лв.)

Не може да се счита, че двустранната балансова схема е по-прегледна. Напротив,

Ако балансът е в двустранна форма, би се получило натрупване на колони (по четири

2.3. Съдържание и структура на баланса

Структурата на баланса зависи от счетоводните обекти (реалните носители на

Раздел "Дълготрайни (дългосрочни) активи":

Група "Дълготрайни нематериални активи":

Група "Дългосрочни финансови активи":

Група "Отсрочени данъци"

Група "Търговска репутация":

Група "Разходи за бъдещи периоди":

Група "Краткосрочни вземания":

Група "Краткосрочни финансови активи":

Група "Парични средства":

Група "Разходи за бъдещи периоди"

Раздел "Условни активи"

Собствен капитал и пасиви

Раздел "Собствен капитал"

Група "Основен капитал":

Група "Финансов резултат":

Раздел "Дългосрочни пасиви"

Група "Дългосрочни задължения":

Група "Отсрочени данъци"

Група "Приходи за бъдещи периоди и финансирания"

Раздел "Краткосрочни пасиви"

Група "Краткосрочни задължения":

Група "Приходи за бъдещи периоди и финансирания"

Раздел "Условни пасиви"

Възможно е обаче на лицевата страна на баланса да се представят отделно отчетната

Баланс към 31.12.2004 г. (извлечение) хил. лв.

Активи 2004 2003

При втория начин извлечение от баланса ще включва следните показатели за

Баланс към 31.12.2004 г. (извлечение) хил. лв.

Активи 2004 2003

В посочените два примера корективните балансови статии "Амортизация" и "Коректив

Пасиви 2004 2003

Примерни балансови схеми, приложими съгласно Националните стандарти за

Счетоводен баланс на ............................ към ...........................

.............. 1. Премии от емисия

Общо за група II: 3. Целеви резерви

III. Краткосрочни I. Краткосрочни

Дата: ................... Съставител: ................... Ръководител: ...................

Счетоводен баланс (едностранен) на ............................ към ...........................

Сума (хил. лв.)