You are on page 1of 9

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

СТАРА ЗАГОРА

ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

Магистърски курс „Ветеринарна администрация“

ТЕМА: Счетоводен баланс. Същност, строеж и структура на счетоводния


баланс счетоводни сметки и двойно записване по тях

Преподавател: Проф.Н.Костадинова

Изготвил: Проверил:……………..........

Живко Иванов Петков Проф.Н.Костадинова


Фак. № 36
Счетоводен баланс. Същност, строеж и структура на счетоводния баланс
счетоводни сметки и двойно записване по тях.

Същност на счетоводния баланс


Думата „баланс” има латински произход. Съчетание на латинските думи „bis” - двойно,
“lanx” - везни, блюда, т.е. двойна везна, двойно равенство на две величини. Тя обаче не
представя напълно същността на счетоводния баланс.
В счетоводната литература от Д. Добрев има значими разработки за същността на баланса:
като съпоставяне на притежание на имущество в техния конкретен състав, с правата на тия
притежания, по техния произход; и като равенство между имуществото (актива) и общия
капитал (пасива). Според Д. Добрев в основата на баланса стои едно съпоставяне на
имуществени форми с капиталови източници.
Според съвременното разбиране за счетоводен баланс се разбира следните
характеристики:
3. Счетоводният баланс е форма за практическо прилагане на балансовия метод,
който е неговото съдържание. Счетоводният баланс с приложения в него метод е
инструментариум на периодичното счетоводно отчитане. Чрез него
счетоводството прави периодично обобщаване на настъпилите през отчетния
период стойностни изменения в активите и пасивите на предприятието.
4. Счетоводният баланс е технически инструмент на счетоводството за
представяне на двуаспектно разграничаване имуществото на предприятието -
систематизирано и квалифицирано по функции и цели.
5. Чрез счетоводния баланс счетоводството представя стойността на двуаспектно
разграничено имущество на предприятието към даден момент, т.е. в статика.
Същността на балансовия метод е стойностно представяне към определен
момент на двуаспектно разграниченото имущество на предприятието.
6. Счетоводен баланс се съставя към строго определен момент от всяко
предприятие, което е обособено в счетоводно отношение.
7. Счетоводният баланс се съставя от крайните дебитни и кредитни остатъци на
годишната окончателна оборотна ведомост, която е изготвена въз основа на
изпълненогодишно счетоводно приключване на дейността на предприятието.

Най-общо счетоводния баланс е технически инструментариум на счетоводството


за стойносттно представяне към даден момент и в определен порядък - раздели, групи и
балансови статии, на двуаспектно конкретизираното имущество на предприятието.

Строеж и съдържание на счетоводния баланс


Счетоводния баланс е таблица, чийто строеж и съдържание са нормативно
регламентирани. Съгласно Закона за Счетоводство - чл. 27, ал.1, тя има балансова и
задбалансова част; според ал. 2 на чл. 27 се съставя в двустранна и едностранна форма,
чийто съдържание за предприятията с нефинансова дейност се регламентира с т. 15.2
отНСС1 Представяне на финансови отчети. Предприятията на са органичени - според1.
15.3 от НСС1 те могат да добавят в балансовата схема присъщи на тяхната схема
балансови статии, както и да не попълват с данни онези балансови статии, които не са им
присъщи.
Счетоводството у нас възприема двустранната форма на счетоводство, която е
хоризионтален вид на неговия строеж. Лявата страна на баланса се нарича актив, а дясната
пасив. Същността на поняттията „актив” и „пасив” (действен и недействен, отразен) на
баланса, конкретизирана спряма имуществата на предприятиято, е основание за извода, че
в актива то се квалифицира по признаците „въплащение” и „функционална” роля, а в
пасива - по признаците „произход” и „целево предназначение”.
Или в актива имуществото на предприятието се представя с неговия стойностен
размер, квалифицирано според признаците „въплъщение” и „функционална роля” и
конкретизирано в раздели, групи и балансови статии.
Пасива представя имуществото на предприятието с неговите стойностен размер,
класифицирано според признаците „произход” и „целево предназначение” и
конкретизирано в радели, групи и балансови статии.
Както в актива, така и в пасива на баланса със стойностен размер се представя
едно и също нещо - имуществото на предприятието, разграничено по различни признаци.
Според МСС и НСС1 - понятието „актив”, се определя като ресурс, контролиран
от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща иканамическа
изгода. Почятието „пасив” е съществуващо задължение на предприятието, което произтича
от минали събития и чирто уреждане се очаква да доведе до изтияане на ресурси -
носители на икономичеса изгода.
Вертикално балансът се раделя в два раздела. Единият - като активът и пасивът се
разграничават в него на балансова и задбалансова част. Балансовата част е предназначена
за имуществото на предприятието, в актива по признаци „въплащение” и „функционално
роля”, а в асива по признаците „произход и „целево предназначение”. Задбалансово
активът и пасивът представят съответно вземания и задължения на предприятието. Те са:
взето имущество от други предприятия за временно ползване; имущество на
предприятието, дадено за временно ползване от други предприятия; бланки под строга
отчетност - акции, облигации, лотарийни билети и други ценни книжа, държани до
тяхното емитиране; други условни вземания и задължения на предприятието.
При вертикалния строеж на баланса за актива и пасива са обособени графите
„текуща” и „предходна година”. Това разграничаване има значение освен за четенето на
баланса, също и за съпоставимостта на счетоводния анализ на съдържащата се в него
информация.
Строежът на счетоводния баланс е форма за нагледно прилагане на неговото
съдържание - двуаспектно разграниченото имущество на предприятието според
нормативно регламентираните за него разрези в двете му части - актива и пасива. От това
до колко добре е построен балансът зависи четенето му и разбирането на информацията в
него от неговите потребители - външни и вътрешни.
Съдържанието на баланса се регламентира с т. 15.2 от НСС1. Нормативно с него
се осигурява пресечената точка на интересите на потребителите на информацията на
баланса - инвеститори, кредитори, доставчици и други, и на предприятията като нейни
създатели. Потребителите на баланса искат от информацията в него да се вижда какво е
финансовото състояние на предприятието, което пък е заинтересовано от това
информацията от типовата форма на баланса да гарантира в голяма степен тайно за
неговото икономическо и финансово състояние.
При балансовата схема за предприятията с нефинасова дейност имуществото е
представено като в актива според степента на неговата обръщаемост или ликвидност като
се започне с най-бавно ликвидните дълготрайни активи - дълготрайните материални
активи, и се завърши с най-бързо ликвидните активи - паричните средства; в пасива според
степента на неговата изискуемост, като се започва с най-бавно изискуемите пасиви -
основния капитал, и се завършва с най-бързо изискуемите пасиви - краткосрочните пасиви.
В баланса съдържанието на актива и пасива се конкретизира вертикално по размери, групи
и балансови статии, като хоризонтално на редовете им са посочени техните стойности.
Разделът е съдържателна съставка на актива и пасива от най-висок разред.
Информацията от него обхваща стойностния размер на присъщите му активи и пасиви.
Възприето е в баланса разделите да се обозначават а главните букви - А, Б, В и т.н. Б
балансовата част активите са два: А: Дълготрайни активи и Б: Краткотрайни активи.
Зависят от това това, дали имуществото на предприятията обръща стойността си
постепенно във времето или отведнъж с неговото включване в дейностите им. Балансовата
част на пасива е разделена на три части: А: Собствен капитал, Б; Дългосрочни пасиви и В:
Краткосрочни пасиви.
Групите в баланса представляват и съставки на неговите раздели и обобщен
стойностен размер на присъщите им балансови статии. В баланса те се означават с римски
цифри: І, ІІ, ІІІ и т.н.
Балансовата статия е съдържателна съставка на счетоводния баланс от най-нисък
разред. Тя е структурен елемент на балансовата група. Балансовата статия е ред в баланса
за стойностното представяне на еднородни по икономически характер видове от
имуществото на предприятието, които са конкретизирани в актива според функционалната
им роля в дейностите му, а в пасива - според целевото предназначение на източниците на
тяхното придобиване.
В счетоводството се държи много на анименованието на балансовите статии. То
трябва да е кратко и точно, но от него да се рабира икономическата същност,
функционалната роля или произхода на обекта, който е обособен в балансова статия.
Например: Машини и оборудване, Транспортни средства, Продукция, Стоки, Основен
капитал, Непокрити загуби от минали години. Признак, по който балансовите статии се
конкретизират и се характеризира счетоводната им същност, е тяхното отношение към
баланса. По този признак те са активни и пасивни. Разграничаването на балансовите
статии в такъв аспект е определящо по-нататък за счетовдните сметки, тък като и те се
конкретизират на активни и пасивни.
Активни балансови статии са структурно съсътавка на разделите в групите от
актива на баланса. Чрез тях счетоводството конкретизира имуществото на предприятието
според неговата функционална роля. Аргументите за това се съдържат в самите названия
на статиите: Машини и оборудване, Транспортни средства, Продукция, Стоки, Вземания
от други клиенти и доставчици, парично средства в брой и др.
Пасивните баласови статии са структурна съставка на разделите и и групите от
пасива на баланса. В тях се конкретизира отново имуществото на предприятието , по друг
признак - целево предназначение на източниците на неговото придобиване. В пасива на
типовата балансова схема - раздел А. Собствен капитал, група ІІІ Финансов ресултат има
обособени статии: Непокрита загуба от минали години, Неразпределена печалба от минали
години и Печалба (загуба) от текущата година. По функционална роля финансовите статии
биват: основни, корективни (регулиращи) и задбалансови.
Корективните балансови статии са инструментариум на счетоводната практика.
Целта им е чрез тях счетоводството да покаже в баланса информация за стойностните
промени през отчетния период на редица активи и пасивии и по този начин да се разширят
информационните му качества. Корективните балансови статии нямат самостоятелено
значесние и използване в счетоводството. Те се отнасят за дадени основни балансови
статии, когато като сметки се водят от счетоводството по стойност, различна от
действителната. В баланса тези статии трябва да бъдат по тяхната действителна стойност.
Счетоводството може да изпълни това по три начина:
8. В баланса да са зададени основата и нейната корективна балансова
статия.
9. Да не се съдържа корективни балансови статии.Те присъстват
коствено, а именно тяхната сума, взета от водените за тях в
счетоводството корективни сметки, се записва в обособена в актива
на баланса вертикална графа „коректив” на реда на съответната
основна балансова статия.
10. Коригирането на отчетната дейност на дадено основни балансови
статии става извън баланса - обстоятелство, поради което
корективните балансови статии отпадат от него. Счетоводството
натрупва текущо в съответни коректини сметки корекционната сума,
с която при съставянето на баланаса се намалява отчетната стойност
на основните статии до балансовата им стойност, с която влизат в
него. Този начин е счетоводна практика сега в предприятията,
регламентирана от новия Закон за счетоводство (01.01.2002г.) с
изискването за нейното съответствие на приложимите счетоводни
стандарти. Макар при този начин корективните балансови статии да
не се съдържание на баланса, те задължително се водят като
корективни счетоводни сметки.

Структура на счетоводни баланси


По повод едни или дрги обстоятелства счетоводството съставя за тях различни
видове баланси. Предназначението на всеки от тях е да задоволява към даден момент
съответни потребности - представяне финансовото състояние на предприятието,
предоставяне на балансовата информация на предприятието на банките, съдебните
институции, външните потребители на такава информация и т.н.
По различни признаци счетоводните баланси биват различни видове:
Според времето:
Начален, встъпителен е баланса когато се съставя от счетоводството преди
предприятието да е станало действащо, т.е. до неговата съдебна регистрация.
Приключителен баланс, който е съставка на годишния финансов отчет на
предприятието и се съставя в края на отчетния период. По закона по счетоводство това е
31 декември на отчетната година.
Признак за разграничаване на счетоводните баланси е дали съдържат корективни
(регулиращи) балансови статии. По този признак те са: брутен, когато в баланса са
включени корективни балансови статии, и нетен, когато няма такива. Действащото
законодателство у нас регламентира предприятията да съставят нетни баланси, т.е. без
корективни балансови статии.
В зависимост от обхващаната информация балансите са:
Единични счетоводни баланси - когато в тях се съдържа резултатна счетоводна
информация на предприятието.
Сборни, сводни баланси - съставят се от предприяте, което има структурни
подразделнеия - филиали, поделения, които водят счетоводство за дейностите си.
Консолидиран счетоводен баланс - изготвя се от предприятие майка с дъщерни
предприятия. Представя с обобщени стойност в края на отчетния период имущественото и
финиасово състояние на групата предприятия.
Инфлационен счетоводен баланс - съставя се от предприятието, когато в период
от минимум три последователни години процентът на инфлация за страната надвишава
100.
Двойно записване

Двойното записване е метод за отразяване на стопанските операции в системата на


счетоводните сметки, с които двете противоположни изменения в обектите на отчитането
се показват във взаимната им връзка с 2 счетоводни сметки с една и съща сума – по дебита
на едната и по кредита на другата.
1. При стопанските операции, които предизвикват изменения само в активите на
предприятието се увеличава стойностния размер на един или на няколко актива с/у
еквивалентно намаление на стойностния размер на един или няколко актива. Измененията
се отразяват най-малко чрез две активни счетоводни сметки, при които едната се дебитира,
а другата се кредитира.
2. При стопанските операции, които предизвикват взаимосвързани равностойни двойни
изменения в пасивите на предприятието, се увеличават стойностните размери на един или
няколко пасива с/у намаляване на стойностните размери на един или няколко пасива.
3 – При стопанските операции, с които се увеличават стойностните размери на един или
няколко актива и едновременно се увеличават и стойностните размери на един или
няколко пасива, настъпват 2 взаимосвързани и равностойни изменения, но с
противоположен характер, защото едното изменение засяга активна, а другото – пасивна
счетоводна сметка.
4 – При стопанските операции, с които едновременно се намаляват активите и пасивите, се
използва също една активна и една пасивна счетоводна сметка. Разликата е само това, че
активната счетоводна сметка се кредитира със сумата на намалението на отчитания през
деня обект, а пасивната сметка се дебитира, за да се покаже намалението на друг обект.
Кореспонденцията м/у счетоводните сметки при отстраняване на дадена стопанска
операция стои в основата на счетоводната статия, която представлява писмен израз на
двойното записване.
Счетоводната статия изразява връзките м/у счетоводните сметки при отразяване на дадена
стопанска операция. Тя има 3 задължителни елемента: посочване на сметката, която се
дебитира: на сметката, която се кредитира и стойностния размер на стопанската операция.
Всяка счетоводна статия се съставя на специална бланка, която има различно
наименование – мемориален ордер, операционна бележка или счетоводна справка. Това
действие се нарича ”контиране” и означава определяне на счетоводните сметки, които се
дибитират и кредитират.
В теорията и практиката е прието най-напред да се посочват счетоводните сметки, които се
дебитират, а след тях – тези, които се кредитират. При това кредитиране счетоводните
сметки и сумите, нанасяни по тях се записват малко по-надясно.
Пример:
Дт с/ка КАСА В ЛЕВОВЕ 2 000
Кт с/ка РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА В ЛЕВОВЕ 2 000
Изтеглени суми с нареждане – разписка № ...... и ПКО № ......
Счетоводните статии биват прости и сложни. Това зависи от броят на участващите
счетоводни сметки при отразяване на дадена стопанска операция. При простите
счетоводни статии стопанската операция се записва в дебита на една счетоводна сметка и
в кредита на друга, т.е. това са счетоводни статии, в които участват 2 сметки.
При сложните счетоводни статии участват повече от 2 счетоводни сметки.
Комбинацията м/у сметките има различен характер, но се довежда до следните 3 метода.
1 – счетоводни статии, в които се дебитира една счетоводна сметка и се кредитират
2 или повече сметки.
2 – статии, в които се дебитират 2 и повече счетоводни сметки и се кредитира само
една.
3 – статии, в които едновременно се дебитират и кредитират повече от 2 счетоводни
сметки – нямат практическо приложение.
В зависимост от начина на съставяне сметките биват редовни и регулиращи
(сторнировъчни)
Съгласно беоя на засегнатите обекти: проста; сложна; комбинирана.
Сборът от оборотите по дебита Нa всички счетоводни сметки за определен период, трябва
да бъде равен на сбора от оборотите по кредита на всички счетоводни сметки за същия
период.

You might also like