ТЕМА 4.

АКТИВИТЕ КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО

Въведение

В темата са разгледани основни понятия в счетоводството като актив,

дълготраен (нетекущ ) актив и др. Класифицирани са активите въз
основа на определени критерии. Очертана е същността на текущите
активи. Целта е студентите да се запознаят с базови постановки в
отчетността.

В общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти (НСС) се

дава определение на термина „актив“ – „ресурс, контролиран от
предприятието в резултат от минали събития, от който се очаква бъдеща
икономическа изгода.“ 1 Имуществото, представено като активи е от гл.т.
„въплъщение“ и „функционална роля“. Имуществото, което се използва
повече от един отчетен период е представено на следната схема:

Схема 1

1
НСС, Общи разпоредби, т.4.1., Интернет-ресурс: www.balans.bg
 Изт. Ikonomika.bg

Класификация на активите се извършва въз основа на определени

критерии:

 Според критерия ликвидност (възможността в най-кратък срок и

без загуби активът бъде трансформиран в паричен ресурс): изцяло ликвидни
активи – напр. парични наличности и парични еквиваленти 2 ;по-бавно
ликвидни активи – вземания, материални запаси; най-неликвидни –обикновено
това са сгради и земи, като средния срок за реализацията обикновено е
между 6-12 месеца. В Отчета за финансовото състояние (баланс) активите са
подредени – от най- бавноликвидните към най-бързо ликвидните.

 Според критерия срок на използване – активите се групират на

текущи и нетекущи. Нетекущите активи се очаква да се използват в
дейността на предприятието повече от един отчетен период (повече от една
календарна година) като машини, сгради, инвестиции в капитала на други
2
Паричните еквиваленти се определят в СС 7 „Отчети за паричните потоци“ като краткосрочни високоликвидни
вложения, лесно обратими в парични наличности и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.
предприятия, работни и продуктивни животни. Текущите активи се използват
в рамките на отчетния период – като материали, стоки, продукция, вземания
от клиенти, парични средства и др.

 Според критерия материално-веществено съдържание биват:

материални (сгради, земя, офис оборудване) и нематериални активи
(програмни продукти, патенти, лицензи и др.).

 Според критерия амортизируемост биват: нетекущи

амортизируеми активи и нетекущи неамортизируеми активи (текущите
активи не се амортизират). Чрез амортизацията се отразява изхабяването на
активите- икономически 3 от една страна и физически, и морално от друга
страна. Неамортизируеми са онези активи, на които не може да бъде
определен полезен живот или срок на амортизация. Посочени са в СС 4
Отчитане на амортизациите – земи, водоеми, пасища, гори, ливади, паметници
на културата, произведения на изкуството, тези в процес на придобиване,
активите в процес на ликвидация, неупотребяваните в дейността на
предприятието и напълно амортизираните активи.

За всеки амортизируем актив се разработва амортизационен план, който

включва информация за: амортизационна сума, амортизационна норма,
амортизационна квота, метод на амортизация, полезен живот.

Според икономическата същност и функционалната им роля, могат да

бъдат откроени следните групи активи:

Дълготрайни материални активи (ДМА) или нетекущи

материални активи (по своята икономическа същност нетекущите активи са
средства на труда) – тук се отнасят земи, сгради, машини и съоръжения,
оборудване, компютърна техника, транспортни средства, офис обзавеждане,
стопански инвентар, др. ДМА. Характерно за тях е:

3
Икономическото изхабяване е свързано с използването на актива за производството на продукция или услуга като
презумпцията е пренасяне на части стойността на работещия актив в стойността на тази продукция/услуга. Моралното
изхабяване е свързано с остаряване на модела на актива.
материално-веществената им форма, използването им повече от един
отчетен период и реализирането на икономическа изгода от тях; те
пренасят на части стойността си в стойността на произведения продукт
или услуга; използват се за производство и продажба, отдаване под наем
или административни цели.

Дълготрайни нематериални активи (ДНА)- тук се отнасят:

продукти от развойна дейност, програмни продукти, права върху
интелектуална собственост, права върху индустриална собственост и др. ДНА.
Характерно за тях е: нямат материално-веществената форма на
въплъщение 4
, използването им повече от един отчетен период и
реализирането на икономическа изгода от тях; те също се амортизират;
употребата им е значима за дейността на предприятието.

Дългосрочни финансови активи (ДФА) – тук се включват

дългосрочни инвестиции в капитала на други предприятия; инвестиционни
имоти, акции, облигации и други финансови активи обявени за продажба или
държани до падеж; ДЦК, предоставени дългосрочни заеми и др. дългосрочни
вземания. От финансовите активи се получава икономическа изгода под
формата на финансови приходи - лихви, дивиденти и др.

Репутация – положителна и отрицателна. Положителната

представлява превишението на разходите по придобиване над справедливата
стойност на разграничимите активи и пасиви, при извършване на бизнес
комбинация.5 Отрицателната –превишаването на справедливата стойност на
нетните активи над разходите по придобиването. Съгласно Счетоводния
стандарт 22 положителната репутация се амортизира като полезния живот не
трябва да надхвърля 5 г.Включва се в баланса към нематериалните активи.

Дълготрайни биологични активи – в Отчета за финансовото

4
Някои от нематериалните активи имат материален носител като програмните продукти- напр.диск, касета и др.
5
Вж. СС 22 Отчитане на Бизнес комбинации, т.2, Интернет-ресурс: www.balans.bg - обединяването на отделни
предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на
контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие.
състояние те се включват към групата на ДМА. Биологични активи са живи
животни или растения от които се очаква икономическа изгода, в случая през
повече от един отчетен период. Предприятието трябва да може да докаже
възможността си за контрол върху тях (обикновено животните се маркират и
по този начин се отразява принадлежността им към дадена ферма; при покупка
фактурата е документ за собственост, респ. оказване на контрол). Към ДБА се
включват гори, трайни насаждения – плододаващи (лозови масиви, градини от
праскови, круши и др.), трайни насаждения неплододаващи (полезащитни
пояси, храсти в градински паркове и др.), животни в основни стада – крави,
биволи и др., други ДБА – животни в циркове, зоопаркове и животни за
експериментални цели.

Разходите за бъдещи периоди по-скоро са на фаза “неоформен

актив”. Те се включват в актива на баланса, който ще е обект на разглеждане
към темата балансово обобщаване.

Материални запаси – те са краткотрайни активи, т.е. използват се в

рамките на оперативния цикъл на предприятието, един отчетен период. Към
тях се отнасят: материали – по икономическата си същност са предмети на
труда, закупени извън предприятието с цел влагане в производството; стоки –
текущи активи закупени извън патримониума на предприятието с цел
препродажба и печалба от тази реализация; продукция – текущ актив,
произведен в предприятието, като веществения актив се нарича продукция, а
невеществения - услуга; незавършено производство – това са калкулирани
разходи с цел производство на продукция. Процесът към края на отчетния
период не е завършен и поради това се отразява в баланса като незавършено
производство; млади животни- те са текущи биологични активи. Обикновено
целта на отглеждането им може да е свързана с продажба или трансформиране
в групата на работните животни; Животни за угояване- обикновено се
отглеждат за клане. В тази група обикновено се прехвърлят животни от
основни стада или от групата на младите животни; дребни продуктивни
животни – обикновено зайци, норки и др.; птици- основни стада – кокоши
ята, гъши ята, патици и др.

Вземания – обикновено в зависимост от срока на погасяване биват –

дългосрочни и краткосрочни. Краткосрочни са вземанията от клиенти, от
подотчетни лица, от персонала по повод начети, съдебни вземания, вземания
от съучастие (когато предприятието участва в капитала на други предприятия
обикновено получава дивидент), вземания от бюджета по повод данъци и
осигуровки и др.

Краткосрочни финансови активи – използват се в рамките на

отчетния период – обикновено акции, облигации с цел търгуване, ДЦК, с цел
търгуване, закупени благородни метали и скъпоценни камъни.

Парични средства – изцяло ликвидни, могат да бъдат парични

ресурси в касата на предприятието или по разплащателни сметки; паричните
ресурси се отразяват дали са в чуждестранна валута или в национална;
включват се още различни видове срочни депозити и безсрочни депозити
(спестовни сметки, набирателни, текущи, бюджетни и др.). Към паричните
средства се отнасят освен паричните наличности и паричните еквиваленти
(запис на заповед, чекове, менителници и др.).

Разходи за бъдещи периоди – отразяват се в Отчета за финансовото

състояние обикновено като краткосрочни. Те не са имущество на
предприятието, а са извършени разходи през текущия отчетен период във
връзка с бъдещи периоди. Тук се включват предплатени абонаменти,
предплатени за годината застраховки или медицински услуги.