МСФО 9 Финансови инструменти

МСФО 9 Финансови инструменти е нов стандарт, който има за цел да замени МСС 39
Финансови инструменти: признаване и оценяване. Проектът по разработването на МСФО
9 обхваща три фази:

• Първа фаза, класификация и оценка на финансовите активи и финансовите пасиви.

• Втора фаза, обезценка на финансови активи.
• Трета фаза, отчитане на хеджирането.

На 12 ноември 2009 г. СМСС издаде първоначална версия на МСФО 9 като първа

част от първата фаза на проекта за замяната на МСС 39, с което бяха въведени нови
изисквания само за класификацията и оценката на финансовите активи.
На 28 октомври 2010 г. СМСС преиздаде МСФО 9, като вече в него са включени и
нови постановки за отчитането на финансовите пасиви, и са пренесени от МСС 39
непроменени изискванията за отписване на финансовите активи и финансовите пасиви.
Основанието за заключения също е преструктурирано, а КРМСФО 9 Преоценка на
внедрени деривативи и версията на МСФО 9 от 2009 г. са отменени. С това се приключва
първата фаза от проекта по разработването на МСФО 9.
СМСС възнамерява да разшири МСФО 9, като включи нови изисквания за обезценката
на финансовите активи, отчитани по амортизирана стойност, и отчитането на хеджирането
(втора и трета фаза от проекта).
В следващото изложение ще представим основните постановки на стандарта по
отношение на отчитането на финансовите активи и финансовите пасиви.

Първоначална оценка

МСФО 9 изисква всички финансови инструменти да се оценяват първоначално по

справедлива стойност плюс или минус, по отношение на финансов актив или финансов
пасив, неотчитан по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по
сделката, които са пряко свързани с придобиването или издаването на финансовия актив
или финансовия пасив. (МСФО 9, пар. 5.1.1, същото както в МСС 39).

Първоначално признаване

1
 Финансов активи или пасив се признава първоначално в момента, когато
предприятието стане страна по договорните условия на инструмента (пар. 3.1.1.)- Като
изключение от това общо правило се разрешава стандартизираните (редовни покупки) на
финансови активи да бъдат првоначално отчитани или по дата на търгуване (сделка), или
дата на уреждане според избора на предприятието (пар. 3.1.2.) (същото както и в МСС 39).

Класификация и последваща оценка на финансови активи

МСФО 9 променя категориите за финансовите активи и пасиви. Според стандарта

всички финансови активи, които понастоящем са в обхвата на МСС 39, трябва да се
разграничат и класифицират на две категории (пар. 4.1.1):
- финансови активи, оценявани по амортизирана стойност; и
- финансови активи, оценявани по справедлива стойност.
Класифицирането трябва да се извърши в момента на първоначалното признаване на
финансовия актив въз основа на:
(а) прилагания от предриятието бизнес модел за управление на финансовите активи;
и
(б) характеристиката на договорните им парични потоци.
Категориите “финансови активи на разположение за продажба” и ’’инвестиции,
държани до падеж” от сегашния МСС 39 не са възприети в МСФО 9.
Финансовите активи, отчитани по амортизирана стойност, се обезценяват по реда на
МСС 39 (тъй като на този етап МСФО 9 не съдържа постановки за обезценките на
финансовите активи и препраща към МСС 39). Оценяваните по справедлива стойност не се
обезценяват (МСФО 9, пар. 5.2.2).

Финансови активи, оценявани по амортизирана стойност

Придобит дългов инструмент, който отговаря на следните две условия, може да бъде
оценяван по амортизирана стойност (пар. 4.1.2):
• Бизнес модел. Целта на бизнес модела на предприятието е да държи финансовия
актив, за да се съберат договорните парични потоци (а не инструментът да бъде продаден
преди неговия договорен падеж, за да се реализират промените в справедливата му
стойност).
• Характер на паричните потоци. Договорните условия на финансовия актив
пораждат на определени дати парични потоци, които са единствено плащания на главница
и лихва върху непогасената главница.
Всички други дългови инструменти трябва да се оценяват по справедлива стойност в
печалбата или загубата (пар. 4.1.4).

Право на избор за отчитане по справедлива стойност в

печалбата или загубата

МСФО 9 дава възможност даден финансов актив да бъде определен за отчитане по

справедлива стойност в печалбата или загубата, ако това определяне елиминира или
значително намалява несъответствие от оценяване или признаване (наричано понякога
“счетоводно несъответствие”), което в противен случай би възникнало от оценяване на
активи или пасиви или признаване на печалбите или загубите от тях на различни бази
(пар.4.1.5). Тази възможност се отнася и за финансови активи, дори те да отговарят на
двете условия за отчитане по амортизирана стойност.

Право на избор за отчитане по справедлива стойност в друг всеобхватен доход

за инвестиции в капиталови инструменти

Ако придобит капиталов инструмент (акции) не се държи за търгуване, при

първоначалното признаване предприятието може да направи неотменим избор да го
оценява по справедлива стойност, но с отчитане на измененията в справедливата стойност в
друг всеобхватен доход (пар. 5.7.5). Само приходът от дивиденти се признава в печалбата
или загубата за периода, когато се установи правото на получаване на дивидентите
(пар.5.7.6).

Инвестиции в капиталови инструменти

Всички придобити капиталови инструменти в обхвата на МСФО 9 трябва да се

оценяват и посочват по справедлива стойност в отчета за финансовото състояние, като
измененията в справедливата стойност се признават в печалбата или загубата за периода, с
изключение на тези капиталови инструменти, по отношение на които предприятието е
избрало да отчита промените в справедливата стойност в друг всеобхватен доход (пар.
5.7.5).
В МСФО 9 не е възприето, както в МСС 39, изключението капиталови инструменти
без ценова котировка на активен пазар и чиято справедлива стойност не може да бъде

3
определена, да се отчитат по цена на придобиване. И такива инструменти трябва да се
оценяват по справедлива стойност. Но МСФО 9 предоставя насоки, за да се прецени в кои
случаи цената на придобиване може да бъде най-добрата оценка на справедливата стойност
или може да не представлява справедливата стойност.

Отписване на финансови активи

Като цяло в МСФО 9 е пренесен моделът на отписване на финансовите активи от МСС

39. Запазен е и подходът на продължаващото участие.
Предприятието трябва да определи дали даден финансов актив, разглеждан за
отписване, е (пар. 3.2.2):
• Актив в своята цялост, или
• Конкретно определени парични потоци от даден актив (или група от подобни
финансови активи), или
• Напълно пропорционален дял от паричните потоци на даден финансов актив (или
група от подобни финансови активи), или
• Напълно пропорционален дял от конкретно разграничими парични потоци от даден
финансов актив (или група от подобни финансови активи).
След като разглежданият за отписване финансов актив е определен, се прави преценка
за това дали активът е прехвърлен, и ако е прехвърлен, дали прехвърлянето на този актив
впоследствие отговаря на условието за отписване.
Даден актив е прехвърлен, ако предприятието е прехвърлило договорните права за
получаване на паричните потоци, или предприятието е запазило договорните права за
получаване на паричните потоци от актива, но е поело договорно задължение да прехвърли
тези парични потоци по споразумение, което отговаря на следните три условия (пар.3.2.4-
3.2.5):
• предприятието няма задължение да плаща суми на крайния получател, освен ако не
събира еквивалентни суми по първоначалния актив;
• на предприятието се забранява да продава или залага първоначалния актив (освен
като гаранция на крайния получател);
• предприятието няма задължение да върне тези парични потоци без съществено
отлагане.
След като предприятието е определило, че активът е прехвърлен, като следваща стъпка
определя дали то е прехвърлило или не е прехвърлило в значителна степен всички рискове
и изгоди от собствеността върху актива. Ако са прехвърлени в значителна степен всички
4
рискове и изгоди, активът се отписва. Ако са запазени в значителна степен всички рискове
и изгоди, активът не се отписва, а продължава да се отчита (пар. 3.2.6).
Ако предприятието не е нито запазило, нито прехвърлило в значителна степен
всички рискове и изгоди от актива, предприятието трябва да определи дали то е
прехвърлило контрола върху актива или не. Ако предприятието не контролира актива,
активът се отписва. Но ако предприятието е запазило контрол върху актива, то продължава
да признава актива до степента на продължаващото му участие в актива (пар. 3.2.9).

Прекласификация на финансови активи

Предприятието може да извършва прекласифицирания на финансови активи между

двете категории - отчитаните по справедлива стойност в печалбата или загубата и
отчитаните по амортизирана стойност, само ако целта на бизнес модела на предприятието
по отношение на управлението на неговите финансови активи се промени, в резултат на
което възприетият предишен модел вече не се прилага (пар. 4.4.1).
Ако прекласификацията е подходяща, тя трябва да се прилага вбъдеще от датата на
прекласификацията. Предприятието не преизчислява вече признати печалби, загуби или
лихва.
МСФО 9 не допуска прекласификация, ако:
• за финансовия актив е било използвано правото на избор за отчитане по
справедлива стойност в друг всеобхватен доход; или
• използвано е правото на избор за отчитане по справедлива стойност в печалбата или
загубата във всеки случай по отношение на финансови активи или финансов пасив.

Последваща оценка на финансови пасиви

МСФО 9 не променя основния модел на отчитане на финансовите пасиви, възприет в

МСС 39. И според МСФО 9 финансовите пасиви се класифицират на две категории: (а)
финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, и (б)
финансови пасиви, отчитани по амортизирана стойност.
Финансовите пасиви, държани за търгуване, се оценяват по справедлива стойност в
печалбата или загубата, а всички останали финансови пасиви се оценяват по амортизирана
стойност, освен ако се прилага правото на избор за отчитане по справедлива стойност (пар.
4.2.1).

5
 Право на избор за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата

МСФО 9 предоставя възможност и за финансовите пасиви предприятието да определи

да бъдат отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако се спази поне
едно от следните условия (пар. 4.2.2):
• Това определяне елиминира или значително намалява несъответствие от оценяване
или признаване (наричано понякога “счетоводно несъответствие”), което в противен случай
възниква от оценяването на активи или пасиви или от признаването на печалби или загуби
от тях на различни бази, или
• Пасивът е част от група финансови пасиви или финансови активи, или финансови
активи и финансови активи, които се управляват и тяхната резултатност се оценява на база
справедлива стойност в съответствие с документирано управление на риска или
инвестиционна стратегия, и информацията за групата се предоставя за вътрешни цели на
тази база на ключовия ръководен персонал на предприятието.
Финансов пасив, който не отговаря на никое от тези условия, може пак да бъде
определен за отчитане по справедлива стойност в печалбата или загубата, ако съдържа един
или повече внедрени деривативи, които биха изисквали отделяне (пар.4.3.5).
Това определяне се прави само при първоначалното признаване и впоследствие не се
преразглежда (пар. 5.7.7-5.7.8).
Според МСС 39 измененията в справедливата стойност на финансовите пасиви,
отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, да бъдат изцяло отчитани в
печалбата или загубата. Новост в МСФО 9 е, че стандартът изисква печалбите и загубите
от финансовите пасиви, определени за отчитане по справедлива стойност в печалбата или
загубата, да бъдат разграничени на два компонента:
сума на промяната в справедливата стойност, която се дължи на изменението
в кредитния риск на пасива, която трябва да се отчете в другия всеобхватен доход; и
останалата част от промяната в справедливата стойност на пасива, която
трябва да се отчете в печалбата или загубата.
Като изключение от това правило съгласно новите насоки за отчитане в пар. Б.5.7.5
се позволява цялата сума на изменението в справедливата стойност да се отчита в
печалбата или загубата само ако признаването на промените в кредитния риск на пасива в
другия всеобхватен доход ще създаде или увеличи счетоводно несъответствие в печалбата
или загубата. Затова предприятието трябва да прецени дали се очаква ефектът от
промените в кредитния риск на пасива да се компенсират в печалбата или загубата чрез

6
промяната в справедливата сотйност на друг финансов инструмент, оценяван по
справедлива стойност в печалбата или загубата. Това очакване трябва да се базира на
икономическата връзка между характеристиката на пасива и другия финансов инструмент.
Ако възникне несъответствие, цялата сума на изменението в справедливата стойност се
отчита в печалбата или загубата, включително и изменението в справедливата стойност,
породена от промените в кредитния риск на пасива.
Важна особеност е, че сумите, отчетени в друг всеобхватен доход, не трябва
впоследствие да се прехвърлят към печалбата или загубата.
Постановката за отчитането на измененията в справедливата стойност на
финансовите пасиви, породени от промяната в кредитния риск на пасива, в друг
всеобхватен доход е важна и е справедливо решение на един проблем, който при
досегашния начин на отчитане водеше до противоречие („счетоводен парадокс”).
Нормално е при влошаване на кредитната благонадеждност на заемателя кредиторът да
обезценява своето вземане и да отчита загуба в текущата печалба или загуба. Но по
отношение на кредитополучателя в такъв случай е точно обратното. Ако той прилага
отчитане на задължението си по справедлива стойност, трябва да признава печалби при
спад в стойността на кредита, породен от влошено кредитно качество, тъй като е по-
вероятно той да има проблеми с погасяването на задължението си. Такъв начин на
оценяване обаче води до недостоверно представяне и заблуждаване на потребителите на
информация във финансовите отчети, тъй като не е нормално предприятието да увеличава
печалбите си, когато се влошава неговото собствено кредитно качество.

Отписване на финансов пасив

Даден финансов пасив се отписва, единствено когато той е прекратен, тоест когато
пасивът според договора е погасен, анулиран (отменен) или срокът му е изтекъл (пар.
3.3.1). При размяна между съществуващ заемополучател и заемодател на дългови
инструменти със съшествено различни условия, или при извършено съществено
модифициране на условията на съществуващ финансов пасив, сделката се отчита като
прекратяване на първоначалния финансов пасив и признаване на нов финансов пасив.
Резултатът от прекратяването на първоначалния финансов пасив се признава в печалбата
или загубата (пар. 3.3.2 - 3.3.3).

Деривативи

7
 Всички деривативи, включително тези, свързани с некотирани капиталови
инвестиции, се оценяват по справедлива стойност. Промените в справедливата стойност се
отчитат в печалбата или загубата, освен ако предприятието е избрало да третира
дериватива като хеджиращ инструмент, в който случай се прилагат изискванията на МСС
39 (тъй като на този етап МСФО 9 все още не съдържа постановки за хеджирането).

Внедрени деривативи

Внедреният дериватив е компонент на хибриден (сложен) договор, който също

включва и недеривативен основен договор, и който има такъв ефект, че някои от паричните
потоци на сложния инструмент се променят по подобен начин, както на самостоятелен
дериватив. Дериватив, който е прикрепен към финансов инструмент, но според договора
може да бъде прехвърлен независимо от този инструмент или има различен контрагент, не е
внедрен дериватив, а отделен финансов инструмент (пар. 4.3.1).
Постановките за разделянето и отделното отчитане на внедрени деривативи от МСС
39 са включени и в МСФО 9, но се отнасят само за основни договори, които не са активи в
обхвата на стандарта. Следователно внедрените деривативи, които според МСС 39 трябва
да се отчетат отделно като финансови активи, държани за търгуване, тъй като не са тясно
свързани с основния договор, вече няма да се отделят. Вместо това договорните парични
потоци на финансовия актив се оценяват в своята цялост и активът като цяло се отчита по
справедлива стойност в печалбата или загубата, ако някои от неговите парични потоци не
представляват плащане на главница и лихва.
Постановките за отделното отчитане на внедрените деривативи от МСС 39
продължават да се прилагат и според МСФО 9 само по отношение на финансови пасиви и
основни договори, които не са в обхвата на стандарта (за лизингови договори,
застрахователни договори, договори за покупка или продажба на нефинансови обекти) (пар.
4.3.2 и 4.3.3).

Оповестяване

МСФО 9 променя някои от изискванията за оповестяване на МСФО 7 Финансови

инструменти: оповестяване, като са включени допълнителни оповестявания за инвестиции
в капиталови инструменти, определени за отчитане по справедлива стойност в друг
всеобхватен доход.

Дата на влизане в сила и преходни разпоредби

8
 МСФО 9 задължително трябва да се прилага от 1 януари 2015 г., като по-ранното
прилагане се разрешава. Първоначално той трябваше да се прилага задължително от 1
януари 2013 г., но с изменение на МСФО 9 от 16 декември 2011 г. с название
„Задължителна дата на влизане в сила и преходни разпоредби за оповестяване (изменение
на МСФО 9 и МСФО 7)” СМСС прие да отсрочи началната дата с две години. С
изменението се видоизменя освобождаването от преизчисляване на сравнителната
информация и свързаните оповестявания в МСФО 7 Финансови инструменти:
оповестяване.
Като цяло МСФО 9 се прилага с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна
политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки, но съдържа няколко
изключения от това правило, най-вече по отношение на началната дата на прилагане на
стандарта от предприятието.
С изменението на МСФО 9, с което се отсрочва началната задължителна дата на
прилагането на стандарта, се разрешава или изисква, вместо да преизчисляват
сравнителната информация, предприятията да предоставят видоизменени оповестявания
при преминаването от МСС 39 към МСФО 9 на базата на датата на преминаване и ако
предприятието избере да преизчисли информацията за предходните периоди. Предприятие,
което прилага МСФО за отчетни периоди:
• започващи преди 1 януари 2012 г., не е задължено да преизчислява предходните
периоди или да предоставя видоизменени (модифицирани) оповестявания;
• започващи от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г., може да избере или да
преизчисли информацията за предходните периоди, или да предостави видоизменени
оповестявания;
• започващи на 1 януари 2013 г. или след тази дата, не се изисква да преизчисляват
предходните периоди, но се изисква да предоставят видоизменени оповестявания.
Много от изискваната информация във видоизменените оповестявания са в
съответствие със съществуващите оповестявания съгласно МСС 8 Счетоводна политика,
промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки и МСФО 7 Финаносви
инстрмунети: оповестяване. Но с изменението се изисква също и оповестяване на
прекласификации според МСФО 7 (съгласно МСФО 9 (версия 2009)) при преминаването
от МСС 39 към МСФО 9, независимо от това дали те биха се изисквали обичайно поради
промяна в бизнес модела на предприятието. Оповестяванията за прекласификации и други
изисквани оповестявания при първоначалното прилагане на МСФО 9 се очаква да позволят
равнявания между категориите за оценяване в съответствие с МСС 39 и тези според МСФО

9
9, както и между отделните статии във финансовите отчети или групи финансови
инструменти.
СМСС отсрочи началната дата на задължително прилагане на МСФО 9 поради
забавянето в очаквания момент на приключване на останалите фази на проекта за
финансовите инструменти. Обмисля се и датата на влизане в сила на стандарта за
застрахователните договори, който понасотящем се разработва. На заседанието си през
ноември 2011 г. СМСС реши временно да разгледа отново МСФО 9, за да насочи внимание
към някои въпроси на прилагането му и да обмисли взаимодействието между МСФО 9 и
взетите на този етап решения по проекта за застрахователните договори. СМСС ще вземе
предвид и модела на американския ССФО (FASB) за класификацията и оценката на
финансовите инструменти.

10