Глава първа

КОНТРОЛЪТ КАТО ФУНКЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО

След усвояването на материала от тази глава,

Вие ще знаете:
 Какви са същността и предназначението на контрола
като функция на управлението;
 Какво представляват структурата и съдържанието
на контролната функция;
 Какви са същността, структурата и концептуалните подходи
към системите за управленски контрол.

1.1. Въведение

Подходите към изграждането и функционирането на системите за

управленски контрол в организациите представляват проявление на
представите за същността и предназначението на контрола като
функция на управлението. В този смисъл общото разбиране за конт-
рола като функция на управлението представлява необходима осно-
ва на познанията за системите за управленски контрол. Това разби-
ране има своите исторически и концептуални особености, които по
различен начин намират израз в управленската практика. Същевре-
менно самите системи за управленски контрол имат своя необходима
вътрешна структура и логика на развитие, представляват относител-
но самостоятелен предмет на изучаване и управление.

1.2. Същност и предназначение на контрола

като функция на управлението

Може да се твърди, че в управлението се решават два основни ти-

па проблеми. От една страна, това са проблеми относно задаването
на функционалните зависимости между параметрите на управля-

7
ваната организация. При решаването на тези проблеми съдържание-
то на управляващите сигнали към хората от организацията остава
зад скоби, не се третира въпросът за начина, по който ще им бъде
въздействано за поддържането или промяната на значенията на па-
раметрите. От друга страна, това са проблеми относно съдържание-
то на управляващото въздействие, за начина, по който управлява-
ната организация като съвкупност от хора ще бъде накарана да из-
пълни зададените функционални зависимости1. Необходимостта от
подобен тип решения произтича от това, че "личността в организаци-
ята запазва определена автономия по отношение на функцията. Тази
автономия несъмнено служи като средство за противодействие на
индивида срещу прекомерния конформизъм, който му налага органи-
зацията"2.
От гледна точка на първия тип проблеми, когато управленските
решения се третират единствено на фона на функционалните зави-
симости между параметрите на функциониране на организацията, за
управление можем да говорим тогава "когато на една векторна функ-
ция U u1 u n  могат да бъдат зададени от един източник, който се
нарича управляваща подсистема, различни значения (някаква съв-
купност от ограничения по отношение на тези алтернативни числови
значения определя полето на свободните решения); актът на управ-
лението се състои в задаване на една от многото възможни системи
от значения на векторната функция U u1 u n  ; управлението в посо-
чения смисъл определя една единствена система от значения на
вектора на фазовите променливи X ; следователно свободата, що се
отнася до значенията на U и еднозначната определеност, що се от-
нася до вектора X са корелативни понятия"3 (фигура 1).
Под функции на управлението обикновено се разбират различни
видове управленска дейност, които са възникнали при разделението
и специализацията на труда в сферата на управлението. Развитието
на управленската теория и практика води до появата на множество

1 По този въпрос вж. по-подробно Матеев, Е., "Структура и управление на ико-

номическата система", С., 1987, с. 144-150.
2 Пригожин, А., "Социология организации", 1980, с. 116.
3 Матеев, Е., пак там, с. 144.