Предявяване на вземания - видове вземания, срокове, съдържание,

последици, служебно вписване, видове списъци, обявяване,

възражения, установителен иск по чл. 694 ТЗ

Правна уредба:
Търговски закон (ТЗ) - чл. 685 - чл. 695

I. Общи бележки

Законодателят е извел като едно от съществените правомощия на синдика в производството по

несъстоятелност, издирването и уточняването на кредиторите на длъжника, с цел бъдещото им
удовлетворяването, при осребряване на имуществото на търговеца (чл. 658 от ТЗ).
Процедурата по установяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, след съответната
преценка от страна на синдика на представените доказателства е подробно уредена в Част четвърта от
Търговския закон, Глава четиридесет и трета, озаглавена "Предявяване на вземания".
В настоящата тема ще бъдат подробно разгледани различните видове вземания; сроковете за
предявяване; списъците, които синдикът е задължен да изготви, както и възможността за възразяване срещу
тях и възможността за предявяване на искове.
Независимо от кратките срокове, определени от законодателя, процесът по уточняването на
кредиторите е задължителен етап в производството по несъстоятелност, имащ определящо значение за
сформиране състава на събранието на кредиторите, а оттам и за определяне на реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника.

II. Предявяване на вземания

1. Видове вземания

Видовете вземания в производство по несъстоятелност могат да се квалифицират с оглед времето на

възникването им и според това дали предявяването на вземането е процесуална предпоставка за включването
им в изготвяните от синдика списъци.
Според първия критерий, те се разделят на вземания, възникнали до датата на откриване на
производство по несъстоятелност и такива, които са възникнали след тази дата.
Според втория от посочените критерии, вземанията биват предявени вземания и служебно вписани от
синдика вземания.

2. Срокове за предявяване

Сроковете за предявяване на вземанията от страна на кредиторите започва да тече от вписването в

търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност (чл. 685 от ТЗ).
Препоръчително е при наличие на просрочени задължения от търговец, да се следи статуса му в
търговския регистър при Агенцията по вписванията, тъй като непредявяване на вземанията в
законоустановените срокове води след себе си неблагоприятни последици за кредитора.
Качеството "кредитор" притежават само лица, които са титуляри на вземания спрямо длъжника, а не
на потестативни, вещни и др. права.
Според действащата разпоредба на чл. 685 от ТЗ, срокът за деклариране на вземания към длъжник, с
открито производство по несъстоятелност е определен на един месец, като предявяването следва да се
извърши писмено пред съда по несъстоятелността (виж примерен образец на предяваване на вземане ).
Съгласно чл. 40, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност,
след откриване на производството по несъстоятелност синдикът трябва да уведоми чуждите кредитори, чието
име/наименование и адрес са му известни, за да могат да упражнят правата си.
Установена практика е, копие от предявяванията да се изпращат и на синдика, с оглед на
задължението му за изготвяне на списъците по чл. 686 от ТЗ. Естествено, кредиторът следва да аргументира
претенциите си, като законодателят е предвидил, че трябва да се посочва основанието и размера на вземането,
привилегиите и обезпеченията, както и съдебен адрес. При периодични вземания трябва да се конкретизира и
всяко отделно вземане по периоди. Не е необходимо вземанията да са изискуеми. Към молбата си, която по
своята същност е едностранно писмено волеизявление за приемане на вземане, се прилагат и се представят
писмени доказателства, подкрепящи претендираните вземания на кредитора (чл. 685, ал. 2 от ТЗ). Трябва да се
има предвид, че ако производството по несъстоятелност е било образувано по молба на кредитор и същият е
описал в нея вземането си към длъжника, това не представлява предявяване на вземане. Би могло обаче в
молбата по чл. 625 от ТЗ да се включи изрично искане, в случай, че съдът открие производство по
несъстоятелност да приеме описаното в молбата вземане.
Следва да се посочи, че не се приема за предявено вземане, волеизявление, което е направено пред
синдика, а не пред нарочния орган по чл. 685 от ТЗ - съда по несъстоятелността, както и ако с молбата се
претендира не приемане на вземане, а съответното осъждане на длъжника. Аргумент за последното е чл. 637,
ал. 5 от ТЗ, където се посочва, че след откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела
срещу длъжника. Естествено, може да се открие и практика на съдилища, които приемат подобни молби за
образуване на исково производство, като предявявания.
Ако молбата, подадена от кредитор не отговаря на изискванията на чл. 685, ал. 2 от ТЗ, съществуват
две хипотези, с оглед практиката, за действие от страна на съда - първата е за оставяне без движение и даване
на срок за отстраняване на неточностите (съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК ); или втората, преобладаваща като
практика, е с оглед постигането на бързина - вземанията да се приемат и да се предоставят на синдика за
преценка на основателността им.
Важно условие при изчисляване размера на претендираните суми от страна на кредитор, е
посочването на лихвите, вкл. вида им (мораторни, възнаградителни), дължими до датата на откриване на
производството по несъстоятелност, както и такива възникнали след тази дата. Това се налага, с оглед на
попадането на различни редове на въпросните вземания, съгласно чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Лихвите, натрупани до
датата на откриване на производството по несъстоятелност се включват към общия размер на вземането и
следва да се удовлетворят по реда на т. 8 на чл. 722 (необезпечените вземания), докато лихвите, дължими след
тази дата се отнасят към т. 9, съгласно чл. 616, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Нерядко лихвите се изчисляват и претендират до датата на депозирането на молбата, което е
основание за синдика да откаже включването им в списъка, поради неточност или дори и да бъдат включени
директно в реда по т. 8 на чл. 722, същото би било основание за подаване на възражения от страна на други
кредитори и от длъжника.
Законодателят е допуснал, предявяването да се извърши и след изтичането на едномесечния срок по
чл. 685 от ТЗ, като е предоставил допълнителен двумесечен срок, който започва да тече след изтичането на
първия (чл. 688 от ТЗ). При неспазване на едномесечния срок по чл. 685 от ТЗ, лицата предявили своите
вземания в допълнителния срок по чл. 688 от ТЗ следва да се съобразят с изискванията на чл. 688, ал. 2 от ТЗ:
• т. 1 - кредиторът не може да оспорва прието вече вземане;
• т. 2 - кредиторът не може да оспорва извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка,
ако е извършено разпределение на осребреното имущество;
• т. 3 - допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка.
Практиката показва, че възможността за извършване на осребряване на имущество и съответно на
разпределение на осребреното имущество до изтичането на общия 3-месечен срок за предявяване на вземания
е минимална, поради което санкцията по втората точка е рядко приложима.
Що се отнася до негативните последици от непредявяване на вземане в 3-месечния срок, в чл. 688,
ал. 1, изр. последно от ТЗ е посочено, че след изтичането на срока вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват. Непредявените в производството
по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват (чл. 739 от ТЗ).
Съгласно практиката погасяващото действие за вземанията, които не са предявени в производството
по несъстоятелност, постановено в чл. 739, ал. 1 от ТЗ, е приложимо само в случаите, когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 735, ал. 1 от ТЗ, т. е. когато откритото производство по
несъстоятелност е преминало през всички фази, предвидени в закона и в резултат на това, се е стигнало до
изплащане на задълженията или е изчерпана масата на несъстоятелността. Когато производството по
несъстоятелност е приключило с оздравителен план, по реда на чл. 707, ал. 1 от ТЗ, няма пречка да се предяви
по исков ред вземане, което е възникнало в хода на производството по несъстоятелност (Решение от 9.07.2002
г. на ВтАС по в. гр. д. № 334/2002 г. ).
Същевременно, когато кредиторът не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност
и същото е прекратено след подписване на споразумения по реда на чл. 740, ал. 2 от ТЗ с кредиторите с приети
вземания, за него се прилагат императивните правила на чл. 739 от ТЗ (виж Решение от 12.11.2007 г. на ВКС
по т. д. № 399/2007 г., I о., ТК ).
С оглед на посоченото, че непредявяването на вземането в производството по несъстоятелност в
законоустановените срокове води до погасяване на същото, то следва, че води и до липсата на възможност за
възобновяване на производството, спряно на основание чл. 637 от ТЗ (виж Определение от 10.10.2005 г. на
БАС по гр. д. № 54/2004 г., ТО ).
Изрично е посочено, че по реда на чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ се претендират единствено
вземания, възникнали преди датата на откриване на производство по несъстоятелност.
Законодателят е посочил, че вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване
на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на глава
Четиридесет и трета (чл. 688, ал. 3 от ТЗ), но за тези вземания синдикът съставя допълнителен списък, като те
следва да се отнесат към реда по т. 7 на чл. 722 от ТЗ (вземания, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване
дейността на длъжника).
С оглед на горепосоченото, при хипотезата за претендиране на вземания за наем, дължими преди и
след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в молбата, с която се заявяват претенциите,
следва да се извърши разделение, поради попадането на вземанията в различни редове по чл. 722 от ТЗ.
Ако вземането е възникнало на самата дата, на която се открива производството по несъстоятелност,
се приема, с оглед установената практика, че същото е възникнало след тази дата и съответно, при неплащане
попада в реда по т. 7 на чл. 722 от ТЗ.
Разноските, които кредиторите са направили трябва да се претендират изрично, наред с предявените
вземания. Кредиторите трябва да направят списък, в който да посочат вида и размера на отделните разноски
(каква сума е платена за адвокат, за нотариални заверки и т. н.). Следва да се отбележи обаче, че тук не става
въпрос за предплатените суми от кредитор, в хипотезата на чл. 629б и чл. 632 от ТЗ, тъй като съгласно чл.
632а, същите се възстановяват на съответното лице, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно
и съответно предявяване не е необходимо.

3. Давност

С предявяване на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Съгласно чл.

685а, изр. второ от ТЗ, давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Законодателят
е разгледал хипотезата, при която предявеното вземане не бъде прието в производство по несъстоятелност - в
този случай, при предявяване на установителен иск по чл. 694, давността за него се прекъсва. Ако искът не
бъде уважен, както и ако предявеното вземане не бъде прието и в срока по чл. 694 кредиторът не предяви
установителен иск, давността не се смята прекъсната.
При извънсъдебно споразумение по чл. 740, ал. 2 от ТЗ и съответно прекратяване на производството,
се прилагат правилата на чл. 707б от ТЗ. В случай, че бъде поискано възобновяване на производството по
несъстоятелност, давност не тече за приетите вземания, докато трае производството по възобновяване.

III. Видове списъци, изготвяни от синдика

Правомощията на синдика в тази фаза от несъстоятелността се свеждат основно до:

- съставяне на списъците на приетите и неприетите предявени вземания, както и на служебните
такива;
- изготвяне на становища по възражения на длъжника или на кредитори срещу съставените списъци;
- участие в съдебни заседания по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, при разглеждане от съда по несъстоятелността
на постъпилите възражения срещу списъците.
По своята същност изготвянето на списъците отразява решенията на синдика за приемане или
неприемане на предявените от кредиторите вземания.
В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл. 685, ал. 1, синдикът следва да състави изрично
посочени в ТЗ списъци (виж примерен образец на списък ):
• Списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора,
размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяване;
• Списък на предявените и неприети вземания;
• Списък на вземанията по чл. 687 от ТЗ.
Вземанията по чл. 687 от ТЗ са определени като служебно вписани вземания и те следва да се
впишат по инициатива на синдика, без да е необходимо надлежно предявяване. Това са вземанията на
работници или служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, както и публични вземания,
установени с влязъл в сила акт.
Естествено честа практика е, тези вземания също да се предявяват, но задължение на синдика е да
се снабди с нужната информация за съществуването им (дали от молби на кредиторите или от документацията,
налична при длъжника. Още повече, че съгласно чл. 640, ал. 2 от ТЗ, длъжникът следва да предоставя на
синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването,
както и всички свързани с това документи. При неизпълнение съдът налага на виновното лице глоба от 1000 до
5000 лв.).
Заедно с изготвените списъци на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на
съда, следва да се представят и приложения, посочени в чл. 686, т. 3 от ТЗ, а именно - годишен финансов отчет
за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност (съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството, съставни части на финансовия отчет са:
счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и
приложение).
Изискването на счетоводните отчети, което законодателят е посочил в чл. 686, т. 3 от ТЗ е с цел
установяването на размера на предявените и приети вземания и осъществяване на проверка на отразяването
им в баланса на дружеството.
Срокът, посочен в чл. 686 от ТЗ би могъл да се спази и следва да е ориентиран, при едно
производство, в което временният синдик продължава да осъществява правомощията си и като постоянен. В
случай, че събранието на кредиторите, избере и съдът назначи нов синдик, разпоредбата на чл. 686 ал. 1 от ТЗ,
по отношение спазването на срока е трудно приложима. Още повече, че защитата на интересите на
кредиторите изисква подробен преглед на техните претенции.
С оглед на посоченото, съществува възможност за удължаване на срока за представяне на списъците
по реда на чл. 63, ал. 1 от ГПК, като синдикът следва да аргументира молбата си с обема на работа, както и че
е в интерес на кредиторите, с оглед детайлното изследване на предявените вземания и недопускането на
неточности. Все пак изготвянето на списъците не е отразяването на предявените вземания в таблици, а процес
на проверка и преценка на доказателства. Естествено, за да се вземе в предвид, молбата следва да е подадена
преди изтичането на срока по чл. 686, ал. 1 от ТЗ. Нееднократни в практиката са случаите, когато при забавяне
на провеждането на първо събрание на кредиторите, временният синдик не изготвя списъците на кредиторите
по чл. 686, за да се даде възможност, същите да отразяват мнението на постоянния синдик.
Наред със списъците по чл. 686 от ТЗ, синдикът следва да изготвя и допълнителни списъци на
предявените вземания в срока по чл. 688 от ТЗ. Честа практика е, синдикът да изчаква изтичането на
двумесечния срок, след което да представя един допълнителен списък.
 Допълнителен е и списъкът на вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ - неплатени на падежа и възникнали
след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, като
неговото изготвяне не е обвързано със срок. Все пак те трябва да се съставят, така че кредиторите да не бъдат
лишени от участие в събранието на кредиторите и в разпределението на осребреното имущество на длъжника.
При изготвянето на списъците, синдикът следва да прилага правилата на чл. 617, ал. 2 от ТЗ -
непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
По отношение на вземанията във валута, следва да се прилага разпоредбата на § 2 от
Допълнителните разпоредби на ТЗ - вземанията в чужда валута се превръщат в български левове по курса на
Българската народна банка към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
При предявяване на публично вземане, което е установено с влязъл в сила акт, същото следва да се
включи в списъка на приетите вземания, така, както е предявено - чл. 164 от ДОПК. Това вземане не може да
бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в
списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон.

IV. Оспорване на списъците, изготвени от синдика. Възражения

Синдикът следва да представи за обявяване в търговския регистър списъците и финансовите отчети

незабавно след съставянето им и да ги остави на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията
на съда (чл. 689 от ТЗ).
В срок от 7 дни от обявяването в търговския регистър (не от вписването), всеки кредитор или
длъжникът, може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу приетото или
неприетото от него вземане. Кредиторът може да възрази както срещу неприето свое вземане, така и срещу
прието вземане на друг кредитор. Съдът не следи служебно дали дадено вземане е основателно. Може да се
оспори както основанието на вземането, така и неговия размер или обезпечението му. Спорен е въпросът в
съдебната практика дали е допустимо възражение срещу това в кой ред за удовлетворяване е поставено дадено
вземане.
Следва да се отбележи, че наред с публично вземане, което е установено с влязъл в сила акт, не
може да бъде оспорено и вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът
(чл. 691 от ТЗ).
При постъпило възражение, в тридневен срок от получаването му, синдикът е длъжен да представи
пред съда становище. Независимо от датата на получаването на възражението, становището на синдика не
може да се представи по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на
възраженията.
Утвърдената практика в производствата по несъстоятелност е да не се допуска възможността за
представяне на допълнителни доказателства в съдебно заседание. Законодателят изрично е посочил, че по
възможност възраженията се разглеждат в едно заседание, като не следва да се допускат експертизи,
представяне на нови доказателства и др.
Целта е да не се забавя допълнително производството по несъстоятелност от страна на кредиторите,
още повече че същите разполагат с възможността по чл. 694 от ТЗ. Естествено има и съдебна практика,
защитаваща и обратната теза, а именно, че в заседанието са допустими всякакви доказателствени искания.
При оспорване на списъците и направено възражение по чл. 690 от ТЗ следва да се представят
всички доказателства на страната, претендираща приемането или съответно неприемането на вземане. Именно
на базата на представените доказателства, законодателят е поставил изискването за предоставяне на
становище от синдика по чл. 690, ал. 2 от ТЗ.
Допускане представянето на нови доказателства и то в съдебно заседание, би обезсмислило
необходимостта от представяне на становището.
Съгласно чл. 692, ал. 3 от ТЗ, възраженията се разглеждат в открито заседание с призоваване на
синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва, и
направилия възражението кредитор. Компетентен съд е съдът по несъстоятелността, като същият се произнася
в 14-дневен срок от заседанието с определение, което не подлежи на обжалване, след разглеждане на
възраженията и становището на синдика. Важно е да се отбележи, че определението по чл. 692, ал. 3 от ТЗ
няма характер на прекратително определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, респ. чл. 213, б. "а" от ГПК (отм.).
Съгласно установената практика въвеждането на специалната възможност за защита на кредиторите на
неприетите вземания, при това чрез воденото на отделен иск, е израз на общия законодателен принцип за
изключване на двойните неравноценни решения по един и същ въпрос - в случая защитата на кредиторите на
неприетите вземания. Тя се постига не посредством няколко неравностойни процесуални средства, обжалване
на определението за неприето вземане и в същото време възможност за завеждане на иск за установяване на
същото това неприето вземане, а само и единствено чрез най-силното от тях като правни последствия и
резултат процесуално средство, а именно чрез упражняване на правото на иск за вземането. Това разбиране
произтича и от изискването за процесуална икономия, и за бързина на производството по несъстоятелност (виж
Определение № 52 от 24.01.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7/2002 г., V г. о. ).
Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната
промяна. В противен случай, съдът оставя възраженията без уважение.
 В хипотезата, в която не са постъпили възражения, съдът следва да одобри списъка на приетите и
служебно вписаните вземания в закрито заседание, незабавно след изтичането на срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ.
Законодателят е допуснал възможността одобрения списък да се допълва с последващи
допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания (чл. 695 от ТЗ).

V. Предявяване на установителен иск по чл. 694 от ТЗ

Съгласно чл. 693 от ТЗ за прието вземане в производството по несъстоятелност се смята всяко

вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692, с изключение на
вземане по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 694 от ТЗ разглежда възможността за предявяване на установителен иск относно
установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вече вземане.
Следва да се отбележи, че става въпрос за вземания, възникнало до датата на откриване на
производството по несъстоятелност. При вземане, възникнало след обявяване на длъжника в несъстоятелност
липсва правен интерес от установителен иск по член 694 от ТЗ и кредиторът следва да търси вземането си
извън рамките на производството по несъстоятелност (виж Определение от 13.12.2006 г. на ВКС по ч. т. д. №
276/2006 г., I о. ).
Легитимиран да заведе подобен иск е длъжникът или кредитор в производството по несъстоятелност,
ако е направил възражение по чл. 690 ал. 1 от ТЗ.
Допуснати са две възможности, иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ да се предяви и в случай, в който не е
подадено възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ:
- от кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл.
692, ал. 4 от ТЗ;
- от кредитор и от длъжника за вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението
по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 694 от ТЗ е съществуваща
висящност на открито производството по несъстоятелност на длъжника. Липсата на висящо производство по
несъстоятелност създава невъзможност установителното решение по иска да породи действие за длъжника,
синдика и кредиторите на несъстоятелността, като ищецът би могъл да получи индивидуално принудително
удовлетворяване на притезанието си чрез осъдителен иск (виж Решение № 569 от 5.11.2008 г. на ВКС по т. д.
№ 287/2008 г., I о., ТК ).
С иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ разполага и кредиторът, чието вземане е било прието от синдика и
съда и включено в списъка на приетите вземания, но като необезпечено, макар да е било предявено като
обезпечено. Когато кредиторът е предявил вземането си като обезпечено, но това му искане не е било изцяло
удовлетворено, има правен интерес да предяви иска по чл. 694 от ТЗ, за да установи с влязло в сила решение,
че вземането му, което вече е включено в списъка на приетите вземания, е обезпечено (виж Решение № 300 от
28.11.2005 г. на ВтАС по в. гр. т. д. № 184/2005 г. гражданска колегия ). Под "обезпечени вземания" в
практиката се разбират вземания, обезпечени със залог, ипотека или с право на задържане. Други обезпечения
(напр. авал) не правят вземането на кредитора обезпечено.
Искът се предявява пред съда по несъстоятелността, в 7-дневен срок от момента на обявяване в
търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, като се
разглежда от друг състав на съда.
Важен е въпросът за начина, по който се представлява длъжникът в производството по иска с правно
основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ. С оглед правомощията на синдика по изготвяне и приемане на списъка на
предявените и приети вземания, при разглеждането на специалния установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е
неприложима общата разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Длъжникът следва да се представлява от своя
управителен орган, а не - от синдика. В процеса по установителния иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ последният
следва да участва в собствено качество, т. е. редом с управителния орган на длъжника (виж Решение № 760 от
12.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 546/2004 г., ТК, II о. ). Пасивно легитимиран по иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ
може да бъде и кредиторът, чието прието вземане е оспорено.
В производството по установителния иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, длъжникът може да оспорва
съществуването на вземането като противопоставя на кредитора всички възражения, които би могъл да
противопостави и по един осъдителен иск, включително и възражение за изтекла погасителна давност (виж
Решение № 445 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2002 г., V гр. о. ).
Противоречива е съдебната практика относно това допустимо ли е участието в процеса на трето
лице-помагач.
При предявяването на иска по реда на чл. 694 от ТЗ не се изисква предварително внасянето на
държавна такса. В случай, че искът бъде отхвърлен, разноските следва да са за сметка на ищеца. Ако обаче
искът е предявен от длъжника, разноските са за сметка на масата на несъстоятелността и по този начин би
могло да се стигне до съществено намаляване на нейния размер.
Доколкото предявяването на иска по чл. 694 от ТЗ е свързано единствено и само с установяване
задълженията на длъжника в производство по несъстоятелност, с оглед удовлетворяване на кредиторите в това
производство, то с погасяване на задълженията, предмет на установителния иск, т. е. с удовлетворяването на
кредитора на процесното вземане, отпада и правният интерес от заведения иск (виж Определение № 386 от
25.09.2007 г. на ВКС по ч. търг. д. № 300/2007 г., II о. ).
Влязлото в сила съдебно решение има установително действие в отношенията на длъжника, синдика
и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Следва да се отбележи, че този иск, макар и
установителен по своя характер, е специален. Това следва от правните последици на решението по този иск, а
именно - че решението има установителна сила по отношение не само на длъжника по несъстоятелността,
синдика и съда по несъстоятелността, но и по отношение на всички кредитори. Тези последици следват от
задължението да се включат установените с този иск вземания в списъка на приетите вземания безусловно
(виж Определение № 20 от 26.01.2006 г. на ВтАС по в. ч. гр. д. № 47/2006 г. ).
Законодателят е предвидил, в плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното
имущество, задължително да се заделят резерви за неприето вземане - предмет на установителен иск по чл.
694, ал. 1 от ТЗ.
Следва да се обърне внимание, че предявен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ с предмет установяване
съществуването на едно неприето в производството по несъстоятелност вземане не представлява пречка по
смисъла на чл. 740, ал. 2 от ТЗ за постановяването на решение за прекратяване на производството по
несъстоятелността (виж Решение № 98 от 23.02.2009 г. на САС по гр. д. № 2484/2008 г., ТО ).
В заключение може да се отбележи, че предявяването на вземанията е задължителен етап в
производството по несъстоятелност, който има определящо значение за структурата на дълга на
несъстоятелния търговец и за състава на събранието на кредиторите, а оттам и за протичане на самото
производство.
Приложения:
1. Образец на предявяване на вземане
2. Образец на списък на предявени и приети вземания